Сюзън Джонсън
Любовникът (3)

Трета глава

Младият мъж се погледна в едно от огледалата в коридора, преди да се появи в балната зала. Реши, че има представителен вид, стига да не се вгледат в него, и влезе през една от рядко използваните врати. Движеше се в периферията на дансинга и с хладна учтивост избягваше да се присъединява към разговорите. Целта му беше съседното помещение, в което се играеха карти. Щом излезе от полезрението на женското внимание, си позволи да си отдъхне. Застана на прага на залата за игра на карти и я огледа, за да прецени кой от присъстващите би могъл да му свърши работа.

Повечето мъже от неговата класа не се интересуваха почти от нищо друго, освен от собственото си удоволствие, когато правеха любов. Общественото положение и богатството им го позволяваха и те се възползваха по най-добрия начин. Но Джак познаваше неколцина, които се интересуваха от предпазването поради здравословни причини и сега търсеше с поглед точно тях.

Беше невъзможно да го направи дискретно. Познаваше много добре тези хора; клюката бе солта на висшето общество. Единствената му надежда беше, че мис Дюра бе достатъчно нетрадиционна личност, за да не обръща внимание на слуховете, които несъмнено щяха да се появят. Когато търсещият му поглед се спря върху лорд Алвърс, той изруга наум, защото около масата се бяха наредили доста от неговите приятели. Въпреки това имаше достатъчно силен мотив, който го накара да тръгне към тях.

Миг късно се настани до лорд Алвърс, приведе се към ухото му и обясни тихо нуждите си.

Младият граф се завъртя на стола си и се усмихна:

— Както виждам, много си се разбързал?

Маркизът не отговори на усмивката му.

— Имаш ли или нямаш?

— Може би имам — ухили се глуповато Алвърс.

— Бихте ли извинили Джордж за една секунда — каза учтиво Джак, дръпна нетърпеливо приятеля си от стола и го помъкна встрани, като го стискаше здраво за ръката. Щом намери едно усамотено ъгълче, обясни: — Наистина бързам, затова, ако обичаш, ми ги дай, и не споменавай нито дума за случилото се, ако ти е мила репутацията на сестра ти.

Графът настръхна.

— Само минутка, моля. Какво имаш предвид, като споменаваш сестра ми?

— Няма да обсъждам това, и ако и ти направиш същото, никой няма да узнае. А сега ми ги дай.

— По-добре да не си чукал сестра ми — промърмори младежът и извади два презерватива от джоба на сакото си.

Джак не го бе направил, но Джордж не можеше да го знае, а нямаше куража да попита сестра си. Страхът от скандала щеше да го накара да мълчи.

— Много благодаря. Устата ми е запечатана — заяви с усмивка маркизът. — Предай моите почитания на Сали.

И стиснал в ръка придобивката си, побърза да излезе от покоите на картоиграчите, с пулсиращо в двойно ускорен ритъм сърце. Справи се набързо с десетина опита за повеждане на разговор, докато прекоси балната зала, и тръгна към коридора, който водеше към библиотеката.

Венера не отговори веднага на двете му припрени почуквания и той запристъпва неспокойно от крак на крак; опасяваше се, че може би бе променила намеренията си.

— Кой е? — попита след малко тя.

Лицето му се разведри моментално.

— Момчето с доставката — отговори бодро той.

Младата жена отвори усмихнато вратата.

— Много си бърз.

— Имах основателна причина — промълви Джак, като се промъкна през открехнатата врата. Обърна се, за да заключи, и разтвори длан, за да покаже двете пакетчета. — Страхувам се, че това е всичко. Но не исках да правя сцени.

— Липсвахме ли им?

— Струва ми се, че никой не беше забелязал.

— Колко мило.

— Лесно е да се изгубиш в тълпата; все пак тази вечер присъстват около триста човека.

