Мари Кордоние
Джулия (3)

III

— Не може да бъде истина — изпъшка Джулия и се отпусна отчаяно на края на леглото. — Какво ще правим сега?

— Ще извлечем най-доброто за нас от създалото се положение.

Тим насочи погледа си към нея с многозначителна усмивка.

— О не, не и това, което си мислите — махна тя с ръка. — Куфарът трябва да се постави отново. Бих желала да ви помоля да не се възползвате от тази отвратителна ситуация! — изгледа го строго от главата до петите и се надигна. — А сега бъдете така добър и си вървете! Искам да спя.

— Колко жалко! Да спите в такава нощ! Погледнете само звездното небе — рече той и понечи да отиде до прозореца.

Джулия препречи пътя му.

— В момента въобще не ме интересува звездното небе. Уморена съм — сопна се тя и леко го изблъска от купето си.

— Приятни сънища — пожела й Тим, като се извърна още веднъж на вратата. — И не забравяйте, че ако ви мъчи кошмар, обятията ми са свободни!

— Не си правете излишни илюзии, това няма да стане.

Затвори вратата и внимателно постави куфара отпред. Размисли няколко секунди, след което придърпа и другия куфар до първия. „Човек никога не знае какво може да се случи.“

Леглото беше много удобно и Джулия се сгуши под одеялото. Малката лампа на масичката пред прозореца разпръскваше в купето мека светлина. Младата жена се чувстваше уютно. Взе книгата и започна отново да я чете от първата страница.

Постепенно съдържанието я заинтригува. Измина около половин час. Вече беше стигнала до тридесет и пета страница, когато прозвуча гласът на Тим.

— Заспахте ли, докторе?

Предпочиташе да не му обръща внимание, но сметна, че няма да я остави на мира, докато не му отговори.

— Не, все още чета!

Извика силно, за да може отсреща Тим да я разбере ясно.

— Ах, да. „Пламъкът на страстта“. Спомням си. Не искате ли да ми почетете малко от книгата?

— Нямам никакво намерение.

— Защо искате да се развличате съвсем сама с тази любовна история? Далеч по-хубаво е да я споделите с някого, не мислите ли?

— Нищо подобно — отговори Джулия с негодувание. — Няма ли най-после да бъдете така любезен и да ме оставите на спокойствие?

— Разбира се.

За известно време се възцари тишина.

Тя изчака да чуе дали от съседното купе ще последва някаква забележка, но такава нямаше. Отново взе книгата и се съсредоточи в любовната история.

— Джулия — прозвуча изведнъж гласът на Тим колебливо. — Обещайте ми, че утре на закуска ще ми разкажете съдържанието.

„Явно този човек не разбира от дума! Няма да ме остави на мира с непрестанните си досаждания. Сигурно е в състояние да ме изтръгне и от най-дълбок сън. Отчаяна съм! Но от друга страна, всичко ми се струва страшно вълнуващо. Явно през тази нощ няма да мога да затворя очи.“

Пред погледа й отново изплува завладяващата му, мускулеста фигура и внезапно усети в себе си възбуждащ гъдел, сякаш в тялото й танцуваха хиляди пеперуди.

„Никога досега не съм познавала мъж като Тим. Франк наистина е по-мил и внимателен, освен това изглежда много по-добре. Какво повече искам от него? Всъщност би трябвало да бъда напълно доволна. Тим е съвсем друг — по-темпераментен, забавен, чаровен. Франк — напротив — е по-затворен и трезвомислещ и далеч не толкова обигран. Дали това ме привлича така в Тим?“

— Нямате ли и за мен нещо увлекателно за четене? — обади се отново той.

Джулия стана с неохота. Някъде в куфарите имаше още една книга. „Вероятно това е последната ми възможност да прекарам остатъка от нощта спокойно.“ Намери книгата — приключенска история в тропика. „Ще му я занеса“ — реши тя.

Отвори вратата и се помъчи да не покаже възбудата, която я обзе при вида му.

— Ето. Дано ви накара най-после да млъкнете. Погледът й падна върху масичката до прозореца, на която забеляза бутилка шампанско, в съд за изстудяване и две чаши. Веднага й стана ясно, че нарочно бе поискал книгата, за да я примами в купето си. „Всичко е планирал“ — схвана на мига ситуацията и се обърна да си върви, щом му подаде книгата.

— Не искате ли да пийнете с мен една чаша?

Беше се опасявала, че ще чуе този въпрос. Спря като закована. „Мога ли все още да избягам? Ако не остана сега, ще ме помисли за глупава гъска. Но пък да бъда сама през нощта с непознат мъж в неговото купе…“

— Моля — прекъсна Тим мислите й. — Много, ще се радвам, ако решите да ми правите компания. Обещавам ви, че няма да ви притеснявам повече.

