Тайсен Дешимару
Дзен в бойните изкуства (5)

Небе и земя в хармония

Чайната церемония се нарича чадо. Икебаната или аранжирането на цветята е кадо. Калиграфията е шодо. Аромати, като благоуханно сандалово дърво, което гори и изчезва, е кодо. Кодо саваки обичаше кодо, те имаха едно и също име.

Практикуването на До, Пътят, включва „как“ да се живее, как да се възпитава егото. Пътят, който води до схващане дълбините на човешкия ум. Будизмът или „бутцудо“ на японски означава Пътят на Буда, или пътят за откриване на нашата истинска, изначална природа. Той също означава действие в хармония със земята и небето, така че вътрешният дух-разум или духът да може напълно да е освободен.

В Сан До Кай (съюз между същност и явления) от Секито Зенджи (700–790 г. от н.е.) се казва, относно Пътя: „Няма Учител нито на Север, нито пък има някакъв Учител на Юг“.

В Хокиьо Дзанмай (Самадхи на скъпоценното огледало), един друг основен текст, се има предвид същността на Пътя. Докато пък Шодока (от Йока Дайчи, 649–713 г. от н.е. ученик на Ено) говори да се удостовери или реализира Пътят: шо между другото означава „гаранция“, а ка е „песнопение“. И така, това е песента, която подсигурява или реализира Пътят.

Шинто, японската национална религия е Шинто, Пътят на Бога.

Духът на Дзен, пренесен от Индия от Бодхидхарма, донесъл будизма на махаяма в Китай, където той се развил и се слял с китайския начин на мислене, за да се превърне във верният път. В действителност, днес будизмът в Китай е изчезнал, но се е превърнал в дълбоко вкоренен обичай. Дори и Мао не е успял да изкорени „до“. До кьо е учението на Пътя, който веднъж започнат, никога не свършва, дори и днес.

Дзен и Пътят текат заедно, така че повечето от великите Дзен учители говорят за До и никога не използват думата Дзен, която до голяма степен се употребява на Запад.

Един прочут японски учител на име Ямада Соко (1622–1685) размишлявал относно пътя на самураите. Той вярвал, че те би трябвало да получат по-задълбочено образование, така той съставил за тях един специален образователен курс.

„Ако самурая желае политическа отговорност, ако желае да управлява хората и да стане техен водач, той трябва да преодолее Пътят. Той не трябва да бъде единствено войн. В допълнение на Будо той трябва да има интелектуално познание. Той трябва да изучава литература, будизъм, китайска шинто философия, Пътят на боговете“.

Бушидо беше същността на японското образование, но след войната то отмря. Това бе образованието, което аз получих. Образованието провеждано от учители по Бушидо бе едновременно и военно, и цивилно. То бе бен бу риьодо — двойният път.

И двете са необходими, както мъжкото и женското, както двете крила на птицата.

Литературата, философията, поезията и изобщо културата са женската страна, а Будо, военното изкуство, е мъжката. И между двете винаги трябва да има хармония.

Те не могат да съществуват самостоятелно, по отделно. Те не са просто части на едно здание, тяло на познанието. Те формират пътят на самата мъдрост.

Благодарение на този път, мъдрецът управлява хората. Ето защо от самураите се е изисквало да изучават и да познават добре добродетелта. Те трябвало да притежават благородни качества, да култивират възвишеността на ума, да изучават историята на цивилизацията, но и да практикуват Пътя.

В миналото, учението на Ямада Соко било давано единствено на елита. То не е било достъпно за хора без благородническа титла. А тъй като това двойно учение било така силно, Пътят на самурая постепенно става все по-популярен в Япония и неговата известност се разпростира из останалия свят. Причината за това е, че в Япония мъдростта на Дзен се е превърнала в мотивация на всички самурайски постъпки.

По въпроса за образованието на самурая и дълбокия вътрешен път, който прониква целият ум, Доген написва Бен До Ва.

Бен означава „обучение“ и „схващане“; До означава „пътят“; а Ва означава „реч“. Бен До Ва: схващане посредством речта. Този текст съдържа метод, образованието, което води до разбиране на Пътя.

Бен До Ва разяснява дзадзен, същността по Пътят. Тя разяснява, как да се практикува Пътят.

В Гакудо Йоджин — шу, друга творба на Доген, отправна точка е същият този въпрос: как човек изучи Пътят? Това е един текст за вниманието, бдителността на човека, изучаващ Пътят.

На друго място в Генджокоан, той пише: „Какво е пътят на Буда? Това е да се изучи Аза. Какво значи да се изучи Аза? Това е да забравиш себе си, малкото аз — егото“.

Какво е бодай шин? Какво е духът на просветлението или пробуждането, бо дай, сатори? Това е Пътят.

„Не мисли. Не търси. Не желай. Не обсебвай. Не получавай. Не пускай.“

А после идва тендо, означаващо да следваш всяко явление, да следваш силата на Космоса, космичната система.

Но за да могат човешките същества да го разберат, необходимо е да практикуват дзадзен, позата за концентрация и пробуждане, за която се отнася всеки един от тези текстове.

Едно действие не може да бъде правилно, ако не се предхожда от медитация и не настъпва в едно с нея. Единствено тогава е възможно да има истинска свобода.

Ки: Енергия

Всяко бойно изкуство — джудо, кендо, стрелба с лък има своя техника. При дзадзен, да се концентрираш върху позата е също уаса. Уаса е необходима, но един джудока, който не учи нищо друго освен джудо не е истински джудока. При бойните изкуства, работата върху техниката е наложителна, обикновено в продължение на десет или двадесет години. Но в края на краищата, състоянието на ума или съзнанието взема преимущество; а това най-ясно може да се види при стрелбата с лък.

Свързващото ниво между ум и тяло, между дух и поза, ум и уаса, е дишането. Дишането се превръща в ки (енергията), пружината, както ки в айкидо. При Будо трите неща са съществени: техника (уаса), активност (ки) и дух-разум или дух (шин). При дзадзен е възможно посредством позата да се доведат ум и дишане в баланс; докато при една схватка е трудно да се балансира дишането, защото е налице доста голяма физическа активност.

Когато човек започне за първи път да практикува дзадзен, той, разбира се, среща много трудности. Но по-късно, правилната поза, отношението на ума и дишането се балансират лесно. В началото позата трябва да се изработи съзнателно, търпеливо. Необходимо е усилие; изпъваш тила нагоре, преднамерено се концентрираш върху издишването. Но след няколко години практика се научаваш да се концентрираш несъзнателно.