Французойката понечи да каже: „Обикновено не правя такива неща“. В последния момент обаче се отказа. Реши, че щеше да прозвучи неискрено, тъй като в момента стоеше гола в библиотеката на Пеги Хекстън, по време на организирания от домакинята бал.

Маркизът пък понечи да каже, че скоро щяха да усетят липсата им. Но в последния момент реши, че това няма да бъде конструктивно и можеше да попречи на плановете му.

— Вратовръзката ти е накриво. — Направи крачка към него, протегна ръце и оправи вратовръзката. — Така. Трябваше да го забележа, преди да излезеш.

Младият мъж се засмя и я вдигна.

— Когато почувствам нужда от предана съпруга, ще ти се обадя.

— Ако пък аз някога почувствам нужда от съпруг, точно на теб никога няма да се обадя. — Тонът й бе игрив, зелените й очи се смееха. — Виждам, че всяка помощ от страна на една жена се тълкува погрешно.

— След като години наред си бягал, свикваш да бъдеш винаги нащрек.

Усмивката му беше съвсем наблизо до лицето й. Миг късно устните им се сляха в пламенна целувка. А когато малко късно той се отдели от нея, тя прошепна:

— Нека опитаме едно от онези пакетчета…

Маркизът я отнесе до дивана край огъня и я постави върху затоплената кожена тапицерия. Остави двете пакетчета на страничната му облегалка и призна:

— Радвам се, че не си тръгна.

— Изкушението се оказа по-силно от скрупулите. — Французойката повдигна вежди. — Но предполагам, че чуваш доста често тези думи.

Той вече бе по риза и панталони.

— Не по-често от теб, обзалагам се.

Тя бе въплъщение на изкушението, както лежеше в очакване, окъпана в златните отблясъци от огъня, прелъстително женствена, с жаден поглед.

— Никой няма да ни притеснява, нали?

Предизвикателният въпрос, очакването в тона й възпламениха сетивата му.

— Никой няма да се осмели.

Заразкопчава рязко перлените копчета на ризата си.

— Заради теб!

Не беше забравила как всички им направиха път в балната зала.

— Защото това, което правим с теб, е единствено наша работа.

Смъкна фината материя през раменете и ръцете си. Венера се усмихна.

— При това каква приятна работа…

— Съвсем скоро ще стане такава. Извинявам се за забавянето.

Отговори й с такава интимна усмивка, сякаш бе предназначена единствено за нея. Панталоните му се присъединиха към купчинката дрехи на пода.

Гледката на голото му тяло моментално пресече въздуха в гърдите й.

— Ценя разбирането ти — промълви тя; надяваше се, че тонът й прозвуча нормално.

Маркизът се усмихна още по-широко.

— Не можеш да твърдиш, че имах избор.

— Нито пък аз, както се оказва. — Той беше великолепен, като бог: висок, с бронзова кожа, със съвършено оформена мускулатура, с монументална ерекция. — Дали няма да ме сметнеш за ужасно пряма, ако кажа, че се нуждая от това… — посочи ясно обекта, който имаше предвид — … веднага.

— Ако не ме помислиш за недодялан, като се съглася.

Младата жена поклати глава.

— Бих казала по-скоро — доброжелателен.

Джак посегна към един от презервативите. Докато отваряше пакетчето, членът му щръкна дори още повече. Венера се размърда нетърпеливо; цялото й тяло се разтвори с готовност.

— Всичко това ми действа изнервящо — прошепна тя, без да отделя очи от внушителните му размери. — Обикновено не съм…

— Знам — промълви приглушено младият мъж, завладян от невероятно сладострастие, докато намъкваше гумения предпазител на члена си. — Не съм го правил за никоя жена. — Погледът й пламна. — С това човек не може да усети кой знае какво. Вече придобиваш представа колко те желая.

— Чувството е взаимно, лорд Редвърс.

В очите му припламнаха искрици на разбиране; като използваше титлата му, тя отделяше акта от необичайните обстоятелства.

— Може би причината е в ананасовия сладолед.

