Сюзън Джонсън
Любовникът (7)

Седма глава

На сутринта Джак й приготви закуска. Килерът беше добре зареден, а в малкото мазе край задната врата бяха оставени пресни яйца, прясно мляко, два хляба с хрупкава кора и прясно масло. Венера попита откъде знаеха, че е там. Младият мъж отговори, че има хора, които се грижат за къщата и я навестяват всяка сутрин.

— Толкова често ли идваш тук?

— Понякога по няколко пъти седмично.

— Заради риболова?

— Главно.

Младата жена вече бе забелязала двата пълни библиотечни шкафа в дневната, водните бои и хартията за рисуване, пръснати върху една от масите, малкия спинет^[1] край камината. Този мъж бе пълен с изненади.

Той готвеше на една малка никелова печка, докато тя пиеше топлото какао, което й бе приготвил и към което бе прибавил каймака на млякото. Беше облякла халата му, който се влачеше по земята. Ръкавите бяха навити няколко пъти, коланът — опасан два пъти около кръста й.

Джак бе нахлузил чифт износени, избелели панталони. Най-учудващото беше, че след изпълнената със страстен секс нощ, все още бе достатъчно само хвърли поглед към стройното му бронзово тяло, за да почувства незабавно възбуда.

— Иска ми се да бе облякъл повече дрехи.

— На мен също ми е горещо. — Разчорлените му коси бяха паднали върху едното око. Прибра ги с опакото на ръката си, тъй като пръстите му бяха изцапани с яйцата, които разбиваше в една купа. — И разгорещен. Само ти си виновна, че след като те чуках цяла нощ, пак не мога да мисля за нищо друго.

— Ами ако забременея?

Яйцето, което чупеше, се блъсна в купата с непредвидена сила и част от него потече навън по съда и върху масата.

— Извинявай — промълви Венера.

— Аз съм си виновен — отговори маркизът. Избърса ръце в една чиста кърпа и изтри масата. Когато се обърна отново, изражението му бе изненадващо мрачно. — Ако се случи такова нещо, непременно ме извести.

— Аз се извинявам, че изобщо засегнах тази тема, но обикновено съм извънредно предпазлива в това отношение. — Усмихна се. — На дневната светлина все още съм в състояние да разсъждавам логично, но и сега полуголото ти тяло ми действа стимулиращо.

— Нахрани се първо. — Младият мъж се обърна отново към печката. — По-късно ще отида в близкото градче да купя презервативи.

— Ще дойда с теб.

— Ако нямаш нищо против разстоянието. Може би трябваше да оставим каретата.

— Кога се връща кочияшът ти?

— Казах му да намине след два дни.

Французойката се усмихна широко.

— Толкова сте уверен, милорд. Какво излиза в такъв случай, че съм твоя пленница ли?

— Мисля, че по-скоро аз съм твой пленник.

— Колко мило.

— Не знам дали съм мил, но определено съм обсебен от теб. Ще отрежеш ли няколко филии хляб?

След малко двамата изнесоха закуската си на малката, покрита с плочи тераса, гледаща към реката. Масата и столовете от тиково дърво бяха разположени така, че седящите на тях да могат да виждат водата. Нахраниха се под лъчите на пролетното слънце, като разговаряха лениво за малцината си общи познати, за плановете си за деня — разходката до града, риболова, плуването. Като че ли се познаваха от много време; усещането за спокойствие и непринуденост беше едновременно умиротворяващо и в ярък контраст с разгорещената им нощ.

По-късно, докато се наслаждаваха на кафето и какаото, Джак каза:

— Мисля, че наистина би трябвало да купя някакво болнично съоръжение за моите арендатори. Би могла да ме посъветваш как да организирам малко болнично заведение в Касълрей, а по-късно вече ще мога да повторя същото и да го направя и за другите си имения.

— Не се чувствай задължен.

— Нищо подобно. Просто никога досега не се бях сетил, че мога да създам подобни лазарети в именията си.

— Ще бъда щастлива да помогна, разбира се.

— Добре. — Това щеше да му даде възможност да я задържи още известно време при себе си, като съчетае личните мотиви със задълженията си на земевладелец. — В такъв случай, като се върнем в Лондон, ще се възползвам от твоите познания.

