Тайсен Дешимару
Дзен в бойните изкуства (6)

Мондо (Разговори)

Без любов и омраза: това е достатъчно.

Разбирателството може да навлезе,

Спонтанно чисто

Като дневна светлина в пещера.

Шин Жин Мей

Кое е най-важното от всички неща в бойните изкуства?

Т.Д. Дишането. В какво състояние сте от пъпа надолу? Нямам предвид сексуалните ви органи! Имам предвид хара, три пръста под пъпа. Пътят на развиване сила на хара, да съберете цялата си енергия там, е чрез правилно дишане.

 

 

Бихте ли ни поговорили за киай, бойният вик, използван при бойните изкуства, особено при карате и кендо? В моето карате доджо ни карат да го правим доста често, цели серии от яростни викове…

Т.Д. Мощните вибрации на киай парализират противника за кратък миг. Той може да сравни с куата, който използват Дзен учителите Риндзай, за да сепнат и събудят своите ученици. Мнението ми, че няма смисъл той да се повтаря отново и отново, веднъж е достатъчно — веднъж, но истински. Изтласкайте своят вик с всичко във вас, започвайки от хара, долната част на корема или вътрешностите — мястото, което японците наричат също кикай, океан от енергия. За да го направите правилно, необходимо е също да изучите дзен дишането, което е същото като при Будо — дълго издишване, толкова дълбоко, колкото можете. В самият му край човешката енергия е най-голяма. Киай е същото това издишване, съчетано със силен глас; звукът трябва да избликва естествено от дълбините на тялото и поради това, очевидно човек трябва да знае как да диша, което малко хора го правят. След дзадзен, когато ръководя церемонията и ние пеем Хання Харамита Шингьо, сутрата на Великата мъдрост, аз я изпълнявам като един вид тренировка по дишане; гласът трябва да достигне до крайните предели на дъха. Това е една добра практика за киай. Думата киай е съставена от ки, „енергия“ и ай, „обединение“ и така тя означава „обединение на енергията“. Един вик, един момент, съдържащ цялото пространство — време, целият Космос.

Киай (на това място Дешимару Роши надава ужасяващ рев, от който слушателите му се вцепеняват, след това избухва смях).

Но викът киай, който чувам в различни доджо по бойни изкуства или Хання Шингьо, която пеят в различни доджо по Дзен, нямат никога тази голяма сила! Хората крещят или пеят, за да изразят своите собствени личности. Те извършват вокална декорация. Около тях няма нищо автентично или наистина страховито. Няма сила. Те просто пеят или вдигат шум. В техният киай няма ки, няма енергия.

 

 

А защо?

Т.Д. Защото не знаят как да дишат. Никой не ги е учил. И след това, много време отнема, за да се обясни начинът, по който истинският Будо или Дзен майстор би го направил. Не силата на гласа дава сила на звука! Звукът трябва да започне в хара, не в гърлото. Забележете как мяука котката или реве лъвът: това е истински киай.

Практикувайте дишане! Но не се опитвайте да постигнете някаква магическа сила със своя киай. В Пътят на Будо, както и в Пътят на Дзен трябва да практикувате, както винаги казвам, без никаква цел или желание за печалба. Повечето хора винаги искат да постигнат нещо, те искат да имат вместо да бъдат.

 

 

Ще ни поговорите ли за дишането в бойните изкуства или дзадзен?

Т.Д. Ще се опитам, но няма да е лесно. По традиция майсторите никога не го преподават. Дишането не се появява докато позата не е правилна. За да ви науча правилно ще трябва да свалите своите дрехи, но вие трябва да го разберете чрез собственото си тяло. Прави се късо, естествено вдишване на нивото на слънчевият сплит, след това дълго издишване, оказвайки натиск върху червата под пъпа. На едно вдишване издишването трябва да продължи една, две, три, четири, дори пет минути. Когато бях млад се гмурвах на дъното на басейна и оставах там долу — две или три минути. Когато е издишвал, Буда е получил просветление под дървото Бодхи.

