Тайсен Дешимару
Дзен в бойните изкуства (7)

Напътствия към самурая

Когато самурая Кикуши бил ръкоположен за бодхисатва от Учителят Даичи, това е, което Майсторът го научил:

Ако желаеш да запалиш фенера си и да узнаеш със сигурност истината относно основния проблем на живота и смъртта, ти трябва първо да положиш вярата си в муджо бодай шин, Несравнимата мъдрост на Буда.

И така, какво означава бодай шин?

Това означава състоянието на ума наблюдавал и овладял муджо — непостоянството, неустойчивостта, несекващото колебание на всички неща (на всичко, което съществува в ку, пустота) — и да я е постигнал докрай.

От всички неща, които живеят, подложени на противопоставящите се и взаимодопълващи се влияния на двата полюса — ин и янг във всяка точка на пространството между небето и земята, нито едно не отбягва промяната и смъртта. Муджо (непостоянство) кръжи над главата ви във всеки момент и може внезапно да атакува преди да разберете.

Ето защо сутрата казва: „Привършва този ден и с него трябва да привърши живота ти. Забележи невинната наслада на рибата, плуваща в локва вода, като че ли несигурна е тази наслада“.

Трябва да се концентрирате и да се концентрирате напълно върху себе си всеки ден, като че ли огън бушува в косите ви. Вие трябва да сте винаги благоразумни, помнете муджо и никога не отслабвайте. Попадне ли живота ви под удар на ужасния демон на муджо, вие ще продължите сам до смъртта, не ще има никой да ви прави компания, нито дори съпруга или семейство. Дори кралските палати или царската корона не могат да последват едно мъртво тяло.

Плодоносното ни съзнание, което така яростно клони към любовта на тялото и материалните достижения, и така им се наслаждава, ще се превърне в гора от копия, в планина от мечове.

И всички тези оръжия ще ви докарат многобройни беди и множество неуспехи по вашият път. Те ще разбият тялото ви на парчета и ще насекат душата ви на късчета. В края на краищата, пропадайки към най-тъмната яма на ада под тежестта и вида на кармата си, ще се преродите десет хиляди пъти и десет хиляди пъти вие ще умрете под маската на всички демони на ада, които отговарят на всички аспекти на лошата ви карма. Всеки ден ще страдате в продължение на цяла безкрайност.

Щом разбирайки това, все още не можете да видите, че животът ви е нищо повече от един сън, една илюзия, мехурче пяна, сянка, вие със сигурност един ден ще се разкаете за безкрайните си страдания в ужасяващото царство на живота и смъртта. Този, който търси истинския духовен път на будизма, трябва да започне с посаждането на муджо (след като е овладял безконтролното му, стихийно действие — бел от ред.) в своето сърце, тъй здраво като дъб.

Скоро смъртта ви ще дойде; не забравяйте никога това, от един съзнателен момент до друг, от вдишване до издишване. Ако не живеете така, вие не сте истинският, който търси Пътя.

А сега ще ви разкажа най-добрия начин за разрешаване на проблема за вашият живот и вашата смърт: практикувайте дзадзен. Това, което се нарича дзадзен, е да седиш върху дзафу в тиха стая, напълно неподвижен, в точна и подходяща поза, без да промълвиш дума, умът изпразнен от всякаква мисъл, добра или зла. Да се продължава да се седи смирено, гледайки стената и нищо повече. Всеки ден.

В дзадзен няма особена мистерия, нито определена мотивация. Но чрез дзадзен, животът ви със сигурност ще просперира и ще процъфти и ще стане по-съвършен. Следователно, вие трябва да се освободите от всякакво намерение и да изоставите идеята за постигане на каквато и да е цел, чрез или през време на дзадзен.

Къде в тялото и ума ви е истинският метод, по който да живеете и да умрете? Вие трябва да разберете това, занимавайки се вглъбено със самонаблюдение. Ако смятате, че има нещо особено във вашето его, умолявам ви, покажете ми го. Ако не можете да го откриете, тогава, умолявам ви, запазете го за себе си и вярно го пазете; и забравете онзи, който обикновено показвате пред света.

После, в края на няколко месеца или години, най-естествено, автоматично и несъзнателно, ще започнете да практикувате гиьодо (верният път) с цялото си тяло и без никакво усилие на волята.

