Тайсен Дешимару
Дзен в бойните изкуства (8)

Речник

Айкидо: (Пътят на) хармония с космичната (Ки) система; бойно изкуство, предимно за себеусъвършенстване и умиротворение със света, основано от Морихей Уешиба.

Бен До Ва: глава първа на Шобогендзо, за значението от практикуването на дзадзен, от Доген (1200–1253).

Бодай шин: пробуденият или просветленият ум/дух; сатори.

Бодхисатва: изживяване на Буда. Човек може да узнае, че е това и да посвети живота си в помощ на другите. Бодхисатвата не се оттегля от обществото за да живее отдаден на съзерцание живот. Него нищо не го отличава от останалото човечество, но Буда е неговият дух.

Бонос: желания, илюзии. Желанието, само по себе си е нещо естествено. То е вредно или заблуждаващо само когато се привързваме към него или му се съпротивляваме.

Буда: пробуденият.

Будо: бойните изкуства, Пътят на самурая, по-точно той се нарича Бушидо; Будо е Пътят на битката. Но идеограмата бу означава също да прекратиш битката, тук се подразбира сдържане на войнствената сила и забрана за злоупотреба.

Бутцудо: будизъм.

Бун бу риьодо: двойният път; комбинирано цивилно и военно образование.

Генман: оризова супа (понякога със зеленчуци), основната храна от диетата на дзен монаха.

Гококу: съживяваща точка в месеста част между палеца и показалеца.

Гиьодо: верният път.

Джудо: (пътят на) използване на слабост или гъвкавост за преодоляване на силата. Джу означава „гъвкав“, „приспособим“.

Дзафу: кръглата възглавница върху която човек сяда за да практикува дзадзен.

Дзаншин: бдителният, непривързващ се ум.

Дзадзен: практика на Дзен, седяща медитация; описана по-пълно в самата книга.

Дзен: на китайски „Чан“; „дхияна“ на санскрит. Истинска, дълбока тишина. Обикновено се превежда като безцелна концентрация или медитация; или като първичния, чист човешки дух.

До: Пътят.

Доджо: място на Пътят, където се практикуват дзен медитация и бойни изкуства; място за пробуждане.

Докан: пръстенът (затворения цикъл) на Пътя; повторение, постоянна практика.

До киьо: преподаване на Пътят.

Его: малкото аз (себе), собственическо, славолюбиво и ограничено, онова което трябва да бъде разрушено, тъй като се състои от илюзии. Погрешно всеки обикновен човек е склонен да се отнася към него като към нещо постоянно, като към нещо стабилно, нещо на което може да се отдаде значение. За разлика от истинският Аз (себе) — вътрешният Аз, който постигнат в човека не иска да му се обръща внимание, тъй като е истински и реален.

Зуки: благоприятна възможност.

Иай — до: пътят на отбраната с меч.

И шин ден шин: от моята душа към твоята душа; директно, безгласно.

Кадо: (пътят на) подреждане на цветя или икебана.

Камае: стойка, поза. Много важна в бойните изкуства, особено при кендо.

Канджи: идеограма. Древна китайска писменост, възприета в Япония и сега значително опростена и в двете страни.

Карате: „празна ръка“. Форма на бой без оръжие.

Ката: „формата“ на Будо. Всяко бойно изкуство — джудо, кендо, айкидо и т.н. има свои собствени форми за действие, процедури. Начинаещите трябва да изучават ката, да ги усвоят и използват. По-късно те ще започват да сътворяват от тях собствени форми, по начина специфичен за всяко бойно изкуство.

Катсу: има три значения (при всичките се произнася еднакво): 1. Да побеждаваш; 2. Особен вид силен крясък или вик, също като киай; 3. Техника на оживяване или стимулиране на енергията.

Кендо: (пътят на) носенето на меча.

Ки: невидимата активност, изпълнена с енергия на Космоса; превръща се в материална енергия във всяка клетка на нашето тяло.

Киай: виж катсу.

Ки гай юку: енергията е избягала или изчезнала.

Кикай: „океанът от енергия“ (долната част на корема); също и кикайтанден.

Кинхин: специална разходка, правена между два периода от дзадзен медитацията.

Коан: коана, първоначално закон, принцип на управление. По-късно, парадоксален проблем на съществуването или принципа на вечната истина, предаван от учителя; по-конкретно, гатанки, въпроси и т.н., използвани от Дзен (особено от Риндзай) учители, за да обучават своите ученици и да ги освободят от техните умствени категории.

Кодо Саваки: 1880–1965, учителя на Тайсен Дешимару, от когото последният получава приемственост и духовно просвещение.

Кодо: (пътят на) ухание, миризми.

Кокоро: точка за масаж, областта между ребрата под слънчевият сплит.

Контин: в дзадзен, състояние на сънливост или сънливост.

Косон: съживяваща точка близо до средата на стъпалото.

Ку: пустота, същност без трайна субстанция. Също в будизма, Невидимият, обща представа за Бога. Всички същности в Космоса съществуват, но същността им не може да бъде доловена.

Кусен: устно обучение през време на дзадзен.