— Иска ми се да бе така просто.

— Аз обаче не искам да бъде просто.

Предвид невероятната възбуда, която го бе обхванала, тази вечер определено не беше в настроение за каквато и да било форма на опростяване или съкращаване.

— Сигурна ли си, че не искаш да забавим процеса?

Намести се между краката й с непринуденост, която й се стори интригуваща. Той изглежда бе правил това достатъчно често, за да не се чувства странно в една наистина странна ситуация.

Венера докосна изправения му член.

— А ти искаш ли?

— Това бе последната проява на любезност от моя страна.

— Преди?

— Преди да капитулирам пред тази лудост.

— Не е нужно да проявяваш любезност към мен.

Маркизът се ухили.

— Къде си се крила досега?

— Може и съм чакала това.

— В такъв случай идвам.

Гласът му бе прегракнал от желание. Разтвори внимателно още малко краката й и проникна бавно в нея. Тъй като беше наясно с размерите си, направи го внимателно, преценявайки как го приема тя. Но въпреки голямото триене, което причиняваше гуменият презерватив, не срещна никаква съпротива.

Докато огромната му дължина я изпълваше, всичките й нерви пулсираха в очакване. „Възможно ли е да се умре от сладострастие?“ — запита се младата жена. Всички усещания се бяха съсредоточили около тръпнещите й слабини. Надигна хълбоци, за да го поеме дълбоко.

Нямаше нужда от окуражаване, след като желанието изгаряше вените му, пробождаше мозъка. Ръцете му стискаха хълбоците й. Влезе напълно и в отговор тя затрепери, но той излезе частично. Младата жена изскимтя в знак на протест. Със следващото движение той проникна дори още по-дълбоко.

Венера извика и звукът отекна в притъмнялата стая.

Маркизът простена приглушено, плъзна длани под задника й и я придърпа още по-плътно към себе си в трескавото желание да я притежава напълно.

Тя прокара ръце по гърба му, притисна надолу стегнатия му задник и същевременно повдигна ханш нагоре… и изпусна дълбока въздишка.

Този възбуждащ звук увеличи още ерекцията му. Нетърпението й беше очарователно, неговата нужда — необуздана, и скоро двамата достигнаха бурен, разтърсващ оргазъм.

„Прекалено бързо“ — помисли си Джак.

— Искам още — прошепна французойката, сякаш отговори на мисълта му.

Джак притисна устните си към нейните и тя отвърна на трескавите му целувки, жадно, ненаситно, обзета от неутолимо желание.

Усети как членът му започва да се втвърдява отново в нея, и като се обърна, за да освободи устата си, прошепна:

— Дай другия презерватив. По-бързо!

Маркизът се поколеба само за момент, нещо наистина нетипично за човек, на когото никога не бяха заповядвали. Измъкна се бързо, скочи от дивана, свали използвания презерватив и се избърса пъргаво в ризата си. Новият кондом се озова на мястото си след секунди. Размерите на члена му бяха внушителни за мъж, който съвсем наскоро бе преживял оргазъм.

„Сигурно заради това е толкова търсен“ — помисли си Венера. Недоволството й бе краткотрайно, тъй като в момента имаше нужда от неговата издръжливост. Нетърпението й можеше да се сравнява единствено с учудващото й сладострастие.

Никога досега не бе изпитвала подобна необуздана страст. Смяташе, че това е поетична измислица или резултат от силно развинтено въображение. Докосването му обаче я възпламеняваше и тя вече искаше отново да прави секс, въпреки че трябваше да се срамува от себе си, тъй като той бе известен със своето безпътство.

Може би щеше да поразмисли върху принципите си по-късно… след като преживее още един оргазъм, когато вече нямаше да гори от подобно желание. Тя добре разбираше каква рядкост е едно такова усещане и колко ограничено — времето, и реши егоистично да си достави това удоволствие.

— Трябва ли да дойда, за да те доведа? — попита нетърпеливо младата жена.