Позата на дзадзен много бързо дава резултат, веднага — не както при Будо, където едва след четири или пет години, на нивото на трети дан си способен да се концентрираш върху всяко нещо освен уаса. При дзадзен, позата въздействала върху съзнанието още от самото начало.

В Китай, Мишодзъ, който е било ученик на Лао Дзъ, написал една приказка на тема петлите — борци, която много ясно илюстрирала това, което казвам.

Имало някога един крал, който твърдо бил решил да притежава петел, шампион по борба и той помолил един от своите ученици да му обучи един. Човекът започнал, обучавайки петела във всички техники на боя. След десет дни кралят запитал:

— Да организирам ли борба за този петел?

Треньорът казал:

— Разбира се, че не! Да, той е достатъчно силен, но неговата сила е празна, горещ въздух, през цялото време той желае да се бие, превъзбуден е, липсва му търпение.

Десет дни по-късно кралят наново запитал треньора:

— А сега ще мога ли да организирам боя?

— Не, не! Не още. Все още е много свиреп. Все още през цялото време гледа да се бие. Щом чуе да кукурига друг петел, дори и от съседното село, изпада в ярост и иска да се бие.

Още десет дни на тренировка и кралят замолил за трети път:

— А сега възможно ли е?

— Е, сега той вече не избухва, остава спокоен, когато чуе друг петел да кукурига. Позата му е добра и има много сили в резерв. Престана да се ядосва през цялото време. Като го гледате, вие дори не съзнавате неговата енергия и сила.

— Значи можем да огласим борбата? — запитал кралят.

Треньорът казал:

— Може би.

И така се сбрали доста много петли — борци и турнирът започнал. Но никоя птица, някак си, не желаела да се приближи до тази. Всички те бягали ужасени и на него никога не се наложило да се бие.

Петелът — борец се бил превърнал в петел от дърво. Той бил преминал отвъд техническата си тренираност. Притежавал огромна енергия, но тя цялата била отвътре, той никога не я показвал. По такъв начин, силата му оставала в самия него и другите нямали избор, освен да се поклонят пред неговата спокойна увереност и неизложена на показ сила.

Практикувате ли редовно дзадзен, ще узнаете тайната на Будо несъзнателно, естествено, автоматично. И тогава, може би ням да е необходимо да използвате техника, да практикувате джудо или айкидо, карате или кендо. Другите хора ще се държат на разстояние и няма да има нужда да се биете.

Истинският път на Будо не е в надпреварата или конфликта; той е отвъд живота и смъртта, отвъд победата и поражението.

Тайната на меча е никога да не изваждаш меча: не трябва да изваждаш своя меч, защото ако се опиташ да убиеш някого, трябва самият ти силно да желаеш това.

В замяна, това, което трябва да направиш е да убиеш самият себе си, да убиеш собственият си ум; тогава другите хора се страхуват и бягат. Вие сте най-силният и другите се държат на разстояние от вас. Не е необходимо вече да завоювате победи над тях.

При дзадзен, концентрирането върху издишването е това, което създава взаимодействието, което балансира съзнание и поза. Този акт предизвиква балансирането на мускулите, нервите, хипоталамуса и таламуса. Практикувате ли редовно дзадзен, това ще става несъзнателно, естествено и автоматично.

Лунното отражение върху повърхността на потока не се движи, не изтича. Единствено водата отминава.

В дзадзен не трябва да задържате дори една едничка мисъл. Мисълта ви трябва да не обитава никъде. Оставете мислите да се плъзгат покрай вас и да отминават. Тогава вие можете да се срещнете със същността на Аза.

В началото, ако собственото ви персонално съзнание желае да мисли, позволете му да дойде и да си отиде. По-късно, подсъзнанието ще се появи. Позволете и на него да дойде и да си отиде. То също ще мине покрай вас и ще отмине.

Понякога човек мисли, понякога не мисли. В последствие умът става чист като луната, като отражението на луната, почиващо върху повърхността на течащата вода.

Но не се опитвайте да прекъснете мислите си. Не е нужно да си казвате, през време на дзадзен „Трябва да бъда като отражението на луната“.

Ако трябва да се опитате да обясните взаимовръзката между ум, съзнание и истинско Аз, може да кажете, че тя е като взаимовръзката между луната, нейното отражение и водата в потока.

Просто практикувайте дзадзен, шикантаза.

Това е същото като хишириьо, като сатори. Не може да бъде разбрано съзнателно, не може да бъде обхванато. „Няма ръка, някога хванала лунната сянка върху повърхността на реката.“

Учителят Такуан е прочут и в Дзен, и в бойните изкуства, особено в кендо или японско носене на меча. Той обучил много самураи, но е имал един особено известен ученик, легендарния самурай Миямото Мусаши.

Едно от неговите учения било Фудо чи шинмиьо року.

Фу в началото на едно изречение е отрицание, както във фушириьо. До обаче в случая не е „до“ — Пъятя, а означава „движа“. Чи означава „мъдрост“. Шинмиьо означава „тайнствен“. Року е „знак“ — запис. Така изразът означава: „Тайнственият запис на Неподвижната мъдрост“. Неподвижната Будо поза е поза музо, тоест не-поза. Това означава, че не само нищо в тялото не се движи, а и също така че нищо не се движи в ума; че неподвижният дух е бил постигнат.

Какво е неподвижният дух или разум? Както казах, умът не трябва да прилепва, да се задържа върху едно или друго нещо. Трябва да оставим мислите и илюзиите ни да преминават като облаци в небето, като отражението на луната върху водата. Луната не се движи. Лунното отражение не се движи.

Погледнете пумпала: в началото, когато се върти бавно, той се клати, движи се; после, когато набере инерция, той става стабилен и вече не се движи. А към края, подобно на старец, започва наново да се клатушка и най-подир се прекатурва.

Реката тече и изтичайки се променя, но същността на ума ни, на егото ни, е точно като лунното отражение върху повърхността на водата.

Така че ако не се спираме върху нашите мисли, ако ги пропускаме, същността на нашият ум е неподвижна. И тази неподвижна същност е Бог или Буда, това е Дзен умът, това значи сатори, хишириьо.

