Есхил
Молителките (3)

Първи епизод

ДАНАЙ

Деца, бъдете мъдри! С мен, със стария

баща, с кърмчия мъдър, тук пристигнахте.

И тук, загрижен пак за вас, съветвам ви —

словата ми в душите си да скътате.

Съзирам прах, вестител ням на воинство,

скриптеж на колела не секва. Бойна рат

съглеждам аз — под щитове и с копия,

с коне и с колесници вити. Може би

това ще са тъдявашните вождове,

научили за нас от свои вестници.

Ала дали с добро, или настръхнали

от дива ярост, в поход са се втурнали,

за вас, деца, е най-добре да седнете

на хълма, посветен на боговете им.

По-здрав от крепост е олтарът, щит е той

несъкрушим. Вървете бързо, вейките,

увити в бяло^[1] — знака на великия

Кронид, — вдигнете благочестно в лявата

ръка и с тъжна, кротка и смирена реч

отвръщайте на странниците, както и

приляга на изгнаници, кажете им,

че не за кръв пролята сте в изгнание.

Речта ви нека дързост не съпътствува,

и нека няма наглост по лицата ви —

от тях да гледа скромността с уверен взор

 

Не бързай, но и не бави словата си —

така не правят аргоските жители.

Отстъпвай! Ти си чужденка, изгнаница!

Та не приляга дръзка реч на слабия!

 

ХОР

 

О татко, мъдро думаш, но и мъдри сме.

Ще помня твоите грижни повеления.

И нека Зевс, родителят ни, бди над нас!

 

ДАНАЙ

О, нека бди над вас със взори ласкави!

 

ХОР

Щом иска той, щастлив ще бъде свършъкът.

 

ДАНАЙ

Недей се бави, изпълни съвета ми.

 

ХОР

Желала бих до тебе да съм седнала.

Преди да паднем, Зевсе, пожали ни ти!

 

ДАНАЙ

И Зевсовата птица призовавайте.

 

ХОР

Зовем спасителния зрак на Слънцето!

 

ДАНАЙ

И Аполон, небесния прокуденик!^[2]

 

ХОР

Той сам е страдал, нека ни съчувствува!

 

ДАНАЙ

О, да, и нека ви закриля благостно!

 

ХОР

Кого да викам още от небесните?

 

ДАНАЙ

О, тук съзирам божи знак — тризъбеца^[3]!

 

ХОР

Ти, благ дотук, срещни ни благ на сушата!

 

ДАНАЙ

А ето Хермес, елинския пратеник.

 

ХОР

Дано допрати вест за свободата ни!

 

ДАНАЙ

На всички тия бози пред един олтар

въздайте чест, седнете в туй светилище —

рой гълъби, от ястреби подплашени,

от враг, молепсан чрез пролята родна кръв.

Как може птица, птича плът погълнала,

да бъде чиста? Кой ли, похищавайки

съпруга пряко нейно, пряко бащино

желание, ще бъде чист? И в гроба си

не ще избегне казънта за своите

безумства. Че и там, говорят, друг един,

подземен Зевс, наказва греховете ни.

Помнете: както казах, тъй отвръщайте

и в делото победа ще постигнете.

 

ПЕЛАСГ

Къдешно е това чуждинско множество

във варварски блестящи одеяния,

с което заговарям тук? Не аргоски,

нито изобщо елински са техните

премени. Ала как тъй без вестители,

без вождове и без защита дръзнахте

да спрете без боязън тук? Учудвам се.

Но аз съзирам клончета молителски,

положени от вас пред боговете ни,

и само туй за нас е разбираемо.

За всичко друго бихме се догаждали,

ако не бяхте тук, да ни обадите.

 

ХОР

Ти не сгреши, позна за облеклото ни.

Но кой си ти — прост гражданин ли, вестник ли

със посох свет, или пък си държавен вожд?

 

ПЕЛАСГ

О, говорете без боязън! Казвам се

Пеласг, на Палехтон, земеродения,

съм син и над страната господарствувам.

И людете, що сбират плодовете й,

на мене пеласгийци са наречени.

И цялата земя, в която чистият

Стримон струи — на запад от водите му, —

е моя. Под властта ми са перебите

и областта зад Пинд, та до Пеония,

и планините на Додона; влажното

море е краят — чак до него властвувам.

А тази област Апиева — някога

на древен лекар тъй била наречена.