Когато чета сутрите, дъхът ми е много дълъг, защото съм свикнал да дишам по този начин. През време на издишването има едно много леко движение на въздуха от вътре навън в ноздрите, така че човек може да продължи много дълго време. Това е изключително трудно и аз го практикувам в продължение на четиридесет години…

Първо разберете в ума си, тогава практикувайте. Това също е много ефективен начин да се живее дълго. Повечето хора на Изток, които доживяват до дълбока старост, дишат по този начин. През време на кинхин, ако аз се движех със скоростта на собственото си дишане, всеки друг би останал неподвижен. Тези неща наистина имат връзка с бойните изкуства — които са, повтарям, нещо различно от спорта. За да ги практикува, човек трябва да има силна хара. Бойните изкуства, рецитирането на сутрите, извършването на церемонии: всичките предхождат вашето разбиране като тренират дишането ви. Когато отмервам такта на сутрите със звънчето, вие трябва да достигнете до предела на своя дъх. Това е добра тренировка.

Професор Херигъл, до голяма степен е казал същото в своята книга „Изкуството на стрелба с лък“. Той е изучавал тази дисциплина в продължение на шест години, но единствено след като разбрал как да диша, успял да се освободи от философията и знанието си, и накрая да порази целта. Моят Учител обичаше да казва: „Дошъл ли е при мен, отдавна е разбрал!“

Джудо и карате също тренират дишането ни, но повечето хора не забелязват този факт. Единствено след втори или трети дан, този вид дишане започва да се получава естествено. Херигъл, в края на краищата, разбрал несъзнателно — стрелата напуща лъка в края на издишването. При джудо и карате човек трябва да е силен издишвайки, слаб вдишвайки. Трябва да направите победното си движение, когато партньорът ви вдишва. Мога да убия човек, който вдишва с един обикновен предмет, не ми е нужен нож. Знам това поради опитността, която имах като млад; всъщност не убих човека пред мен, той просто падна, но… Защото краят на вдишването е точката на най-голямата уязвимост, докато в края на издишването движението изобщо не съществува.

Ето защо, дишането изучавано при йога, не може да бъде от полза при бойните изкуства. В Япония хората не практикуват йога, защото са изучили дзен дишането. Разбереш ли го веднъж, то добре ще ти служи в твоя всекидневен живот. Опитайте при следващия път, когато сте разгорещени в спор; то ще ви успокои, не ще изгубите контрол над себе си. От друга страна, ако получите шок или удар при вдишване, това може да парализира сърцето или дробовете ви и наистина да причини смъртта ви. Опитайте се да вдигнете голяма тежест два пъти, веднъж вдишвайки, веднъж издишвайки и ще видите разликата. По-силни сте, когато издишвате. Краката ви натискат земята, вие сте като тигър.

Ако сте уплашени или страдате от силна болка, или ако се чувствате несигурен в някаква ситуация, опитайте дългото издишване. То ще ви успокои, ще ви даде сили и сигурност. То съсредоточава вашата енергия и осъзнаване.

 

 

Кой е най-добрият начин да се научим да дишаме правилно?

Т.Д. Чрез седене в дзадзен. В древни времена, във времето на самураите, медитацията се приемала сериозно: преди сражение мъжете концентрирали своите възможности чрез дзадзен. Първо концентрацията, след това битката. Това все още съществува днес при съкратения ритуал, предшестващ мача. В дзадзен вие можете да съсредоточите енергията си, да оставите мислите си да отминават като облаци и да отпуснете своето нервно и мускулно напрежение, концентрирайки се върху своята поза — изправен гръб, изправен врат, ръцете свързани заедно, палците оформящи хоризонтална линия — нито планина, нито долина — и като дишате правилно, с ударение върху дълбокото издишване в хара, областта на три пръста под пъпа.

И тогава, чрез дзаншин, съществува такъв термин, който ще откриете в кендо, японската фехтовка. Дзаншин е умът, който остава неподвижен, без да се прикрепя към нещо, наблюдаващ, бдителен, но неприкрепен. Малко по малко, тази форма на бдителност се прилага към всеки акт на живота ни. При Дзен, а също и при традиционното Будо, ударението е върху цялостното поведение.

