Мари Кордоние
Памела (4)

IV

— Това вече е свинщина! Така не може да продължава, Памела, чуваш ли?

Памела се бе излегнала на леглото, след като бе покрила лицето си с дебел слой почистваща маска. Ужасено трепна. „Кели! Дали не е говорила вече с Робърт?! Толкова скоро след пристигането си?!“

— А, ето къде си била…

Кели застана на вратата. Косата й беше разрошена и очите й мятаха мълнии. Памела почувства сърцето си да се покачва в гърлото. За щастие, маската скриваше гузната й физиономия.

— Какво… искам да кажа защо… за какво…

Кели вдигна вежди.

— Какво ти има? Болна ли си?

— Не, защо?

— Защото заекваш, а обикновено не го правиш.

Памела се опита да се овладее.

— Може би ще ми обясниш, защо крещиш толкова, едва влязла в къщата?

Сестра й сбърчи красивото си лице в гримаса и Памела се приготви за най-лошото.

— Не можеш ли да се сетиш. Заради душа, естествено! Миналата седмица от време на време пускаше по малко вода, но сега явно съвсем е издал багажа. Това нещо ръмжи като звяр и изпуска само въздух. Обясни ми, ако обичаш, как да измия косата си сега? Защо леля Рут не ни завеща една прилична къща?

Памела се помъчи да не си проличи много облекчението й.

— Ами леля Рут е разполагала само с тази къща. Хайде, не се дръж като капризна кокона. Просто няма да си миеш косата един ден. Изглеждаш супер и така.

Кели въздъхна нервно.

— Да не си мислиш, че ще изляза с Робърт и ще нося на раменете си глава като разрошена метла? Много се лъжеш обаче. Ако беше сестра на място, щеше да ми стоплиш вода в кухнята, а не само да се излежаваш…

„Кели и Робърт заедно!“ Сякаш остър нож се заби в гърдите на Памела. „Какво е това? Страх… или ревност? Ревност към собствената ми сестра?! И дума да не става!“ За да прогони тази абсурдна мисъл, стана и побърза да изпълни молбата на Кели.

Изми косата й, изсуши я и с гузна съвест прие прегръдката й на благодарност. „Кога ли ще научи колко подло постъпих зад гърба й?!“

— Ти си цяло съкровище, скъпа! — изчурулика Кели доволно. — Ще разкажа на Робърт, че точно ти си спасила от провал нашата вечер. Толкова е хубаво, че си разбрала що за човек е той. Не е безскрупулен плейбой, а е най-зашеметяващият, най-атрактивният мъж, когото познавам. Не ме чакай. Сигурно ще се върна късно.

Памела измърмори нещо неразбираемо и преглътна мъчително. „Сякаш не зная как въздейства Робърт Т. Нелсън на жените! Не, няма да седна сега в някое кьоше да си изплача очите. Не възнамерявам да се измъчвам заради него. Ще отида на кино. Сама!“

 

 

Когато се прибра вкъщи, Кели още не се бе върнала. Разумът и самообладанието не можаха да попречат на Памела да брои минутите. Сблъсъкът със сестра й бе отложен, но не и отменен. Живо си представяше, как в този момент тя лежи в обятията на Робърт. „Дали Робърт намира някаква разлика между всичките тези жени, с които се люби? — Днес — аз, утре — Кели, вдругиден — е, да кажем, Грейс. Мека кожа, нежни устни и… доброволно отдаване.“

Памела се презираше. „Какво право имам да упреквам Кели, след като аз самата се хвърлих в тази дива авантюра, без да се замислям? В това безумие, оставящо след страстта горчивия привкус на поражението. Какво се случи? Какво е това чудо, което извади уравновесения ми живот от релси? Как можах да се влюбя в мъж, който заслужава само презрение? Как ще продължи всичко по-нататък?!…“

Утрото не донесе разрешение на проблемите. След твърде шумното иззвъняване на настойчивия будилник Памела се надигна със смътното усещане, че не е спала изобщо. Костваше й усилие да изпълни обичайната си сутрешна програма. Потисна една ругатня, когато душът изгъргори и не пусна нищо по-съществено от няколко капки. Накрая се изми в кухнята, скърцайки със зъби. Налагаше се да се обади на някой майстор. За заплащането не смееше и да си помисли. Малкото долари в сметката й бяха за неотложния ремонт на покрива.