Че от отвъд Навпакт пристигнал някога

тук Апис, Аполонов син, лечител вещ,

и той очистил края ни от гибелни

чудовища, които осквернената

от древна кръв земя, същинска мащеха,

родила — сган от змии погубителни.

Та Апис против тях намерил способи

целителни, спасил от смърт аргивците

и днес живее в техните молебствия.

И тъй, ти имаш моите свидетелства.

Кажи сега за своя род, за себе си.

Но дълги речи, знай, не са по нрава ни.

 

ХОР

Ще кажа кратка, ясна реч. Гордеем се,

че сме аргивки, дъщери на плодната

юница. Туй ще потвърдят словата ми.

 

ПЕЛАСГ

Невероятна е речта ви, странници, —

как тъй аргивско ще е потеклото ви?

По-скоро на либийки ми приличате,

и в никой случай — на жени тъдявашни.

При Нил цъфтят подобни вам растения,

и майстори от Кипър са ударили

печата си връз тия женски образи.

Така, индийки странствуващи, чувал съм,

не на коне, а на камили носят се

из области, гранични с Етиопия.

Оприличил ви бих и на безмъжните

сурови амазонки, ако носехте

колчани. Ала обяснете как така

кръвта и потеклото ви са аргоски.

 

ХОР

Мълви се, че в земята на аргивците

Ио̀ била на храма Херин ключница.^[4]

 

ПЕЛАСГ

Да, тъй говорят упорити слухове.

 

ХОР

И Зевс, мълвят, залюбил нея, смъртната.

 

ПЕЛАСГ

А то за Хера скрито не останало.

 

ХОР

И как завършил спорът на безсмъртните?

 

ПЕЛАСГ

В телица тя, Ио̀, била превърната.

ХОР

И Зевс докоснал нея, краснорогата?

 

ПЕЛАСГ

Превърнат, както се мълви, в разплоден бик.

 

ХОР

Добре, а мощната съпруга Зевсова?

 

ПЕЛАСГ

Всевидник страж поставила на кравата.

 

ХОР

За кой всевидник пастир ти е думата?

 

ПЕЛАСГ

За Аргос^[5], Геин син, убит от Хермеса.

 

ХОР

А сторила ли друго зло на клетата?

 

ПЕЛАСГ

Една муха говежда й допратила.

 

ХОР

Край Нил на нея стършел викат людете.

 

ПЕЛАСГ

И той я погнал в безконечни пътища.

 

ХОР

И тук речта ти се покрива с моята.

 

ПЕЛАСГ

Тъй стигнала до Мемфис и до Канобос.

 

ХОР

С ръка от Зевс докосната, родила тя.

 

ПЕЛАСГ

Й кой е син на Зевса и на кравата?

 

ХОР

Епаф, което значи избавление.

 

ПЕЛАСГ

И после — кой е на Епаф потомъкът?

 

ХОР

Царицата на край огромен — Либия.

 

ПЕЛАСГ

А друг от потеклото й познаваш ли?

 

ХОР

Бащата на баща ми — Бел, двудетният.

 

ПЕЛАСГ

Кое почтено име носи татко ти?

 

ХОР

Данай. А брат му има петдесет деца.

 

ПЕЛАСГ

Недей отказва да ми кажеш кой е той.

 

ХОР

Египт. Сега ти знаеш потеклото ми,

затуй постъпвай с мене както с аргоска.

 

ПЕЛАСГ

Изглежда, че отколе със земята ни

сте свързани. Но как сте изоставили

огнището си? Зло ли ви е погнало?

 

ХОР

О царю, многоцветно зло е людското.

Перя несходни носят наште горести.

Та кой е смятал, че с това изгнание

ще стигнат в Аргос, в древното отечество

девойките, от скверен брак заплашени?

 

ПЕЛАСГ

Защо пред боговете ни си паднала

с обвити в бяла вълна свежи клончета?

 

ХОР

За да не встъпя в брак с Египтиадите.

 

ПЕЛАСГ

Защо? Не позволява бог? Враждувате?

 

ХОР

Коя, щом люби, бяга от съпруга си?

 

ПЕЛАСГ

Да, тъй пораства силата на смъртните.

 

ХОР

А лесно е да се прогонят клетници…

 

ПЕЛАСГ

Как бих постъпил с вас богобоязнено?

 

ХОР

Не ни предавай на Египтиадите!

 

ПЕЛАСГ

Ах, тежки думи — да започна нова рат!

 

ХОР

Но Правдата ще бъде нам съратница.

