Мари Кордоние
Джулия (10)

X

От една седмица Джулия вече живееше сама в апартамента. Франк се бе примирил по-бързо от очакваното с обстоятелствата и се беше преместил в Бостън. В началото тя се наслаждаваше на самотата. Нямаше кой да я наставлява, а и не трябваше да се съобразява с никого. Но колкото повече време минаваше, толкова по-силен ставаше копнежът й по Тим. Дните й бяха запълнени до минута, но вечерите и нощите й се струваха безкрайно дълги. Все по-често си спомняше за времето, прекарано с Тим. „Ще го видя ли някога отново?“ Клер и Робърт се бяха преместили вече в къщата на село. Баща й бе настоявал да ги посети, но Джулия все още не се чувстваше готова да бъде свидетел на новобрачното им щастие.

Един по-стар колега бе поел мястото на Франк като главен лекар. Тя не се разбираше особено добре с него. Той не криеше антипатията си към жените, стремящи се към кариера.

„Може би хрумването ми за частна практика не е чак толкова лошо“ — реши Джулия и с времето тази мисъл все повече се загнездваше в съзнанието й.

Дори и тази вечер, на път от клиниката за вкъщи, тази идея не излизаше от главата й. Както си караше, изведнъж натисна силно спирачките. Голям плакат, залепен на стената на една къща, привлече вниманието й. Джулия спря колата и слезе, за да може да прочете по-добре какво пише на него.

„Финален мач по бейзбол, «Ню Йорк рейнджърс» срещу «Чикаго Старс» в сряда, от 17 часа.“

Сърцето й щеше да се пръсне. Препрочиташе отново и отново напечатаното с големи букви съобщение. В главата й бе пълен хаос. Мислите й препускаха една след друга. „Сряда… финален мач! Значи вдругиден! Това означава, че ще мога да видя Тим! Още утре ще се помъча да си купя билет. Дано е останал още някой непродаден!“

През цялата вечер мислеше само за него и за възможността да го види отново. Разбира се, радостта й бе примесена с известен страх и безпокойство. „Какво ли е станало с Нина?“

 

 

На следващия ден Джулия не бе способна да мисли за нищо друго, освен за Тим. През почивката се обади от болницата на касата, за да попита за билети.

Най-хубавите места бяха заети, но това нямаше никакво значение за нея. Не я интересуваше мачът, а единствено възможността да види Тим отново — макар и само от разстояние.

— Искаш да ходиш на бейзболен мач? — колегата й Брайън Смит се засмя, когато го попита дали ще вземе дежурството й в сряда.

— Да, защо пък не? — отвърна упорито тя. — В края на краищата човек може да променя мнението си, нали? Всъщност интересът ми по-скоро е от личен характер. Един от играчите ми е братовчед, когото отдавна не съм виждала.

— Кой ти е братовчед? — полюбопитства Брайън.

— Тим Карсън.

Колегата й я погледна, онемял от учудване.

— Най-добрият бейзболист в „Ню Йорк рейнджърс“ е твой братовчед? Не мога да повярвам!

— Познаваш ли го?

— Та кой не познава Тим Карсън? Аз самият съм голям почитател на бейзбола и исках да те помоля да вземеш дежурството ми, защото в сряда се играе финалният мач от шампионата. Всъщност хрумна ми една идея. Ще питам Джордж! Той въобще не се интересува от този спорт. Сигурно ще поеме дежурството и тогава ще можем да отидем заедно — предложи Брайън.

— Окей — кимна Джулия.

Стана й приятно, че нямаше да отиде сама на стадиона, където една жена винаги изглеждаше не на място. Освен това колегата й имаше представа от играта и можеше да й обясни някои неща, защото все още не бе разбрала напълно трудните правила на бейзбола.

А и Брайън й допадаше. Беше мил и сърдечен човек с развито чувство за хумор. Наистина с набитата си фигура и ръст 1,70 не олицетворяваше точно идеала на Джулия за супермен, но това въобще не я притесняваше.

— Радвам се, че ще дойдеш с мен — увери тя сияещия си колега.

— Щом Тим Карсън ти е братовчед, мислиш ли, че ще можеш да ми осигуриш автограф от него? — Той направи физиономия като малко момче, което за първи път среща своя идол. — Племенникът ми ще полудее от щастие!

— Ще го уредим някак си.

Джулия се засмя, развеселена от въодушевлението му.

„Голям мъж, а се възнася като дете! Всъщност доста е вълнуващо“ — помисли си.