Ярката слънчева светлина, която прогонваше обичайната мъгла над залива на Сан Франциско, толкова малко пасваше на лошото й настроение! Нахлузи вталена джинсова рокля с широки ръкави и върза косата си в тежък кок с бяла панделка, надявайки се да не възбуди допълнителни страсти у Харви Дженкинс.

Таксата за тока и заплашителното напомняне от телефонната компания не бяха добро начало на седмицата, от която и без друго не очакваше нищо радостно.

Силви Хътън, затъкнала мощни бедра в бяло-розовото каре на панталона си, се бе инсталирала като розов бонбон зад бюрото. Посочи й телефона.

— Шефът! Питам се какво ли търси в нашите зали преди дванадесет?

Памела много добре знаеше, какъв въпрос напира на езика на Силви и вече съжаляваше за спонтанната си откровеност от петък. „Защо не си държах езика зад зъбите?“ На Силви можеше да се довери, но самата мисъл, че отсега нататък ще следи всяка нейна дума, разменена с Дженкинс, й беше неприятна. Може би затова се отказа от обичайното позвъняване и веднага отиде лично в бюрото на творческия директор.

Харви Дженкинс беше едър, жилест мъж в началото на петдесетте. Оплешивяваше по начин, който придаваше на главата му облика на великденско яйце. Костюмите му се шиеха по мярка, обувките му се внасяха от Италия. Още от пръв поглед правеше впечатление на извънредно динамичен. Блестящо можеше да продава себе си и своите идеи и повечето клиенти на „Уелс и Уайнбъргър“ го ценяха, макар че чувството му за хумор се намираше една педя под колана на панталона му.

Отвращението, което Памела изпитваше към него, бе по-скоро инстинктивно. Пухкавите му ръце с маникюр и с крещящ диамант на лявото кутре я отблъскваха. Сладникавият парфюм, който непрекъснато го обвиваше като облак, затрудняваше дишането й. Памела обаче много добре знаеше, че в агенцията не липсваха жени, които биха се хвърлили на врата му при най-малкия знак.

По пътя към бюрото му тя сериозно се замисли над възможността да му се отдаде. „Защо наистина просто не си затворя очите и да се мушна в леглото му? Сигурно след това той веднага ще се огледа за поредната жертва. Мъже като него се интересуват единствено от секса. Искат да се чувстват завоеватели. Малката Лин — ще подхвърля после в тесен кръг с мръснишка усмивчица. Голям бюст, но иначе — нищо особено. Доста е инатлива, но аз й намерих цаката.“

Потръпна омерзена при самата мисъл за това. Сексът беше немислим за нея без чувства. Точно това правеше преживяването й с Робърт Т.Нелсън толкова комплицирано. Беше хлътнала яко по него. Любовните терзания, срамът и разкаянието — всичко, от което искаше да предпази Кели, сега бе нейна орисия. И страдаше, както никога досега.

Платиненорусата, с пищни форми, секретарка на Дженкинс демонстративно обърна палец надолу, давайки й знак, че Дженкинс вече точи ножа си.

Памела си пое дълбоко дъх и отвори тапицираната врата. Не се изненада нито от чашата уиски в ръката му по това време на деня, нито от мрачния и безучастен поглед, с който я фиксираше.

„Напред в битката, Памела, ти знаеш за какво става въпрос!“ — опита се сама да си вдъхне кураж и му се усмихна с майсторското умение на първокласна актриса.

— Добро утро, Харви! Чувам, че сте ме търсил?