Джак се изхили.

— Дай ми една минута, за да си поема дъх.

Французойката се разкая веднага и се извини, но думите й се разтвориха в треперлива въздишка, когато той се върна в прегръдките й и я зацелува. След това се отпусна между краката й и прошепна:

— Втори рунд.

— Точно навреме — промълви тя.

Вече бе притворила очи, обвила крака около кръста му. Тя беше лакома изкусителка; алчното й желание беше в синхрон с неговото собствено. „Ето такава жена искам — помисли си той. — Огън жена.“ Не с престорената свенливост, с която бе свикнал. И за разлика от всички останали представителки на нежния пол, които бе познавал, тя бе омайваща… и смущаваща. Внезапно го ухапа; зъбите й се забиха във врата му и моментният дискомфорт бе последван от толкова остра форма на сладострастие, че той забрави всичко друго, освен тези усещания.

Тежкото й дишане говореше за много силна възбуда, което изискваше концентрация. И маркизът се съсредоточи дотолкова, че не обърна внимание на забитите в гърба си нокти. Телата им се движеха в прекрасен ритъм, сякаш се съвкупяваха на някакво инстинктивно, първично ниво, отвъд границите на разума.

Тя се движеше, за да достави удоволствие на него, а той — на нея. Сетивата им бяха възпламенени до такава степен, че светът наоколо изчезна, останаха само усещанията. Накрая, силно задъхани, и двамата бяха пометени от божествен, неземен оргазъм.

— Невероятно. — С бурно повдигащ се гръден кош, Джак лежеше над нея, затворил очи. — Не… си… отивай — промълви усмихнато той.

— Не бих могла… дори да искам.

Все още потръпваща блажено от силното изживяване, Венера прокара пръсти по широката му гръд.

Очите му се отвориха и той й се усмихна.

— И без това няма да те пусна.

Ресниците й трепнаха.

— Ще се наложи. Презервативите свършиха.

— Е, и?

— Не се дръж така нагло.

Гласът й се промени, тонът й стана хладен.

— Не се тревожи толкова много — успокои я той.

— Но все пак аз съм тази, която трябва да се тревожи.

— Не и когато си с мен.

Беше прекалено спокоен или незаинтересован… най-вероятно безразличен, като се имаше предвид миналото му.

— Някак си не съм убедена — прошепна тя, постави дланите си върху гърдите му и го отблъсна. — Махай се!

Той вдигна остро вежди.

— Любовниците ти реагират ли на този тон?

— Махай се!

Макар да смяташе, че притесненията й са силно преувеличени, Джак реши да не спори. Сви рамене и се подчини; стана от дивана и се облегна на стената.

— Много си нервна — отбеляза непринудено той, махна презерватива и посегна към гарафата с алкохол върху близката маса. — Нямам намерение да свършвам в теб поради някакви мои егоистични причини. Искаш ли? — Завъртя се и взе гарафата. — Страхувам се, че това е само шери.

— Много кавалерски се държиш, Редвърс. И не съм сигурна, че ми се пие.

— Джак. И ако искаш да продължим, само ми кажи.

— Не мисля така.

Направи му впечатление обаче, че тя остана в същата отмаляла поза и когато й подаде шерито, го пое. Той вдигна чашата си за поздрав.

— Изкушаваш ли се?

— Не мога да си позволя да се изкушавам.

Говореше като учител на недисциплиниран ученик. В очите на младия мъж светнаха закачливи светлинки.

— Колко си недоверчива.

— Да вярвам на човек с твоята репутация? Мисля, че имам основателна причина да бъда скептично настроена.

— Аз нямам деца.

— За които знаеш.

— Щях да знам. Щяха да ми поискат пари.

Венера направи физиономия.

— Какъв циник.

Той сви рамене; нямаше намерение да оспорва.

— Е, няма защо да се тревожиш, че ще ти поискам от твоите пари.