— Какви познания?

Мъжкият глас, който прозвуча, му бе познат до болка. Джак стисна зъби. Миг по-късно Нед Дарлингтън се появи иззад ъгъла на къщата, все още във вечерно облекло. Целият му вид, в който преобладаваше безредието, показваше, че бе прекарал нощта в гуляи.

— Надявам се, че си сам — заяви рязко маркизът.

— Разбира се. Нима бих се осмелил да наруша границите на твоето убежище в компанията на някой външен човек? Макар, както виждам, да си пренебрегнал строгото си правило във връзка с жените. — Нед се обърна с широка усмивка на лицето към Венера и й се поклони малко несигурно. — А, да, много благодаря, с удоволствие бих хапнал нещо — додаде той, придърпа една пейка и се настани на масата при тях. — Вие трябва да сте Венера.

— Скъпа, това е най-стария ми и най-невъзпитан приятел — заяви Джак, който видимо не бе очарован от подобно развитие на нещата. — Нед, може ли да ти представа мис Дюра… която, надявам се, няма да помниш, че си срещнал тук следващия път, когато се видим.

— Устните ми са запечатани.

Той имитира с жест, че заключва устата си и изхвърля надалеч ключето.

— Гледай да си спомниш обещанието, когато изтрезнееш — предупреди го приятелят му.

— Няма да изтрезнея поне до утре. Тази вечер е представянето на Лили на висшето общество, и ще имам нужда от една-две бутилки, за да издържа цялата тази скука. Ще имам нужда и от теб. Затова и изминах целия път дотук. Ти обеща на Лили.

Посегна към кафето на маркиза.

— Тази вечер ли е?

— Точно така.

Нед вдигна чашата с кафе до устните си и я пресуши. Джак въздъхна измъчено.

— Сигурен ли си?

— Като в Деня на Страшния съд. Мама изпрати един лакей вчера, за да ми напомни. Написала датата с големи цифри и добавила няколко думи до личния ми камериер да се погрижи да бъда облечен и готов. Тази вечер е. Честна дума.

— Merde!^[2]

— Точно така смятам и аз, но нямаме избор; трябва да изпълним дълга си, приятелю. Като пръв глупак ти се съгласи да изведеш Лили на първия й танц.

— В колко часа?

Маркизът искаше да знае колко часа им оставаха край реката.

— Вечерята е в осем, предполагам. Предимно роднини, но мама ще те очаква.

Джак изгледа питащо Венера.

— Би ли искала да бъдеш моя гостенка на официалното представяне пред висшето общество на сестрата на Нед? Не мога да го избегна.

— Не мисля — отклони поканата младата жена; не й се искаше да придружава Джак на подобно семейно тържество. — Сигурна съм, че и без мен списъкът с гости е доста дълъг.

Маркизът хвърли поглед към своя приятел.

— Майка ти със сигурност има стая за още един.

Лорд Дарлингтън вдигна очи от филията, която мажеше с масло.

— Ще й кажа.

— Ето. Уредено е.

— Не съм сигурна. Предпочитам да ме оставиш вкъщи. Наистина.

— Кажи на майка си да не ни чака преди осем — заяви маркизът. Изгледа французойката с присвити очи. — Или идваш с мен, или аз няма да ходя.

— Лили ще си изплаче очите от мъка, ако не се появиш — каза Нед и се усмихна на Венера.

— Не карай бедното момиче да плаче — додаде тихо Джак.

Венера стисна устни; погледът й мяташе мълнии.

— Винаги ли трябва да става така, както искаш ти?

— Точно така става всеки път — отбеляза, без да се церемони лорд Дарлингтън, с пълна с хляб и масло уста.

— По-добре да поговорим за това по-късно — предложи младата жена, вперила очи в лицето на маркиза.

— Аз няма да оставам за схватката — възкликна Нед и побърза да се изправи. — Мразя крещящи жени, не се обиждай, нямам нищо лично. Ще се видим довечера, Джак. За мен беше удоволствие, мис Дюра.

Грабна купата с останалите бъркани яйца, две филии хляб и вилица, и си тръгна почти тичешком.

— Нямам намерение да споря по този повод — обяви Венера в мига, в който останаха сами.

— Нито пък аз.