Така при бойните изкуства, дори и самураят да е нападнат от десет врагове едновременно, той може да се справи с тях. Японските филми го показват постоянно! На европейците това им се струва невъзможно, а то не е просто като на филм, а всъщност е действителност. Десет души не могат да атакуват едновременно един човек. Те атакуват един след друг.

Когато един учител по джудо е атакуван последователно от десет от своите ученици, съзнанието му се мести мигновено, концентрирайки се върху всеки нов противник.

Какво е практиката на дзен?

В Шобогендзо, Доген е написал:

„Какво е дзадзен? Това е да бъдеш изцяло в момента, отвъд всички съществуващи във Вселената неща, постигайки състоянието на Буда и живеейки там. Дзадзен е само това: отвъд будисти и не-будисти, преживявайки самата сърцевина от опита на Буда.“

Думите са прости и изразяват същността на Дзен, който само по себе си е простота.

Какво е същността на дзадзен?

Значимостта на дзадзен е в самият него. Повече от това, което е казано по темата, би било погрешно.

1. За някои, дзадзен е медитация, един вид мислене или манталитет. В същност, дзадзен е не някакъв вид пореден „инизъм“ или мислене, или медитация, в този смисъл на думата, в който те се разбират от християнството или от индуизма. Например европеецът Паскал определи човека като „мислеща тръстика“, изразявайки по този начин европейското схващане за мисълта като основа на човешкото поведение. Целият живот е изпълнен с мисъл, никой не може да се изрази с не-мисъл. Професорите и особено философите посвещават цялото си време на мислене, но никой от тях никога не се е замислял, да се заеме с критика на самата мисъл.

Дзадзен не е нито мислене, нито не-мислене, той е отвъд мисълта, той е чиста мисъл без никакво съзнание, въплътено в нея, той е в хармония със съзнанието на Вселената. Доген разказва как един ден Учителят Якузан бил запитан от един млад монах: „Какво мислите през време на дзадзен?“, а той отговорил: „Мисля, без да мисля“.

Хишириьо, това е измерението на мисълта, в което няма индивидуално съзнание. Това е същността на Дзен, на дзадзен.

Съзнателното мислене, разбира се, е в важно във всекидневния живот. Така или иначе, то не може да се отстрани. Но понякога човек съзнава, че е възможно да действа без съзнание или его, спонтанно, както при творческите изкуства, или спорта, или при всеки друг акт при който и тяло и ум са изцяло погълнати. Действието настъпва преди самата съзнателна мисъл. Това е чисто действие, самата същност на дзадзен.

2. Нито пък преживяването на дзадзен е някакво особено или мистично преживяване или специално състояние на ум и тяло. Той е завръщане към нормалното човешко състояние. Ние сме склонни да мислим, че една религия трябва да се придружава от мистерии и чудеса и да бъде някак си противоположност на науката. По същия начин при дзадзен много хора мислят, че целта е да постигнат някакъв вид „просветление“, някакво особено състояние на ума.

Практиката по медитация, концентрацията в позата на Буда, нямат нищо общо с това. Религиозните церемонии също пораждат емоции, чувства, екстаз, докато дзадзен не означава екстаз или пораждане на емоции или пък някакво определено състояние на тяло и ум. Дзадзен означава преди всичко завръщане, напълно, към чистото, нормалното човешко съзнание. Това състояние не е нещо запазено за велики учители и светци. В него няма нищо мистериозно. То е в обсега на всеки.

Дзадзен означава да станеш близък със самия себе си, да откриеш точния вкус на вътрешното единство и да бъдеш в хармония с живота на Вселената.

3. Освен това, дзадзен не е усмирение на плътта. Някои хора мислят, че сесшин (период на интензивна тренировка, продължаваща няколко дни) означава да се седи в дзаден с часове, нито да спиш, нито да се храниш с нищо друго, освен с ориз и зеленчуци. И посредством изтощение, най-после да се навлезе в едно състояние на екстаз. Това е погрешно схващане, една сериозна грешка при разбиране същността на дзадзен. И за съжаление, тя също се прави от много монаси в Япония.

Доген е писал: „За дзадзен трябва да използваш една доста дебела възглавница, да я поставиш на тревата или на одеяло. Доджото трябва да е защитено от течение, вятър и дъжд, атмосферата трябва да бъде приятна. Вътре трябва да е нито много светло, нито много тъмно; а температурата би трябвало да е подходяща за сезона“.

Всичко това е много важно, защото дзадзен не е усмиряване на плътта; това е Път, който води към истински мир и човешка свобода.

Каква е същността на дзадзен? Просто поза, дишане и отношение на ума. С времето всеки жест на живота се превръща в Дзен, но източникът, произходът е естественият седеш.

Позата на дзадзен е „правилният седеш“. Възглавницата върху която човек сяда е дзафу. Краката са кръстосани в традиционната лотусова поза, десният крак върху лявото бедро, а левият крак върху дясното, стъпалата нагоре. Полулотусът също е възможен, където само единият крак почива върху противоположното бедро, а другият крак е сгънат отдолу; но особено важно е двете колена да се притискат твърдо към земята.

Тялото: трупът изправен. Тазът се накланя леко напред, така че вътрешните органи са разположени естествено и коремът е без напрежение. Моят собствен учител казваше, че анусът би трябвало да се опитва да погледне слънцето. Главата е изправена, брадичката прибрана, оставяща носа точно над пъпа и ушите перпендикулярно на раменете. Доген е казал: „Гърбът би трябвало да бъде като бездна.“ И както често ви казвам, когато седите в дзадзен вие „изтласквате небето с главата си, избутвате земята с коленете си“.

Ръцете и раменете: китките лежат върху бедрата, дланите нагоре, лявата ръка положена в дясната. Палците се допират оформящи права линия, а в пространството отвътре има място за две яйца. Кутретата докосват корема. Лактите не са долепени отстрани, а минават на леко разстояние, докато раменете и ръцете са естествено отпуснати.

Устата и езикът: устата е затворена без напрежение. Върхът на езика докосва небцето зад горните зъби.

Очите: очите са полузатворени, гледащи — но не фокусиращи — земята на около един ярд напред и неподвижни.

