Мари Кордоние
Джулия (11)

XI

Следващите дни Джулия прекара като в приказен сън. „Тим ме обича!“ Движеше се леко из дългите коридори, сякаш имаше криле. Всеки, който я видеше, можеше да познае колко е щастлива. Никой от колегите й не знаеше, че е развалила годежа с Франк. Тя самата вече почти го бе забравила до момента, в който по време на сутрешната закуска доктор Фил Андрюс я заговори в столовата.

— Всъщност как се чувства Франк в Бостън? Свикна ли вече там?

— Смятам, че да — отговори тя с неохота.

Стана й неприятно, че й напомнят за миналото.

До края на деня от главата й не излезе мисълта за бившия й годеник. „Какво ли прави? Дали вече се е примирил с раздялата? Все още той ми тежи на съвестта. След три години съвместен живот го изоставих по този начин. Не е много честно от моя страна, но Франк не изяви готовност за разумен разговор. Не се разделихме като приятели, както ми се искаше, но сега този период от живота ми е вече минало. Всеки ден по света се разделят влюбени двойки. Хубаво е, че те поне навреме осъзнават заблудата си!“

Джулия не бе споделила още нищо с баща си. Винаги, когато му се обаждаше по телефона, премълчаваше за раздялата с Франк, а Робърт Мидлър избягваше да разпитва дъщеря си за интимния й живот.

Тя не можеше да си обясни защо не се доверяваше на баща си, но нещо я възпираше да му каже за новата си любов.

— Скъпа моя, трябва да замина за няколко дни — каза й Тим веднъж, докато вечеряха. — Трябва да отида с отбора в Сан Франциско. Треньорът ме помоли да заместя болния Рой Мейсън. Мачът е важен. За мен той наистина ще бъде последен, после ще започна работа като преподавател в университета и ще се оженим.

Джулия го погледна унило. „Как ще издържа без него“ — мина й през ума.

Той сякаш прочете мислите й.

— Няма да отсъствам дълго. Смятам, че ще се върна след около седмица и след това вече никога няма да се разделяме — обеща й. — Повярвай ми, на мен също ми е трудно. Много те обичам…

Взе нежно ръката й и я заведе до удобния диван пред камината, където пращеше огън.

Внимателно я прегърна през тесните рамене и я погали.

— Ти си най-възбуждащата жена, която някога съм срещал — прошепна и целуна шията й.

Плъзна предпазливо ръка в деколтето на блузата й и замилва стегнатите й гърди. При всяко негово движение я обливаше гореща вълна и я караше да потръпва. Наслаждаваше се с всяка фибра на тялото си на прекрасното опияняващо чувство. Кожата й пламтеше като огън. Когато Тим съблече блузата й и езикът му закръжи около гърдите й, тя се потопи напълно в обзелата я страст. Изстена сластно, когато целуна зърната на гърдите й. Устата му не спираше да търси пухкавите й устни, ръцете му се провряха под мекия плат на полата и загалиха нежно стегнатите й бедра.

— Искам тази нощ да бъде наша, любима — прошепна й. — Искам да те почувствам, за да издържа през следващата седмица.

— Още утре ли трябва да тръгнеш? — попита тя изплашено.

Той кимна.

— Нека не мислим за това. Не и в този момент — каза и я целуна страстно.

Езиците им се вплетоха във вълнуваща игра, която събуди у Джулия диво желание. Притисна силно тялото си към него и усети възбудената му мъжка плът. Когато той бавно отвори ципа на полата, целият плат се плъзна надолу по бедрата й. Гореща вълна премина през младата жена, сякаш бе обзета от треска.

Тим умееше да разпалва страстта й. Сега ръцете му се спуснаха внимателно между леко разтворените й бедра.

С треперещи пръсти тя дръпна ципа на панталона му и когато той застана пред нея гол, започна да покрива с нежни ласки атлетичното му тяло.

— Ти си прекрасна — изстена при лекото й докосване. — Никога не трябва да ме напускаш — повдигна я нагоре и я притисна плътно до себе си.

Джулия не можеше повече да се владее.

— Ела, любими, влез най-после в мен! — промълви задъхано и леко се отпусна на дивана.