 

ПЕЛАСГ

Ако открай съпътствува делата ви.

 

ХОР

Зачитай туй кормило на държавата!^[6]

 

ПЕЛАСГ

Ах, тръпна, вейките са го засенчили!

 

ХОР

Помни, гневът на Зевса е безмилостен!

Комос

ХОР

 

Първа строфа

 

О сине Палехтонов, чуй ме ти

        с кротко сърце, пеласгийски властителю!

        Гледай, пред тебе е клета молителка, скитница,

юница плаха, погната от вълк.

Ах, спряла на спасителен стръмен връх,

        тя надава рев и сякаш

разказва на пастира своите мъки.

 

ПЕЛАСГ

Аз виждам рой молителки, засенчени

от свежи вейки — молят боговете ни.

Дано беда не дойде с наште гостенки,

и нека ненадейно и нечакано

не гръмне спор! Че нам не трябват спорове.

 

ХОР

 

Първа антистрофа

 

Беда не носим, погледни към нас,

        Зевсова щерко, Темидо, молителко!^[7]

        Ти, мъдри старче, узнай от нас, по-младите:

благува онзи, който зачете

молител; драг е на бога онзи дар,

        който му поднася честен

човек…

 

ПЕЛАСГ

Не сте дошли да молите при моето

огнище. Оскверни ли се държавата,

народът нека вкупом дири средството!

Не мога да поема задължение,

преди да съм обадил на народа си.

 

ХОР

 

Втора строфа

 

Градът си ти, ти си съветът му!

        Вожд неподсъден си ти!

Огнището на този край, олтарът му,

е в твоя власт, и само твоят глас

и само твоят скиптър, твоят трон

решава всичко! Бой се от кощунство!

 

ПЕЛАСГ

Кощунството да бъде за вразите ми,

но вам не бих помогнал, без на себе си

да навредя. А жал ми е молбите ви

да пренебрегна. В трепет съм, и сам не знам

какво да предприема, да рискувам ли.

 

ХОР

 

Втора антистрофа

 

Но устреми взори към вишния

        бдител, към грижния страж

на страдници, пред братя коленичили,

но помощ неполучили от тях.

Че Зевсовият гняв ще порази

тогова, който не познава милост.

 

ПЕЛАСГ

Но ако имат власт Египтиадите

над вас и кажат, че според закона им

сте кръвно близки, кой ще им упорствува?

Ти трябва да докажеш, че по вашия

закон те нямат власт върху телата ви.

 

ХОР

 

Трета строфа

 

Никога, никога, знай, в плен на дръзки мъже

няма да паднем ний! Чак до звездния рой

ние ще дирим път против безумния брак!

Не, не, стори съюз с правдата божа и тъй

благочестиво съди ни!

 

ПЕЛАСГ

Неясен е съдът ви. Оставете ме!

Аз казах и преди, че без народа си,

макар и цар, не ще реша. Та никога

да не рекат, ако изпаднем в бедствие:

„Зачете чужди, а погуби своите!“

 

ХОР

 

Трета антистрофа

 

Общият наш баща, Зевс, правосъдникът строг,

чува нашия спор. Той въздава мъзда —

лошо на зъл човек, на благочестен — добро.

Щом правосъдникът Зевс мери делата, защо

спираш смутен пред доброто?

 

ПЕЛАСГ

Аз диря мисъл мъдра и спасителна

и ясен поглед, който, като някакъв

плувец, незамъглен прониква в бездните,

та за града, за нас самите изходът

на станалото днес да бъде радостен —

да не възниква сблъсък отмъстителен,

ни аз да ви предам, тъй кротко седнали

пред боговете, и спечеля стръвния

съжител, погубителя, мъздителя,

комуто не убягва даже мъртвият.

Не е ли нужна мисъл избавителна?

 

ХОР

 

Първа строфа

 

Размисли и стани

благочестен закрилник за мен!

Не предавай бежанката,

долетяла отдалеко

под безбожна принуда!

 

Първа антистрофа

 

Не оставяй — оттук,

от свещения божи престол,

да ме грабнат, о могъщи!

Знай безсрамната им дързост

и побой се от Зевса!

 

Втора строфа

 

Не допущай да видиш как мене,

клетата, ще поведат силом от този олтар —

както се води кон, —

дърпайки с груба ръка пъстри одежди, була…

 

Втора антистрофа

 

Че за днешното твое решение

някога твоите деца, твоят дом ще плати

равна цена на Арей!^[8]

И помисли си добре: Зевс е правдивата власт!