Дишането: когато позата е правилна, дишането е също правилно и естествено. Издишването е по-дълго от вдишването, мощно и спокойно, като мучене на крава. В края на издишването, вдишването започва автоматично. През време на издишването имаме едно налягане надолу върху вътрешностите и долната част на корема, под пъпа се разширява. Дишането би трябвало да бъде незабележимо и естествено, никога пресилено и винаги едно и същи, и при дзадзен и при кинхин.

Дзадзен е нормалното състояние на тяло и ум, спокойствие, стабилност, баланс, хармония.

Преди да започнете, залюлейте се бавно надясно и наляво няколко пъти, след което постепенно спрете като метроном, балансирани и неподвижни.

Опитът на дзадзен ни дава възможност да открием истинската сила на живота в нас. Няма нито стегнатост, нито отпуснатост, съществува единствено истинска свобода и хармония. А Дзен учителите винаги казват, че дзадзен не може да се изрази с думи, защото това би било глупава шега с хората, все едно да им предлагаш нарисувана ябълка и да им казваш, че тя е добра за ядене.

В Дзен, както така често казвам, комуникацията, предаването, извършването на приемственост е „от моята душа към вашата душа“ и шин ден шин.

Дух-разум и тяло — едно

Физиологичните ефекти на дзадзен са фундаментални и с важни последици. Позата създава перфектен мускулен тонус, нито с твърде голямо напрежение, нито с отпуснатост, балансира нервната система и създава хармония между нас и Вселената.

Какво е животът? През по-голямата част от времето ние разграничаваме живота на нашата индивидуална същност, нашето тяло и всеки друг живот отвън. Но нашият живот не е само в нашето тяло, той е една непреривна обмяна на живота с Вселената.

Разбирането на тази взаимосвързаност започва с възприемането на ку или празнота, пустотата, както и с действителното изживяване на ку, което е най-възвишената истина, а също и универсална любов. Проявлението на ку е безкрайна, неограничена енергия, която е достъпна за нас, когато сме в хармония с живота на Вселената. Ние сме обхванати от нея без да го осъзнаваме, естествено, без никаква съпротива.

 

 

Регулиране на нервната система чрез дзадзен

Всички ние развиваме собствените си особени мускулни навици, в движение, действие, контракция или релаксация; но какво е нормалното състояние на един мускул? Нито стегнатост, нито отпуснатост; то е равновесие между двете, което на свой ред поддържа равновесието на нервната система и мозъка.

Ние сме управлявани от две главни нервни системи: гръбначно-мозъчната или централна система, която е свързана с мозъчната кора и мозъчната дейност; и вегетативната нервна система, свързана с вътрешностите и вътрешните центрове на мозъка. Втората се нарича също автономна или управлявана не по собствено желание, нервна система. Защото ние не можем да въздействаме върху нея съзнателно, а тя контролира и активира нашите биологични функции, онези, които регулират емоционалността, температура, метаболизъм, жлези с вътрешна секреция, храносмилане, сън.

Дзадзен регулира автономната система, равновесието, на която определя здравето на тяло и ум. Нейните части действат съгласувано, за да регулират работата на нашите органи, независимо от външния свят и за да координират и хармонизират техните функции. Нейните два дяла, симпатичният и парасимпатичният, поддържат равновесието на нашето тяло; техният баланс и регулирането им е това, което управлява здравето.

Повечето от нас са заплетени от диети и лекарства, от лечения и лекове — всичките те са външни. А човек може да се научи да балансира своето тяло сам. В дзадзен, антагонизмът между симпатичната и парасимпатичната системи е балансиран, така че циркулацията на кръвта, дишане, храносмилане, сексуална енергия и сън, всички те се завръщат към нормалното си състояние. Когато равновесието е нарушено, появяват се заболявания и болести, а медицинското лечение има само частичен и временен ефект върху тях, дотогава, докато балансът не се възстанови из основи.

Дори да прочетете десет милиона книги и да експериментирате с всяка възможна религия, вие не ще можете да давате съзнателни заповеди на тази неуправляема по желание (автоматична) система. Тя действа независимо от нашето съзнание, макар и да е повлияна от това, което става в гръбначно — мозъчната (централна) система. Но чрез дзадзен, ние можем да и въздействаме несъзнателно. Тогава мускулите възвръщат нормалното си състояние, външната част на мозъка се успокоява, а вътрешната структура може да упражни един балансиран контрол над нервно-вегетативните функции. По същият начин, хормоналният секрет, който си взаимодейства с нервно-вегетативната система по време на дзадзен също се регулира.

Ние сме отвикнали от естествената саморегулация на тялото, от неговата автоматична мъдрост и подлагаме тези регулиращи центрове на всякакви видове насилие, които разстройват естественият им ритъм. Това е главната причина за всички болести, които виждаме днес, неврозите, рак и т.н. Чрез успокояване на мозъчната кора, дзадзен позволява на този ритъм да се възстанови. Равновесие може да се постигне първо чрез дзадзен, а по-късно възпроизведено в четирите основни пози на обикновения живот — стоене, вървене, седене и лежане. (С използването на стола, Запада, може да се каже, че е изобретил пета, полуседяща поза)

Същите принципи се отнасят за всичките четири пози. Доген е казал, че когато те са правилни, тялото и ума са в нормалното си състояние.

 

 

Съзнанието (съзнателно — несъзнателно)

Ако умовете ни са разтревожени, естествените функции на нашите тела също са склонни да бъдат изведени от равновесие. Когато умът е спокоен, тялото действа спонтанно и като резултат, действието е свободно и леко, а докато умът работи постоянно, телесните функции са забавени. Не би трябвало да мислим през цялото време. Не би трябвало да мислим единствено със съзнателните си умове. Но да променим умствените си процеси не е лесна работа.

Мозъкът не е единственото нещо, което мисли. Ето защо често казвам: „В дзадзен трябва да мислим и да живеем с цялото си тяло“.

Когато тялото и умът ни са под въздействието на егото, те могат да функционират единствено в затворен кръг. В дзадзен, те се разтварят за живота на несъзнателното и за Вселената.

Хання Шингиьо обяснява това така:

Шики соку зе ку: явленията съставляват ку, пустотата.

Ку соку зе шики: ку създава явленията.

Това означава, че всички явления са идентични и че светът на явленията (съществуващото) и невидимият свят на ку се взаимопроникват и са взаимозаменяеми.

Как изживяваме връзката между двете? Това е въпрос, на който Дзен се опитва да отговори, разширявайки съзнанието ни, за да достигне то до другото измерение. Това е отговора на централния проблем на нашата цивилизация.