 

 

Не е ли възможно да се замени позата на дзадзен с интензивна тренировка по ката, основните форми на техниката? Те също подобряват дишането, концентрацията, бдителността…

Т.Д. Не можете да сравнявате практиката на седящата медитация като дзадзен, един метод за концентрация, с трениране на активни упражнения. Но практиката на дзадзен може да добави нови измерения на ката.

Същността на ката не е в самите движения на ръцете, а в отношението възприето спрямо тях; това е което ги прави верни или не. Не трябва да си мислите: „Тази ката трябва да се изпълни така или иначе.“ Вместо това трябва да тренирате тялото — ум да твори, всеки път, едно цялостно движение, мобилизиращо цялата ки, в един миг.

Изживейте духа на жеста; чрез тренировка, ката трябва да се слее с духа. Колкото по-силен е духът, толкова по-силна е ката.

 

 

Доджото по бойни изкуства учи на много движения с ръце, предназначени да развият концентрацията, начина по който поставяте дрехите и обувките си, начина по който се покланяте, когато влизате…

Т.Д. Но всеки от тях е една ката. Ката означава „как се държи човек“. Когато се покланяте, не трябва да се покланяте по някакъв остарял начин. На Запад хората неопределено си стисват ръцете и си кимват с глави, ала те не разбират красотата на жеста. Той трябва да бъде завършен, цялостен: двете длани се събират плавно, ръцете изпънати, паралелно на земята, върхът на пръстите на нивото на носа, после навеждате цялата горна част на тялото към земята, мощно, от кръста и се изправяте с все още събрани ръце, след това отпускате ръцете естествено отстрани. Изправеното тяло, изправен врат, краката здраво на земята, а умът спокоен (Величествено Тайсен Дешимару се изправя и покланя). Това показва вашето уважение към противника, към вашия Учител, към доджото, към живота!

Понякога хората питат, защо аз се покланям пред статуята на Буда в доджото. Аз не се покланям пред парчето дърво, покланям се на всички, които са с мен там в доджото, а също и на целият Космос. Всички тези жестове са изключително важни, защото ни помагат да придобием правилно държание. Те развиват достойнството и уважението, те ни помагат да създадем едно нормално състояние в нас.

Никой днес не е нормален изцяло, всеки е мъничко луд или дебалансиран, умовете на хората през цялото време тичат. Възприятията им за света са частични, непълни. Те са живо отдадени на своите егота, живо изядени от тях. Те мислят, че виждат, но те грешат; всичко което вършат е, че проектират своята лудост, своя илюзорен свят върху света. В това няма чистота, няма мъдрост.

Ето защо Сократ, както и Буда, както и всеки един Учител на всяко време, започва учението си с: „Опознай себе си и ти ще опознаеш Вселената“. Това е Пътят на традиционния Дзен и Бушидо; и в изучаването на този дух, много важно е да наблюдаваш собственото си поведение. Поведението влияе върху съзнанието. Правилно поведение означава правилно съзнание. Отношението ни тук и сега повлиява върху цялата околна среда: нашите думи, постъпки, начина ни на държание и на движение, всички те влияят върху това, което става около нас и вътре в нас. Постъпките във всеки момент, при всеки ден, трябва да бъдат правилни. Поведението ни в доджото ще ни помогне, да подобрим състоянието на нашия всекидневен живот.

Всеки жест е важен. Как се храним, как обличаме дрехите си, как се мием, как ходим до тоалетната, как разтребваме нещата си, как се държим с другите хора, със семейството, със съпругата, как работим — изцяло, във всеки един отделен жест.

Не трябва да проспивате живота си. Трябва да сте изцяло в каквото и да правите. Ето, това е тренировката по ката.

Вложеният в основата на Будо и Дзен дух, клони към тази цел; те са истински науки по своето съдържание. Те нямат нищо общо с поведението, което се опитва да преобразява света, какъвто е случая с толкова много религии. Човек би трябвало да изживява света със своето тяло, тук и сега. А и да се концентрира изцяло върху всяко действие.

 

 

Но това е невъзможно!

