Мари Кордоние
Джулия (6)

VI

Малко преди полунощ компанията започна да се разотива.

— Не ми се прибира още вкъщи. Не смяташ ли, че трябва да продължим някъде другаде?

Джулия погледна Тим с искрящи очи.

— Сякаш четеш мислите ми, скъпа братовчедке — съгласи се той с предложението. — И така къде ще отидем?

— Вероятно все някой бар е отворен, където ще можем да пийнем по нещо. — Тя бе напълно преобразена. — Сега съм в подходящо настроение за това.

— Тогава да не губим време — каза й с усмивка.

Внезапно по гърба й премина възбуждаща тръпка.

„Какво ли има предвид с тази забележка?“

— Изглеждаш очарователно в този костюм — наблюдаваше я с нескрито възхищение, докато й помагаше галантно да си облече палтото. — Искаше ми се да ти го кажа през цялата вечер.

— Наскоро един човек ми препоръча да нося зелено или яркочервено — отвърна тя дръзко.

— Добър съвет ти е дал този човек.

Тим се усмихна и задържа ръката си за миг на рамото й.

Нежното докосване предизвика ураган от чувства в душата й. В тоя момент с удоволствие би му се хвърлила на врата, но вече бяха вдигнали достатъчно шум около себе си и затова тя потисна желанието си.

— Ще се видим утре. — Джулия се сбогува с баща си. — Беше прекрасна вечер, татко.

На улицата младата жена пое дълбоко дъх. Свежият въздух й подейства добре.

— От алкохола ли е, или се радваш, че вече можеш да се отървеш от ужасното ми семейство?

Тим се подсмихна, забелязвайки въздишката й.

— И от двете — призна му с виновна физиономия.

Известно време вървяха мълчаливо един до друг. Изведнъж той спря пред един малък хотел.

— Аз съм отседнал тук. Искаш ли да проверим дали барът работи още?

— Защо не? Да влезем.

Тим сви безпомощно рамене, когато разбраха, че барът вече е затворен. В съседния игрален салон обаче още светеше.

— Какво ще кажеш за игра флипер? — предложи Джулия въодушевено.

— Добре, щом настояваш.

Тя съблече палтото си и застана ентусиазирано пред автомата.

— По време на следването ми бях ненадмината на флипер — заяви с гордост.

— Така ли? — учуди се той и пусна монета в прореза.

Не след дълго топката влезе в аут.

— 360 точки — установи Джулия с поглед, впит в цифрите. — Отдавна не съм играла — побърза да обясни, когато забеляза, че Тим е вдигнал презрително вежди.

— Естествено — отговори той лаконично и се приготви.

Застана пред автомата и за кратко време направи 10 000 точки, като спечели и няколко безплатни игри.

— Бихме могли да поиграем малко футбол на маса, тук съм непобедима!

— Желанието ти е за мен закон! — беше му забавно.

Както се очакваше, Джулия загуби и при тази игра.

— Изглежда, пръчките нещо не са в ред. Би трябвало да се смажат отново — каза тя, свивайки рамене, когато резултатът стана 15 на 3 за Тим.

— Права си, доста трудно се движат — ухили се той.

Следващата жертва бе масата за тенис.

— В колежа бях шампионка по пинг-понг. Сега ще се удивиш от способностите ми.

Този път беше уверена в победата си.

— Явно малко съм поизгубила тренинг — извини се тя, след като в продължение на една минута още не бе улучила топката.

— При пинг-понга човек трябва постоянно да се упражнява!

На Тим му беше трудно да остане сериозен. „Невероятно сладка е!“ — помисли си.

— Тая хилка никак не е удобна!

— Естествено в този игрален салон няма хилки за шампиони, с каквито си свикнала — отбеляза той. — Не е ли по-добре да пийнем нещо?

— Разбира се, но барът вече е затворен.

— В стаята ми има малко барче, много добре заредено — рече и я хвана за ръката.

Джулия със задоволство се остави да я води.

 

 

— Не искаш ли да си свалиш палтото? — прошепна Тим нежно вече в стаята.

Джулия продължаваше да стои до вратата.

Без да изчака отговора й, той съблече връхната дреха, докосвайки с ръце леко шията й. Това бе достатъчно, за да предизвика в нея ураган от чувства.

Страстно обви ръце около врата му и впи разпалено устни в неговите.

Той се освободи внимателно от прегръдката й.

— Джулия…

„Обичам те“ — искаше да каже, но щеше да бъде глупаво. Беше поела доста алкохол. „Мога ли да се възползвам от тази ситуация?“

— Искаш ли нещо за пиене? — попита объркан.

— Едно мартини би било добре.

Тя се отпусна на широкото легло.

— За съжаление тук има само уиски — установи Тим, хвърляйки поглед в барчето.

— Но не ми ли каза, че барчето е отлично заредено? Добре, тогава уиски.

„Изглежда прекрасно“ — помисли си той, когато я видя да седи на леглото. Беше съблякла сакото си. Раменете й бяха тесни и изящно оформени. Видът й събуди в него непреодолимо желание.