Вечерта й се стори безкрайно дълга. На следващия ден едва успяваше да се концентрира в работата си. Тим не излизаше от главата й.

— Вече очаквам с нетърпение мача следобед — прошепна й Брайън по време на обичайната сутрешна визитация. — Трябва да тръгнем по-рано, за да можем да вземем билетите.

— Но те са на касата, запазени за нас — успокои Джулия доктора, който изглеждаше по-развълнуван и от нея.

 

 

Четвърт час преди започването на мача почитателите, уверени в победата, вече бяха крайно възбудени.

Пъстро облечени водачи на агитката поощряваха публиката да вика постоянно в хор, за да въодушеви „рейнджърите“.

— Хей, хай, хо, долу Чикаго!

Стадионът приличаше на разбунен кошер. Брайън и Джулия си пробиваха трудно път през пълните редове. Най-фанатизираните почитатели седяха от ранни зори по пейките, а пристигналите от Чикаго запалянковци бяха прекарали тук нощта.

— Не е ли вълнуващо? — подвикна Брайън със силно зачервени страни.

Джулия се засмя. Въобще не беше очаквала такъв ентусиазъм от иначе толкова тихия си колега. Но и тя бе превъзбудена. Нервите й бяха изопнати до скъсване. За разлика от Брайън, изходът на мача не я интересуваше особено много. За нея беше на втори план.

Понеже игрището се намираше ниско под тях, тя се притесни, че няма да виждат добре от местата си.

— За всичко съм помислил — отвърна тържествено колегата й и измъкна един бинокъл.

Едва сега Джулия забеляза чантата, която той носеше със себе си. Полека-лека извади отвътре пуканки, чипс и шоколад. Дори и две кутийки кола. Не можа да сдържи усмивката си.

— Наистина си помислил за всичко!

— Имам вече опит — обясни Брайън. — Тук на задните пейки човек не може да се добере до нещо за ядене. Докато се промъкне до павилионите навън, и почивката свършила. Искаш ли? — попита и й подаде пакетчето с пуканки.

Тя бръкна вътре и си взе шепа от тях. Трябваше да се разсее с нещо.

В този момент говорителят започна да изрежда поименно гостуващия отбор от Чикаго. Когато играчите излязоха на терена, бяха посрещнати с пронизително освиркване.

— Не е честно! — възмути се тя.

— Напротив! Напълно обичайно. — Брайън отново пъхна пуканка в устата си.

Когато най-накрая „рейнджърите“ се появиха на игрището, избухна невероятно възторжена глъчка. Говорителят представяше по име бейзболистите и всеки получаваше аплодисменти. Последен на терена излезе Тим.

— Кар-сън, Кар-сън… — завика публиката и Джулия скочи от мястото си.

— Моля те, Брайън, дай ми бинокъла — каза тя и го взе с треперещи ръце.

Кръвта запулсира в слепоочията й, когато видя Тим съвсем близо пред увеличителното стъкло. „Изглежда фантастично в този спортен екип! Името му е изписано с големи букви на тениската.“ Забеляза го, че намигва с усмивка на почитателите си. Сега погледна нагоре към нея. Лицето му бе съвсем близо, прекрасните му очи блестяха.

„О, Тим! — на Джулия й се зави свят. — Спортният екип го прави още по-привлекателен и най-вече страшно секси.“

Бейзболистите заеха позиция и съдията даде началния сигнал. Решаващият мач започна.

Нервна, тя не можеше да стои спокойно на мястото си. Пичерът на „Чикаго Старс“ хвърли топката. Тим я хвана във въздуха и я запрати обратно със страшна сила. После се втурна да бяга, но, разбира се, успя да стигне само до първа база.

„Чикаго Старс“ предприеха контраатака. С невероятен спринт бе изпълнен първият хоумрън, и по този начин бе спечелена първата точка в полза на гостите.

— Дявол да го вземе! — изруга Брайън.

Сега беше ред на „Рейнджърс“. Привържениците му сред публиката се надигнаха от пейките и започнаха да окуражават отбора си. Тим отново изпорти един хоумрън, след малко трети и неволно захвърли бухалката на земята. Хорът от гласове замлъкна.

— Какво става днес с Карсън? — чу Джулия зад себе си няколко запалянковци да викат.

— Мухльо такъв! Треньорът трябва да го смени! — прозвуча един глас до нея. — Славата на звезда го е главозамаяла. Махнете този некадърник!