Т.Д. Мислите ли, че Буда е бил съвършен? Той трябва да е правил грешки както всеки друг. Бил е човешко същество. Но той винаги е клонял към правилното поведение, което е най-високия човешки идеал. Модерната цивилизация няма и най-слабо понятие от всичко това; от първият си учебен ден, вие вече сте откъснати от живота, за да развивате теории.

Това, което току-що казах, трябва да се разбере ясно; не говоря само за външно поведение и за външно приличие. Но също, много повече дори, за отношението отвътре.

Какъв е правилният начин на поведение? Един голям проблем. Дзен може да ни научи на отговора. Всяка философска школа се занимава с това: екзистенциализъм, бихейвиоризъм, структурализъм… Но нито една от тях не ни дава ключа към правилния път да ръководим живота си. В края на краищата, всички те винаги се затварят в категории; но изворът, дългият поток на живота, не може да бъде категоризиран, ограничаван.

Има един коан, който казва: „Топло, студено, ти си, който ги усеща“. Това е вярно за всичко.

За всеки човек тук и сега е различно.

 

 

Един и същ ли е духът на всички бойни изкуства?

Т.Д. Вярно е за всички бойни изкуства. И в края на краищата за всяко дело в живота. Джудо е съществувало в Япония преди раждането на Христос и се е превърнало в истинска наука, завършено изкуство; изкуството да знаеш как да използваш противниковата сила, а също в познаване на всички нервни центрове.

 

 

Къде са те?

Т.Д. Много точки трябва да бъдат запазени в тайна; отговорността да ви научат на тях остава на учителите ви по бойни изкуства, в зависимост от степента на вашето развитие.

 

 

Какви точки ще използвате, за да съживите някого?

Т.Д. Имате предвид катцу? Преди всичко имаме кикайтанден, на около три или четири инча под пъпа, между две акупунктурни точки; хващате кожата и извивате. Това е ефективно, когато някой е в кома или е загубил съзнание, а също против холера. Когато по време на тренировка стане нещастен случай, добро място за масаж е областта наречена санчо, малко в ляво от петия гръбначен прешлен. Притискате тази точка с коляно, държейки тялото извито назад.

Съществува и още една точка, наречена косон, близо до средата на ходилото, която може да се постигне с акупунктурна игла или моксас, или с много силен натиск с пръст.

След това, ако сърцето е спряло да бие или човека е припаднал, или дори в случай на сериозен махмурлук, трябва да натиснете точката наречена гококу, още един главен център за съживяване, използвайки палеца и показалеца на другата си ръка и да упражните дълъг, силен натиск.

Разбира се, обърнете внимание също и на дишането; когато човек умира, дишането му постепенно отслабва. Работете върху диафрагмата, масажирайки слънчевият сплит отдолу нагоре и масажирайте сърцето с двете ръце. Това е добре при хора, които са се удавили или са получили шок, лош удар.

 

 

Как може да се познае дали някой е мъртъв?

Т.Д. Погледнете езика, стиснете го с два пръста; ако няма промяна на цвета, всичко е свършило. Обаче очите са най-сигурния показател; ако зеницата не се свива при светлина, няма какво повече да направите. Дори, когато дишането на човек е спряло, а езикът не показва промяна на цвета, очите могат да покажат нещо различно. При най-мъничкият признак ще действате, притискайки съживителните точки.

 

 

Кои точки са най-добрите?

Т.Д. При всеки човек те са различни. Трябва да се ръководите от интуицията, инстинкта. Изборът зависи от човешкият организъм, колко слаб или силен е той, и от неговата морфология. Все пак, точката при вътрешната основа на палеца на крака, точно след гънката, разделяща го от следващия пръст е ефективна при всеки. Хващате палеца (или и двата) с два пръста и натискате много силно, като в същото време издишвате, докато човекът, който е припаднал или изгубил съзнание се възстанови. Ако човек припадне през време на дзадзен или кинхин, изберете тази точка, или другите, които описах по-горе, говорейки за нещастните случаи.

 

 

Съществуват ли някакви специални масажи, просто за поддържане на добра форма или лекувания на заболявания?