— Не се тревожа. Ти се тревожиш по този въпрос. Опитвам да те успокоя.

Наведе се и прокара леко върха на показалеца си нагоре по прасеца й.

— Достатъчно.

Маркизът спря веднага.

— Писенцето ти все още ли пулсира?

— Не.

Но отговори прекалено бързо, без да го погледне.

— Я да видя — промърмори той, плъзна топлата си длан нагоре по коляното й и я спря в долната част на бедрото.

— Предпочитам да не го правиш. В името на безопасността.

— Това не е опасно. Отпусни се. — Пъхна длан между бедрата й. — Как ти се струва?

— Не чувствам нищо — излъга тя; знаеше, че не трябва да му позволява да я докосва, защото само едно докосване на ръката му беше пагубно за нейната решимост.

— А това? — Прокара средния си пръст по интимните й части и усети как мускулите на бедрата й се стегнаха. — Позволи ми да взема тази чаша. — Направи го, без да спира обещаващия масаж с пръста. — Наистина си мокра — заяви малко по-късно Джак, който бе коленичил до дивана и видя ясно влажната диря по пръстите си, доказателство за възбудата й. — Защо не ме оставиш да ти доставя удоволствие?

Засрамена от сладострастната си реакция и унизителните си желания, младата жена повдигна хълбоци, неспособна да се защити от всепоглъщащия й копнеж и от неговото майсторство в любовната игра. Той очевидно знаеше точно къде да я докосне, колко леко, колко дълбоко, колко бавно. Изстена, когато пръстите му потънаха в нея.

Венера се притисна към ръката му — искаше още. Маркизът разтвори краката й още по-широко, приведе глава, прокара език по тръпнещата плът между тях. Тя извика. Устните му се затвориха и засмукаха, пръстите му продължаваха да се движат вътре в нея.

Времето като че ли спря; не съществуваше нищо друго, освен приковаващите вниманието усещания, които бомбардираха мозъка й. Устата му беше изключително изкусна и й доставяше неописуемо удоволствие. Тя дишаше тежко, щеше да стигне до края всеки момент. И тогава той я захапа, леко, деликатно, сякаш знаеше какво точно още да направи, за да я удави в сладката вълна на екстаза.

След малко клепачите й се отвориха бавно, търсейки Джак. Той бе седнал на един стол край огъня.

— Надявам се смяташ, че това бе достатъчно безопасно? — заяви любезно той.

— Не е необходимо да гледаш така самодоволно.

— Напротив. Изобщо не се чувствам самодоволен. Толкова съм възбуден, че не знам докъде ще издържа с моята учтивост.

— Съжалявам. Иска ми се да можех да помогна, но…

Възбуденият му член примами погледа й.

— Може би ще успеем да се споразумеем нещо — промърмори младият мъж, уловил погледа й.

Не беше сигурен, че ще успее да се държи още дълго така джентълменски.

— Не мога да поема този риск.

— Как да те убедя, че можеш да ми имаш доверие?

— Няма начин.

Но вече почти го усещаше вътре в себе си, докато изпиваше с очи пениса му. Изпъкналите му вени се открояваха още по-ясно на светлината на огъня. Не можеше да се познае — нищо друго не я интересуваше, освен плътското удоволствие.

— Предполагам, че свидетелските показания няма да свършат работа.

Французойката се усмихна.

— От балната зала ли ще ги повикаш?

Джак се намръщи.

— По дяволите! Би трябвало да мога да овладявам тези импулси.

— Аз ли съм виновна?

— Да.

Беше известен със съвършения си самоконтрол… дори прекалено силен самоконтрол, твърдяха дамите, които не успяваха да привлекат вниманието му. Но в компанията на Венера Дюра от него като че ли не бе останала и следа. За първи път в живота си мислеше, че може би все пак съществува такова нещо като омагьосване от жена.

— Гръм и мълния — изръмжа младият мъж и се изправи с гъвкаво движение, говорещо за сила. — Приключих с приказките.

