Майкъл Харт
100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството (37)

37. УИЛЯМ Т. Г. МОРТЪН
1819 — 1868

Името Уилям Томас Грийн Мортън вероятно не говори нищо на повечето читатели. Но той е много по-забележителен от редица други именити личности, защото е главният „виновник“ за обезболяването при хирургически операции.

Малко са откритията в цялата история, които обикновеният човек цени толкова високо и които така дълбоко се отразяват върху неговото състояние. Косите ти се изправят, като си представиш хирургията в онези дни, когато лекарят е трябвало да реже костите на пациент в пълно съзнание. Възможността да се пресече болката е наистина едно от най-големите благодеяния, което човек е направил на ближните си.

Мортън е роден в 1819 г. в Чарлтън, Масачузетс. Като младеж следва в Балтиморския колеж за зъбна хирургия. От 1842 г. практикува като зъболекар. Известно време (1842 — 1843) е съдружник на Хорас Уелс, малко по-възрастен от него зъболекар, който се интересува от обезболяващи средства. Но, както изглежда, съдружието между двамата не се оказало печелившо и приключва в края на 1843 г.

Година по-късно Уелс започва да прави опит с азотист окис (райски газ) като упойващо средство. И го използва ефикасно в зъболекарската си практика в Хартфърд, Кънектикът. Но за зла врага публичната демонстрация, която се залавя да направи в Бостън, излиза безуспешна.

Като зъболекар Мортън се специализира в поставянето на изкуствени зъби. За да стане както трябва, необходимо е първо да се извадят корените на старите зъби. По времето, когато още няма упойващи средства, това е крайно болезнено и е очевидна необходимостта, от някаква анестезия. Мортън правилно преценява, че райският газ няма да е достатъчно ефикасен за неговите цели и търси някакво по-силно средство.

Чарлз Т. Джаксън, ерудиран доктор и учен, когото Мортън познава, му предлага да използва етер. Упойващите му свойства са открити преди повече от триста години от прочутия швейцарски медик и алхимик Парацелз; едно-две съобщения в същия смисъл са публикувани и в началото на XIX век. Но нито Джаксън, нито някой от писалите на тази тема го е използвал при хирургична операция.

Етерът звучи многообещаващо за Мортън и той прави опити първо върху животни (в това число върху любимото си куче), а после и върху себе си. Най-сетне на 30 септември 1846 г. се представя идеална възможност да бъде изпробван и върху пациент. Някакъв човек на име Ебън Фрост влиза в Мортъновия кабинет с непоносим зъбобол и е готов да опита всичко, което би облекчило болката му при неизбежното вадене. Мортън използва етер и изважда зъба. Когато идва на себе си, Фрост заявява, че не е изпитал никаква болка. По-добър резултат едва ли би могъл да се очаква и Мортън вече предчувства успеха, славата и големите пари.

Въпреки че на операцията е имало очевидец, а на другия ден за нея е съобщено и във вестниците, тя не привлича широко внимание. Явно е необходима по-красноречива демонстрация. Ето защо Мортън помолва д-р Джон Уорън, старши хирург в Масачузетската главна болница в Бостън, да му позволи да покаже нагледно пред група медици своя метод за обезболяване. Д-р Уорън се съгласява и в болницата е насрочена демонстрация. Там на 16 октомври 1846 г. пред значителна аудитория от лекари и студенти по медицина Мортън обезболява с етер подлежащия на операция пациент Гилбърт Абът; след това д-р Уорън изважда тумор от врата му. Упойката се оказва напълно ефикасна и демонстрацията се радва на огромен успех. За нея мигновено съобщават много вестници и тя е пряката причина за широката употреба на упойки в течение на следващите няколко години.