Куатц: също като киай, по-точно викът на майсторите Риндзай.

Киьосаку: дълга плоска пръчка, използвана от Дзен учителя или наставника, дежурен в доджото, за събуждане или успокояване на учениците, имащи трудности с позата си. По тяхна молба, човекът носещ киьосаку ги удря по рамото в пресечната точка на доста много акопунктурни меридиани.

Киьодо: (пътят на) стрелба с лък.

Кю шин рю: школа, която ни учи как да се управлява ума.

Мондо: Мон — въпроси, До — отговори, разменяни между ученик и учител.

Му: частица за отрицание.

Му ген рию: школата „без очи“ (кендо).

Муджо: непостоянство.

Му нен рию: школата „без съзнание“ (кендо).

Мушин: не-ум, без дейност на мозъка, без разсъждение.

Му шин рию: школата „не-ум“ (кендо).

Мушотоку: без желание за печалба или изгода.

Мусо: не-поза; неосъзнавана, не която се мисли поза.

Му те ки рию: школа „без враг“ (кендо).

Му то рию: школа „без меч“ (кендо).

Риндзай: Чан учител и основател на школа. Известен в Китай като Лин Ци. В Риндзай Дзен има по-формална употреба на коаните, и дзадзен, който се практикува, гледайки центърът на стаята, се смята за средство за придобиване на сатори.

Роши: Учител.

Рию: „школа“ или особено сближаване с традицията, между Учител и последователи.

Самадхи: Зан Маи на японски, перфектна, пълна концентрация.

Сампай: просване пред Буда или Учител, (ритуал) челото на земята, дланите обърнати нагоре от двете страни на главата (символично, за да се приеме стъпките на Буда).

Саншо: област на тялото в ляво от петият гръбначен прешлен.

Сан До Кай: взаимопроникването (съюз на същност и явления); един от основните текстове на Сото Дзен (8 век).

Санран: в дзадзен, състояние на прекомерно напрежение или възбуда.

Сатори: пробуждане за истината на Космоса.

Сесшин: период на интензивна дзадзен тренировка, един или повече дни на колективен живот, концентрация и тишина в доджото, с четири до пет часа дзадзен, редуван с разговори, мондо, ръчна работа (саму) и хранене.

Сото: Дзен школа, основана от Доген. Тя се различава от Риндзай по това, че дзадзен се практикува, гледайки в стената, коаните се използват не така системно, а дзадзен, практикуван толкова често, без да се поставя за цел придобиването на сатори, всъщност означава сатори.

Сутеми: напускане на тялото.

Тачи: разсичане; с дългият меч.

Тай: тяло.

Тай чай рю: школа по кендо „напусни тялото“.

Тай чи: форма на бой без оръжие, служеща си със движения, удари, финтове и трикове, практикувани от монасите в Китай.

Татами: дебели рогозки, направени от оризова слама. Те покриват пода на традиционните японски стаи и се използват като тепих във всички практики на бойните изкуства.

Теншин рю: кендо школа.

Уаса: техника.

Гакудо — Йоджин — шу: определени моменти от метода, които следва да се следват при правилна практика; текст от Доген.

Генджокоан: коан (коана) на действителността; превеждан също (от Маецуми Роши) „Пътят на всекидневния живот“; основна глава от книгата на Доген — Шобогендзо.

Фудо: неподвижен (фу — частица за отрицание).

Фудо чи чинмиьо року: тайнственият запис на неподвижната мъдрост.

Ханния: върховната или трансцеденталната мъдрост.

Ханния Харамита Шингьо: основна сутра на Сото Дзен.

Хара: червата; центърът и източникът на физическата енергия, в долната част на корема.

Хиширьо: да мислиш без мисъл; съзнание отвъд мислене.

Хокиьо Дзан Маи: самадхи на безценното огледало или същността на Пътят; основен Сото Дзен текст.

Чадо: (пътят на) чайната церемония.

Ши добу ман: пътят не е труден, но ти не трябва да избираш.

Ши добу нан: пътят не е труден, но ти не трябва да избираш.

Шихо: приемственост, сертификат, връчван от учител по време на церемония.

Шикантаза: седене и само това; концентриране върху практиката на дзадзен.

Шики: явления, съществуващото, видимият свят.

Шики соту зе ку соку зе шики: явленията се превръщат в пустота, пустотата се превръща в явления. Екзистенцията (съществуващото) се превръща в същност и обратното — същността в съществуващо (екзистенция).

Шин: дух — ум — вдъхновение — вятър — дъх — интуиция — душа — отношение.

Шин джин меи: поеми за вярата в духа, от Учителят Сосан.

Шин джин рю: школа по кендо.

Шинто: религия в Япония, предшестваща по време и вървяща паралелно с будизма; Пътят на Бог или боговете.

Ши сей: форма и сила на стойката.

Шобогендзо: главният писмен труд (95 глави) на Доген.

Шодо: (пътят на) калиграфията.

Шодока: песен за реализиране на Пътят; а също и основен текст (седми век).

Шоджин: първият период на трениране.

Яуара: традиционното джудо; пътят на поддаването на атаката.