— Младото момиче чака теб, за да й бъдеш кавалер тази вечер. Аз само ще ви се пречкам.

— Глупости. Лили е малката сестричка на моя приятел. Тя гледа на мен като на свой чичо.

— Съмнявам се, след като е запазила за теб първия си танц.

— Грешиш. Тя язди кон като момче и не излиза от конюшнята. Най-често косата й е сплетена на плитки. Така че ела с мен и ми спести скучната вечер. След това ще се върнем тук.

Французойката рисуваше с пръст невидими фигури по масата.

— Последното предложение е изкусително.

— Тогава ела. — Младият мъж се приведе напред, за да докосне ръката й; подканата в очите му беше неустоима. — Ти обичаш да танцуваш. Какво чак толкова лошо може да стане, ако дойдеш? Обещавам да не стоим дълго.

— Колко ще стоим?

— Вечерята, първия танц на Лили. Още два-три танца след това и се омитаме.

— Божичко, Джак… Не знам. Не ми се иска.

— Ще се постарая да направя така, че да си заслужава.

От дрезгавите нотки в гласа му я побиха тръпки. Усмихна се.

— Не е честно.

— Ще изкупя целия запас презервативи в Лондон.

— Знаеш как да изкусиш една дама — прошепна Венера.

— Ще трябва да тръгнем към пет. Аз ще се облека у вас, или пък ти можеш да накараш да ти донесат нещата у нас.

— Имам ли избор?

Маркизът се усмихна.

— Абсолютно никакъв.

 

 

Нареди да закарат дрехите му на „Белгрейв Скуеър“. На слугата, който донесе вещите му, каза, че тази вечер няма да се нуждае от лакей. Щеше да си върже сам вратовръзката.

Освободи също и камериерката на Венера и щом останаха сами, се отпусна на един от позлатените столове в будоара.

— Не ме гледай така — отвърна бодро Джак на въпросителния й поглед. — Аз ще ти помогна.

— Не съм сигурна, че ми се иска много да знам колко си опитен с дамското облекло.

— Изобщо не съм опитен, но съм изпълнен с желание да се науча, ако това означава да остана насаме с теб.

— Надявам се, че знаеш какво правиш. Нямаме много време.

Джак погледна към часовника.

— Колко време би могло да отнеме обличането ти?

— Нямаш представа колко неща трябва да се завържат и закопчаят.

— Не се притеснявай. Все още имаме време.

Младата жена разпозна тона му.

— Не, в никакъв случай.

— Ще ме накараш да се нацупя.

И издаде напред долната си устна.

— Цупи се. Ако желаеш да те придружа, ще го направиш както искам аз. Косата ми още не е готова. Да не би да си специалист и по дамските прически?

Бяха се изкъпали в къщата край реката. Маркизът бе наредил да инсталират на тавана резервоари, които се пълнеха с вода от реката. Тя се загряваше с въглища и после потичаше топла от любимите му душове.

— Не съм. Ще се подкрепя за тъпата вечер, която ни предстои, докато камериерката оправя косата ти. Къде ти е барчето?

— В библиотеката. Ще кажа да донесат нещо за пиене тук.

— Не се притеснявай. Аз ще отида да го донеса. Много ми хареса начина, по който беше направена косата ти през онази нощ у Пеги.

— Е, тогава ще кажа на Мод да ме фризира по същия начин. Вашето желание е заповед за мен, милорд.

Младият мъж се засмя.

— Де да беше вярно, властна моя кралице.

— А аз полагам толкова усилия да се държа добре — пошегува се безгрижно французойката.

И тя наистина се държеше по-добре от всякога; вероятно Джак Фицджеймс успяваше да извади най-доброто в нея, като поддържаше задоволството й на необичайно високо ниво. Тя, която бе свикнала да става на нейното, установи, че вече на няколко пъти му бе отстъпила, и то охотно. Като например за тази вечер. Не й допадаше особено мисълта да се появи заедно с него на приема. След всички онези облози и клюки със сигурност щеше да бъде център на вниманието.

Джак обаче изглеждаше напълно невъзмутим. Тя лично предпочиташе някоя второстепенна роля.

