Есхил
Молителките (9)

Четвърти епизод

ХОР

О, о, о! А, а, а!

Ах, този хищник!

В морето беше той,

сега е на брега!

Дано погинеш, хищнико!

Сега сама те виждам

и скръбен вик надавам.

Аз виждам, почва моето тегло,

принудата над мене!

Уви, уви!

По-бързо към олтарите!

Разцъфва буйно дързостта —

беда на суша и море!

Ела, спаси ни, царю!

 

ГЛАШАТАЯТ

Хайде, хайде, в лодката,

бързай със всички сили!

Не се май, не се май!

Коси, коси ще теглим ний,

ще мушкаме, ще леем кръв

и глави ще сечем!

Хайде, хайде, проклетници, в кораба!

Комос

Първа строфа

 

ХОР

        В тия солени води,

        в тая разпенена шир,

        с твоите вождове зли,

        с техния кораб кован да погинеш!

 

ГЛАШАТАЯТ

        Кръв ще проливаме, кръв!

        Бягай по-бързо оттук!

        Казвам — покорна бъди!

        Този олтар остави!

        Нашият град не го зачита!

 

Първа антистрофа

 

ХОР

        Нивга дано не съзра

        животворящия Нил,

        който укрепва кръвта,

        който и дава живителна сила!

 

ГЛАШАТАЯТ

В кораба, в кораба, хей,

искаш, не искаш — върви!

Силата, силата, да —

тя от олтара ще те смъкне!

Слез, че те чака зло,

моите пестници ще опиташ!

 

Втора строфа

 

ХОР

Ах, ах! Ах, ах!

Дано сломен те погълне

свещената морска бездна,

ала след като буйните вихри

са те носили жив край гроба

многопясъчен на Сарпедона^[1]!

 

ГЛАШАТАЯТ

Гълчи, крещи и викай боговете си!

Египетската лодка ти е сигурна,

дори да плачеш още по-отчаяно!

 

Втора антистрофа

 

Ох, ох! Ох, ох!

Самичък, вместо града си,

ти лаеш и дръзко хулиш!

Но великият Нил те вижда

побеснял от проклета дързост —

нека той ме избави от нея!

 

ГЛАШАТАЯТ

Говоря ти, по-бързо влизай в лодката,

от две страни извита! Без забавяне,

защото няма да щадя косите ти!

 

Трета строфа

 

ХОР

 

О татко мой!

Беда е божата закрила!

Отвежда ме —

същински бавен паяк —

призрак, черен призрак!

Уви, уви!

 

О майко Земьо, майко Земьо,

        този ужас отвърни!

О татко, Геин сине^[2], Зевсе!

 

ГЛАШАТАЯТ

От тукашните богове не се боя!

Ни в младост, нито в старост са ме гледали!

 

Трета антистрофа

 

ХОР

Извива се

край мен една змия двунога,

усойница

същинска, сякаш впила

        зъби в мойто тяло!

Уви, уви!

 

О майко Земьо, майко Земьо,

        този ужас отвърни!

О татко, Геин сине, Зевсе!

 

ГЛАШАТАЯТ

Не тръгнеш ли покорно за към кораба,

хитонът ти ще се превърне в дрипели!

 

Четвърта строфа

 

ХОР

О градски първенци,

насилие търпя!

 

ГЛАШАТАЯТ

Царе, потомци на Египт, ще видите!

Без господари няма да останете!

 

Четвърта антистрофа

 

ХОР

Загиваме! Беда,

о царю, ни слетя!

 

ГЛАШАТАЯТ

Изглежда, че ще уловя косите ви,

че думите ми вие не разбирате!

 

ПЕЛАСГ

Хей, ти какво? Отде това безочие,

за да скверниш земята на пеласгите?

Ти мислиш, че си в женски град, така ли

Ти, варваринът, притесняваш елини!

Ти вършиш престъпление, безумецо!

 

ГЛАШАТАЯТ

Защо, какво съм сторил пряко правдата?

 

ПЕЛАСГ

Забравяш, че си чужденец в земята ни.

 

ГЛАШАТАЯТ

Защо? Намерих и си вземам своето.

 

ПЕЛАСГ

Кои са твои тукашни закрилници?

 

ГЛАШАТАЯТ

О, издирвачът^[3] Хермес — най-великият!

 

ПЕЛАСГ

За бог приказваш — богове не тачиш ти!