Т.Д. Разбира се! Всъщност, жизнено е необходимо да се самомасажирате редовно, всеки ден, за да поддържате свободното движение на енергията из тялото и да я предпазите от натрупване или разпръскване. Бих могъл да напиша цяла книга по въпроса. Но вие можете да масажирате областите, които ще ви покажа сега, чрез мачкане, разтриване или чрез натискане с пръсти, или потупвайки леко с юмрук. Това са основите на японският масаж.

Фигура I:

1. Облекчава пикочния мехур.

2. Масажирането на тази точка, в ямката, от дясната страна, под малкия мозък е добро при менструална болка и помага на хора, страдащи от безсъние или на много нервни хора да спят по-спокойно.

3. Избистря мозъка и облекчава раменете.

4. Увеличава енергията.

5. Заздравява бъбреците.

6. Добра е при запек.

7. Увеличава енергията.

8. Подсилва яйчниците, прави кожата мека и красива, увеличава сексуалната енергия.

9. Намалява нервното напрежение.

10. Облекчава пикочния мехур, укрепва плътта, разпръсква излишната вода от тялото.

 

 

Фигура II:

1. Масажирането (чрез разтриване) на гърлото помага за разпръскване на напрежението; увеличава потока на сексуална енергия; развива гърдите при жените.

2. Регулира тънките черва.

3. Регулира дебелите черва.

4. Регулира сексуалните органи и бъбреците.

5. Масажирането на тази област, кокоро, натискайки с дланта или с пръстите, успокоява физически и умствени страсти.

6. Масажирането на пъпа заздравява далака.

7. Помага за облекчаване на запек.

8. Стимулира сексуалните органи и кожата.

9. Намалява нервното напрежение.

10. Регулира циркулацията на кръвта.

11. Укрепва женските сексуални органи, червата и бъбреците.

 

 

При съживяването, както при битките и усилията на всекидневния живот, най-важното нещо е ки, активността, енергията. Така, че в края на краищата най-висшият инструмент на боя е киай викът или куатц викът на майсторите Ринзай, които без да се движат, без никакво оръжие, без да докосват нещо, могат да поразят противника със звука, издаден от тяхната ки. Тяхната собствена ки, тоталната енергия, съединена с тази от Космоса…

Преданието разказва за майстор, който можел да убие мишка или плъх като просто концентрира погледа си върху него. Ето, това се казва силна ки!

 

 

Разкажете ни повече за ки…

Т.Д. В бойните изкуства, както и при дзадзен, когато нито позата, нито дишането са правилни, не е възможно да имате силна ки. Енергия, сила и съзнание трябва винаги да са в хармония, без напрежение, за да е силна ки; а това, което хармонизира всички тях и поддържа ки, енергията на живота, е правилното дишане. Ако човек притежава голямо техническо умение, но му липсва енергия и физическа сила, системата не ще може да функционира. Всеки елемент трябва да бъде в баланс с другите. Спомнете си приказката за котките. Но още веднъж, в последна сметка, съзнанието е това, което е мушин съзнание, абсолютното, при което не съществува и най-малкото намерение да се задържа неподвижно или в движение; обективно; свободно съзнание…

 

 

Как Вие тренирате и развивате ки?

Т.Д. Седейки в дзадзен! Но също тренирайки себе си за битка, за действие. Децата в наши дни са доста слаби; съвременното образование ги оставя хилави, изнежени, с липса на ки.

Учителят на Обаку имал навик да обучава със своята киьосаку; той щял да удари с охота прекалено интелигентния ученик, който задавал прекалено много въпроси и постоянно анализирал ситуациите със своя интелект. Историята продължава, че един ден на Обаку му дошло до гуша да бъде удрян и тръгнал да си търси друг учител, на когото след като го открил, разказал своята история. Вторият учител казал: „Твоят учител те учи точно на верният път, да се освободиш от ума си и да откриеш истината, която търсиш“. Тогава Обаку се завърнал при своя първи учител, който запитал: „Сега разбра ли?“ — „О, да“, отвърнал Обаку, нанасяйки на учителя си страхотен удар.

