Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ἱκέτιδες, 470 пр.н.е. (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2013)

Издание:

Есхил. Трагедии

Старогръцка. Второ издание

ДИ „Народна култура“, София, 1982

Редактор: Георги Белев

Художник: Николай Александров

Художник-редактор: Стефан Десподов

Технически редактор: Методи Андреев

Коректор: Магдалена Костадинова

 

Eschyle, Texte établi et traduit par Paul Mazon, t. I, Paris 1920: t II Paris 1925.

Bulgarice vertit, commentariolo instruxit praefatusque est © Alexander Ničev, Prof. Dr.

Narodna kultura, Serdicae, MCMLXXXII

 

Литературна група — ХЛ. 04 9536772611/5575-2-82

 

Дадена за набор: юни 1982 г.

Подписана за печат: октомври 1982 г.

Излязла от печат: януари 1983 г.

Формат 60×90/16.

Печатни коли 26. Издателски коли 26.

УИК 19,78.

История

  1. — Добавяне

Трети епизод

ДАНАЙ

Добре, деца, разумни са молбите ви.

Но чуйте от баща си, без да трепнете,

слова необичайни, неочаквани.

Съзирам от височината кораба —

добре се различава, ето, виждат се

платната му и корабните щитове,

носът му, с поглед устремен в пространството,

внимателно заслушан във враждебните

слова, които идат от кормилото,

макар и чак от онзи край на кораба!

На палубата различавам людете

със мургави тела в блестящи туники.

Остатъкът от флотата и цялата

войска се виждат. Свивайки платната си,

към сушата загребва шумно корабът —

водител. Трезво и спокойно гледайте

на всичко и олтара не напускайте.

Ще доведа защита и бранители.

Че може да пристигне вестник, пратеник —

за да отмъква свое достояние[1].

Това не ще се случи, не! Не бойте се!

Но все пак, ако закъснеем, чакайте,

недейте изоставя туй убежище.

Дерзай! В съдбовно време осквернителят

на боговете ще получи своето!

Комос

ХОР

Боя се, татко, че след миг до сушата

ще бъдат бързокрилите им кораби!

 

Първа строфа

 

Аз съм вледена от страх! Мигар без полза е бил

този мъчителен път, дългото бягство дотук?

Татко, загивам от ужас!

 

ДАНАЙ

Дете, народът твърдо каза своето!

Дерзай, за тебе ще се бият, зная аз!

 

ХОР

Родът Египтов е проклет, безумен е,

не се насища на войни — познаваш го!

 

Първа антистрофа

 

В кораби с тъмни гърди, с плътно ковани греди,

те се отправят насам, пълни с ликуваща злост!

Следва ги мургаво войнство!

 

ДАНАЙ

Но те сами ще срещнат много плещести

мъже, от южен слънчев зной опалени!

 

ХОР

Сама не ме оставяй! Татко, моля те!

Сама съм нищо — слаба съм и немощна!

 

Втора строфа

 

Тяхната мисъл е зла, техните скверни сърца

злобни тъкмежи таят, гарвани същи са те —

тях не ги плашат олтари!

 

 

ДАНАЙ

Добре ще стане, ако бъдат мразени

и от небето, не от нас единствени.

 

ХОР

Не плашат ги венци, тризъбци[2] божии,

и няма, татко, те да спрат ръцете им!

 

Втора антистрофа

 

Много е в тях дързостта, ярост безбожна кипи

в техните бесни сърца, кучета хищни са те,

те боговете не слушат!

 

ДАНАЙ

По-слабо, казват, от вълка е кучето,

и житото владее над папируса[3].

 

ХОР

Безумна, бясна ярост на чудовища

живее в тях — та нека бъдем бдителни!

 

ДАНАЙ

За морската войска е трудна работа

да приближи брега, да спре и с корабни

въжета да се закрепи; кърмчията

не мигом ще се довери на котвите,

особено когато е в безпристанна

земя по залез-слънце — че за мъдрия

водач нощта е майка на вълнения.

Не ще направят излаз и войниците,

преди да найдат верен пристан. Вие пък

в страха си боговете не забравяйте.

А аз отивам да повикам аргосци

на помощ. Те не ще похулят стария

вестител — млад с духа и със словата си.

 

(Излиза.)

Бележки

[1] За да отмъква свое достояние. Данай отбягва да посочи изрично, че това достояние, тая собственост, са дъщерите му.

[2] Тризъбци — срв. забел. към ст. 221.

[3] Житото владее над папируса. Житото и папирусът символизират съответно аргосците (и изобщо гърците) и египтяните. Както съобщава схолиастът (античният коментатор), „египтяните се хранят с папирус“. Мисълта, която изразява Данай, е, че онзи, който се храни с папирус, не обладава физическата сила на онзи, който употребява за храна пшеница.