Тайсен Дешимару
Дзен в бойните изкуства (3)

Сила и мъдрост

Как да станете най-силният? Най-мъдрият? Как можете да просветлите умът си, да контролирате поведението си, да придобиете мъдрост?

От зората на историята човешките същества са се стремили да отхвърлят ограниченията на своята сила и мъдрост, стремейки се към абсолютната сила, абсолютната мъдрост. Но чрез какво е възможно да станете едновременно силен и мъдър?

В Япония това средство е практикуването на бойните изкуства или Будо, комбинирани с пътят на Дзен. Това е едно учение с дълга традиция, което е оцеляло до наши дни, но въпреки това днес японското Будо е пропито от дуализъм, а съвременните ученици ги е грижа да се научат повече как да бъдат силни, вместо да се научат как да бъдат мъдри.

Силни и мъдри: Дзен ни учи едновременно и на двата пътя.

Вие знаете, че възможностите на нашето тяло и ум са ограничени; такъв е закона на нашата физика. Нашата мъдрост е също ограничена, тъй като ние сме просто човеци. Човек не може да мери физическата сила с лъва, още по-малко да претендира за мъдростта на Бога.

Добре, а защо не? Няма ли някакъв начин, който би позволил на човек на надхвърли границите на човешката си природа? Да премине отвъд?

И в отговора на тази основна човешка надежда, бойните изкуства развили принципа на „уаса“. Уаса може да се определи като изкуство, един вид супертехника, предавана от учител на ученик, чрез която човек може да вземе връх над останалите хора и да властва над тях. Уасата на японските бойни изкуства се връща назад в историята до времето на самураите. Тя развива могъщество отвъд личната сила на всеки индивид.

Дзен развил друга супертехника, такава, която дава не само физическа и умствена сила, но разкрива пътят към мъдростта, пътят към мъдростта от естеството на Бог или Буда. Това е дзадзен: практика на седене в традиционна поза, на ходене, на стоене, на правилно дишане, тя поражда едно отношение на ума, което ние наричаме хишириьо: състояние на мисълта без мислене, на съзнание отвъд мисълта.

Благородната борба на воина

Будо е Пътят на битката; той обхваща всички бойни изкуства. Чрез непосредствен опит той изследва в дълбочина връзката между етиката, религия и философия. Неговата връзка със спорта е с неотдавнашно развитие. По същество древните писания третират една определена форма на развитие на ума и размишление върху природата на Аза: кой съм аз? Какво е Аз?

На японски До означава „път“. Как вървите по този път? Как да го откриете? Той не е просто изучаването на една техника, а още по-малко е спортна надпревара. Будо включва такива изкуства като кендо, джудо, айкидо, киьодо или стрелбата с лък; и още идеограмата бу означава също да се прекрати борбата. При Будо въпросът е не само да се съревноваваш, но да откриеш покоя и съвършеното познаване на Аза.

До, Пътят, е методът, учението, което ви позволява да разберете напълно природата на своя ум и своето „аз“ (себе). Това е пътят на Буда, бутцудо, повеждащ ви към разкриването на собствената ви първична природа, към събуждане от вцепенението на спящото его (малкото аз, ограничаващо ви „мен“) и да се издигнете до една по-висока, по-пълна, истинската ви индивидуалност. В Азия този път се е превърнал във върховен морал и същност на всички религии и философии. „Ин“ и „янг“ от „И Дзин“, „съществуващото нищ“ на Лао Дзъ, водят корените си от там.

Какво означава това? Това, че можете да забравите собственото си тяло и ум; да постигнете абсолютен дух, не-его (не-аз). Да постигнете хармония, да обедините небето и земята. Вътрешният ум позволява на мисли и чувства да отминат; той е напълно освободен от заобикалящата го среда, егоизмът отпада. Той е изворът на философиите и религиите на Азия. Ум и тяло, външно и вътрешно, същност и явления: тези двойки са нито двойнствени, нито противоположни, нито формират едно неотменимо цяло. Промяната, всяка промяна, влияе върху всички постъпки, върху взаимоотношенията между всички същества; удовлетворението на един човек влияе върху всеки друг човек; нашите движени и тези на другите са взаимозависими. „Твоето щастие трябва да бъде и мое щастие, и ако плачеш ти, то аз ще плача с теб. Щом си тъжен, аз също ще се натъжа, а когато си щастлив, аз също ще бъда такъв.“ Всичко във Вселената е свързано, всичко е осмоза. Вие не можете да отделите някоя част от цялото: взаимосвързаността управлява космическия ред.