Това, което е животът, в действителност е взаимозависещо съзнание (съзнание на Вселената) плюс зависимо съзнание (или съзнание на егото).

Онези, които имат доста силно его не могат да преживеят универсалното съзнание. За да придобие сатори, човек трябва да остави егото да си отиде. За да получи всичко, човек трябва да отвори ръцете си и да дава.

Универсалното съзнание е изворът на интуицията. Интуицията не произтича единствено от съзнанието или от волевата нервна система; нейният източник е дори повече във вегетативната система и в целокупността на нервните клетки в тялото, които са свързани със стария вътрешен мозък — мозъкът, който е активен по време на дзадзен.

Чрез дълго упражняване и обучение в практиката на дзадзен, Дзен монасите постигат дълбока интуиция и голяма мъдрост, преди самите те на свой ред да станат Учители. Следващи обучението на своя Учител, несъзнателно, чрез дзадзен, те се присъединяват към живота на Вселената, което се нарича сатори. Преди да придобият това тотално схващане за самите себе си, те се потопяват напълно в осъзнаването на ку.

 

 

Сън

Чрез дзадзен, ние можем да схванем универсалния живот, но сънят също ни помага да разберем естеството на хармонията между самите нас и този универсален живот. Ето защо сънят е толкова съществен.

Денят е време на активност, нощта е време за почивка. По време на сън, докато тялото и мозъка ни са по-малко активни, нашите клетки се презареждат с енергия.

Симпатичната система работи главно през деня, парасимпатичната — през нощта. Всички наши клетки се влияят от слънцето и луната; всеки път когато слънцето залязва, те се променят, а на зазоряване отново. При дневна светлина клетките се поддържат сами, през нощта те са възприемчиви към външни сили. Това е изключително важно и е една сериозна грешка, допущана от мнозина — да претендираме, че можем да бъдем така активни нощем, както през деня. Някои хора се отнасят с телата си като с машини и се опитват да ги поддържат постоянно в движение; тогава те се изхабяват и не могат да постигнат равновесието си, а след това идва заболяване и смърт. Цикълът „активност — почивка“ е нарушен и връзката с универсалния живот се прекъсва.

Естествения сън би трябвало да съвпада с изгрева и залеза: или от осем-девет вечерта до четири-пет сутринта. А ако това е невъзможно за живота, който водим, тогава поне би трябвало да си лягаме преди полунощ и да ставаме колкото е възможно по-рано. Дзен монасите, живеещи в храмовете, си лягат много рано и стават също така рано и единствено това им дава много енергия. Толкова, че те се нуждаят от само 1000 калории на ден, вместо 2500 препоръчвани на обикновените хора.

 

 

Мълчание

Както съня, мълчанието е изключително важно. Будизмът вярва, че трите форми на дейност (карма) т.е. на тялото, реч и мисъл или съзнание, оказват влияние върху цялото време и пространство.

В наши дни хората са доста експанзивни. Когато разговарят, те говорят единствено от гледна точка на ефекта от своите собствени думи — безсъдържателно, нетактично, от интерес, от съперничество. В резултат, човешките взаимоотношения са се усложнили от силно желание и гордост.

Чрез практиката на дзадзен, ние се научаваме да преживяваме директни, естествени взаимоотношения, неповлияни от нашето его. А също научаваме и добродетелите на мълчанието. Тяло и ум възвръщат своето естествено единство. „От безмълвието изгрява безсмъртният дух.“

 

 

Дишане

В традиционните японски изкуства, дали бойни или други (като икебана, аранжирането на цветя), подходящото дишане се преподава също като съществен и фундаментален фактор на концентрация.

Въздухът съдържа енергия и живота от Вселената, който ние приемаме чрез дробовете си и всяка клетка от тялото си. Така, важно е да се знае как да се диша.

Обикновено дишаме от 15 до 20 пъти в минута, при това ние дишаме повърхностно, използвайки само една шеста от капацитета на дробовете си. Дълбокото, пълно дишане не става единствено на нивото на гръдния кош или диафрагмата, а се поддържа и от червата. Човек може да се научи да диша по-бавно, 5 или 6 дълбоки вдишвания в минута.

Това е дишането, което практикуваме през време на дзадзен, издишването по-дълго от вдишването, упражняващо натиск надолу върху червата, последвано от автоматично вдишване.

Чрез практиката на дзадзен, този тип дишане постепенно се превръща в редовен, основен навик, особено докато спим. Жизнената енергия на Вселената, която се съдържа във въздуха, се преобразува в човешка енергия. Колкото по-възприемчиви сме за този универсален живот, толкова повече собствената ни енергия нараства и от толкова по-малко калории се нуждаем.

Вдишването е приемането на запаси, издишването, бавно и дълбоко ги разнася из тялото.

Важно е да се концентрираме върху издишването, върху разнасянето и разпределението, защото вдишването, складирането на енергия става несъзнателно и автоматично.

Японските бойни изкуства използват този начин на дишане и всяка атака трябва да става докато се издишва (янг), ако е възможно докато противникът вдишва (ин). Защото тогава е най-уязвим. Катцу се основава също на тази форма на дишане: това е вик навън, един куатц, който може да парализира или да съживява. Той дори може да съживи човек, който току-що е умрял, защото той препредава жизнената енергия на Вселената към някой, който все още може да я приеме.

Когато се дава киьосаку, през време на дзадзен, пръчката се накланя надолу, когато човекът, който я държи издишва. Това би трябвало да става естествено, без преднамерено усилие. Ударът е най-ефективен, когато удари другия човек точно в края на собственото му издишване.

Когато пеем Хання Шингиьо, ние изтласкваме звуците навън бавно и дълбоко, упражнявайки натиск надолу върху червата.

Чрез практиката на дзадзен се научаваме да използваме несъзнателно този вид дишане във всекидневния си живот, а така ние можем да складираме добър запас от енергия на Вселената. Обединението на тяло и ум, също така може да се постигне с дишане.

Хората обикновено се опитват да накарат ума си да господства над тялото им и някои практикуват дзадзен с тази цел. В резултат позата става болезнена и изтощаваща, а те се отказват.

