Есхил
Молителките (6)

Втори стазим

ХОР

 

Първа строфа

 

        Чуйте сега и вие,

        Зевсородени бози,

        как благославям Аргос:

        Никога да не гори

        този пеласгийски град

        в пламъците на Арей,

        необуздания бог,

        враг на песни, зъл жътвар

        на зловещи кръвни жътви!

        Тук ни срещнаха с милост,

        тук ни с глас подкрепиха,

        тук зачетоха този клет

рой молителки на Зевса!

 

Първа антистрофа

 

        Техният глас не даде

        власт на мъжете — пряко

        нашето женско дело!

        Че пред погледа им бе

        отмъстителят на Зевса,

        демонът необорим,

        от когото никой дом

        не дочаква светъл ден —

        тежко в него той засяда.

 

        Нас, нещастните близки,

        молещи Зевса, тачат.

        Да, затуй върху чист олтар

        ще принасят своите дари.

 

Втора строфа

 

        Нека затуй полети

        от засенени уста^[1]

        благоговейна молитва:

        никога в тая държава

        мор да не грабва мъжете,

        нито войната да багри

        тая земя с кръвта на нейни рожби!

 

        Нека младото цвете

        крепне, нека драговникът

        на Афродита, людегубителят

        Арес, не къса млади вейки!

 

Втора антистрофа

 

        Нека олтари пламтят,

        а покрай тях да седят

        много мъже беловласи!

        Да процъфтява градът им,

        тачейки Зевса всемощен,

        най-вече — Зевса Гостен^[2],

        който по стар закон реди съдбата!

 

        Нека, в ред непрекъснат,

        раснат верни бранители,

        а над жените, а над родилките —

        нека грижовна бди Хеката^[3]!

 

Трета строфа

 

        Мъжегубителна сеч

        да не спохожда града

        и да не го разорява!

        Богът без песен и танц,

        богът на горестен плач,

и гражданската буна — да не гръмват!

 

        Стой далече от Аргос,

        рой на болести черни,

        благ бъди за младежта,

        Фебе, ликийски боже!^[4]

 

Трета антистрофа

 

        Нека Зевс наспори

        тая земя с плодове,

        зреещи зиме и лете,

        нека бързо се множат

        нейните руди стада!

С блага да я даруват боговете!

 

        Край олтарите нека

        честни песни се носят,

        нека девствени уста

        пеят под звуци на лира!

 

Четвърта строфа

 

Властта, която ръководи

града, да брани правдините людски,

да бъде власт, загрижена за всички!

И нека сключат честен мир,

преди да гръмне Арес,

та да избягнат разпри с чужденците!

 

Четвърта антистрофа

 

И нека тачат боговете

на своя град с прадядовската почит —

със лаврови венци и с бичи кърви!

Защото почит към предци

е третата повеля

в скрижалите на тачената Правда.