През петте хиляди години от историята на Изтока, мъдреците и философите са спирали вниманието си върху този дух, върху този път и са го предавали на поколенията.

Шин Жин Меи е една много древна книга, китайска по произход. На едно място в нея се казва: ши добу нан — „Пътят, най-висшият път не е труден, но ти не трябва да избираш. Ти не трябва да изпитваш нито привързаност, нито отвращение“. Сан До Кай (или „взаимопроникването на същност и явления“) казва същото по този начин: „Подхраниш ли една единствена илюзия, разделението се установява, така както между планината и реката“.

Едно от нещата, които означава Дзен, това е практиката на медитация, дзадзен. Това е усилието да се достигне царството на мисълта без различните дискриминации и категоризации на обикновения разум, да се достигне съзнание отвъд всички категории, съзнание обгръщащо и преминаващо отвъд всякакъв възможен езиков изказ. Това измерение може да се постигне чрез практиката на дзадзен и Бушидо.

Седем принципа

Бушидо, Пътят на самурая, израства от сливането на будизъм и шинтоизъм. Този Път може да се резюмира в седем съществени принципа:

1. Ги: правилно решение, взето с хладнокръвие, правилно поведение и отношение към истината. Щом трябва да умрем, значи трябва да умрем. Справедливост.

2. Ю: смелост, обагрена с героизъм.

3. Жин: универсална любов, благосклонност към човечеството, състрадание.

4. Рей: правилни постъпки — действия — най-същественото качество, вежливост.

5. Макото: пълна искреност, правдивост.

6. Мелиьо: чест и слава.

7. Чуго: преданост, лоялност.

Това са седемте принципа, застъпени в духа на Бушидо, бу — „бойни“; ши — „войн“; до — „Пътят“.

Пътят на самурая е повелителен и безусловен. Трениране на тялото чрез несъзнателното е нещо основно в него. Огромно значение се отдава на правилното постъпване или на поведението.

Бушидо е повлиял на будизма, а и будизмът е повлиял на Бушидо. Елементите на будизма, изградени в Бушидо са пет:

1. Умиротворяване на емоциите.

2. Спокойно приемане на неизбежното.

3. Себеконтрол пред лицето на всяко събитие.

4. Едно по-непосредствено изучаване на смъртта, повече отколкото това на живота.

5. Скромност, стигаща до бедност.

Преди Втората световна война, Дзен Учителят Кодо Саваки имаше навика да изнася лекции пред най-големите майстори по бойни изкуства, пред най-високите авторитети в Будо. В английският език, изразът „бойни изкуства“ се бърка с „военни изкуства“, но в японски език съществува само едно — Пътят. На Запад „бойните изкуства“ са мода, превърнали са се в градски спорт, в техника и не притежават нищо от духа на Пътя.

В своите лекции, Кодо Саваки би казал, че Дзен и бойните изкуства имат един и същ нюанс, или че са едно и също нещо. И при двете, Дзен и бойните изкуства, тренировката е от много голямо значение.

Колко време е необходимо да тренирате? Много хора ме питат: „Колко време трябва да тренираш дзадзен?“, и аз отговарям: „Докато умреш!“. От този отговор, те не остават много доволни. На Запад хората искат да научат дадено умение твърде бързо; някой хора мислят, че дори веднъж практикуването е вече достатъчно: „Дойдох веднъж и го разбрах“, казват те. Но доджо не е като в университета.

При Будо е същото. Трябва да практикувате, докато умрете.

Трите етапа

Шоджин е първият етап, период през който волята и съзнанието са включени в практиката: в началото те са необходими. При Будо, както и при Дзен, този етап продължава от три до пет години — в древността той е бил десет години. През тези десет години, човек е трябвало да продължава практиката на дзадзен със собствената си воля, макар, че понякога, само след три или пет години на истинска практика, учителят би могъл да извърши шихо, предаването, посвещаването. В онези дни хората е трябвало постоянно да живеят в храма и да вземат участие във всички сесшинс: в наши дни, в Япония шихо се предава от баща на син, превърнало се е в нещо като формалност. Ето защо истинският дзадзен е западнал и едва ли в Япония са останали някои автентични учители. В миналото, преди дори да бъде ръкоположен, човек е трябвало да прекара най-малко три години в храмовете на Ейхейджи или Соджижи; но в наши дни една година е достатъчна, за да се стане монах, или три месеца, или дори един единствен сесшин.