В Шобогендзо Доген е написал, че опитаме ли да придобием сатори посредством съзнателна мисъл, умът и егото изграждат бариера срещу действителността и ни затварят в своите граници. Ако практикуваме без цел (мишотоку), тогава сатори идва несъзнателно, защото дзадзен сам по себе си е сатори. „Да следваш пътя на Буда, това означава да изучаваш Аза; да изучаваш Аза е да напуснеш егото; да напуснеш егото — това е да станеш едно с целия космос.“

Доген казва, че тайната на Дзен е хишириьо. Хишириьо: това значи — мисли без мисъл, без всякакво лично съзнание, без его. Това е тотална свобода, съвършено обединение на тяло и ум.

 

 

Хара

Хара се нарича най-долният дял от корема, близо до гениталните органи, където се концентрира по-голяма част от енергията на нервите от нервно-вегетативната система. Седейки в дзадзен, чрез този център ние внасяме естествено енергията на Космоса в себе си и поради тази причина дишането и издишването докато се концентрираме върху това място е така важно. На японски ние казваме: „Опъни мускулите на корема“.

 

 

Сексуална енергия

Космическата енергия е концентрирана в най-долната част на корема и особено в гениталните органи. Сексуалната енергия е главното проявление на универсалният живот в нас. Тя разкрива родството между живота на Вселената и живота на индивида, между света на явленията и невидимия свят на ку.

Гръбначно-мозъчната система и нашите пет сетива дават възможност да живеем, докато нервно-вегетативната система и сексуалните органи ни дават възможност да бъдем изживени чрез живота на Вселената.

Когато се създава потомство, сексуалната енергия е проводникът, през който силата ки на универсалният живот се проявява в света на явленията. В допълнение към вечният живот на Вселената, към ку, новозаченатото същество получава карма от родителите си, които са я породили.

При смърт, индивидуалното тяло и съзнание изчезват, докато универсалната карма и живот продължават завинаги. Умиране означава завръщане към ку, към истинската същност на самите нас.

В миналото традиционните религии и моралът са третирали сексуалността като табу, подхранващи страх и аскетизъм, а и безсилие. От значение е съвременното образование да възвърне автентичното, естественото отношение към сексуалността в нашето общество. Когато тя се разбира като енергия от живота на Вселената, сексуалността прибавя една нова стойност на връзките между хората, довежда човешката любов и човек до тяхното най-високо измерение и носи истинско щастие.

Практиката на дзадзен произвежда една вътрешна революция във всеки индивид, водеща до „правилно съзнание“, „правилно дишане“, „правилен сън“, „правилна сексуалност“, а това са основите на една истинска цивилизация.

Дзадзен означава да се установим в центъра на Вселената, на космическият ред. Чрез практиката на дзадзен, тук и сега, чрез цялото си същество, ние се намираме в центъра на космическата система. Това е най-високото измерение, до което можем да се доберем.

То не може да бъде постигнато нито посредством космичната, нито чрез напълно духовна представа за нещата. Съществува една трета представа за Вселената, която е обединение от другите две — не смесване, на половината от едното и половината от другото, а дълбока хармония; защото ум и материя не са отделни, а напротив — взаимно зависими във всяко човешко същество.

Европейските философи търсят да постигнат съюза между ум и материя, но на едно плитко, чисто интелектуално ниво. Ако тази представа достигне духовното ниво и се въплъти в съдбата, тя придобива голяма мощ и сила, изразяваща хармонията от познание и възприятие, ум и материя, обект и субект, субстанция и същност, едно и много, смъртно и безсмъртно, отвъд всякакви относителни категории и противоречия.

Тази трета представа за Вселената, аз наричам Дзен. Името смущава някои хора, но то е просто едно име, едно удобство.

 

 

За да седиш в дзадзен:

— Нека позата ти бъде изпълнена с енергия; иначе тя е като изветряла бира в бутилка, отворена предишната нощ;

— Ти трябва да си като генерал на кон пред своята армия;

— Позата ти трябва да е на лъв или тигър, а не на заспало прасе;

— Ако позата ти е правилна, то тя влияе на нервите от автоматичната система, както и на старата, централна част на твоя мозък. Предната част на мозъка ти притихва и се умиротворява. Интуицията ти нараства силно;

— Чрез дзадзен и единствено чрез дзадзен, твоите мускули и сухожилия, при правилна степен на напрежение, повлияват върху твоята симпатична и парасимпатична нервна системи. Функциите им са противоположни и взаимодопълващи се и ако напрежението в теб е правилно, двете им сили са приведени в баланс;

— Ръцете ти не бива да прилепват отстрани. Би трябвало да има напрежение в ръцете ти и особено в пръстите ти. Палците би трябвало да се докосват и да формират хоризонтална линия: нито планина, нито долина;

Неподвижна мъдрост

Умът на майстора никога не е неподвижен. Той никога не се задържа върху някое отделно нещо или човек. Той позволява на всичко да отминава…

Нито път тялото стои.

Същността на неговият Аз, на Аза, е фудо чи, неподвижната мъдрост. Интуиция, мъдрост, физическа дейност са винаги едно. Това е тайната на дзадзен и на бойните изкуства. Тъй като бойните изкуства не са спорт, така и дзадзен не е някакъв масаж или просто духовна култура.

Първоначално бойните изкуства били начин за убиване на хора. Японският меч тачи е дълъг меч; но тачи означава също и „разсичам“. В думата „кендо“ кен, както тачи, означава „меч“, но също и „разсичам“, така че „кендо“ означава „Пътят, който разсича“. В Япония боят с мечове води началото си от праисторически времена, но същинската школа по Кендо била открита през 1348 г. от Шинкате.

Първоначално самураите желаели да придобият специални сили: поразителни, забележителни, магически качества. Те искали да преминават през огън без да се изгорят или да са способни да понесат паднал върху им голям камък без да бъдат смачкани. Така, те преднамерено тренирали умовете си, за да придобият свръхестествени способности и сили. По този начин, те били всичко друго, но не и безкористни.

По-късно, те попаднали под влиянието на Дзен. Миямото Мусаши, например, който е бил най-големия учител по кендо в Япония, по-късно станал мъдрец. Той казвал: „Човек трябва да уважава Бога и Буда, но да не разчита на тях.“

В това отношение, Пътят който учел, как да се разсичат неприятелите на две, станал Пътят, който учел да се разсича собствения ум. Път на решителност, твърдост, предопределеност. Това било истинското японско кендо, истинско Будо. Сила и победа произтичат от решителност. Човек се движи отвъд нивото, на което повечето хора спират, човек минава отвъд конфликта, трансформира го в духовен прогрес. Нищо спортно не е имало в обучението през онези дни: самураят е имал един по-възвишен поглед върху нещата.

