Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Исторически драми (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Second Part of Henry the Fourth, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (2012)
Начална корекция
Alegria (2012)
Допълнителна корекция
NomaD (2012)

Издание:

Уилям Шекспир. Исторически драми. Том 5

Събрани съчинения в осем тома

Редактор на изданието: Бояна Петрова

Редактор на издателството: Иван Гранитски

Художник: Петър Добрев

Коректори: Евгения Владинова, Таня Демирова

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1999

История

  1. — Добавяне

Втора сцена

Пак там[50].

Същите.

 

ПРИНЦ ДЖОН

Щастлива среща, братовчеде Моубри!

Привет на Йоркския архиепископ!

Здравейте лорде Хейстингз и вий всички

Почтени Йорк, далече по-добре

прилягаше ви образът, когато,

събрано от църковните камбани,

смиреното ви паство се тълпеше

от вас да чуе Божието слово,

отколкото сега, когато, в броня,

разпалвате със барабанен бой

метежна гмеж, сменили реч със меч,

живот със смърт. Когато някой, влязъл

в сърцето на владетеля и зрял

под слънцето на неговата милост,

възползва се от кралската закрила

за лоша цел, какъв потоп злини

той може да излее под крилото

на своя покровител! Туй важи

за вас, архиепископе! Кой тука

не знае как дълбоко сте начетен

в светите книги? Имахме ви ние

за глас Господен, за тълковник жив

на Божието слово, за посредник

между светата благост на Небето

и земните ни мисли. И сега

кой няма да помисли тук, че вие

употребили сте за зло, уви,

и своя сан, и Божията милост

като двуличен фаворит, безчинстващ

във името на краля си? Нечестно

против баща ми, тук наместник Божи,

опълчихте вий в Божието име

тез поданици негови и с туй

смутихте и мира на небесата,

и неговия собствен!

 

АРХИЕПИСКОПЪТ

                Драги принце,

аз тук съм не защото имам нещо

против мира на вашия баща,

а — както чу граф Уестморланд — защото

безредието — туй разбира всеки —

принуди ни да се сплотим в такава

срещуприродна форма на борба,

за да опазим себе си. От туй, че

престолът със презрение отблъсна

молбите ни, които в точен списък

ви бяха пратени, се породи

чудовищната хидра на войната

и лесно той могъл би да приспи

главите й, изригващи заплахи,

приемайки законните и скромни

условия, представени от нас,

така че укротената ни вярност

да легне във нозете на Властта.

 

МОУБРИ

В противен случай ние ще се бием

до сетен дъх!

 

ХЕЙСТИНГЗ

                И ако бъдем бити,

съюзници борбата ще подемат

и тях съюзници ще заменят,

ако и те пропаднат; и така

баща на син враждата ще предава

и ще расте неспирната разправа,

дордето Англия не спре да ражда

все нови поколения!

 

ПРИНЦ ДЖОН

                Вий, Хейстингз,

сте твърде плитък, прекомерно плитък,

за да измервате дълбочините

на бъдното!

 

УЕСТМОРЛАНД

                Аз моля Ваша Светлост

направо да ми каже как приема

условията им!

 

ПРИНЦ ДЖОН

                Като направо

приемам ги от първо до последно;

и се кълна в честта на своя род,

че царствената мисъл на баща ми

била е зле разбрана и че някой

от приближените му извратил е

с премного волност неговата воля.

Допуснатите пропуски, милорд,

ще бъдат незабавно отстранени.

Кълна се във душата си, ще бъдат!

Ако това ви стига, разпуснете

бойците си да си вървят към къщи,

тъй както ние с нашите ще сторим,

и тука пред строените войски

да вдигнем чаши и да се прегърнем,

та хиляди очи да отнесат,

по свойте домове тоз ценен символ

на туй, че пак сме в дружба и любов!

 

АРХИЕПИСКОПЪТ

Приемам честната ви дума, принце,

в залог, че обещаното ще стане!

