Марк Твен
Автобиография (39)

Естественик и природен факир

Президентът Рузвелт се заяде с преподобния доктор Лонг, който е естественик и има леко и забавно перо. Господин Лонг не е тежка категория като Джон Бъроуз и никога не е намеквал — както понякога прави Бъроуз, — че знае повече за някое животно, отколкото самото животно. Книгите на господин Лонг се радват на голяма популярност особено сред младежта. Той разказва интересно и увлекателно за дивите горски създания и това не са неща чути-казани, а плод на лични наблюдения. Той описва привичките на животните въз основа на собствени, а не на чужди наблюдения. Престъпление ли е, че той тълкува по-особено поведението на животните и им приписва по-високи умствени способности, отколкото те притежават в действителност? Според мен не е, но президентът на Съединените щати е на противното мнение. Аз мисля, че тук и дума не може да става за престъпление. Двадесет и шест процента от нашите вестници и деветдесет и осем процента от осемдесетмилионното население на нашата страна смятат, че президентът притежава високи умствени способности. Нима можем да окачествим това като престъпление? Решително не. Според мен това е чисто и просто глупост, но глупостта не е престъпление. Онзи ден, когато бе интервюиран от представител на „Аутлук“, президентът остави на мира световните въпроси за тридесетата минути и предприе унищожителна офанзива против нещастния и кротък доктор Лонг, като вдигна такава тупурдия, каквато нашата планета не е чувала от времето, когато двете враждебни флоти в Японско море се дънеха с по две хиляди снаряда в минута.

В какво всъщност е виновен господин Лонг? Той просто разказва как попаднал на един елен, чиято гръд била смъртоносно разкъсана от вълк; или как видял горска птица, която оправяла счупения си крак сам-самичка, при това успешно, по някакъв специален, измислен от самата нея начин. Без съмнение това са необикновени случаи, но какво от това? Защо, като са необикновени, трябва да ги смятаме за невъзможни? Дивите животни често правят изумителни неща. Вгледайте се в постъпките на самия президент. Та не изхвърли ли той от правителството предания Боун, а после вароса и обезмириса зловонния Лумис? Та не издаде ли той незаконния указ 78^[1]? Та не прокара ли той толкова много тунели под конституцията, че транспортната мрежа на Ню Йорк може само да им съперничи, но не и да ги надмине? Та не е ли претендирал той мълчаливо десетки пъти, че е единственият човек в Америка, който знае да казва истината, пренебрегвайки напълно мен и други интелектуалци? Та не мята ли той от висините на нашия Олимп непрекъснати мълнии по въпроси на футбола, бейзбола, мамините синчета и всякакви други глупости, та ни накара да живеем в постоянен страх, че ако някой ден възникне някакъв сериозен проблем, нашите гръмотевици няма да привлекат вниманието на света, нито ще упражняват някакво благотворно влияние върху самите нас? И така нататък, и така нататък — списъкът на недопустимите за един президент постъпки, на постъпки, които досега поне се считаха за невъзможни, напълно невъзможни, безкрайно невъзможни за един президент на Съединените щати, е прекалено дълъг, за да го изложим целия.

Щом един президент може да върши такива необичайни неща, защо да не позволи на малката безобидна птица да си върши изумителната хирургическа операция и да не я обвинява за това? На пръв поглед тази операция е невъзможна, но не е по-невъзможна от указ 78. И едното, и другото не е за вярване. Всички знаем обаче, че указ 78 съществува, следователно имаме право да вярваме и в операцията, извършена от птицата.

Указ 78 ни кара да вярваме по-лесно всичко, което може да се припише на една птица. Мисля си, че ако поставиш някого пред избора да рискува репутацията си с тази птича история или с авторството на указ 78, той едва ли ще се затрудни кое да избере. Уверен съм, че един разумен човек ще предпочете да му се припишат всички лъжи, разказвани някога за животинския свят, нежели да се разчуе, че той е авторът на указ 78.