— Как можете да говорите такова нещо! — сопна се тя гневно на съседа си, който бе изрекъл тоя поток от ругатни по адрес на Тим. — Всеки може да има някога лош ден.

— Това тук е шампионат и никой не може да си позволява лош ден. Почитателка сте на Карсън, нали? — Мъжът се ухили.

— О, я да мълчите! Ако застанете там долу, да не би да сте по-добър? — озъби се младата жена.

— Във всеки случай по-добър от Карсън!

— Не се ядосвай — опита се Брайън да я успокои.

— Не е ли истина? Те могат само да мърморят и да търсят недостатъци…

— Но човекът е прав. Днес Тим действително играе лошо. „Рейнджърс“ ще загубят, ако треньорът не го смени — обясни спокойно колегата й.

— Но той прави всичко възможно! — възкликна тя.

— Не се съмнявам в това, но очевидно то не е достатъчно. Вероятно Карсън вече е твърде стар.

— Твърде стар?! — възмути се Джулия. — Твърде стар ли е човек на 32 години?

— Сигурно, за този спорт и в този млад отбор — поклати глава Брайън.

Тя се отпусна на пейката. Пак беше ред на Тим. Закри с ръце лицето си, за да не види как любимият й отново се проваля. Той не успя да направи и този хоумрън. „Рейнджърс“ загуби с голяма разлика.

Джулия без малко да се разплаче. „Как ли се чувства сега Тим?“ Оглушително освиркване изпрати играчите до съблекалните. „Чикаго Старс“ бе станал шампион, а главната вина за поражението на „Рейнджърс“ падаше върху Тим.

„Трябва да отида при него, да го утеша. Вероятно ще се зарадва като ме види и това ще му помогне малко да преодолее разочарованието!“

— Може ли да дойда с теб? — помоли настойчиво Брайън, когато тя скочи права и му каза, че иска да отиде при Тим.

Кимна му, но повече не му обърна внимание. С мъка си пробиваше път през множеството, докато най-сетне стигна до входа на съблекалните.

— Не можете да влезете вътре, госпожице!

Дълъг като върлина мъжага с рамене като четирикрилен гардероб препречи пътя й.

— Искам да отида при Тим Карсън! — каза Джулия решително. — Братовчедка съм му.

Великанът, застанал пред нея с ръце на хълбоците, се ухили.

— Така казват повечето. Впрочем една негова братовчедка е вече вътре!

В този момент тя видя Тим да стои до вратата заедно с дългокосо русо момиче. Той се наведе и го целуна нежно по бузата. Джулия имаше чувството, че не може да си поеме дъх, и усети как сълзите сами бликнаха от очите й. Бавно се извърна с гръб към съблекалнята.

— Елате, госпожице, ще ви заведа при Тим.

Великанът бе забелязал разочарованието, изписано на лицето й, и бе проявил съчувствие.

— Вече не е необходимо — каза тя с глух глас.

— Хей, Тим, има посещение за теб — извика високият мъж, когато видя Тим да излиза през вратата на съблекалнята, и посочи към отдалечаващата се Джулия. — Тя каза, че ти е братовчедка — ухили се.

— Тя наистина ми е братовчедка, идиот такъв!

Тим хукна като луд подир младата жена.

— Откъде да знам — измърмори слисано великанът. — Жените измислят какви ли не оправдания, за да се доберат до своя идол.

— Джулия, Джулия, спри! — извика Тим.

Но тя тичаше така, сякаш от това зависеше животът й.

Със замъглени от сълзи очи се провираше сред тълпата от хора, която напираше към изходите.

В един момент той я догони и я хвана здраво за ръката.

— Моля те, Джулия, спри! Защо бягаш от мен?

— Не исках да преча. — Гласът й трепереше.

— Да пречиш? Имаш предвид Нина и мен?

Тим се усмихна. „Тя ревнува!“

— Но, скъпа братовчедке. — Той нежно повдигна с ръка брадичката й, за да я накара да го погледне. — Нали ти разказах всичко за нея! — стъписа се. — Ти плачеш?

— Да, плача. Нима не е разрешено? — сопна му се Джулия.

— Ела. — Прегърна я нежно през раменете. — Ще отидем в моята съблекалня, за да поговорим на спокойствие и да ми обясниш какво те тормози. Собствената съблекалня е едно от предимствата, които имат звездите — опита се да се пошегува. — Нека да използваме това предимство за последен път. След мача днес вече не съм звезда. Впрочем много се радвам, че дойде. Видя ме да играя в най-лошия момент от кариерата ми. Бях отвратителен.