Той се наведе над младата жена и когато проникна внимателно в нея, тя имаше чувството, че се понася в облаците.

 

 

Когато на другата сутрин Тим се сбогува с Джулия, тя едва успя да потисне напиращите сълзи. Завладя я странно усещане, сякаш се разделяха завинаги.

„Глупости! — помисли си. — Най-късно след седмица той отново ще се върне при мен и тогава ще се оженим.“ Беше й интересно какви физиономии щяха да направят роднините й, когато им съобщеше, че двамата с Тим възнамеряват да сключат брак.

През първите два дена работеше толкова много, че вечер си лягаше капнала от умора в леглото. Надяваше се по този начин времето да отлети по-бързо. Вече три дена, откакто Тим беше заминал, а й се бе обадил само веднъж, макар че беше обещал да й звъни по телефона всеки ден.

На третата вечер Джулия реши да не си ляга веднага, а да почете малко. Наля си чаша червено вино и се настани удобно в едно от креслата. Младата жена се усмихна, когато взе книгата. Беше същата, която бе дала на Тим във влака. Искаше да се вслуша в препоръката му и да я прочете пак.

Толкова беше погълната от действието, че в началото не чу звънеца на вратата. Едва когато се позвъни повторно, тя се сепна. „Кой ли може да е по това време?“ Минаваше десет часът.

„Тим!“ — скочи радостно от креслото. „Не, той има ключ.“ Наскоро му беше дала ключа на Франк. Колебливо тръгна към вратата и я отвори.

— Франк! — извика учудено. — Ти?

Пред нея стоеше бившият й годеник и се усмихваше смутено.

— Може ли да вляза? — попита тихо.

Джулия беше объркана.

— Да… да… естествено — отвори вратата така, че той да може да влезе. — Какво правиш в Ню Йорк? Откога си тук? — полюбопитства, когато първата й изненада премина.

— От днес сутринта. В медицинския институт имахме съвещание. — Застана нерешително в средата на стаята и скришом хвърли поглед наоколо. — Жилището почти не се е променило.

— Не, защо да се променя? Харесва ми такова, каквото е.

— Картината там е нова, нали?

Франк посочи към стената, на която висеше акварел.

— Да, харесва ли ти?

— Честно казано, не разбирам много тия пъстри кръгове и линии — призна си той.

Джулия кимна. Всъщност би трябвало да знае, че Франк нямаше представа от модерна живопис.

— Моля, седни — посочи му едно от креслата.

— Сама ли живееш тук? — опипа той предпазливо почвата.

— В момента да. — Все още не й бе ясно какво целеше бившият й годеник. — Тим замина за няколко дни.

Стори й се, че Франк въздъхна с облекчение.

— Това улеснява молбата ми.

— За какво искаш да ме молиш?

Джулия затаи дъх.

— Влакът ми тръгва едва утре сутринта и исках да те попитам дали тази нощ… мога да спя… тук — промърмори той колебливо.

Тя се изплаши. „Какво означава това? Какво цели Франк?“ Вече се канеше твърдо да му откаже, но в последната секунда реши да не го прави. „Мога ли да отхвърля с лека ръка молбата на мъжа, с когото съм била толкова дълго време заедно? Не, не ми дава сърце да го сторя.“

— Естествено ще спя на дивана — добави бързо той, забелязвайки колебанието й. — Знаеш ли, ще бъда честен, нарочно не си взех стая в хотел. Мислех, че за една нощ…

— Но ако Тим беше тук? — Джулия го погледна изпитателно. — Щеше ли да ме помолиш за това?

Франк не отговори и сведе глава.

— Ще сваря кафе. Или предпочиташ чаша вино? — предложи тя.

— С удоволствие бих изпил чаша вино. — Той съблече палтото си. — Ще мога ли да остана тук, или ще трябва да си потърся стая в хотел?

— Не, не, всичко е наред. Ще ти оправя дивана. „Утре рано ще си замине. Значи ще е само за една нощ“ — помисли си младата жена.

— Ужасно е без теб — призна й направо. — Толкова много ми липсваш, Джулия?