Той гаврътна уискито и тресна върху бюрото тежката кристална чаша.

— Търсих ви още в събота, Памела!

— Нима? — Памела ококори невинно очи. — Не ви ли казах, че съм поканена у леля си за уикенда? Колко жалко. Не, наистина страшно съжалявам, Харви. Надявам се, че не сте се ядосвал заради мен! Това няма да се повтори!

При всичката си арогантност и безцеремонност Харви Дженкинс не беше надарен с особени психологически способности. Той й повярва и агресивният му тон стана с една степен по-любезен.

— Вече си мислех, че вашето отсъствие има нещо общо с нашето малко споразумение.

— Споразумение ли? — изчурулика Памела и наум го прати по дяволите, тъй като много добре разбираше, за какво става дума.

Дженкинс мазно се усмихна.

— Е, щом като няма нищо общо с него, то вие навярно се радвате, че на нас двамата ни предстои пътуване. „Мериуедър и синове“ настояват представянето на компанията да се извърши в Ню Йорк. Излитаме в сряда. В четвъртък е срещата. Ще ни остане достатъчно време и само за нас двамата…

Памела се постара с всички налични сили да прикрие ужаса си. „Служебно пътуване — само това ми липсваше!“

— Чудесно, звучи много съблазнително, Харви. Радвам се…

Стисна зъби и се опита да потисне гаденето в стомаха си. „Ще трябва да измисля нещо. Някакъв изход, който да ме спаси, без да предизвиква гнева на Дженкинс. Ако го отрежа направо, той ще ми отвърне с контраудар, а точно сега това ще ми се отрази пагубно.“

За щастие, Харви нямаше и способността да чете мисли. Отиде до бара, наля си поредното уиски и така я погледна, че тя едва успя да потисне импулса си да прикрие с две ръце острото деколте на роклята си. Беше попаднала в капан.

 

 

— Ще летиш за Ню Йорк? Ау, как ти завиждам!

Памела вдигна очи от малкия си пътнически куфар и погледна Кели, която облечена в жълт анцуг, бе застанала в рамката на вратата.

— Говориш така, сякаш Сан Франциско е затънтено село, в което са те запратили пряко волята ти.

Тя сви рамене.

— Окей, по-добре е, отколкото в Оукланд, но това съвсем не означава, че възнамерявам да завърша дните си тук.

Понякога демонстративното недоволство на Кели й лазеше по нервите.

— И къде, моля, възнамеряваш да ги завършиш?

Кели избълбука перлен смях. Настроението й, както винаги, се променяше за части от секундата.

— Знам ли, сестричке. На Бахамските острови или в Европа. Който няма амбиции в живота си, не бива да се учудва, че втасва на „Аламо скуеър“.

— Това за мен ли се отнася?

— В известен смисъл, да. Обременяваш се с тази историческа развалина, за която можеш да вземеш куп пари, ако я продадеш. Мъжете за теб са чуждоземни същества, които предпочиташ да не гледаш много отблизо, а работата ти е единственото, което те интересува.

Памела си помисли, че не е чула правилно.

— Такова ли е мнението ти за мен? Жалко, че не те попитах по-рано за него.

Кели се оттласна от вратата и се приближи.

— Само не се вбесявай. Все още виждаш в мен хлапачката, която не може да бъде самостоятелна, но аз ти казвам, че се мамиш. Вече съм зряла жена и ще устроя живота си така, както ми се иска.

— С Робърт Т.Нелсън, може би? — изтърси Памела.

Този въпрос й се изплъзна съвсем механично. Тя смутено прехапа долната си устна. „Мили боже, не би трябвало да предизвиквам разправия на тази тема!“ От няколко дена насам трепереше само при мисълта за това. Но явно Робърт все още си мълчеше за нейното посещение и за последиците от него. Невъзможно бе Кели да знае нещо и да си трае.