Дзен и бойните изкуства нямат нищо общо с поддържане на формата или с подобрение на здравето: нито едното, нито другото. Хората на Запад винаги искат да използват нещата. Ала духът на Дзен не може да бъде вместен в такава тясна система. А Дзен не е някакъв вид духовен масаж — въпреки, че киьосаку много ефективно масажира ума и тялото. Дзадзен не е предназначен да ви накара да се почувствате отпочинали и щастливи, още по-малко пък, бойните изкуства са игра или спорт. Тяхната значимост е по-дълбока и по-съществена — тази на живота. И на смъртта също, тъй като двете не могат да бъдат разделени.

Истинското Кендо и истинският Дзен трябва да бъдат отвъд относителността. С други думи, човек трябва да спре да избира, да спре да предпочита едната или другата страна в относителния порядък от неща. А вместо това, да взема едно решение.

Човешките същества не са като лъвовете и тигрите, така че Пътят на Буда не трябва също да е като тях. Тигърът и лъвът са силни, а инстинктът и желанието им ги карат да искат да побеждават. На тях никога не им се случва да изоставят своето его. Ала човешките същества могат да преминат отвъд егото и смъртта. При Будо те трябва да станат по-силни дори от тигъра и да отхвърлят животинския инстинкт, който се прилепва към човешкият дух.

Преди двеста години в Япония, преди реставрацията Мейджи, имало един майстор по кендо на име Шокен, чийто дом бил нападнат от огромен плъх. Това е друга приказка за котката и плъха и тя се нарича „Котешкият събор по бойни изкуства“.

Всяка нощ този голям плъх идвал в къщата на Шокен и го държал буден. Налагало му се да спи през деня. Той се посъветвал с един свой приятел, който отглеждал котки, нещо като треньор на котки. Шокен казал: „Заеми ми твоята най-добра котка“. Треньорът на котки му заел една улична котка, изключително бърза и веща в ловенето на плъхове, с остри нокти и голям отскок. Но когато се озовала в стаята, лице в лице с плъха, плъхът не отстъпил и котката трябвало да подвие опашка и да избяга. Несъмнено, имало нещо много особено в този плъх.

Тогава Шокен наел втора котка, червеникаво — кафява, със страхотна ки и с агресивна самоличност. Тази втора котка не отстъпила и така тя и плъхът се сбили; ала плъхът взел надмощие и котката бързо била отбой.

Третата котка била доставена и изправена срещу плъха — тази била черно-бяла — но и тя, като другите две, не успяла да победи плъха.

Тогава Шокен, въпреки всичко, наел друга котка, четвърта; тя била черна и стара, но не и глупава, но и не толкова силна колкото уличната и червено-кафявата. Влязла тя в стаята. За известно време плъхът се втренчил в нея и тогава пристъпил напред. Черната котка седнала много хладнокръвно и останала напълно неподвижна. Леко съмнение преминало през плъха. Той се промъквал все по-близо и по-близо; обаче малко се страхувал. Внезапно котката го хванала за врата, убила го и го извлякла отвън. Тогава Шокен отишъл при своя приятел, треньора на котки и му казал:

— Колко пъти съм преследвал този плъх с моя дървен меч, но вместо аз да го ударя, той ме одраскваше; как можа черната ти котка да се справи с него?

Приятелят казал:

— Това, което ще направим е да свикаме събрание и да попитаме самите котки. Ти си майстор по Кендо, така че ти задавай въпросите; напълно сигурен съм, че те разбират всичко относно бойните изкуства.

И така се състоял събор на котките, председателстван от черната котка, която била най-стара от всички тях. Уличната котка взела думата и казала:

— Аз съм много силна.

Черната котка попитала:

— Тогава защо ти не победи?

Уличната котка отговорила:

— Наистина, аз съм много силна; зная стотици различни техники за ловене на плъхове. Ноктите ми са здрави, а мускулите ми са еластични. Но този плъх не беше обикновен.

Черната котка казала:

— Тогава твоята сила и твоята техника не могат да се сравняват с тия на плъха. Може наистина да имаш достатъчно мускули и много уаса, но само умение не е достатъчно. В никакъв случай!

Тогава червеникаво-кафявата котка проговорила:

— Аз съм чудовищно силна, постоянно упражнявам своята ки и дишането си чрез дзадзен. Живея със зеленчуци и оризова супа, и ето защо имам толкова енергия. Но аз също бях неспособна да победя този плъх. Защо?

Старата черна котка отговорила:

— Твоята активност и енергия наистина са големи, но онзи плъх бе отвъд енергията ти; ти си по-слаба от онзи голям плъх. Ако отдаваш значение на своята ки, ако се гордееш с нея, така тя отслабва. Твоята ки, в случая, е просто една внезапна вълна Тя не е трайна и всичко, което остава, е една разярена котка. Твоята ки би могла да се сравни с вода, изтичаща от кранче, а онази на плъха бе като голям гейзер. Ето защо плъхът е по-силен от теб. Макар и да имаш силна ки, всъщност тя е слаба, защото имаш прекалено голямо доверие в себе си.

След това дошъл редът на черно-бялата котка, която също била победена. Тя не била много силна, но била интелигентна. Тя имала сатори, била привършила с уаса и прекарвала цялото си време в практикуване на дзадзен. Но тя не била мушотоку (което ще рече „без да има някаква цел или желание за печалба“) и така тя също трябвало да спасява живота си с бяг. Черната котка ѝ казала:

— Ти си изключително интелигентна, а също така и силна. Но ти не можа да надвиеш плъха, защото имаше цел. Затова интуицията на плъха бе по-ефективна от твоята. В момента, в който ти влезе в стаята, той разбра твоя начин на мислене и твоето състояние на духа. Ето защо ти не можа да победиш. Ти не можа да хармонизираш твоята сила, твоята техника и активното ти съзнание. Те останаха разделени вместо да се слеят в едно. Докато аз, в един единствен миг, използвах всичките три способности несъзнателно, естествено и автоматично. Ето как бях в състояние да убия плъха. Но аз познавам една котка, в едно село недалеч от тук, която е по-силна дори и от мен. Тя е много, много стара и мустаците ѝ са напълно посивели. Срещнах я само веднъж и определено нищо в нея не изглеждаше силно! Знам само, че тя спи през целия ден. Никога не яде месо или риба дори, нищо освен генмай (оризова супа), въпреки че понякога си глътва саке. Тя никога не е улавяла и един плъх, защото всички те са наплашени от нея до смърт и се пръскат като листа от вятъра, щом я забележат. Те се държат толкова надалеч от нея, че тя не е имала досега шанса да улови поне и един. Добре, но всички плъхове офейкали до един в момента, в който я видели и отишли да живеят в някоя друга къща. Така тя ги пропъждала още с появата си. Тази стара, белобрада котка е наистина тайнствена и внушителна. Вие трябва да станете като нея: отвъд поза, отвъд дишане, отвъд съзнание.