Киьосаку, пръчката, е отлично средство за укрепване на ки. Само силно обучение може да възпита силна ки.

 

 

Какво е страх?

Т.Д. Страх?

 

 

Да, страх. Защото нямат достатъчно ки ли се страхуват хората?

Т.Д. Да. Няма причина да се страхуваш от нищо. Хората, които се страхуват мислят единствено за себе си, те са твърде егоистични. Трябва да оставите егото ви да си отиде, тогава страхът ви ще си отиде с него.

Страхът идва от противопоставянето. Дори и в боя, човешкото съзнание трябва да бъде с това на противника, човек винаги трябва да върви със, а не срещу. Ето един велик коан. Човек трябва да стане ситуацията, а не да разделя себе си от нея. Един истински егоист никога не може да бъде смел. Истинската, традиционната тренировка по бойни изкуства укрепва ки, разрушава егоизма и страха, отвежда ученика отвъд дуализма и развива съзнанието „мушин“, съзнание, което е забравило егото.

Не е необходимо да искаш да победиш; единствено тогава човек може да победи. Напускане на егото е тайната на правилния живот. В живота, както при практиката на бойните изкуства е важно да се заздрави волята, да се развие сила и умение. Но главното е да се укрепи духа и да се открие свободата.

Муши… нищо.

 

 

Енергията ки ли е тази, която човек има в себе си?

Т.Д. И да и не. Тя съществува отвъд индивидуалната физическа енергия. Това е енергията, която създава енергия, движение на движението. Ки е винаги движение, подвижност: неуловимото течение на живота. Енергията е една от формите и, оживена от нея.

Какво кара кръвта да тече във вените ни, кое прави усещането в едно нервно окончание, кое кара вътрешностите да се разширяват и свиват? Това е ки, постоянно променящата се, постоянно течаща ки, която създава движението на живота. Значи, да станеш едно с ки, да съвпаднеш с нея, означава да станеш едно с тази основна енергия. Един пианист, който свири много добре, един велик китарист, в края на краищата, е по-скоро изсвирван чрез своята ки, отколкото той я изсвирва и той ползва техниките, които е заучил несъзнателно.

 

 

Има един японски израз, „йоваки“, който означава, че този човек има слаба ки, и друг — „тцуйоки“, означаващ че неговата ки е силна.

Т.Д. Вярно е. Някой хора имат много силна ки, а други — слаба. Това, което ги различава е начинът им на преобразяване на виталната енергия. Друг общоизвестен японски израз е ки гай юко — „ки е избягала“. След като прави любов или когато човек е изморен, той казва, че ки е избягала. Но докато човек е жив, в този човек има ки и вие трябва да се научите как да я съживявате. Щом ки е напълно изчезнала от тялото, тялото е мъртво, цялата му активност — на кръвта, на дишането, на органите и т.н. — се прекратява, а същото става с живота в клетките; а след малко и мозъкът спира също да функционира.

 

 

Духът запазва ли се?

Т.Д. Може би. Но не съм съгласен със западните теории, които разделят тяло, дух и ум. Духът се нуждае от форма, в която да се прояви, следователно, от тяло. Така, че ако тялото е мъртво, това, което обикновено имаме предвид, когато казваме, че духът също умира, се завръща към космичната енергия. Щом умрем, нашата ки се завръща в Космоса. Остава действителният проблем: от къде се е взело това?

 

 

Говорихте за съживяване на човешката ки. Как вие правите това?

Т.Д. Докато е жив, човек през цялото време приема ки, главно при дишане, но също чрез храната и чрез взаимовръзката си с други същества. Космическата енергия не се променя; тя е. Нейната трансформация през тялото ни произвежда ки, жизнената енергия. Няма нищо абстрактно по отношение на ки; тя е източникът на ума. Не е ли силна ки, жизнената сила е слаба; ако ки е силна, жизнената сила е силна. В бойните изкуства, а и в живота, човек трябва да има изобилие от ки.

