Есхил
Молителките (5)

Втори епизод

ДАНАЙ

Деца, дерзайте! Радостно решение

за нас приеха тукашните жители!

ХОР

Здравей, о старче, най-любим вестителю!

Ала кажи на нас, какъв е свършъкът

и за какво ръцете са гласували?

ДАНАЙ

Гласуваха единодушно аргосци,

и сякаш подмладено е сърцето ми.

Десниците на цял народ се вдигнаха,

и въздухът се разлюля от думите,

че волни, неприкосновени в аргоска

земя ще можем в мир да пребиваваме.

Не може нито чужденец, ни тукашен

да ни отвлича. В случай на насилие

ако не ни помогне някой гражданин,

очаква го прокуда и безчестие.

Сам вождът на пеласгите съветваше

да се реши това, като приканваше

да не възбуждат Зевса, отмъстителя

за молещите, и предупреждаваше,

че двоен грях — към чуждите и своите^[1] —

ще дава мощ на безизходно бедствие.

Народът, недочакал глашатаите,

десници вдигнал в знак на одобрение.

Пеласгите се вслушаха в правдивите

слова, и нека Зевс даде завършъка!

ХОР

Да се молим дано за добрите дела

доброчестие този народ осени!

Зевс, крилото на странници, нека даде

словесата на нашите странни уста

да се сбъднат безукорно, честно!