Майкъл Харт
100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството (47)

47. ЛУИ ДАГЕР
1787 — 1851

Луи Дагер е човекът, който към края на 30-те години на миналия век успява да разработи първия практичен начин за фотографиране.

Дагер е роден в 1787 г. в град Кормей, в Северна Франция, като младеж е художник. Когато става на около трийсет и пет години, създава така наречената диорама, фантастична поредица от панорамна живопис, изложена със специални светлинни ефекти. Докато се занимава с нея, проявява интерес към разработката на механизъм за автоматично възпроизвеждане на изгледи без помощта на четки и боя — с други думи, на камера.

Първите му опити да създаде такъв апарат са безуспешни. В 1827 г. се запознава с Жозеф Никефор, който също се опитва (по това време с малко по-голям успех) да изобрети камера, две години по-късно двамата стават съдружници. В 1833 г. Никефор умира, но Дагер не се отказва от усилията си. В 1837 г. той вече е успял да разработи практичен метод за фотографиране, наречен на негово име дагеротипия.

В 1839 г. Дагер го показва публично, без да го патентова; в отплата френското правителство отпуска пожизнена пенсия и на него, и на сина на Никефор. Оповестяването на изобретението предизвиква голяма сензация. Дагер става герой на деня и е обсипван с почести, а дагеротипията бързо намира широко приложение. Скоро след това той престава да работи. Умира в 1851 г. в крайградската си къща близо до Париж.

Малко са откритията, намерили толкова разнообразно приложение както фотографията. Тя се използва практически във всяка научноизследователска област. Намира широко приложение в индустрията и във войската. За някои тя е сериозно изкуство, а за милиони — любимо занимание. Фотографиите носят информация (или дезинформация) в учебния процес, журналистиката и рекламата. И понеже снимките могат да напомнят живо за миналото, те се превръщат в най-разпространения сувенир. Разбира се, кинематографията е важно допълнително развито изкуство, което не само служи главно за развлечение, но намира и толкова широко приложение, колкото и фотографията.

Няма изобретение, което да е резултат само от работата на един-единствен човек, така че по-раншните усилия на много хора са подготвили пътя за постижението на Дагер. Тъй наречената камера обскура (устройство, подобно на съвременната камера, само че без филм) е създадена най-малко осем столетия преди Дагер. През XVI век Джироламо Кардано прави важна стъпка напред, като поставя лещи в отвора на камера обскура. Това я прави интересен предшественик на съвременната камера; но понеже произведеният от нея образ няма никаква трайност, камерата на Кардано едва ли може да се смята за фотография. Друго важно откритие прави в 1727 г. Йохан Шулце, който забелязва, че сребърният нитрат е чувствителен към светлината. Той използва това, за да създаде няколко краткотрайни образа, но не преследва целта си докрай.

Предшественикът, който стига най-близо до Дагеровото изобретение, е Никефор, станал по-късно негов съдружник. Около 1820 г. Никефор открива, че юдейският битум, вид черна смола, е чувствителен към светлината. Като съчетава това светлочувствително вещество с камера обскура, Никефор успява да произведе първите в света фотографии. Ето защо някои смятат, че Никефор трябва да бъде признат като откривателя на фотографията. Обаче неговият начин е съвсем непрактичен, тъй като изисква деветчасово експониране и дори тогава резултатът е доста мъглява снимка.

При дагеротипията образът се отбелязва върху плака, намазана със сребърен йодид. За експониране са нужни петнайсет до двайсет минути, което прави този метод, макар и тежък, удобен за практическо приложение. Две години след като Дагер огласява своя начин, други хора предлагат леки видоизменения: като светлочувствителен материал към сребърния йодид се прибавя сребърен бромид. Тази малка промяна води до важен резултат — съкращава решително времето за експониране и прави практически възможно да се произвеждат фотографски портрети.

В 1839 г. малко след като Дагер е оповестил изобретението си, английският учен Уилям Хенри Фокс Талбът обявява, че е разработил различен метод за фотографиране, който включва изваждане първо на негативи, както това става днес. Заслужава да се отбележи, че Талбът е направил своите фотографии в 1835 г., две години преди първата дагеротипия. Талбът, който се занимава с още няколко проекта, не е намерил за необходимо да продължи незабавно фотографските си експерименти. Ако беше го сторил, вероятно щеше да разрабти годно за продан фотографско устройство преди Дагер и днес щеше да бъде смятан за откривателя на фотографията.

През годините след Дагер и Талбът има огромни подобрения във фотографията: мокри плаки, сухи плаки, ролков филм, цветна фотография, кинофилми, полароид и ксерография.

Въпреки че много хора са участвали в създаването на фотографията, смятаме, че Луи Дагер е с най-голяма заслуга. Преди него няма реална фотографска техника, докато дагеротипията е практична и скоро намира широко приложение. Освен това неговото добре разгласено изобретение дава стимул за по-нататъшното му подобряване. Вярно, днешната фотографска практика е много различна от дагеротипията; но дори да я нямаше, дагеротипията пак би ни дала приложим фотографски метод.