Няколко дни след като Абът е опериран, Мортън и Джаксън подават молба за патент. Получават го още на следващия месец, но това не пречи да избухнат противоречия. Мортън настоява, че той има най-голяма заслуга за въвеждането на анестезията, но това се оспорва от неколцина медици и най-вече от Джаксън. На всичко отгоре надеждите на Мортън, че неговото нововъведение ще го направи богат, не се сбъдват. Повечето лекари и болници, които използват етера, не си правят труда да отделят за автора проценти от приходите. Цената на съдебните дела около въпроса чия е заслугата скоро превишава средствата, които Мортън е получил за откритието си. Отчаян и обеднял, той умира в Ню Йорк в 1868 г., ненавършил четирийсет и девет години.

Ползата от обезболяването в стоматологията и при сериозни хирургически операции не подлежи на съмнение. Ето защо, когато преценяваме значението на Мортън, най-трудно е да решим доколко заслугата за въвеждането на анестезията трябва да бъде разделена между него и други лекари с претенции в тази насока. Главните между тях са Хорас Уелс, Чарлз Джаксън и Крофърд Лонг, медик от Джорджия. Мортън очевидно има далеч по-голям принос от останалите, за което му даваме и съответното място в тази класация.

Вярно е, че Хорас Уелс започва да прилага обезболяване в зъболекарската си практика близо две години преди Мортън да използва етер. Но анестезията на Уелс с райски газ няма и не може да има решаващо значение в хирургията. Въпреки някои добри свойства той просто не е достатъчно силна упойка, за да бъде използван самостоятелно при големи хирургически операции. Днес той върши работа в сложно съчетание с други обезболяващи средства, а понякога и в стоматологията. Етерът пък е изумително ефикасен и употребата му внесе коренни промени в хирургията. В много отделни случаи може да се намерят и по-добри от етера обезболяващи лекарства или техни комбинации. Но въпреки някои неудобства (лесно се възпламенява и обикновено предизвиква гадене след употреба) той си остава най-универсалната упойка, открита някога. Лесно се транспортира и прилага и, което е най-важното, съчетава безопасност и силно въздействие.

Крофърд Лонг (роден в 1815 и починал в 1878 г.) е медик от Джорджия, използвал етер при хирургическа операция още в 1842 г., т.е. четири години преди демонстрацията на Мортън. Лонг обаче публикува своите резултати чак в 1849 г., когато ползата от етера в хирургията вече е добре известна на лекарите благодарение на Мортъновата демонстрация. С други думи, от работата на Лонг полза са имали само шепа пациенти, докато Мортън е дал облекчение на много, много хора.

Чарлз Джаксън е предложил на Мортън да опита с етер и му е дал добри съвети как да го прилага на пациентите. Но самият Джаксън не го е използвал в решителна степен при хирургична операция и преди успешния опит на Мортън не се е постарал да информира медицинските среди за познанията си върху етера. Тъкмо Мортън, а не Джаксън рискува репутацията си, като прави публична демонстрация. Ако Гилбърт Абът беше умрял на операционната маса, Чарлз Джаксън надали щеше да поеме някаква отговорност за това.

Къде е мястото на Уилям Мортън в тази класация? Можем да направим уместно сравнение между Мортън и, да речем, Джоузеф Листър. И двамата са медици; и двамата са се прославили с въвеждането на нова техника или процедура, внесла коренни промени в хирургията и акушерството; фактически никой от тях не е първият, който използва тези нововъведения, огласени и популяризирани с негови усилия; всеки от тях трябва да сподели с други заслугите си. Поставяме Мортън по-високо от Листър, защото по принцип сме убедени, че практиката на анестезията е по-важна от въвеждането на антисептичните превръзки. Все пак съвременните антибиотици могат да компенсират донякъде липсата на антисептични средства при хирургична намеса. Но без упойка сложни и продължителни операции са невъзможни и дори по-прости процедури често се отлагат, а това може да бъде фатално. Публичната демонстрация на практично средство за обезболяване, извършена от Мортън в онази октомврийска утрин на 1846 г., е един от вододелите в човешката история. И може би нищо не обобщава по-добре постижението му от надписа върху неговия паметник:

УИЛЯМ Т. Г. МОРТЪН

Открил и възвестил обезболяващо,

от болки тежки той спаси ни;

хирургията мъка беше —

науката избави ни от болка.