Майкъл Харт
100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството (57)

57. ЖАН КАЛВИН
1509 — 1564

Прочутият протестантски богослов и нравоучител Жан Калвин е една от главните фигури в европейската история. Неговите възгледи по такива разнообразни въпроси като богословие, управление, лична нравственост и работни навици оказват влияние повече от 400 години върху живота на стотици милиони хора.

Жан Калвин (истинското му презиме е Ковен или Шовен) е роден в 1509 г. във френския град Ноайон. Получава солидно образование. След като посещава „Колеж де Монтагю“ в Париж, отива да следва право в Орлеанския университет. Изучава право и в Бурж.

Калвин е само осемгодишен, когато Мартин Лутер разлепва на църковната врата във Витенберг своите деветдесет и пет тезиса, с което слага началото на протестантската Реформация. Калвин е възпитан като католик, но в младежките си години възприема протестантството. За да избегне преследвания, скоро напуска Париж, където е живял, и след като пътува известно време, се установява в Базел, Швейцария. Там живее под чуждо име, докато усилено изучава богословие. Двайсет и седем годишен, издава в 1536 г. най-известния си труд — „Институции на християнската религия“. Прочува се именно с тази книга, в която са събрани основните протестантски възгледи, представени системно в разбираема форма.

По-късно същата година посещава Женева, където протестантството бързо набира сили. Поканват го да остане там като учител и водач на протестантската общност. Скоро възникват конфликти между върлия пуритан Калвин и женевските граждани и в 1538 г. той е принуден да напусне. В 1541 г. го канят отново да се върне, приема и става не само единственият религиозен водач на града, но и много деен политически лидер, какъвто е до смъртта си през 1564 г.

На теория Калвин не е бил диктатор в Женева; много от гражданите имат избирателни права, а голяма част от официалната политическа власт се упражнява от двайсет и пет членен съвет. Калвин не е негов член и може да бъде изгонен по всяко време, ако за оставането му няма съгласие на мнозинството (което и става в 1538 г.). На практика обаче Калвин е господар на града, а след 1555 г. става по същество самодържец.

Под неговото ръководство Женева се превръща в главен протестантски център на Европа. Калвин упорито се опитва да съдейства за разпространяването на протестантството в други страни, по-конкретно във Франция, и за известно време Женева е нариичана „протестантският Рим“. След завръщането си в Женева една от първите му работи е да въведе цял ред клерикални разпоредби за тамошната реформаторска църква. После те ще станат образец за реформаторските църкви в Европа. Докато е в Женева, Калвин пише много внушителни религиозни трактати и продължава да преработва „Институциите на християнската религия“. Освен това изнася редица сказки върху богословието и Библията.

Калвинова Женева е схоластичен и пуритански град. Прелюбодеянието и развратът се смятат за тежки престъпления, а хазартът, пиянството, танците и пеенето на неприлични песни са строго забранени и могат да доведат до сурово наказание. Със закон се изисква в определени часове да се посещава църквата, където обичайни са предългите проповеди.

Калвин усилено насърчава прилежанието в работата и набляга на образованието. Именно по негово време е създаден Женевският университет.

Калвин е бил човек с крайна нетърпимост и се разправял жестоко с всички, които смятал за еретици. Най-прочутата му жертва (а те са доста) е Мишел Серве, медик и богослов от испански произход, който не вярвал в учението за Троицата. Когато Серве се озовал в Женева, бил задържан, съден за ерес и изгорен на кладата (1553). По времето на Калвин са изгорени още няколко души, заподозрени в магьосничество.

Калвин умира в Женева в 1564 г. Женен е, но остава вдовец в 1549 г., а единственото му дете починало при самото раждане.

Главното значение на Калвин се крие не в пряката му политическа дейност, а в застъпваната от него идеология. Той набляга на авторитета и значението на Библията и като Лутер отхвърля властта и значението на Римокатолическата църква. Подобно на Лутер, Свети Августин и Свети Павел, Калвин твърди, че всички хора са грешници и че спасение носят не добрите дела, а вярата и само вярата. Особено впечатление правят неговите представи за предопределението и порицанието. Според Калвин Бог отдавна е решил — без оглед на всякакви заслуги — кой ще бъде спасен и кой осъден. Тогава защо човек трябва да се стреми да бъде нравствен? Калвин отговаря, че „избраните“ (т. е., хората, които Бог е избрал да приемат Христа и за това да получат опрощение) са предопределени от Бога да бъдат праведни. Иначе казано, ще получим спасение не защото сме добри, а сме добри, защото сме избрани да получим спасение. На някои това учение може да се вижда странно, но едва ли може да има съмнение, че то е вдъхновило мнозина калвинисти да водят благочестив и праведен живот.

Калвин е упражнил голямо влияние върху света. Богословските доктрини му спечелват в крайна сметка повече последователи, отколкото има Лутер. Въпреки че Северна Германия и Скандинавия са предимно лютерански страни, швейцарците и холандците са калвинисти. В Полша, Унгария и Германия има значителни калвинистки малцинства. Презвитерианците в Шотландия са калвинисти, каквито са и хугенотите във Франция, и пуританите в Англия. В Америка, разбира се, отдавна има силно пуританско влияние.

Калвинова Женева е била по-скоро теокрация, отколкото демокрация, но крайният резултат от калвинизма все пак е по-голяма демокрация. Това, че в толкова много страни калвинистите са малцинство, може би ги е принудило да имат предпочитания към ограничаването на установената власт; а не е изключено причината да е в сравнително демократичната вътрешна организация на калвинистките църкви. Каквато и да е тя, първите калвинистки крепости (Швейцария, Холандия и Великобритания) се превърнаха и в крепости на демокрацията.

Твърди се, че калвинисткото учение е главният фактор за създаването на т. нар. „протестантска трудова етика“ и за възхода на капитализма. Трудно е да се каже до каква степен това твърдение е основателно. Холандците например далеч преди Калвин са известни като трудолюбив народ. От друга страна, изглежда нелогично да допуснем, че неговото твърдо изразено отношение към усиления труд не е оказало влияние на последователите му. (Калвин допуска промяна на работата и на интересите — практика, осъждана от повечето ранни християнски нравоучители, но пък допринесла много за развитието на капитализма.)

Как да бъде класиран Калвин в тази книга? Неговото влияние намира потвърждение предимно в Западна Европа и Северна Америка, но през последното столетие то рязко намалява. Във всеки случай голяма част от заслугата за съществуването на калвинизма вече бе приписана на по-ранни личности като Исус, Свети Павел и Лутер.

При все че протестантската Реформация е събитие с голямо историческо значение, ясно е, че на Мартин Лутер принадлежи главната роля за разпространението му. Самият Калвин е само един от няколкото влиятелни протестантски водачи, издигнали се след Лутер. Така погледнато, Калвин трябва да бъде класиран доста по-назад от него. От друга страна, той трябва да бъде поставен доста по-напред от философи като Волтер и Русо, отчасти защото влиянието му е два пъти по-дълготрайно от тяхното, отчасти защото неговите възгледи са оказали толкова дълбоко въздействие върху живота на последователите му.