 

ПРИНЦ ДЖОН

Аз дал съм я и няма да я стъпча

и затова, наздраве, Ваша Светлост!

 

Пие.

 

ХЕЙСТИНГЗ

Бойците да узнаят за мира!

Платете им и нека си вървят!

Побързайте — таз вест ще ги зарадва!

 

Един Офицер излиза.

 

АРХИЕПИСКОПЪТ

За ваше здраве, графе Уестморланд!

 

Пие.

 

УЕСТМОРЛАНД

За вашето! Да знаехте какви

усилия ми струва този мир,

до дъно бихте пили! Но нататък

ще ви докажа своята любов!

 

АРХИЕПИСКОПЪТ

О, вярвам ви!

 

УЕСТМОРЛАНД

                От все сърце се радвам

За ваше здраве, братовчеде Моубри!

 

МОУБРИ

Навреме пожелавате ми здраве —

във този миг усещам странна тежест.

 

АРХИЕПИСКОПЪТ

Когато весел си, очаквай зло.

Тъгата е предвестница на радост.

 

УЕСТМОРЛАНД

Така че, Моубри, бъдете весел:

тоз миг на скръб добро ви е донесъл!

 

АРХИЕПИСКОПЪТ

Повярвайте ми, радостен съм аз!

 

МОУБРИ

Не сме добре, по вашему, тогаз!

 

Викове.

 

ПРИНЦ ДЖОН

Узнали са вестта. Как викат само!

 

МОУБРИ

Да беше след победа този вик!

 

АРХИЕПИСКОПЪТ

Мирът е, Моубри, също вид победа,

защото в него и двете страни

надвити са, без някоя да губи.

 

ПРИНЦ ДЖОН

Вървете, Уестморланд, и разпуснете

и нашата войска по домовете!

Уестморланд излиза.

И нека преди туй, любезни графе,

войските минат в марш край нас, така че

да видим ний и вий с кого сме щели

да мерим сили днес!

 

АРХИЕПИСКОПЪТ

                Кажете, Хейстингз,

да минат тук, преди да се разпуснат!

 

Хейстингз излиза.

 

ПРИНЦ ДЖОН

Надявам се, таз вечер сте ни гости?

Влиза отново Уестморланд.

Защо стои войската ни, милорд?

 

УЕСТМОРЛАНД

Началниците й не щат да мръднат,

додето лично вий не отмените

заповедта си да стоят на място.

 

ПРИНЦ ДЖОН

Те знаят своя дълг.

 

Влиза отново Хейстингз.

 

ХЕЙСТИНГЗ

Войската се е пръснала, милорд;

подобно на отвързани бичета

се носят всички, где очи им видят;

като разпуснат клас, със смях и вик

те припкат кой към къщи, кой към кръчма!

 

УЕСТМОРЛАНД

Отлична вест, лорд Хейстингз, след която

задържам те, предателю! Вас също,

архиепископе, и вас, лорд Моубри,

задържам с обвинение в измяна!

 

МОУБРИ

Нима е честна вашата постъпка?

 

УЕСТМОРЛАНД

А вашият метеж нима бе честен?

 

АРХИЕПИСКОПЪТ

Ще стъпчете ли вярата си, принце?

 

ПРИНЦ ДЖОН

Предателю, не съм я стъпкал с нищо.

Аз само обещах да ви изправя

неправдите, изтъквани от вас,

и туй ще сторя с християнска грижа,

но колкото до личната ви участ,

метежници, очаквайте награда,

каквато за метежите се пада!

Бе лудост да набирате войска

и глупост — да я пускате така…

Бог, вместо нас, надви ги. Дайте знак

да гонят разпилелия се враг!

А тази тук изменническа клика

пазете да е вярна на дръвника!

 

Излизат.

Бележки

[50] Пак там — тук, както и между IV и V сцена — изглежда не е имало разделяне между двете сцени, тъй като действащите лица остават по местата си и действието продължава без прекъсване.