Французойката се надигна на лакти.

— Какво ще правиш?

— Ще ти сложа надървената си патка.

— Звучи очарователно — отговори тя; в думите й се усещаше явен сарказъм.

— Ако не ти харесва, спирам.

Наложи се да вдигне доста глава, докато срещне погледа му; беше се изправил в целия си ръст над нея. Особено трудно бе да не обръща внимание на възбудения му член.

— Джак, изобщо не си го мисли. Няма да го позволя, няма…

Маркизът сложи край на протестите й със страстна целувка, като същевременно се намести между краката й с такава лекота, че се запита всъщност кой кого прелъстяваше.

— Довери ми се — прошепна в устните й той и проникна в нея до края с доволна въздишка.

Моментално, срамно, като най-скандална уличница, тя получи оргазъм. Крайно унизена почувства как всичко, в което бе сигурна в миналото, бе пометено в този миг.

— О, господи! — промълви невярващо тя.

— Шшшт! — промърмори Джак и я целуна нежно. — Всичко е наред.

Плъзна длани под задника й; следващият тласък бе още по-дълбок. Желанието започна да нараства отново в нея, въпреки че гласът на благоразумния съветник я смъмри за този безотговорен глад.

Но тревожните самообвинения скоро заглъхнаха под напора на страстта. Младият мъж се движеше деликатно, изкусно, държеше се по най-добрия възможен начин, тъй като никога преди не бе прибягвал към груба сила. Успокои притесненията й, обори собствените си скрупули и я докара до оргазъм още два пъти, преди най-сетне да си позволи да свърши върху корема й.

Венера наруши първа настъпилата тишина:

— Не трябваше да ти позволявам.

Но тонът й бе доброжелателен, сетивата — напълно задоволени.

— И аз не трябваше да го правя. Прости ми.

— Ако не се чувствах така блажена, щях да събера сили да те смъмря.

— Ще ме смъмриш следващия път.

И й се усмихна. Заспалите й сетива се пробудиха.

— Не — заяви французойката, надигна се и седна. — Съществуват известни рискови проценти, скъпи мой, за които не ми се иска да мисля.

— И степени на удоволствието, които би трябвало да изпиташ, скъпа моя.

— И дума да не става. Този път не се надявай да победиш.

— Не става въпрос за това кой ще победи, а за разгорещен секс.

— Недей.

Но усети потръпване в отговор на думите му.

— На теб изглежда винаги ти харесва.

Уверен в способността си да убеждава, той й се усмихна търпеливо.

— Това определено ми харесва — заяви тя с очарователна прямота, като посочи към слабините му.

— И двамата сме винаги на вашите услуги, мадмоазел.

— Приятна мисъл. Все пак… — Огледа се. — Колко е часът? Трябва да тръгвам.

— Струва ми се, че ще те задържа още за известно време.

— Какво? — извика стреснато тя.

— Още не съм свършил.

— Не, в никакъв случай. — Изправи се и протегна напред разтворените си длани, сякаш този жест щеше да я предпази от намеренията му. — Достатъчно рискувах за тази нощ. Колкото и приятен да е сексът, вероятните последствия са прекалено сериозни.

— Трудна си за убеждаване. Видя, че не свърших в теб. И този път няма да го направя.

— Съжалявам. Просто съм практична… поради съвсем очевидни причини.

— В такъв случай аз също съжалявам — отговори маркизът и се изправи бавно.

— Джак, не… Джак!

Измъкна се изпод протегнатата му ръка и хукна нататък. Застана зад дивана и го загледа напрегнато.

— Можеш напълно да разчиташ на мен — заяви той и тръгна към нея.

— Джак, не! Сериозно говоря!

Стисна облегалката на дивана и опита да се пребори със сексуалните си желания. На светлината на огъня той изглеждаше опияняващо мъжествен — с широки рамене, висок, в превъзходна физическа форма, която рядко можеше да се види. И примамливо възбуден.

