Майкъл Харт
100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството (54)

54. СВЕТИ АВГУСТИН
354 — 430

Августин, живял в годините на упадъка на Римската империя, е най-великият богослов на онова време. Неговите произведения оказват дълбоко въздействие върху християнските доктрини през цялото средновековие и имат влияние дори днес.

Августин е роден 354 г. в град Тагасте (сега Сукарас в Алжир), на около 70 километра южно от голямото крайбрежно средище Хипо (сега Анаба). Баща му бил езичник, а майка му ревностна християнка. Като бебе не е получил кръщение.

Още в юношеска възраст Августин проявява висока интелигентност и на шестнайсет години е изпратен да се учи в Картаген. Там си взема държанка, от която има незаконородено дете. На деветнайсетгодишна възраст решава да изучава философия. Скоро става привърженик на мани-хейството, религия, учредена около 240 г. от пророка Ма-нихей. За младия Августин християнството изглежда несъвършено. Но през следващите девет години той малко по малко се разочарова от манихейството. Когато става на двайсет и девет години, Августин се преселва в Рим. Малко по-късно се премества в Милано, Северна Италия, където става професор по реторика. Там се запознава с неоплатонизма, видоизменение на Платоновата философия, разработено от Плотин през III век.

По това време архиепископ на Милано е Амброзий. Августин слуша някои от неговите проповеди, които го въвеждат в едно ново, по-изискано светоусещане на християнството. На трийсет и две години той се покръства — някогашният неверник става ревностен проповедник на християнството. В 387 г. Августин получава светото кръщение от Амброзий и скоро след това се завръща в родния си Тагасте.

В 391 г. става помощник на архиепископа на Хипо. Пет години по-късно той умира и четирийсет и две годишният Августин е вече новият архиепископ на Хипо. До края на живота си остава на тази длъжност.

Макар Хипо да не е важен средищен град, Августиновите качества са толкова очебийни, че той скоро става един от най-уважаваните църковни първенци. Въпреки че е слаботелесен, с помощта на бързописци Августин успява да състави много религиозни съчинения. До нас са достигнали около 500 от неговите проповеди и над 200 от писмата му. От книгите му най-известни и силни са „Град Божи“ и „Изповеди“. Втората, едно от най-прочутите жития, писани някога, е съставяна, когато Августин е бил между четирийсет и петдесет години.

Много от писмата и проповедите му са посветени и отхвърлят схващанията на манихейците, донатистите (отцепническа християнска секта) и пелагианството (още една еретична християнска групировка). Диспутът с пелагианците съдържа съществена част от верските възгледи на Августин. Пелагий е английски монах, пристигнал в Рим около 400 г. Там той излага няколко интересни богословски схващания. Всеки от нас, казва Пелагий, е лишен от първородния грях, така че сме свободни да избираме между добро и зло. Чрез праведен живот и добри дела всеки може да постигне избавление.

Влиянието на Свети Августин е донякъде причина възгледите на Пелагий да бъдат обявени за еретични, а самият Пелагий (който вече няма право да влиза в Рим) да бъде отлъчен от църквата. Според Августин всички хора са опетнени от Адамовия грях. Те не са в състояние да постигнат избавление само със собствени усилия и добри дела. За това е нужна Божията милост. Подобни възгледи са излагани и преди; но Августин ги разширява и с проповедите си укрепва християнската позиция по тези въпроси, която по-късно става неизменна.

Августин застъпва гледището, че Бог вече знае кои ще получат спасение и кои не, следователно някои са предопределени да бъдат спасени. Тази идея оказва влияние върху някои по-късни богослови като Свети Тома Аквински и Жан Калвин.

Може би по-важно дори от доктрината за предопределението е отношението на Августин към половия живот. Когато приема християнството, Августин намира за необходимо да отрече половия живот. (Веднъж той пише: „Нищо не бива да се избягва повече от половите връзки.“) Но личната му борба и възгледите му на тази тема намират по-подробно обяснение в неговите „Изповеди“. Поради големия авторитет на Августин изразените в тази книга становища упражняват голямо влияние върху средновековните разбирания за половия живот. В съчиненията си Августин свързва в едно понятието за първородния грях и половия нагон. По времето на Августин Римската империя върви бързо към упадък. В 410 г. Рим е опустошен от вестготите, предвождани от Аларих. Естествено, останалите в империята езичници твърдят, че по този начин римляните са наказани, задето са се отрекли от древните си богове и са приели християнството. Най-прочутото произведение на Свети Августин — „Град Божи“, е в известен смисъл защита на християнството от подобни обвинения. Но тази книга е и цяла философия на историята, която ще окаже значително влияние върху по-късните събития в Европа. Августин застъпва гледището, че Римската империя няма онова голямо значение, което й се приписва; че такова значение няма нито Рим, нито който и да било земен град. Според него много по-важно е изграждането на „небесния град“ — с други думи, духовният напредък на човечеството. Двигателната сила на този напредък, естествено, е Църквата. („Няма избавление извън Църквата.“) От това следва, че императорите, били те езичници, християни или варвари, съвсем нямат онова значение, което папата и църквата имат.

Въпреки че самият Августин не прави последната крачка, логиката на аргумента му лесно води до извода, че управниците, които във всички случаи са временни, трябва да бъдат подчинени на папата. Средновековните папи с радост правят този извод и така Августиновите доктрини полагат основата на продължителния конфликт между църквата и държавата, с който векове наред ще се характеризира европейската история.

Произведенията на Августин пренасят някои елементи от гръцката философия в средновековна Европа. По-конкретно, неоплатонизмът оказва силно влияние върху разбиранията на Августин и по този начин — върху християнската философия през средновековието. Заслужава също да отбележим, че далеч преди Декарт Августин е дал израз на мисълта „Дишам, следователно съществувам“, макар и с други думи, естествено.

Августин е последният от големите християнски богослови преди мрачното средновековие и неговите произведения оставят църковната доктрина приблизително в такъв вид, в който тя ще съществува до края на средните векове. Той е най-личният от Отците на латинската църква и произведенията му намират много читатели сред духовенството. Неговите възгледи за спасението, половия живот, първородния грях и по много други въпроси не остават глас в пустиня. Мнозина по-късни католически богослови като Свети Тома Аквински, а и протестантските водачи Лутер и Калвин изпитват силното влияние на Августин.

Той умира в Хипо в 430 г. на шейсет и седмата си година. По това време градът е обсаден от вандалите, едно от варварските племена, нахлули в разпадащата се Римска империя. Няколко месеца по-късно те го завладяват и опожаряват, но Августиновата библиотека и катедралата остават незасегнати.