Кой в този век и в тези дни е Учител? Въпросът е важен. Кой е вашият учител?

Повечето от японските монаси биха отговорили — „Баща ми“. Но в действителност само хора като мен, който съм ученик на Кодо Саваки, са истински учители, тъй като аз следвам учението на моя Учител вече в продължение на четиридесет години. Доджото при Кодо Саваки нямаше нищо общо с Ейхейджи, там нямаше формализъм. Кодо Саваки обичаше да казва: „Моето доджо е едно пътуващо доджо“. Той пътуваше от храм на храм, от училището до университета, до фабрики, а понякога дори и до затвора. Учението му беше близко до живота.

При Дзен, както и при Буда, първият период, шоджин, е период на трениране, при което волята и съзнателното усилие са преплетени.

Вторият етап, това е периодът на концентрация без съзнание, следвайки шихо. Ученикът е умиротворен. Той наистина може да стане помощник на учителя, а по-късно самият той да стане учител и на свой ред да учи другите.

През третия период, духът постига истинска свобода. „За свободният дух — свободен свят“. След смъртта на учителя, той става завършен учител.

Но това не означава, че вие очаквате смъртта на учителя или че се надявате на нея, мислейки, че тогава ще се свободен!

Тези три етапа са идентични при Дзен и при Будо.

Тайната на Будо, тайната на Дзен

Веднъж един самурай, голям майстор на меча (кендо), тръгнал на път за да изучи тайната на боя с меч. Това се случило през периода Токугава. В полунощ той се запътил към светилището при Камакура, изкачил дългите стълби, водещи до него и отдал почит на божеството на храма, Хачиман. В Япония, Хачиман е велик бодхисатва, който е станал патрон на Будо. Самураят отдал почитта си. Връщайки се надолу по стълбите, той усетил, че нещо се спотайва под едно голямо дърво, присъствието на чудовище, обърнато с лице към него. Интуитивно той извадил меча си и мигновено го убил; кръвта плиснала навън и се стекла по земята. Той го убил несъзнателно.

Не бодхисатвата Хачиман му съобщил тайната на Будо, а благодарение на тази опитност, при връщането си от светилището, самураят я разбрал.

Интуиция и действие трябва да избликват едновременно. При практиката на Будо не може да има съзнателна мисъл. Време за мислене няма, нито миг дори. Щом човек действа, намерения и действие трябва да бъдат едновременни. Ако си кажете: „Аха, чудовище, как да го убия?“, или ако въобще се колебаете, тогава работи единствено предната част на мозъка; докато би трябвало предната част на мозъка, таламуса (примитивният централен мозък) и действието, всички те да съвпадат, мигновено, идентично — тъй както лунното отражение върху повърхността на потока никога не остава подвижно, докато самата луна свети и не се движи. Това съзнание се нарича хишириьо.

Когато по време на дзадзен кажа: „Не се движете, не се движете“, това което всъщност имам в предвид е: „Не се привързвайте към някоя мисъл, оставете мислите да преминават“. В действителност, да се държиш напълно спокоен — неподвижен, означава да не се задържаш спокоен, да не останеш неподвижен, действителност „не мърдай“ означава „движи се, не спи“. Това е като при въртящ се пумпал: човек си мисли, че той е неподвижен, но всъщност пумпалът е целият в движение; можеш да видиш движението му единствено, когато започва и в края, когато то се забавя. Спокойствие в движението, такава е тайната и на Кендо, Пътят на меча, а също и на Будо и Дзен, които са с един и същ корен.

Това е водещият дух при всички бойни изкуства, каквито и да са тактическите и техническите различия между тях. Джудо, например (джу — „гъвкавост“, „мекота“; до — „път“) е пътят на поддаването. Майстор Коно бе неговият инициатор след реставрацията Мейджи, когато жестокият войн, самураят, започна да изучава яуара, техниката на пътят на поддаването. Самураите от древността е трябвало да научат и двете — и изкуството на битката и изкуството на цивилният живот. Те е трябвало да изучават будизъм, таоизъм, Конфуций, а също е трябвало да се научат и на джудо, езда, стрелба с лък. В своето детство, аз научих яуара от дядо си по бащина линия. Дядо ми по майчина линия беше доктор по източна медицина. Така, още от онези ранни дни, аз бях повлиян и от двете — от джудото и от духът на източната медицина и малко по малко достигнах до извода, че бойните изкуства и Дзен имат един и същ корен и, че източната медицина и Дзен са Едно.