Внезапно скочи и се приземи грациозно до нея.

— Нека поговорим за твоето „не“.

— Не можеш да вземеш просто каквото си искаш. — Очите й горяха от възмущение. — Що за маниери са това?

— Нямам нужда от тях. И наистина винаги получавам каквото искам.

— Не и този път — сопна се Венера, възмутена от нахалството му.

— Защо не проверим как се чувства малкото ти топлокръвно котенце. Определено ми се струва, че ме харесва.

— Арогантно копеле!

И го зашлеви по бузата.

— Темпераментът ти е горещ като котенцето — усмихна се маркизът и хвана двете й ръце. — Нека сега видим дали чукането все още те интересува. — Завъртя я, притисна я в облегалката на дивана, като я държеше за кръста. Мушна другата си ръка между краката й и двата му пръста проникнаха в нея. — Ммм, подмокрена си…

Младата жена се замята, опитвайки да се измъкне от ръцете му, но усещането я зашемети, затова предпочете да застане неподвижно.

Джак чу сподавеното й стенание. Измъкна пръсти, притисна се в гърба й и прокара мокрите си пръсти по едрите й гърди.

— Ти си винаги готова, нали? — Устата му се намираше току до ухото й, тялото му — притиснато силно в нейното, делеше ги само навиреният му член. — Трябва да е от френската ти кръв.

— Какво е твоето извинение?

— Отдавнашните ми предци Деланси предполагам. И не се преструвай, че не искаш, тъй като разбирам от тези неща. — Плъзна възбудения си член между бедрата й. — Виж колко силно те желая.

Беше твърд като камък. Болезненото усещане между краката й бе неоспоримо доказателство за ефекта, който оказваше върху нея. Постепенно желанието надделя над всички разумни доводи.

— Наведи се.

Плъзна длан нагоре по гръбнака й и й помогна. Розовият й задник се озова внезапно срещу него, подобен на вратите на рая, отворени за неговото удоволствие.

Джак проникна съвсем малко, само два-три сантиметра, и бе посрещнат гостоприемно.

— Кажи ми, че го искаш — нареди тихо той; не желаеше да бъде сам в трескавата си лудост.

— Върви по дяволите! — отвърна задъхано младата жена, като потрепваше от желание и недоволство, объркана от хаоса на собствените си чувства.

Но се изпъна назад в нетърпението си да усети цялата му дължина, макар в същото време да проклинаше неговата самонадеяност.

— Кажи ми какво би желала една такава страстна жена като теб — изръмжа маркизът, като се съпротивляваше срещу резултата от маневрите й, изнервен от собствения си неутолим глад, жадуващ за капитулацията й.

Мълчанието ги обгърна, проточи се…

— Теб — прошепна най-сетне тя. Мразеше се, задето го желаеше толкова дълбоко.

— Добре — измърмори младият мъж.

Проникна докрай в нея, като я повдигна със силата на тласъка, и се задвижи в безумен, страстен ритъм, който не се съобразяваше с ограниченията, здравия разум и годините на необвързващ, случаен секс. Притисната в облегалката на дивана, Венера се разтапяше около него, ненаситна, посрещаща гостоприемно всяка следваща инвазия, обзета от ураган от хищническо желание, толкова шокиращо в интензивността си, че срам, воля, разум бяха замлъкнали пред лицето на подобно сензационно сладострастие.

Тя получи оргазъм един, два, три пъти, преди той най-сетне да вземе на свой ред своята част от удоволствието, като се изпразни на гърба й. Задоволен — поне за момента — Джак сведе глава, за да целуне копринената кожа на врата й. Устните му бяха като нажежен печат.

— Ще те чукам цяла нощ — прошепна в ухото й той.

Тя не се възпротиви.

Само измърка дълбоко и гърлено.

