Майкъл Харт
100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството (29)

29. ЧИНГИС ХАН
ок. 1162 — 1227

Чингис Хан, великият монгол и завоевател, е роден около 1162 г. Баща му, дребен вожд на монголите, нарекъл момчето Темуджин, след като съкрушил друг вожд, негов противник. Когато Темуджин става на девет години, бащата е убит от членове на враждебно племе и няколко години семейството живее в постоянна опасност и лишения. Началото е неуспешно и преди да се подобри, положението на Темуджин се влошава още повече. Като малък той е пленен при нападение на противниково племе. За да не избяга, поставят на врата му дървена яка. От пълната си безпомощност като неграмотен пленник в първобитна и гола страна Темуджин ще стигне до върха и ще стане най-могъщият владетел в света.

Издигането му започва, когато успява да избяга от плен. После се съюзява с Тогрил, приятел на баща му и вожд на сродно племе, което живее в областта. Следват дълги години на междуособни войни между различните монголски племена. Темуджин лека-полека си проправя път нагоре.

Монголите открай време са известни като ловки ездачи и стръвни воини. В течение на годините те извършват спорадични набези в Северен Китай. Но преди Темуджин различните племена хабят много сили в битки помежду си. Съчетал в себе си воинско мъжество, дипломатичност, жестокост и организационни способности, той успява да ги сплоти под свое ръководство и в 1206 г. събрание на вождове монголи го провъзгласява за Чингис Хан, или „световен император“.

Тогава страхотната военна машина, организирана от него, се насочва навън към съседните страни. Първо напада държавата Ши Шиа в Северозападен Китай, а после и империята в Северен Китай. Докато се водят тези сражения, възниква остър спор между него и Хваризми Шах Мохамед, който управлява значителна империя в Персия и Средна Азия. В 1219 г. Чингис повежда войските си срещу Хваризми Шах. Средна Азия и Персия са покорени, а империята на Хваризми Шах е напълно унищожена. Докато други войски на монголите нападат Русия, Чингис Хан лично ръководи нашествието в Афганистан и Северна Индия. Той се завръща в Монголия в 1225 и умира в 1227 г.

Малко преди да умре, Чингис Хан определя за свой приемник третия си син Огадай. Умно решение, защото Огадай става превъзходен пълководец. Под негово ръководство войските на монголите продължават да настъпват в Китай, прегазват Русия и напредват към Европа. В 1241 г. полски, германски и унгарски войски са напълно съкрушени от монголите, които достигат отвъд Будапеща. Но в същата година Огадай умира и монголите се изтеглят от Европа, за да не се върнат повече.

Настъпва значителен промеждутък, докато вождовете на монголите се карат кой да поеме наследството. Но при следващите два хана (Чингисовите внуци Мангу Хан и Кублай Хан) монголите възобновяват нашествието си в Азия. В 1279 г., когато Кублай Хан е покорил напълно Китай, монголите управляват най-обширната империя в историята, владенията им обхващат Китай, Русия и Средна Азия плюс Персия и по-голямата част от Югоизточна Азия. Техни войски се подвизават успешно от Полша до Северна Индия, а властта на Кублай Хан е призната в Корея, Тибет и част от Югоизточна Азия.

При първобитните средства за транспорт по онова време империя с такива размери едва ли може да издържи дълго и скоро тя се разпада. Но монголите продължават да управляват в няколко държави от бившата империя. В 1368 г. те са прогонени почти от цял Китай. Обаче в Русия властват доста по-дълго. Златната орда, името, давано обикновено на монголското царство в Русия, създадено от Чингисовия внук Бату, успява да просъществува до XVI век, а Кримското ханство оцелява до 1783 г. Други синове или внуци на Чингис установяват династии, които господстват в Средна Азия и Персия. През XIV век тези два района са завладени от Тимур (Тамерлан), който твърди, че е далечен потомък на Чингис Хан. През XV век на Тамерлановата династия най-после е сложен край. Обаче това не означава край на завоеванията и властването на монголите. Тамерлановият праправнук Бабер нахлува в Индия, където сварва династията на Могулите (монголите). Могулските властелини, които накрая завладяват почти цяла Индия, остават на власт до средата на XVIII век.

В хода на историята се натъкваме на редица хора — налудничави, ако щете, — които са си поставяли за цел да завладеят света и до голяма степен са успявали. Най-бележити сред тези мегаломани са Александър Велики, Чингис Хан, Наполеон Бонапарт и Адолф Хитлер. Защо и четиримата заемат такива почетни места в тази книга? Нима в края на краищата идеите не са по-важни от войските? Не може да не се съгласим, че в последна сметка перото е по-силно от меча. Обаче значение има не само крайният резултат. Всеки един от тази четворка е държал в ръцете си толкова голяма територия и население и е упражнявал толкова огромно влияние върху живота на съвременниците си, че не можем да ги отминем като най-обикновени разбойници.