— Защо пък не и с Роб? — небрежно подхвърли тя. — Изглежда добре, има купища пари и знае как да глези една жена. Пам, не можеш да живееш само с работата си! Защо не си доставиш малко радост?

— С някой мъж, за когото не знам дали утре няма да хукне подир друга?

Кели обърна очи нагоре.

— Не бива да си чак толкова наивна, Памела Лин! Съществуват хиляди начини да се хване един мъж! И то така, че да забрави всички останали жени.

„Бедната Кели.“ В погледа на Памела се мярна съчувствие. Самоувереността, с която приемаше, че Робърт й е верен, бе сама по себе си трагична. Но нямаше как да й каже: „Детенце, мамят те! Твоят Робърт прескача и в други градини“.

Потърси спасение в сарказма.

— И ти, естествено, си ги изследвала тези хиляди начини? Мислех си, че изучаваш история на изкуството.

Кели се хвърли на леглото, чиито пружини измъчено проскърцаха, и се подпря на лакти.

— Хей, Пам, май си на път да станеш заклета мъжемразка. Кога за последен път си се целувала с мъж?

„В събота, мила моя сестричке“ — помисли си Памела, но си премълча.

— Липсата на отговор също е отговор. Ако не знаех с абсолютна сигурност, че онзи твой Сами от Оукланд е надарен с огнен темперамент, бих допуснала, че все още си девствена.

— Кели!

Памела почувства, че се изчервява, а ехидната усмивчица на сестра й допълнително я объркваше.

— Какво знаеш за Сам?! — процеди най-сетне тя и хвърли още чифт велурени обувки в куфара.

Кели дълбоко въздъхна.

— Не си ли разбрала, че Сами е един тъп галош? Разваля годежа си с теб и се жени за Рози Уорнър! Този тип е най-големият егоист в Оукланд. Трябва да му се признае, че изглежда добре, но никога не ти е бил верен. Знаеш ли, колко пъти съм го била през пръстите, когато е идвал да те посети!

Пред очите на Памела всичко се завъртя.

— Нямам намерение да дискутирам с теб за Сам — успя да изрече накрая. — Можеш да си вириш носа едва тогава, когато Нелсън ти сложи на пръста брачна халка!

„Защо го казах? Къде отиде чувството ми за отговорност, сестринската ми привързаност? Що за дуел водим! В тази битка победителят отдавна е известен!“

— Окей, скъпа — спокойно отвърна Кели. — Да забравим Сам. Не бързай да слагаш кръст на себе си. Никога повече ли не ти се е приисквало да пиеш вино, само защото някога някоя бутилка е имала вкуса на корк?

— Ти по-добре знаеш.

— Да, зная — натърти Кели. — Намирам, че е крайно време да се погрижиш не за мен, а за себе си. Боя се, че ще се мумифицираш, ако останеш сама.

Памела се изправи.

— С това искаш да ми намекнеш, че се изнасяш ли?

Кели сви рамене.

— В момента все още не, сестричке. Но кой знае какво ще ни поднесе бъдещето? Излизай повече, забавлявай се и извън твоята глупава агенция. Изглеждаш добре, имаш сексапилна фигура и навярно куп шансове при мъжете — особено, когато не се престараваш в ролята си на хладилник.

— Това вече е прекалено!

Памела ядосано тракна капака на куфара.

— И да не забравиш да ми напомниш да ти поискам съвет, когато тръгна на лов за мъже! Явно имаш богат опит. Питам се само, кога си успяла да го усвоиш.

Кели засия насреща й с обезоръжаваща невинност.

— Вроден талант, сестричке, вроден талант.

Памела не й отговори. Все повече се убеждаваше, че Кели и Робърт са си лика-прилика: един плейбой и младичко пиленце, което таи в главицата си с безмилостен егоизъм единствено мисълта за собствената си изгода. Внезапно й се стори, че гледа на сестра си със съвсем други очи. „Може би огорчението ми взема връх? И ревността ми, която не мога да обуздая!“