Не след дълго той се върна с някаква бутилка и чаша, и я забавлява през цялото време, докато Мод се занимаваше с косата й кичур по кичур, като я оформяше във вид на къдрици. Накрая я украси с по една уханна бяла роза над двете уши и пищни диамантени шноли. Маркизът очевидно бе запознат с всички клюки, и докато отпиваше от коняка си, разказа доста комични истории за висшето общество.

— И ако майката на Нед започне да те разпитва за бъдещата му годеница, предупреждавам те отсега да се правиш, че не знаеш нищо. Нед й каза преди около месец, че ще се сгоди, тъй като тя го преследваше безмилостно. Той се надява, че след като Лили си намери ухажор, натискът над него ще намалее. Така че трябва само да преживее този сезон, а после майка му ще си има предостатъчно грижи с брачните планове за Лили.

— С удоволствие ще й кажа, че не знам нищо. Сигурен ли си все пак, че няма да се обиди от прибавянето на още един гост в последния момент?

— Лейди Дарлингтън е лекомислена като колибри. Дори няма да забележи. Ти само се усмихвай и кимай, когато ти говори.

— Колко типично по мъжки — смъмри го Венера и се намръщи в огледалото. — Ти дори не благоволяваш да слушаш.

— Тя говори само за незначителни неща. Няма никакъв смисъл да я слушаш. Съвсем скоро ще се убедиш сама, затова не е нужно да защитаваш така смръщено представителките на твоя пол. Харесвам Франсис. Просто не бих искал да се озова в една карета с нея за повече от половин миля.

— Съпругът й починал ли е?

— Преби се по време на лов с хрътки — беше пиян като брадва. Умря щастлив.

— Ти яздиш ли?

Знаеше толкова малко за него.

— При лов с хрътки ли?

Младата жена кимна; камериерката се намръщи и започна да намества отново поредната фиба.

— От време на време. Предпочитам ездата с прескачане на препятствия. Бяха ми необходими цели десет години, докато се снабдя с първокласни конескачачи. Някой път ще трябва да отидем да пояздим в Касълрей. Ти нали яздиш?

Тя имаше вид на жена, която би била безстрашна на седлото.

— В конюшнята на родителите ми има предимно бегачи. Яздя някои от тях.

— Току-що си купих нов бегач. На сутринта, след като се запознах с теб. — Усмихна й се в огледалото. — Би трябвало да му дам ново име по този повод. Тази година той ще спечели дербито. Защо не останеш, за да го видиш?

— Конете на семейство Дюра се състезават в Лоншан. Добре дошъл си, ако искаш. — Говореше непринудено, като него. — Брат ми язди в групата за аматьори. Ти имаш ли роднини?

— Далечен братовчед в Девън, който се надява на наследство и когото никога не съм харесвал, защото е изключително злобен. Адвокатът ми успява да го усмирява със сумите, които му изпраща на всеки три месеца. Имам и една леля по майчина линия, с която се виждам рядко. И Пеги. Тя е ми е вместо семейство.

— Тя е прекрасно ерзац-семейство. Наистина имаш късмет.

— Съгласен съм. Тя ще дойде тази вечер.

— Колко хубаво. Още един човек, когото познавам. Благодаря, Мод, стана много хубаво. Вече мога да се оправя сама.

След излизането на камериерката в будоара се възцари мълчание.

— Установявам, че не желая да деля с никого твоята компания. Може би ще трябва да се науча как да ти правя прически.

— Както искаш. — Венера се завъртя на тапицираната със сатен табуретка и го погледна, както се бе отпуснал на мекия стол. — Предпочитам да го правиш ти.

— А аз те предпочитам пред всички и всичко останало.

Джак повдигна чашата си за поздрав. Тя бе истинска изкусителка, елегантна Пролет с бели рози в косите. „И е моя“ — помисли си той с непознато досега чувство за собственост.

— Готов ли си да се захванеш със завързването и закопчаването?

— Така, както се чувствам сега, ще ми бъдат нужни железни нерви, за да не те докосна преди бала.

— Винаги можем да повикаме Мод.

Маркизът поклати глава.

— Мога да се справя. А след три часа ще напуснем отново Лондон.

— Тази мисъл прави поносимо дори неизбежното.

— Не се тревожи за любопитните погледи — заяви той и се надигна от мястото си. — Никой няма да посмее да се взира явно в теб, докато си с мен.