Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Zen Way to the Martial Arts, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разни
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Радостин С.
Разпознаване и корекция
Деница Минчева

Издание:

Тайсен Дешимару. Дзен в бойните изкуства

Първо издание

Редактор: Райчо Радулов

Графичен дизайн: Георги Петров

ИК Хелиопол, София, 2001

ISBN: 954–578–040–1

История

  1. — Добавяне

Въведение

Трябва да се концентрирате и да се посветите върху себе си изцяло всеки ден, като че ли огън бушува в косите ви.

Би могло да се каже, че тези напътствени слова към средновековния самурай съдържат същността на това, което Дзен учителят Тайсен Дешимару би желал да каже на своя западен читател. За да практикувате Дзен или бойни изкуства, вие трябва да живеете интензивно, с цялата си душа, безрезервно — като че ли в следващия миг вие може да умрете. Липсва ли това, Дзен се превръща в обикновен ритуал, а бойните изкуства се израждат в обикновен спорт.

За да покаже нерушимата връзка между Дзен и бойните изкуства, Дешимару се завръща към времената на самураите. Повечето самураи били последователи на японската национална религия Шинто, една изключително сложна форма на анимизъм, при която всичко в природата е проникнато от дух (шин). Но те са били и силно привлечени от будизма, както се вижда от практиката в Дзен. Акцентуването на Дзен върху простотата и себеконтрола, пълното осъзнаване във всеки момент и спокойствието пред лицето на смъртта, прилягали добре към самурайския начин на живот, при който един дуел е бил винаги възможен, а разликата между живота и смъртта лежала само в един бърз удар на меча. Още по-подходяща за самураите бил фактът, че Дзен предлагал една специфична всекидневна практика: чрез дзадзен проста форма на седяща медитация, самураят е можел ефективно да укроти неуморният ум, да схване основната хармония под привидния дисонанс и да постигне единство между интуиция и действие, така необходими при кенджуцу (боят с меч). Всъщност, както изтъква Дешимару, Дзен станал известен като „религия на самурая“.

Съвременните бойни изкуства, такива, като кендо, карате, джудо, айкидо се завръщат направо към „брачния съюз“ между Дзен и Бушидо, към средновековния рицарски кодекс на самурая. В най-добрия случай, те са Будо. Да се преведат тези две японски думи е трудно. Буквално Бушидо означава „пътят на война“ (буши — войн; до — път или пътека). Будо означава „пътят на битката“ (бу — битка). Но японският йероглиф „бу“, както изтъква Дешимару, означава също да прекратиш борбата, да прибереш меча в ножницата. Така ударението при Будо е не върху „бу“, а върху „до“. Дори „до“ има един нюанс, едно по-дълбоко значение, което за западния човек е трудно да се улови; тъй като „до“, пътят, е по същество безцелен, а ние от Запада отдавна сме подмамвани с цели, за излизане начело, за побеждаване.

Трудността в превеждането на „до“ е отразена във въпрос, който възниква понякога през време на собствените ми работни семинари с начинаещи в бойните изкуства. Щом заговоря за практиката си по айкидо ме питат: „За какво тренирате“ — отговарям, че по принцип тренирам, защото тренирам… Да, придобих известни неща, физическа кондиция и грациозност, увереност, другарство, чувство за хармония. Но дори и те бледнеят пред простата и непреодолима сила на „до“, Пътят. Айкидо е моята пътека, моят път.

Учителят Дешимару подчертава, че истинските бойни изкуства приемат духа си от Будо, а не от спорта:

„Нямам нищо против спорта, той тренира тялото, развива жилавост и издръжливост. Ала духът на състезание и сила, който властва над него не е добър, той отразява изкривената представа за живота. Коренът на бойните изкуства не е там…“

„В духа на Дзен и Будо, всекидневният живот се превръща в състезание. Трябва да има съзнателност във всеки момент — ставайки сутрин, работейки, хранейки се, лягайки си. Ето, това е мястото за надмощие над егото.“

Много хора в наши дни се обръщат към бойните изкуства като към спорт или още по-лошо, като че ли търсейки ефективен инструмент за агресия и господство. И за съжаление и нещастие, съществуват клубове, които обслужва тази клиентела. Филми за бойни изкуства, изпълнени с насилие и експлоатация допринасят за корумпирането на Будо, предлага ни се, също така, измислица за някакъв кинематографичен Джеймс Бонд, който за две седмици излиза като „майстор“, като през това време става напълно вещ в някоя особено смъртоносна форма на бойните изкуства.

