Майкъл Харт
100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството (89)

89. MAO ЦЗЕДУН
1893 — 1976

Мао Цзедун изведе комунистическата партия на власт в Китай и през следващите двайсет и седем години стоеше начело на забележителното преустройство на тази огромна нация.

Мао, син на заможен селянин, е роден в 1893 г. в село Шаошан, провинция Хунан. В 1911 г., когато е на осемнайсет години, избухва въстание срещу залязващата династия Чин, управлявала Китай от XVII век насам. След няколко месеца имперското правителство е свалено и страната е обявена за република. За жалост водачите на революцията не са в състояние да установят стабилно, единно управление и започва дълъг период на несигурност и гражданска война, която фактически продължава до 1949 г.

Като младеж Мао все повече клони към леви политически убеждения и през 1920 г. е вече утвърден марксист. В 1921 г. той е един от дванайсетте първооснователи на Китайската комунистическа партия, но се изкачва сравнително бавно към върха на ръководството и чак в 1935 г. става неин вожд.

Междувременно Китайската комунистическа партия извървява дълъг, бавен и доста несигурен път към властта. Тя понася сериозни удари в 1927 и 1934 г., но успява да ги преодолее. След 1935 г. партията е готова за тотална война срещу националистическото управление, оглавявано от Чан Кайши. В 1949 г. комунистите удържат победа и вече имат пълен контрол върху континентален Китай.

Китай, който Мао управлява като партиен вожд, е разкъсван от война в продължение на почти трийсет и осем години. Това е крайно бедна, слаборазвита страна, чието нечувано гъсто многомилионно население се състои предимно от неграмотни селяни с неизкореними традиции. Мао е на петдесет и шест години и, както изглежда, жизненото му поприще е кажи-речи зад гърба.

Но периодът на най-голямото му влияние тепърва започва; и когато умира през 1976 г., политиката му вече е преобразила Китай. Един елемент от това преобразяване е модернизирането на страната: бърза индустриализация, съчетана с големи подобрения в общественото здравеопазване и образованието. Макар и много важни, такива промени стават и в доста други страни през този период, така че само те не са достатъчни, за да оправдаят мястото на Мао в тази книга.

Второ постижение на неговото управление е преминаването на китайската икономическа система от капитализъм към социализъм. Но само няколко години след смъртта му неговият приемник (Дън Сяопин) започна да връща в Китай различни елементи от свободната пазарна икономика. Още не можем да бъдем сигурни докъде ще стигне този процес, но много вероятно е до пет-десет години Китай да изостави социализма и да стане отново капиталистическа страна. Следователно Маовата икономическа политика не е толкова важна, колкото изглеждаше някога.

Първоначално Мао вярва, че градските индустриални работници ще станат най-здравата опора на комунистическата партия; идея, която отговаря на разбиранията на самия Маркс. Обаче около 1925 г. Мао стига до извода, че поне в Китай главната опора на партията ще бъдат селяните. Затова по време на продължителната борба с националистите Мао неизменно търси опора в селските райони. Тази идея бе поддържана, докато той беше държавен глава. Например Сталин обикновено наблягаше на индустриалното развитие, а Мао обръщаше по-голямо внимание на земеделието и селските райони. Но и китайското индустриално производство нараства чувствително по това време.

Политически Мао въвежда абсолютно тоталитарна система. При неговия режим най-малко 20 милиона китайци — а възможно е 30 милиона или повече — намират своята смърт. Този режим може би ще се слави като най-кървавия в цялата човешка история. (Само Хитлер, Сталин и Чингис Хан могат да оспорват тази съмнителна „чест“.)

След смъртта на Мао настъпва известна либерализация, но опитите да се превърне Китай в демократична държава са потъпквани от Дън Сяопин — понякога много жестоко, както през юни 1989 г. на пекинския площад Тянанмън.

Разбира се, Мао Цзедун не е единственият, определял политиката на комунистическото управление. Той никога не е упражнявал такъв едноличен контрол, както Сталин в Съветския съюз. Въпреки това е ясно, че Мао остава най-важната фигура в китайското управление от 1949 до смъртта си в 1976 г.

Един проект, за който той очевидно носи цялата отговорност, е „големият скок напред“ от края на 50-те години. Мнозина наблюдатели го окачествяват като провал. Той поставяше ударение върху маломащабни, свързани с тежък труд производствени методи, които биха могли да бъдат изпълнени в селските райони. (Накрая той бе изоставен.) Друг проект, подкрепян от Мао въпреки съпротивата на други китайски лидери, беше „Великата пролетарска културна революция“ от края на 60-те години. Това беше голямо разбунване, в известен смисъл почти гражданска война между Мао и последователите му, от една страна, и дълбоко окопалата се комунистическа бюрокрация, от друга.

Интересно е да отбележим, че Мао беше вече около шейсет и пет годишен, когато започна „големия скок напред“; надхвърляше седемдесет, когато сложи началото на културната революция, и наближаваше осемдесет, когато направи рязък политически завой и тръгна към сближаване със Съединените щати.

Винаги е трудно да се оценява дългосрочното влияние на една все пак съвременна политическа фигура. В първото издание на тази книга дадохме много по-предно място на Мао, тъй като смятахме, че въведената от него комунистическа система в Китай ще издържи дълго. Сега вече това едва ли е вероятно. Китай като че ли изоставя социализма; и макар че диктаторският политически строй на Мао все още съществува, няма гаранция, че ще оцелее.

Докато беше жив, имаше изгледи Мао да се окаже толкова значителна фигура, колкото Ши Хуан Ти. И двамата са от Китай, и двамата са създатели на революционни системи в страната си. Но влиянието на Ши Хуан Ти се е запазило около двайсет и два века, а влиянието на Мао чезне бързо.

Може би е по-уместно да сравняваме Мао с Ленин, живял също в XX век. Той въведе марксизма в Китай, същото направи и Ленин в Русия. На пръв поглед Мао изглежда по-значителният от двамата. В края на краищата населението на Китай е повече от три пъти по-многобройно от народите на Съветския съюз. Но Ленин предхожда Мао, дал му е пример и е въздействал на възгледите му. Освен това Ленин създава първата в света комунистическа държава и упражнява огромно влияние в света, много по-голямо извън собствената си страна, отколкото Мао. Затова смятаме, че Мао трябва да бъде класиран малко след Ленин.