 

ГЛАШАТАЯТ

Та аз почитам своите нилски демони!

 

ПЕЛАСГ

А наште богове са нищо, тъй ли е?

 

ГЛАШАТАЯТ

 

Ще взема тях — ако не ми попречите!

 

ПЕЛАСГ

Допреш ли ги, ще се разкаеш тутакси!

 

ГЛАШАТАЯТ

Съвсем негостолюбни са словата ти!

 

ПЕЛАСГ

Не са за мене гости светотатците!

 

ГЛАШАТАЯТ

Това ще кажа на Египтиадите.

 

ПЕЛАСГ

Такава грижа не гнети сърцето ми.

 

ГЛАШАТАЯТ

Но за да бъде ясна новината ми —

че точността е дълг на известителя —

какво да кажа, кой отне на вестника

девойките, които са ни сродници?

Не в съд Арей ще разрешава спора ви,

не сребър откуп ще приключи свадата —

не, първо ще погинат много воини,

в предсмъртен гърч изгубили живота си!

 

ПЕЛАСГ

Защо ти трябва името ми? До-ще час

и ще го разберете с твоите спътници.

А тях ще отведеш, ако самите те

желаят, убедени с честни доводи.

Народът на града с единодушие

реши да не предава на насилие

девойките. А с гвоздей приковано е,

за да не се поколебае, словото.

Не е на крехка табличка записано,

не в свитък на папирус запечатано,

и ти го чуваш ясно от свободните

уста! Махни се бързо от очите ми!

 

ГЛАШАТАЯТ

Несигурна война поемаш, знай това!

Дано мъжете удържат победата!

 

ПЕЛАСГ

Мъже сред мойте люде ще намерите,

и те не пият вино ечемичено!

 

А всички вие с вашите придружници

вървете смело към града ни, здрав е той,

заключен между крепостните зидове.

Премного са обществените жилища,

а пък богато съм градил и моето.

Прекрасна къща можете да имате

с безбройни дружки. Ако пък желаете,

на вас ще се даде отделно жилище.

Пред вас е най-доброто, най-приятното —

избирайте! Че аз и всички граждани,

чиято воля вършим тук, сме вашите

застъпници. Какви по-властни искате?

 

ХОР

С добрини за доброто бъди наспорен,

пеласгиецо благ!

Но сега милостиво баща ни Данай,

предвидливия, смелия, грижния вожд,

изпрати ни. Защото той пръв ще реши

и къде да отседнем, и где има кът,

гостолюбен за нас. Че към странен човек

се отправят слова

оскърбителни. Бог да ни пази!

 

Осенени от слава, под благата реч

на любезните люде на тая страна,

наредете се, скъпи робини, така,

както всяка сред нас от баща ни Данай

като жребиен дар ви получи!

 

ДАНАЙ

Деца, сега на аргоските жители

ний трябва да се молим и възливаме

като на богове, че ни избавиха.

Съчувствено изслушаха словата ми,

от гняв към братовчедите ви пламнаха,

па дадоха ми тия придружители

и стражи като знак на уважение,

за да не падна поразен от вражи меч

и туй навек да оскверни земята им.

Затуй на тях дължите по-възторжена

признателност, отколкото на татка си.

Сега, впишете и това сред многото

получени от мене наставления:

че времето разкрива непознатия,

че всеки носи хулна реч за странника,

и лесно се изрича реч ругателна.

Та, моля ви, с позор не ме покривайте.

Привлича хубостта ви всички погледи.

Зрял плод не се опазва лесно — искат го

и зверове, и люде (инак може ли?),

и земни, и небесни твари. Казва ни

Киприда^[4], че плодът е зрял — не дава тя

на Ерос да го къса предивременно.

И всеки мъж изпраща срещу дивната

красавица стрелата на пленения

свой взор, обзет от пламенно желание.

Да не достигнем туй, което с толкоз труд,

преброждайки морето сме избягвали!

Позор за нас и радост за вразите ми

не бива да създаваме! Две жилища

ни чакат: от Пеласг и от държавата —

без плата ще живеем в тях. Прекрасно е!

Но не забравяй бащини напътствия:

невинността поставяй над живота си!

 

ХОР

Дано небето ни дарува щастие!

За младостта ми, татко мой, не се грижи.

Че ако бог не е решил противното,

ще следвам аз на мисълта си дирята.