Най-добрият начин за съграждането ѝ е чрез дишането, правилният начин на дишане, концентрирайки се върху издишването. В дзадзен тялото е неподвижно, но чрез дишането ки се заздравява. Големите майстори по бойни изкуства се движат също така, колкото е възможно по-малко, така те могат да продължат да се концентрират върху издишването и надолу към хара — докато учениците им подскачат наоколо и пилеят своята ки.

Това, което е от най-голямо значение е как да използваме нашата ки? Млади ли сме, не се замисляме никога за това, ала остареем ли, щом тялото започне да се изморява, въпросът става все по-остър. Чрез подходящо дишане обаче, ние можем да излекуваме заболяванията си, да обновяваме постоянно жизнената си енергия и да запазваме силите си, ден след ден. Все пак, трябва да сме внимателни да не я изразходваме ненужно и дзадзен ни учи на това. Друг фактор, допринасящ за загубата на ки, особено в днешната цивилизация, е умствената възбуда, раздразнението и объркаността в нашите мисли. В наши дни ние прекалено използваме предната част на мозъка си, докато трябва да развиваме несъзнателната активност на хипофизата, за да заздравяваме вътрешният ум, интуицията, инстинкта.

Когато хората нямат достатъчно от този вид енергия, те се разболяват; всеки един, днес е повече или по-малко болен. Все още бихме могли да се излекуваме чрез подобряване на нашата ки. Ки и тялото имат нужда да са едно, както във викът киай на самурая. Вие трябва напълно да повярвате във важността на издишването; опитайте се да извикате докато вдишвате. Издишването е разрешението на въпроса на Будо; то и концентрацията в смисъла на ки.

 

 

Какво е концентрация?

Т.Д. Способността да събереш всичко, да вложиш цялата си ки, всичката си енергия, във всяко отделно действие, което извършваш. Трениране на концентрацията означава постепенно да се приучаваш да концентрираш всичките си енергии и способности върху едно нещо, в дадено време, и въпреки това да останеш бдителен за всичко останало, което се случва около теб. Винаги е необходимо да се концентрираш в една единствена точка; в бойните изкуства, както вече казах, човек се концентрира върху очите. Но това не означава, че той не е бдителен за всяко, дори и най-леко движение на противника си — точно обратното.

В дзадзен трябва да се концентрираме върху позата и дишането; в бойните изкуства, през време на тренировката, трябва да се концентрираме върху дишането, а в боя — върху противника. Правилото е да се концентрираш изцяло във всяка ситуация. Тук и сега пия вода, и пиенето на вода е всичко, което аз върша. Концентрирам се върху водата, която пия. И т.н. Ала не е необходимо да мислите за това през цялото време. Точно обратното, мисленето е тялото и инстинкта. С помощта на вашата интуиция, вие можете да усещате абсолютно всичко.

В японските предания съществува приказката за слепия самурай, който никой никога не е можел да докосне. Той стоял неподвижен, като пън, изчакващ, и по интуиция усещал всяко движение на противника си; можел да почувства и най-слабия трепет.

Това е напълно възможно. Помислете за всички различни неща, които усещате в дзадзен. Вие сте напълно неподвижни и въпреки това чувствате и най-леките движения на хората около вас; вие виждате с очите на съзнанието.

Концентрацията се придобива чрез тренировка, чрез концентриране върху всеки жест, който е също като завръщане към едно нормално състояние на тяло и ум. В края на краищата, волята, умисълът, повече не е активен и резултатът настъпва автоматично, естествено и несъзнателно.

И без да ви изморява. Докато използвате силата на волята, от другата страна, мозъкът се уморява, а с него и целият човек. В битките, начинаещите се изморяват много бързо, защото са стегнати и напрегнати и постоянно чудещи се, кой ход е най-добре да се направи, кога да атакуват и т.н. Те са като артист, който мисли за ролята си докато играе и така той я играе зле; той трябва да се вживее в нея, това е всичко. Да и отдаде всичко. Ако човек е практикувал дзадзен, той може много лесно да разбере това.

 

 

Но какво е Пътят?

Т.Д. Вглеждайте се в съзнанието си, тук и сега. Един Дзен коан казва: „Пътят е под нозете ти“

 

 

Кой е верният начин да го следваш?