— Разбира се.

Тя бе успяла междувременно малко да се посъвземе.

— Заповядайте, уважаема госпожице — държеше й вратата отворена.

„Отново старият небрежен тон!“ — мина през ума й и се усмихна.

— Така ми харесваш значително повече — похвали я Тим и затвори вратата след себе си.

Вътре бе спокойно. Шумът отвън едва се чуваше в сравнително голямото помещение.

Преди Джулия да успее да проговори, той обясни:

— В Чикаго ти разказах за Нина, нали? Тя дойде да се сбогува с мен, защото заминава за Франция. Преди време се запозна с един французин и сега иска да отиде с него в родината му. Ще работи там като кореспондентка.

— За Франция? — Младата жена занемя от учудване. — Но аз си мислех, че ти… вие… — със запъване се отпусна на дървената пейка.

Тим клекна пред нея и я погледна нежно.

— Мислила си, че Нина ми е все още любовница, нали?

Джулия кимна.

Погледна я дълбоко в очите.

— Струва ли ми се само, или действително ревнуваш?

— Не ти се струва…

— Джулия! Вярно ли е това?

Понечи да я прегърне, но в последния момент се овладя. Изправи се и прокара ръка през гъстата си коса. Около ъгълчетата на устата му се бе образувала дълбока бръчка.

— Забравяш Франк! — каза грубо.

Тя се усмихна и се надигна. Едва в този миг осъзна истински колко много го обича. Погали го нежно по косата.

— Франк е в Бостън — промълви тихо.

Искаше й се да го поизмъчи малко, преди да му каже, че са се разделили.

— А ти си тук? Скарахте ли се?

Джулия поклати глава и впери очи в него.

— Не разбирам… Трябва да има някаква причина. Хората не могат да се разделят просто ей така, ако са живели дълго време заедно.

— Но ако човек срещне по пътя си наистина голямата любов? — прошепна тя.

— Франк те е напуснал заради друга жена?

Тим я погледна учудено.

— Откога схващаш толкова трудно? — усмихна му се многозначително.

Няколко секунди той стоеше като закован на мястото си.

— Да не би да искаш да кажеш, че…

— Да, обичам те, глупачето ми! Още във влака се влюбих в теб…

— Джулия, скъпа. — Вдигна младата жена и я завъртя в кръг. — Все още не мога да повярвам!

— Няма ли да ме целунеш най-сетне? — възнегодува тя, смеейки се.

Тим естествено не чака втора покана.

— Обичам те и копнея за теб, малка братовчедке — прошепна той и ръката му се плъзна внимателно по гърдите й.

— Не тук. Ако някой влезе…

 

 

— Моля те, Джулия, омъжи се за мен или ще полудея! От сватбата на Клер мисля само за теб. Нощем не мога да спя, а на тренировките не съм в състояние да се концентрирам. Така не може да продължава!

Двамата стояха до големия панорамен прозорец в апартамента му и се целуваха.

— Ти не искаше да ми повярваш, когато ти казах, че съдбата ни е събрала, спомняш ли си? — попита Тим, усмихвайки се, когато тя се отдели от него.

— Можеш ли да живееш заедно с жена, която си няма понятие от бейзбол? — рече му закачливо.

— Като преподавател по бейзбол в университета ще обучавам студенти. Още сега мога да изпробвам педагогическите си способности върху теб: И така, бейзболният отбор се състои от девет играчи. Този, който улавя топката, се нарича кетчър, който я хвърля — пичер, а играчът, който я отбива — батер…

— Престани, моля те, престани. Иначе ще ти изнеса доклад по анестезиология…

— Не е необходимо. Само тялото ти е достатъчно, за да упои сетивата ми — прошепна Тим и целуна отново пухкавите й устни.

После я занесе на ръце в спалнята, положи я леко на широкото легло и се наведе над нея. Джулия разкопча ризата му и погали нежно окосмената му гръд. Целувките му ставаха все по-страстни. Издърпа пуловера й през главата, сложи ръце на гърдите й и започна да ги масажира леко. Тя го придърпа надолу и силно изстена, когато усети голото му тяло върху себе си. Докато се галеха и целуваха, се освободиха и от останалите си дрехи. Накрая вече не можеха повече да се сдържат и той проникна леко в нея. Рядко изживяно чувство на блаженство разтърси тялото й и заедно с Тим Джулия достигна върховния миг на наслада. Напълно изтощена, но безкрайно щастлива, тя заспа в прегръдките му.