 

 

ПЕЛАСГ

Размислих вече, ала в камък удряме.

Голяма рат с едните или с другите

е неизбежна. Здраво стегнат с винтове,

готов е вече да отплува корабът.

Но аз не виждам изход без страдание.

Ако богатства нейде са заграбени,

ще дойдат нови, още по-значителни,

по волята на Зевс, обогатителя.

Ако езикът стрелне с неуместна реч

и тя рани болезнено сърцето ни,

пак дума облекчава срещу думата.

Но знай, за да не се пролее братска кръв,

са нужни жертви, много приношения

пред много божества — за избавление, —

или съм заблуден относно спора ви,

Но по-добре да бъда сляп, отколкото

пророк на зло. И нека пряко моето

очакване добър да бъде свършъкът!

 

ХОР

Аз дълго молих. Чуй сега последното.

 

ПЕЛАСГ

Аз слушах, слушам и сега с внимание.

 

ХОР

На дрехите ни има вити пояси…

 

ПЕЛАСГ

Е, да, това са женски украшения.

ХОР

От тях сега очаквам избавление.

 

ПЕЛАСГ

Разкрий на тия свои думи смисъла.

 

ХОР

Ако не ни се закълнеш тържествено…

 

ПЕЛАСГ

Тогава — как ще ти послужи поясът?

 

ХОР

Поновому ще украсим олтарите.

 

ПЕЛАСГ

Загадъчни слова, кажи го с проста реч.

 

ХОР

Ще се обесим тук, на тия статуи.

 

ПЕЛАСГ

Ах, жегна тази твоя реч сърцето ми!

 

ХОР

Да, ти разбра. Аз проясних очите ти.

 

ПЕЛАСГ

Отвсякъде — необорими бедствия!

Безброй злини като река са рукнали!

Навлязох в неизбродни бездни, в пропасти

на гибелта — и никъде пристанище!

Да не изпълня вашето желание?

Но, както казваш, грях неизкупим е то!

А да се срещна смело с твойте сродници,

с Египтовите синове, в сражение?

Не ще ли бъде горест, ако мъжка кръв,

пролята за жени, обагри почвата?

Ала гневът на Зевса, покровителя

на молещите — той е най-ужасното!

 

А ти, о старче, татко на девойките,

вземи по-бързо вейките в ръцете си

и положи ги в другите светилища,

та като видят людете, че молите,

да не отхвърлят словото, изречено

от мен. Човек е склонен към одумване.

Видът ви ще събуди състрадание:

народът ще се отврати от дръзките

мъже, а вас ще срещне той съчувствено.

Човек е милостив към беззащитните.

 

ДАНАЙ

Това за нас е безгранично щастие!

Почтен защитник в тебе ние срещаме!

Но дай ни стража, дай ни люде тукашни,

за да намерим светлите предхрамови

олтари с гостолюбните живелища

на роговете на града, и пътят ни

да бъде чист. Различни са ни дрехите —

Инах^[9] и Нил отхранват нееднакъв род.

Страх ражда прекомерната увереност,

и брат убива брата от незнание.

 

ПЕЛАСГ

 

Мъже, вървете, право дума странникът,

водете го при градските светилища.

И не брътвете много с минувачите,

а казвайте: молител на града ни е.

 

ХОР

О, нека той последва твойта заповед!

А аз какво? Къде ще бъда в сигурност?

 

ПЕЛАСГ

Сложи тук тия вейки, знак на горести.

 

ХОР

Да, слагам ги, покорна на словата ти.

 

ПЕЛАСГ

Свърни сега в гората, върху равното.

 

ХОР

Откритата гора ще ме избави ли?

 

ПЕЛАСГ

Не те излагам на пернати хищници.

 

ХОР

Ала на враг, по-лют и от усойница!

 

ПЕЛАСГ

Отговори на благостта ми с блага реч!

 

ХОР

Не се чуди — страхът гнети сърцето ми.

 

ПЕЛАСГ

Да, женската боязън няма граници.

 

ХОР

И с реч, и с дело разведри душата ми!

 

ПЕЛАСГ

Баща ти не за дълго ще отсъствува.

А аз ще свикам тукашните жители,

за да създам благоприятно мнение,

и на баща ви ще внуша какви слова

да каже. Остани при боговете ни,

та им разкрий мечтите на сърцето си.

А аз отивам, за да сторя нужното.

Вървете в моя път, Убеда, Щастие!