Т.Д. Тренирайки тялото си, медитирайки в дзадзен и развивайки също своя ум. Но без да ставате прекалено интелектуален; това отнема твърде много ки. А също, всеки човек си има своя собствена пътека, свой собствен космос.

 

 

Един ден, вие ми казахте, че дзадзен се тренира за смъртта, а бойните изкуства се тренират в името на живота. Означава ли това, че трябва да вършим и двете?

Т.Д. В края на краищата, целта на бойните изкуства е да съхранят живота пред лицето на противопоставящите се сили, докато дзадзен разрешава въпроса за смъртта.

Често казвам, че когато седите в дзадзен е все едно, че влизате в своя ковчег, защото в края на краищата, вие напускате всичко. Двете може би се допълват; но днес бойните изкуства приличат повече на някаква гимнастика и са загубили своята първоначална дълбочина. В дзадзен, от друга страна, все пак човек се наблюдава през цялото време: позата е вечна.

Доген е писал: „Пепелта не може да погледне дървото, дървото не може да види пепелта“. И така, докато сме живи трябва да се концентрираме върху живота, а когато смъртта наближи, трябва да напуснем живота и да знаем как да умрем. Ето това се нарича мъдрост.

Но какво е живота, какво е смъртта?

Ако човек истински желае да живее, той трябва да познава смъртта в себе си. Животът е последователност от тук и сега. Хората, които се безпокоят за бъдещето или за миналото не разбират, че се тревожат за една илюзия.

Това, което трябва да направим е да разрешим, да разтворим противоречието вътре в самите нас, противоречието породено в двете полукълба на собствения ни мозък, което засяга всичко в живота на семейството ни, социалната ни активност, нашия вътрешен живот. Единственият начин да го разрешим е с помощта на хання, мъдростта.

Мъдростта има две лица: едното е строго и студено, другото е милостиво и състрадателно. Като собственото ми лице, понякога така строго, че плаши хората, а понякога така щастливо, че на всеки му се иска да ме целуне.

 

 

Но ако някой ви напада, вие не можете да мислите за всичко това, така че какво правите?

Т.Д. Въобще не мисля, разбира се. А реагирам мъдро. Човек трябва да използва мъдростта по всяко време. Ако сте нападнати от някой по-силен от вас и вие не се чувствате равностоен за срещата, по-добре е да избягате. Защо да ви набият? А иначе, ще трябва да се биете. Без страст, с инстинкт, сила и мъдрост.

 

 

Това ли е тайната?

Т.Д. (При което той избухва в смях и съпровождайки действието с думи, отговаря) Един ден, един горд, млад самурай посетил един велик майстор по кендо и го запитал: „Каква е тайната на вашето изкуство?“ Майсторът небрежно вдигнал пръчката си, завъртял я около главата си и нанесъл с нея съкрушителен удар на младежа. Навярно едно велико сатори за самурая!

 

 

Това е било добър урок за него, нали?

Т.Д. Разбира се, ако е даден от Учител. Младият самурай безспорно го заслужил. Не бъдете тесногръди, винаги търсещи правила и рецепти. Всяка ситуация изисква своя собствена реакция.

Кое е добро, кое е зло? Хання, прочутата мъдрост трябва да диктува верния отговор, верния жест. Как да се концентрираме, това е истинския въпрос. Чрез размишление върху себе си; тогава човек може да съзре несъвършенствата на своята карма и да вземе контрол над „отплатата“ си, над своите желания и страсти. Ето защо, ние имаме като инструмент дзадзен, велико огледало, за да огледаме самите нас, което може да ни помогне да станем по-добри.

Нямаме ли никаква практика като дзадзен, която да балансира всички наши подтици и стремежи, тогава ние изграждаме само част от себе си, оставаме или много духовни, или много материалистични.

Това е грешката на цялата съвременна цивилизация, затова е и кризата, в която сме сега. Да знаеш как да контролираш, да регулираш Аза, е тайната. Контролирайте тяло и ум, които са едно. Контролирайте живота и смъртта.