Знаейки всичко това, не бих се учудил, ако новопостъпилият в школата ни попита: „Колко време ще ми отнеме да овладея Айкидо?“. Все още въпросът ме оставя безмълвен. Практикувам Айкидо повече от дванадесет години, през шест от които преподавам. А се чувствам значително по-далеч в „овладяването на изкуството“ сега, отколкото след първите си шест месеца. Може би просто е трябвало да отговарям както Учителят Дешимару, когато му бе зададен подобен въпрос:

„Колко години трябва да практикувам дзадзен?“

„Докато умреш.“

Това, което съм открил от личната си практика е, че Дзен и бойните изкуства не са неща, които научаваш или правиш. Те са това, което си ти.

И въпреки това западното ни нетърпение нараства ли, нараства. Ние търсим мигновено постижение, автоматично възнаграждение. Телевизионните реклами ни обещават пътешествията на капитан Кук при пускането на кредитна карта. През време на един неотдавнашен вечерен курс, забелязах един нов ученик със зачервено лице и яростно изражение: „Ще направя тази техника точно“, ми каза мускулестият младеж, „дори и да остана тук цяла нощ“.

Казах му, колкото се може по-внимателно, че по-добре ще е да се откаже от подобни идеи за бързо самоусъвършенстване. Опитах се да си припомня една единствена техника, която някога да съм направил абсолютно „точно“. Припомних си благословени моменти на определени хвърляния, които изглеждаха, че се изграждат и разбиват като в ритъма на океанската вълна, разкриващи вътрешното съвършенство на цялото движение, на цялото съществуване. Но не можах да си спомня за принудително, външно „усъвършенстване“, базирано изцяло върху техниката.

Благословия е, че бойните изкуства и Дзен ни предоставят, ако не трансформация на времето, то поне едно облекчение, смекчаване на обстоятелствата.

„Вчера“ и „утре“ стават по-маловажни. Ние обръщаме по-голямо внимание на „настоящият момент“ и „човешкият живот“. Така сме освободени от крайната загриженост за някои неотменими неща на тази култура: бързо хранене, бързи резултати, бързо временно облекчение, десет лесни урока.

Учителят Дешимару ни разказва за три етапа, общи при Дзен и бойните изкуства. Първият, шоджин, е период на трениране, при който са включени волята и съзнателното усилие и който обикновено отнема от три до пет години на прилежна практика. При Дзен, този първи период кулминира в шихо (акт на предаване, просвещаване — приемственост).

Вторият етап е период на концентрация без съзнание, следвайки шихо. Ученикът е умиротворен. Той наистина става помощник на учителя, а по-късно може сам да стане учител и на свой ред да учи другите.

През третият етап, духът постига истинска свобода. За свободния дух — свободен свят.

Тези три етапа са идентични при Дзен и при Будо. През целият този доживотен процес в бойните изкуства има неумолимо, вътрешно променящо се ударение: от техника и сила на тялото в началото, до изящна интуиция, и реализация на духа в края. Учителят Морихей Уешиба, основателят на съвременното Айкидо, осъзнал истинския потенциал на своето изкуство едва след като навършил седемдесет години, когато повече не можел да разчита на силата на своето тяло. Повечето от филмите, които показват неговите почти свръхестествени подвизи са направени през 60-те години, когато е бил между осемдесет и осемдесет и четири годишен.

Но докато свръхестествените подвизи са само странични ефекти, „мистериите на Изтока“ са просто химери, недостойни за вниманието на учениците, посветили се на Дзен и бойните изкуства. Това, което Учителят Дешимару казва относно дзадзен е също вярно и за Будо в неговият най-добър вид:

„Дзадзен не означава екстаз, възбуждане на чувства или някакво определено състояние на тялото и ума. То означава завръщане изцяло към чистото, нормалното човешко състояние. Това състояние не е нещо запазено за велики майстори и светци. Около него няма нищо мистично. То е в досега на всеки.

Дзадзен означава да станеш близък със самият себе си, откривайки точния вкус на вътрешното единство и хармонирайки с живота на Вселената.“

Да си напълно пробуден и жив, да се завърнеш изцяло към чистото, нормалното човешко състояние, би могло да бъде лесно, но при тази култура, то също е и доста трудно. Може би само малцина от нас поддържат такова състояние постоянно или през по-голямата част от времето.

Тайсен Дешимару, използвайки прост език и богатството на изказ и знание издига пред очите ни една пламенна картина, един идеал, който може да осветли всеки живот. И той ни дава това, което съм желал в продължение на много години:

Една книга, която мога с цялото си сърце да препоръчам на моите ученици и на всички онези, които биха желали да познаят вътрешното значение на бойните изкуства.

Джордж Ленард

Джордж Ленард притежава нидан (черен колан втора степен) по Айкидо и преподава Айкидо в Мил Вали, Калифорния. Той е автор на „Образование и екстаз“, „Преображението“, „Последният атлет“ и на „Безмълвният пулс“. Заемал е длъжността президент на Асоциацията по хуманитарна психология.