Уилям Шекспир
Хенри IV. Втора част ^[0] (22)

Епилог^[66]

ТАНЦЬОР

Ето ме и мене, първо с трепет, после с поклон и най-сетне със слово. С трепет — защото може би не сте ни харесали; с поклон — защото така е прието; и със слово — за да моля за прошка. Но ако чакате от мене добро слово, аз съм загубен, защото съм си го съчинил сам по това, което обикновено трябва да се казва, и току-виж, излязло, че макар да направих, каквото можех, всъщност съм развалил, каквото съм могъл. Но към въпроса. Неотдавна — както отлично знаете — аз се явих тук пред вас след края на една слаба пиеса с молба за извинение и с обещание за по-добра. Мислех наистина да ви се отплатя с тази и ако тя се е провалила като несполучлива сделка, то аз обявявам банкрут, а вие, мои любезни заемодавци, губите. Обещах ви, че ще се явя тук и ето, предоставям тялото си на вашата снизходителност: опростете ми част от дълга, а пък аз ще ви изплатя още нещо от него, а за останалото — като всички длъжници — ще ви отрупам с безброй обещания. Ако с езика не мога да си измоля опрощаване на дълга, то ще ми разрешите ли да пусна в ход краката си? Това наистина би било леко отърваване — да се измъкнеш от дълга с танцови стъпки. Но аз имам съвест и ще се постарая да ви доставя при това колкото мога по-голямо удоволствие. Всички дами тук са ми простили, зная^[67]. Ако господата не са, това ще значи, че не са в съгласие с дамите си, което не се е случвало досега в подобно общество. И още една дума, моля. Ако не сте се преситили от тлъсто месо, вашият скромен автор ще продължи историята, която видяхте, с нова пиеса, като включи в нея сър Джон и ви развесели с красивата Катерина Французка^[68]. Фалстаф — ако не го убие, разбира се, суровата ви присъда — ще умре, доколкото ми е известно, от настинка след прекомерно изпотяване, защото Олдкасл умря като мъченик, но нашият човек е съвсем друга личност^[69]. Езикът ми се умори. Когато се уморят и краката ми, ще ви пожелая лека нощ, като коленича пред вас… но само за да се помоля за кралицата ни.