Кодо Саваки обичаше да казва, че тяхната тайна е кию шин рию, образованието, което учи как да се насочва ума.

Насочване на дух-разум

Как може да насочим дух-разума си? Отговорът се крие в Дзен, не в техниките на бойните изкуства. Бойните изкуства плюс Дзен правят японското Будо. Как да възпитаваме дух-разума и да се опитваме да го насочваме? Кодо Саваки, както казах, говореше за кию шен рию, подходът или методът е предаден от тази школа в един традиционен текст, една глава от който се отнася до „спокойния дух“. Ето извлечение от него:

„Няма враг.

Дух-разумът няма форма, но понякога той може да има форма (Същото е и при дзадзен).

Понякога дух-разумът ни може да схване, а понякога не. Когато активността на ума изпълва Космоса, който е пространството между небето и земята, и когато знаем как да се възползваме от благоприятната възможност, която ни се предоставя в изгода, тогава можем да обърнем всяка една промяна в изгода, да избегнем несполуките и да атакуваме цялата безкрайност от неща в едно.“

Без коментар. Един не лек за разбиране текст. Но онези, които имат сериозен опит в джудо биха разбрали този текст.

В Генджокоан, друг традиционен текст, от който Кодо Саваки често цитираше, се казва: „Когато човек се отдалечава от брега в лодка, той си въобразява, че брегът се движи. Но снижи ли погледа си до самия плавателен съд, той разбира, че лодката е тази, която се движи.“

Ако се вгледаме внимателно, от близо в нашата лодка, ние разбираме, че лодката е тази, която променя своето място и по този начин ние разсейваме илюзията на сетивата. „Когато разглеждаме всички явления на всичко съществуващо през очите на нашите илюзии и заблуди, можем погрешно да предположим, че първичната ни природа е условна и подвижна, докато всъщност тя е тази, която е автономна, независима и неподвижна. Ако станем близки с нашия истински дух-разум и се завърнем към изначалната си природа, тогава разбираме, че всички явления, всичко съществуващо е вътре в собствения ни дух-разум, и че това важи за всяко същество“.

Първичната природа на съществуването не може да се долови от нашите сетива, от нашите впечатления. Когато схващаме чрез сетивата си, обективната материя, която възприемаме е нереална, невярна като същност; тя е въображение. Когато си мислим, че разбираме същността на нашия дух-разум като една или друга, ние сме в заблуждение. Всяко същество е различно. Формите и цветовете са едни и същи, но всеки човек ги вижда различно посредством въображението си и илюзиите си, физиологични и психологични. Всички проблеми на всекидневният ни живот ще намерят разрешение във времето, за двадесет или тридесет години; във всеки случай, когато влезем в ковчега, всички те ще се разрешат. Времето е най-доброто разрешение на проблема за парите или любовта.

Щом влезете в ковчега, повече никой няма да ви обича — освен, може би с една духовна обич.

Житейските проблеми на всеки един от нас са различни и всеки един от нас има нужда от различен начин за тяхното решаване.

И така, всеки от нас би трябвало да си създаде свой собствен метод. Подражавате ли, ще сбъркате. Налага се да създавате за самия себе си.

Тук и сега

Вие и аз не сме едно и също нещо. Ако не намерите вашето собствено разрешение на собствения си живот, вие ще бъдете парализирани да се движите.

Как създавате вие своя живот, тук и сега?

Филмовата лента се развива, спрете ли я, изображението става неподвижно, обездвижено.

Създаване и концентриране на енергията, това са общи елементи при бойните изкуства и при Дзен. Ако се концентрирате тук и сега и сте в досег с фундаменталната енергия на своето тяло, вие ще можете да наблюдавате какво се случва и да складирате енергия, с която да работите.

Ако разтворите ръката си, не можете да хванете нищо; ако затворите ръката си, нищо не може да влезе в нея. При бойните изкуства смисълът е да се проникват елементите и явленията, не да се изплъзваме покрай тях; така че, бойните изкуства са всъщност мъжки, защото мъжът прониква в жената.

Ала в наши дни всеки иска да пести енергия и е само наполовина жив. Винаги наполовина, никога завършен. Хората са наполовина живи, като хладка баня.