Гласът му беше странно променен. Нямаше и помен от дръзкия тон, който бе свикнала да чува досега. Отново почувства възбуждащия гъдел в тялото си и кимна в знак на съгласие, сякаш някой я принуждаваше да го стори.

В този момент влакът, който бе спрял за известно време на някаква гара, потегли и я тласна право в ръцете на Тим.

Той просто не беше в състояние да устои на изкушението, докато държеше младата жена в обятията си. Придърпа я още по-плътно до себе си и целуна страстно меките й, пълни устни.

Джулия бе завладяна от неописуемо опиянение. Вече не можеше да разсъждава трезво, в главата й цареше страшен безпорядък. Знаеше само, че е прекрасно да бъде толкова близо до него, да го чувства с всяка фибра на тялото си и да се наслаждава на ласките му. Никога досега не бе целувала така мъж, както Тим в този миг. Толкова страстно и същевременно нежно. Дори Франк.

„Франк!“ Мисълта за годеника й я накара да се осъзнае.

Освободи се рязко от прегръдките му.

— Моля те, Тим, не биваше да го правим. Не бих могла да понеса да имам неприятности с годеника си — промълви Джулия и преди той да успее да отговори нещо, тя се бе върнала с несигурна походка в купето си.

Изтощена, се отпусна на леглото. Страстната целувка продължаваше да изгаря устните й. Все още усещаше нежната му прегръдка. „Какво стана? Какво направи този мъж с мен? Да не би да съм се влюбила?“

Джулия се чувстваше напълно объркана. С една-единствена целувка Тим бе събудил в нея непознати дотогава усещания. Колкото и да се мъчеше да прогони мисълта за него, все не успяваше.

„Това е като всички останали бегли запознанства по време на път. Не бива да приемам случилото се толкова сериозно! Утре ще се смея на всичко това и ще съм забравила Тим!“

Но дълбоко вътре в себе си знаеше, че няма да е така…

— Хей, докторе! — прозвуча гласът му. — Спите ли вече?

— Да.

Тим се развесели. „Бързо се изучи“ — установи доволен.

— Няма значение. Продължавайте да спите. Исках само да ви кажа, че целувката преди малко беше прекрасна.

Откровеността му я изненада. Всъщност беше очаквала от негова страна извинение за държанието му, макар че, ако трябваше да си признае, щеше да й стане обидно, ако той действително й се беше извинил. „Вече нищо не разбирам. Този мъж хвърли в пълен безпорядък добре подредения ми до този миг душевен живот. Винаги съм била уверена, че за мен съществува само Франк. А сега?“

— Разбрахте ли ме, Джулия?

— Да — отговори младата жена с несигурен глас.

Трепереше от страх, да не би да я попита дали е изпитала същото прекрасно чувство. „Какво ще му отвърна? Ако му кажа истината, може да си помисли, че искам още. Но лошото е, че действително искам.“

— Не смятате ли, че ще бъде по-добре, ако оставим вратата отворена? — предложи Тим.

„О, не, не искам да започва пак всичко отначало. Той никога няма да престане!“

— Всъщност това тук е двойно купе. Не знаете ли?

— Известно ми е — изпъшка тя. — Но този факт далеч не означава, че трябва да го използваме като такова.

— Но и не бива да пренебрегваме предопределението на съдбата. Счупената ключалка и срещата ни въобще, не мислите ли…

— Не, не мисля. Често стават подобни случайни инциденти. Не виждам нищо особено при нас. Впрочем… — помъчи се да придаде на гласа си делови тон — … сега бих искала да спя, ако ми позволите.

— Много жалко — изпъшка той. — А можеше да бъде толкова интересна нощ! Хората изобщо не знаят какво пропускат, проспивайки половината от живота си.

— Моля, пощадете ме с вашите мъдрости. Джулия дръпна през глава одеялото и реши повече да не отговаря.

Но след малко наостри уши. „Не каза ли Тим нещо? И какво от това? Нека си приказва.“

Но той мълчеше.

Лежеше опънат на леглото си и пушеше цигара. „Никога досега не съм познавал жена като Джулия. Макар че се държи толкова хладно, в действителност е нежна и гальовна. Тя е въплъщение на идеала ми за жена. Очевидно нямам никакви шансове при нея. Самата тя ми каза, че е сгодена.“

Двамата лежаха будни в леглата си през цялата нощ. Всеки мислеше за другия и се ослушваше да чуе гласа му.