Гиьодо означава нещо повече от практикуване по обикновен начин и спазване на специфични обреди; той оказва въздействие във всеки аспект на всекидневния живот, вървене, стоене, седене, лягане, дори измиване на лицето и ходене до тоалетната.

Всичко трябва да стане гиьодо, плодът на истинският Дзен. Всяко жизнено движение на тялото, всеки жест трябва да хармонира с усещането за истински Дзен. Вашето поведение и цялостното ви държание трябва да следват космичния ред — естествено, автоматично, несъзнателно.

Който успее в създаването на тези условия за истинска концентрация (самадхи), може да стане водач, човек с големи способности за отвъд — проницателност по пътя на живота и смъртта, през всичките отчаяни лъкатушения и дори тогава, когато всичко съществуващо от земя, вода, огън, вятър и всички елементи се разпадне; дори тогава, когато очи, уши, нос, език, тяло и съзнание са в заблуда; дори тогава, когато усложнения, породени от вашите илюзии и чувства, създават размирици, които се надигат и мятат в умът като вълни при океанска буря.

Когато създадете вярното и нормалното състояние в своя ум и тяло, за вас може да се каже, че сте наистина будни и проникнали в истинския дзадзен. Освен това, известно е, че постигането на истинско самадхи довежда до съвършено познаване и разбиране на живите коани на Майсторите на предаването. Понякога онези, които могат да схванат Дзен отвъд всички сенки на съмнението, по силата на своето всепроникващо виждане на първоначалната си природа или лице, и поради съзнателната си воля, и поради особена Дзен техника, са наричани Учители. Ала не успеят ли да създадат условия за истинска концентрация, те не са нищо повече от марионетки, попаднали в смърдяща кофа боклук, от която произтича дълга поредица от компромиси. За тях може да се каже, че те в никакъв случай не са истински Дзен учители.

В наши дни се оплакваме от факта, че вече не ползваме истински дейни, живи коани от истински Дзен учители. Почти всички начинаещи откриват, че са, и то често, в състояние на контин (сънливост) или на санран (възбуда), а причината за това е, че в дзадзен тяхното съзнание и техният дзадзен са две отделни състояния. Те са в опозиция на своя дзадзен.

Дзадзен не трябва да се практикува съзнателно, като нещо пожелателно. Хората ще направят по-добре да практикуват спокойно и естествено, без да ги е грижа за това, какво са те за собственото си съзнание или за това, което чуват или чувстват. Тогава никога не би имало и най-лекият намек на контин или санран.

Понякога, когато медитирате в дзадзен, множество демони може да влетят в ума ви и да разстроят вашият дзадзен. Но в момента, в който прекратите съзнателното практикуване на пътя, те изчезват. С дълга практика и благодарение на безграничните способности на дзадзен, вие ще разберете всичко това несъзнателно; както при пътуване дългият и опасен път проверява коня и разкрива неговите сили и кураж.

Още повече, че не за една нощ, ние виждаме и чувстваме добротата на хората, с които живеем. По Пътят на Буда трябва винаги да запазвате надежда и никога да не Го напускате поради изтощение, независимо дали Пътят ви води през щастие или нещастие. Тогава ще станете един от онези, за които е казано, че са истински отговорни за Пътя.

А това е най-важната цел от всички: коренът, произходът на живота и смъртта, е в самите нас.

Небето се разпада и превръща в прах,

Великата земя се умиротворява, не може никой да я види.

Внезапно, сухото дърво разтваря своя цвят единствен.

Призоваващо към нова пролет, отвъд историята.

Това е, на което Даичи научил самурая в снега.

Тази поема е за състоянието на тялото и съзнанието в дзадзен; тя описва самата същност на дзадзен. Щом някой седи в тази поза, целокупността на осезаемият Космос се видоизменя в микроскопични частици вътре в нашето същество. А самото ни същество — къде е то?

Тук няма нищо тайнствено или езотерично. Ако умът се умиротвори в дзадзен, е съвършената концентрация на тялото, тогава светът на явленията става чист като кристал и всичко, на което попадаме е светло и чисто. Съзнанието ни е подвижно и спокойно, като новонавалял сняг върху древен пейзаж.

Но ние не трябва да се привързваме към кристалната земя или празното небе, или към белият сняг, или към празнотата (ку), или пък към всички явления (шики)…

Ние трябва да оставим всички привързаности да отминават и просто да бъдем там, концентрирани, в дзадзен.

Тук и сега