За Шокен, майсторът по Кендо, това бил един велик урок.

В дзадзен вие сте вече отвъд поза, отвъд дишане, отвъд съзнание.

Остави да отмине

При Будо, схващането за сутеми е съществено. Суте: „напускам“; ми — „тяло“. Това означава „откажи се, отхвърли, напусни тялото“. Прилага се не само при карате, но и при кендо и джудо и при всички други бойни изкуства.

Има редица школи по кендо, но сутеми, изоставяне на тялото, е общо за всички тях. Първата школа е тай чай рию. Тай — „тяло“; чай — „изоставям“; рию — „школа“ или „секта“. След това има му нен рию. Му — частица за отрицание; нен — „съзнание“; напускам съзнанието. После, му шин рию: шин означава „дух“ или „разум“, така че това е школата по напускане на дух-разума. Му ген рию което означава да се биеш без очи; напускане на очите. Му те ки рию: без враг. Му то рию: без меч. Шин жин рию: която има отношение към шин, истинският дух. При тен шин рию имаме тен, небето или космическият дух.

И така, има много различни школи, но всички те учат на сутеми, изоставяне на тялото, забравяне на егото и следване само на космичната система. Напуснете привързаностите, личните желания, егото. Тогава можете да ръководите егото ефективно.

Дори и ако претърпите неуспех, не трябва да се страхувате и тревожите. Трябва да се концентрирате, тук и сега и да не пестите енергията си за после. Всичко трябва да произтича от тук и сега.

Тялото се движи естествено, автоматично, несъзнателно, без някаква лична намеса или съзнаване. Но ако започнем да използваме нашата способност за разсъждаване, действията ни стават бавни и колебливи. Възникват въпроси, умът се уморява, а съзнанието премигва и трепти, като пламъкът на свещ по време на бриз.

При Будо, съзнанието и действие трябва да бъдат винаги едно. Когато започвате в айкидо или кендо, повтаряте уаса, техниките, отново и отново, и ката, формите. Повтаряте ги до безкрай в продължение на две или три години, докато форми и техники се превърнат в навик, във втора природа. В началото, когато ги заучавате, необходимо е да използвате личното си съзнание.

Същото е в обучението по свирене на пиано или барабани, или пък на китара. В края на краищата, вие свирите без съзнание, вече нямате привързаност, няма допитване до правилата. Вие свирите естествено, автоматично. Това е един вид мъдрост, а от нея може да се сътвори нещо ново.

Същото е и с всяко нещо в живота ни.

Това е Дзен, духът на Пътят.

Великите произведения на изкуството са създадени отвъд техниката. В света на технологиите и науката, също така, великите открития минават отвъд принципи и техника. Да си привързан към една идея, една категория, дори една ценностна система, това е погрешен възглед. Това противоречи на законите и Пътя. Чрез идеи и действия, човек трябва да стане истински свободен.

При дзадзен, общо взето, позата е най-важното от всички неща, защото цялото ни същество, целокупността е в нея. При Дзен, както и при Будо, трябва да постигнем пряко, непосредствено единство с истината на Космоса. Мисленето ни трябва да мисли отвъд личното ни съзнание. С нашето тяло, а не само с нашият ум. Мислете с цялото тяло.

Ето една поема за същността на изкуството за стрелба с лък, тайната на киьодо:

Напрежение от напрежението

Моят лък е обтегнат до край

Колко ли надалеч стрелата ще достигне?

Това не зная.

А ето още една, този път за Кендо:

Не мисли:

Преди и след

Отпред, отзад

Единствено свобода

В централната точка

Това също е Пътят. Средният път.

Не-мисли

Винаги казвам, че дзадзен трябва да бъде мишотоку, без никаква цел или желание за печалба, тъй както не е необходимо да се питате къде ще се приземи стрелата.

Необходимо е човек само да се концентрира, да претвори напрежението на тетивата. Японските лъкове са направени от бамбук; те са много устойчиви и обтягането им отнема доста енергия. Ако мислим за резултатите, за продукта с личното си съзнание, ние нито ще можем да се концентрираме, нито да освободим цялата си енергия. Но ако само направим усилието, резултатите се постигат незабавно, несъзнателно и естествено.

Може да опитате. Несъзнателната проява е по-добра от съзнателната проява. Започне ли да седи в дзадзен, или краката или гърбът го болят. Човек си мисли: позата ми е добра или лоша, трябва да прибера брадичката, да изправя тила, да обтегна гръбнака, да притискам моята дзафу със седалищната част, да се концентрирам върху издишването. По-късно човек забравя всичко това и то се превръща в несъзнание. Това е едно много важно състояние на ума.

След една или две години практика, хората добиват навици и вече не се концентрират. Те мислят, че позата им е наред и не си дават труда да я поправят. Дори ако човекът с киьосаку поправи позата им, те се оставят да се отпусне в това, което е била преди. Някой хора практикуват една или две години, дори и по-дълго, а позата им става все по-лоша и по-лоша. Това е, защото имат доста силно его и не се опитват достатъчно упорито. Те отиват в някаква друга посока. Човек не трябва да забравя, че умът му е начинаещ.

При дзадзен нашата енергия и ум хармонират с енергията на Космоса, и тази безкрайна енергия управлява и насочва собствената ни енергия. Тогава, ние можем да владеем, да регулираме всички неща в едно. Можем да бъдем свободни, по силата на енергията на Космоса, невидимата истина. А същото е и в практиката на бойните изкуства.