Може би наистина е изумително, че една птица може да оперира сама счупения си крак; но нима не е дваж по-изумително, по-необикновено и по-невероятно, че един самодържец на осемдесет милиона души слезе от приоблачния връх, за да разнищи невинния естественик, увлечен в безобидната си страст да създава развлечение на децата? Нима не е по-необикновено един президент на Съединените щати да отправя нападки против един гражданин, без да има каквато и да било квалификация, за да може да го критикува; и същият този президент след грубите нападки да обръща гръб и да отказва да изслуша обясненията на противната страна под предлог, че било несъвместимо с неговия пост да се занимава с такава личност?

Президентът претърпя тежко поражение в тази схватка и аз смятам, че постъпи разумно, като се оттегли. Друг почтен изход нямаше и според мен най-добре бе за него да приеме и признае мълчаливо поражението. Всъщност както и да постъпеше, за него няма опасност, защото вестниците при всички случаи ще го възхваляват, ще му се възхищават, а нацията ще го аплодира. Отдавна не е имало такова сляпо и безразсъдно боготворене на държавен глава, каквото се наблюдава днес в нашата страна. И ако господин Рузвелт вземе да умре, за него ще жалеят така, както не е жалено за никой друг владетел, освен за Нерон.

Мисля, че не е редно един император, крал или президент да слезе, образно казано, долу на ринга и да принизи достойнството на своя пост, като се бърка в работите на обикновените граждани. Смятам, че не е редно дори обикновен гражданин да излезе пред публиката и да вдига шум до бога, да критикува и обижда друг гражданин, от чиято професия не разбира нищо. Освен това, струва ми се, че естествената история не е твърде подходящо поле за спорове, понеже не е точна наука. Знаем, че тя се гради върху грижливите или безгрижни наблюдения на хора, изучаващи животинския свят. А кой човек може да бъде толкова точен в наблюденията си, че да играе с успех ролята на последен и неопровержим авторитет? Нито дори Аристотел, нито Плиний, нито сър Джон Мандевил, нито Йоан, а още по-малко Рузвелт.

Специалистите трябва винаги да са готови да приемат фактите един от друг, като сегиз-тогиз може да си намигват крадешком, но да остават напълно спокойни и да не се нагрубяват. Онзи, който не приема фактите на свой колега, вреди на специалността и излага на опасност своите собствени данни, защото няма данни, които да са абсолютни и неопровержими. Единственият разумен и сигурен път за всички естественици е да се поддържат помежду си и да приемат и утвърждават всяко откритие — или дори подобие на откритие — на своите колеги.

Господин Рузвелт е крайно нетактичен. Щом той приема за чиста монета историята за гарваните, които хранели пророк Илия, тогава не е ли глупаво от негова страна да поставя под съмнение хирургическите способности на птицата, за която говори господин Лонг? Аз приемам легендата за гарваните и се възхищавам от нея. Познавам гарвана, и то добре; зная, че той никак не е склонен да дели храната си — колкото и долнокачествена и престояла да е тя — с пророци, президенти или с когото и да било. И разбирам, че би било неправилно и неразумно от моя страна да оспорвам гостолюбивия жест на гарваните, а в същото време да пробутвам известни на мен чудеса от естествената история, и то от същия калибър.

Зная една пуйка, която се мъчи няколко седмици да измъти едно порцеланово яйце; после я замести пуякът, който клеча над яйцето цели две лета и накрая го измъти. От яйцето се пръкна играчка — чаен сервиз от четиринадесет парчета, всичките идеални, без никакъв дефект, с изключение на чайника, на който липсваше чучурката поради недостиг на материал. Зная, че това е вярно, зная го със сигурност и постъпвам като господин Рузвелт или господин Бъроуз, или Йоан и Аристотел, с една дума, като всеки естественик: твърдя нещо и го отстоявам единствено с моето „така е“, без да предлагам каквито и да било други доказателства. Лично аз зная, че се е случило такова необикновено нещо: зная пуйката, аз й сложих яйцето и аз прибрах измътения сервиз. Такова нещо потвърждава по безспорен начин състоятелността на твърдението на господин Лонг за птицата, защото то е най-малко два пъти по-необикновено от това, което е направила горската птица, и въпреки това е вярно. Ако трябва да говоря откровено, мисля, че е явна глупост от страна на президента или Джон Бъроуз, или който и да било друг да продават на краставичари краставици. Но тези неща все пак са толкова неизяснени — аз гледам по този начин и на някои мои открития, — че елементарното благоразумие изисква поне да не режем клона, на който седим.