Бавно се приближи и й подаде чашата с уиски. Свали смокинга си, после ризата. Тя го гледаше със затаен дъх как се съблича.

— Джулия — промълви страстно Тим, притисна я нежно към леглото и обсипа финото й красиво лице с ефирни целувки. Внимателно свали презрамките на бодито, откривайки изваяните й гърди.

Започна нежно да ги гали, докато зърната им се втвърдиха и изпъкнаха напред. Тя изживяваше неописуемата наслада със затворени очи, не смееше дори да се помръдне. Пронизителното иззвъняване на телефона сякаш ги изтръгна от някакъв сън.

— Нина, ти? — попита Тим учудено, когато вдигна слушалката.

После стана и тръгна с телефона към прозореца. Джулия не можеше да разбере какво си говореше с жената от другия край на линията. Вдигна презрамките си и се изправи. Фактът, че толкова късно му се обаждаше жена, я прониза болезнено. Имаше чувството, че пречи, и понечи да се измъкне незабелязано, но с рязко движение на ръката той я задържа. Разговорът не продължи дълго.

— Моля те, не си отивай.

С няколко крачки се озова до нея и я прегърна.

— Коя е Нина? — попита Джулия с каменно лице.

— Стара позната и добра приятелка.

— Когато жена се обажда на мъж посред нощ, това значи нещо повече.

— Нина ми е приятелка от дълги години. Наистина, може да е виждала във връзката ни нещо повече от приятелство. В началото бях влюбен в нея, признавам си, но това отдавна е минало.

— Нямам абсолютно никакво право да ти задавам подобни въпроси.

Джулия понечи да се освободи от ръцете му, но Тим я държеше здраво.

— Джулия, пожелах те още от първия миг, в който те видях — прошепна той и свали внимателно палтото й, което бе успяла вече да облече.

Погледна го изпитателно. Очите му издаваха, че говори истината. Сърцето й заби лудо, всяка фибра на тялото й копнееше за него.

— О, Тим! — промълви и се сгуши в ръцете му.

Той я поведе към леглото и отново я притисна нежно върху матрака.

— Не искаш ли да продължим оттам, където спряхме? — прошепна и започна бавно да я съблича.

Възбудена до крайност, Джулия усещаше голото му, хладно тяло. В нея гореше силна страст. С притаен дъх остави Тим да събуе панталона и обувките й. Сега лежеше под него само по миниатюрни копринени бикини.

При вида на изваяната й фигура желанието му се усили. Приведе се над нея и прокара внимателно устни по гърдите й. Тя силно изстена, цялата пламтеше, сякаш обхваната от треска. Бе забравила за всичко около себе си. Носеше се в облаците и искаше само едно: да принадлежи докрай на този мъж.

В този момент се почука на вратата. Джулия се сепна изплашена.

— Във влака нямаше такова оживление — отбеляза Тим сухо и отиде да отвори.

Един куриер му донесе телеграма.

— В неделя вечерта трябва да бъда в Ню Йорк. Ръководството е насрочило извънреден мач. — Приближи се до нея. — Какво правиш? — попита учудено, когато я видя, че се кани да се облече.

— Не мога.

Тя не смееше да го погледне.

Тим седна до нея на леглото и обви нежно с ръце раменете й.

— Защо?

— Мисля си за Франк. Никога досега не съм го мамила.

— Не ме ли желаеш?

— О, напротив! В този миг не бих могла да си пожелая нещо по-съкровено от това да ти принадлежа цялата — отвърна тя.

— Мисля, че Фройд беше казал, че в леглото никога не са само двама човека или нещо подобно. Тогава да бъдем трима!

— Четирима — поправи го Джулия.

Той поклати глава.

— Не, аз нямам чувството, че мамя Нина! — Целуна нежно шията й. — Моля те, остани така, както си — прошепна й на ухото и започна да съблича другите си дрехи.

Само при вида на силната му мъжественост тя едва не загуби свяст. Желанието й растеше с всяка секунда. Дъхът й секна, когато усети ръката му по голото си тяло. Докато той обсипваше с целувки устните й, пръстите му галеха нежно бедрата й, които се разтвориха с готовност.

Джулия осъзнаваше, че вече няма връщане назад. Забрави за Франк и за всичко наоколо. Опиянението я лиши от всякаква мисъл. Върховният момент премина стремглаво над нея като помитаща буря. Никога преди това не бе изпитвала така любовта, както с Тим.

Постоянно му се удаваше да разпали наново желанието й.

— Трябва да вървя, скъпи — прошепна тя, когато утрото надзърна през прозореца.

— Страхуваш ли се, че баща ти ще ти мърмори? — попита я с усмивка, продължавайки да я държи още в обятията си.

— Не точно това — отвърна Джулия. — Но как да му обясня всичко?

— Просто му кажи, че се обичаме.

— Ако беше толкова просто… — измърмори тя.