Тя изплашено отдръпна ръката си. Завладя я странно чувство. „Какво иска той? Да върне към живот стари неща? Не, всичко свърши веднъж завинаги. Има само един човек, когото обичам, и това е Тим.“

— Моля те, Франк, въпросът е приключен — каза му малко раздразнено.

— За мен никога няма да бъде приключен — отговори той тихо.

— Не се ли запозна с друга жена?

— Да. Лаура е библиотекарка. Тя също е много мила. От известно време живеем заедно. Но по нищо не може да се мери с теб.

— Какво искаш да кажеш?

— Това, че Лаура е скучна във всяко едно отношение, чуваш ли, във всяко…

Франк бе скочил прав и сега стоеше съвсем близо до Джулия. Хвана я за раменете и я придърпа към себе си. Прегърна я страстно и се опита да я целуне. Тя рязко се освободя от бурната му прегръдка и му зашлеви звучна плесница. Едва сега Франк се опомни.

— Щом е така, не искам да оставаш тук! — извика му гневно.

— Моля те, извинявай — промълви той едва. — Не знам какво стана с мен. Моля те, извинявай, няма да се повторя отново. Близостта ти напълно ме лиши от разсъдък — отпусна се безсилно на креслото.

Тя малко се поуспокои, когато забеляза колко смутен бе Франк. Очевидно наистина страдаше.

— Да говорим за друго — предложи му. — Как върви работата ти в Бостън?

— Що се касае до това, чувствам се много добре.

Скоро двамата се увлякоха както преди в безкрайни разговори на специални теми, докато Джулия внезапно напомни:

— Вече е твърде късно, а утре имам тежък ден. Време е да спим.

Постла му на дивана. Беше странно. След като побъбреха така преди, отиваха заедно в спалнята, докато днес си пожелаха само „лека нощ“ на вратата на всекидневната.

 

 

На другата сутрин Тим отвори съвсем тихо вратата на всекидневната. Не искаше да буди Джулия. По-ранното му завръщане трябваше да бъде изненада. Внимателно постави големия букет цветя на масата. После щеше да го потопи във вазата. Първо възнамеряваше да свари кафе и да направи закуска. Надяваше се само тя да не е нощна смяна. Но тогава чу шума от душа и остана доволен. Бързо пусна кафемашината, постла масата и препече филийки. Подредя цветята в една ваза и я постави на масата. Радваше се като малко момче на изненадата, която щеше да се изпише на лицето на Джулия. Умишлено не й бе съобщил за предсрочното си завръщане. Веднага след мача вчера се бе качил на първия самолет. Не можеше да издържи дълго, без да я види. Копнежът му по нея го подгони обратно, докато другите останаха да се забавляват още в Сан Франциско.

— Кафето мирише чудесно, скъпа — прозвуча изведнъж мъжки глас на вратата на всекидневната.

Като ударен от гръм, Тим се обърна рязко и се озова срещу Франк.

Няколко секунди двамата се гледаха като врагове. И тогава Тим осъзна положението.

— Така значи — процеди през зъби той.

— Не, не е това — промълви Франк объркано.

Изведнъж разбра, че би могъл да използва създалата се ситуация в своя полза. Искаше да си върне на Джулия на всяка цена. На устните му заигра надменна усмивка.

— Джулия ми предложи да пренощувам тук — излъга, без да трепне.

Спонтанно го завладя желанието да си отмъсти на мъжа, отнел любимата му.

В този момент на вратата се появи Джулия.

— Много мило. Франк, че си направил закуска — каза тя и се прозя.

Потърка очите си и едва сега видя Тим. Понечи да се хвърли в прегръдките му, но леденият му поглед я възпря. Светкавично проумя как стоят нещата. „Какво си мисли Тим!“

— Скъпи, ти се върна! — възкликна неуверено.

— Разбира се, и както виждам не си ме очаквала — отвърна й хладно и взе палтото си, което бе метнал небрежно на креслото.

— Моля те, Тим, нека да ти обясня…! — извика Джулия отчаяно.

— Няма нужда да ми обясняваш. Това, което видях, ми стига.

С тези думи Тим напусна бързо стаята.

— По-добре ще е да си тръгна — обади се Франк след малко. — Сигурно всичко ще се оправи отново.

Но това беше безуспешен опит да утеши Джулия.