Вие трябва да се научите да прониквате в живота.

Така, че тайната на бойните изкуства е да се приучите да насочвате дух-разума (mind), рию ги, да го приучите да постъпва правилно. Това е основата на физическите техники. Дух-разумът трябва да стане същността. Дух-разумът е същност без форма, но понякога той има форма.

„Когато активността на дух-разума изпълва целия Космос, той се възползва от благоприятните възможности, избягва несполуките, атакува всички неща в едно“. Това означава, че при една схватка нашият дух-разум не може да бъде повлиян от каквото и да е движение на противника или от каквото и да е действие на тялото и неговия дух-разум. Собственият ни дух-разум трябва да се движи свободно, без каквото и да е желание да атакува противника и все пак без да измества вниманието си от него. Трябва да насочваме вниманието си към него, изцяло, винаги, във всеки миг.

Същото е вярно и при всекидневния живот. Някой хора не мислят за нищо друго освен за пари, защото се смята, че те могат да задоволят всяко желание. Така заради пари, те изгубват честта си. Други хора желаят „почести“, но заради тях те изгубват парите си. Някой хора отдават дух-разума си на любовта, поради това те пилеят пари и енергия. И все пак щастието не е никога само от едната страна.

Ние трябва да създаваме нашия живот, да се освободим, да станем самостоятелни, да бъдем просто внимателни към тук и сега: всичко се съдържа в това.

„Отражението на луната върху водната повърхност се движи непрестанно. И въпреки това, луната свети, но не отива никъде; стои, но и се движи.“ Една много кратка поема върху тайната на Дзен и бойните изкуства, но също така и един велик коан.

Потокът никога не тече нагоре. Водата се плъзга, отминава, отминава, отминава… ала луната не се движи. При схватка дух-разумът трябва да бъде като луната. Докато тялото и времето се плъзгат, отминават, отминават, отминават, както водата в потока.

„Сега“ никога не се завръща. При дзадзен всяко издишване е такава единица, едно „сега“, а то никога не се завръща отново. Разбира се, вие можете да задържите дъха си, но това, което задържате не е това, което е преминало преди. Дъхът, който следва не е никога този, който е дошъл преди. Вчера е било вчера, а днес е днес. Различно е.

Аз винаги казвам, че трябва да се концентрираме „тук и сега“, да създаваме „тук и сега“. По този начин се освежаваме, обновяваме се. Вчерашният дзадзен не е същият като днешният.

Един дзадзен трябва да бъде нов и свеж, „тук и сега“. Не трябва да си почивате през време на дзадзен, нито пък когато тренирате едно бойно изкуство. Да го правите половинчато не е добре; вие трябва да го извършите изцяло, да му се отдадете напълно. Не трябва да ни остава в запас каквато и да е енергия.

Концентриране означава тотално, пълно освобождаване на енергия; същото би трябвало да бъде с всяко едно действие в живота ни.

В настоящия свят, това което виждаме е противоположното: млади хора, наполовина живи, наполовина мъртви. Сексуалността им също така е половинчата. Те продължават да мислят за секс през време на работа или през време на дзадзен, а и обратното също. И така е всичко, което правят.

Но ако сте изчерпили цялата си енергия, вие ще можете да приемете нова енергия, течаща като вода в потока.

Ако се опитате да пестите енергия в боя, вие не можете да победите. Това е една тайна на бойните изкуства. Не можем да разчитаме единствено на уаса, на техниката. Ние трябва да създаваме.

Ако богатият дава пари на сина си, той никога няма да се научи да ги печели сам, докато синът на бедняка ще измисли някакви начини за самоиздръжка.

Бойните изкуства не са театър или забавление. Това не е верният Будо. Кодо Саваки обичаше да казва, че тайната на бойните изкуства е в това, че няма победа и няма поражение. Вие не можете нито да победите, нито да бъдете победени. При спорта това не е така.

При спорта времето съществува. При бойните изкуства съществува единствено настоящето. При бейзбола, например, играчът в определена позиция трябва да изчака; неговото действие не е мигновено. Същото е вярно и за футбола или за ръгбито или за всеки друг спорт. Времето минава, и има време, макар и само частица от секундата, за да помислите за нещо докато чакате. При бойните изкуства няма време за подобно чакане. Победа или не, живот или не, това се решава веднага. Вие трябва да решите сега. Сега, когато живота и смъртта се решават, изцяло.