 

 

Много по-късно двамата лежаха на дивана, осветени от червените въглени в камината, с напълно задоволени сетива. Подпрян на страничната облегалка, маркизът усещаше отпуснатите й форми между краката си, гърба й — в гърдите си, копринените коси гъделичкаха брадичката му, лекото разширяване и свиване на гръдния й кош бе като деликатна фрикция за ръцете му.

Преди известно време бе хвърлил поглед към часовника над камината, но нямаше никакво желание да мърда оттук, макар да ставаше късно. Повечето гости вече сигурно си бяха тръгнали. Затова пък тези, които бяха останали, вероятно бяха пийнали повечко и щяха да бъдат непредвидими.

— Ще ти изпратя цветя на сутринта — промърмори Венера, като се извъртя колкото да го погледне. — Определено ги заслужи.

— Аз пък си мислех, че може би ще ти хареса нещо със смарагди, тъй като ще отива на бляскавите ти очи.

— Нищо чудно, че си толкова търсен, скъпи ми, сладки ми Джак.

— Не започвай да флиртуваш.

Гласът му бе дрезгав.

— И защо, ако смея да попитам?

Завъртя се в обятията му така, че да се притисне в мощната му гръд, извила грациозно гръбнак под дланите му.

— Жените, които флиртуват, са ми познати до болка, тъй като повечето представителки на нежния пол са такива.

— Е, и?

— Ами… — Пое си въздух, не беше съвсем сигурен защо се чувстваше засегнат. — Не се прави на кокетка.

— Може да искам. — Погледна го с леко любопитство. — Ще се караме ли?

— Не — отвърна лаконично той.

— Тогава ще ме любиш ли утре?

Маркизът не отговори веднага — от прекалено дълго време бе свикнал да избягва обвързването.

— Да не би от мен да не се очаква да питам? Може би това е право единствено на мъжете?

— Не — отговори нежно той. — Не, разбира се, питай. И да, ще те любя. С най-голямо удоволствие.

— При теб или при мен?

— Къде си отседнала?

— Семейството ми притежава къща на „Белгрейв Скуеър“. Съвсем сама съм.

— Без придружителка?

Смехът й го изнерви.

— От много време вече се движа без придружителка, скъпи. Защо ми е?

— В името на благоприличието, разбира се.

— Колко сковано и престорено скромно изказване от страна на мъжа, който прави любов с всички дами от висшето общество под носа на съпрузите им.

— За мъжете е различно.

— Може би във вашия свят. Аз живея така, както ми харесва.

— И се любиш както ти харесва?

— Този въпрос не ти подхожда. Между другото, спечели ли залога?

— Той не е мой.

— Чий е тогава?

Джак се поколеба.

— Предпочитам да не казвам.

— Това засяга ли ме?

Този път колебанието му продължи дълго.

— В известен смисъл.

— В такъв случай бих предпочела да знам в какво съм замесена.

— Божичко — изпъшка младият мъж. — Не питай.

Французойката се дръпна, надигна се и седна.

— Кажи ми, за да бъда наясно за какво ще си приказват утре всички.

— Мислех, че постъпи така, както ти беше приятно.

— Така е. Просто искам да се въоръжа предварително.

— Нека кажем, че ще бъдеш обградена от обожатели.

— Вече съм обградена. Това не е проблем.

— От похотливо усмихнати обожатели.

— Заради този облог ли?

— Аз нямам нищо общо с него.

— Боже мили. Джак, престани с тази ненужна уклончивост. Просто ми кажи.

— Възникна въпросът дали си недостъпна.

— И ти не се съгласи.

— Да.

— Е, значи спечели облога. Защо това ти се струва толкова неприятно?

— Облогът не е мой.

— Чий е тогава? Кого трябва да изгоря с презрителен поглед? — попита шеговито тя.

Маркизът все още водеше вътрешна борба дали да й каже за какво точно става дума. Така поне тя щеше да бъде наясно със ситуацията и щеше да може да вземе нужните мерки.

— Четирийсет мъже в Брукс — отвърна с въздишка той. — Записано е в книгата с облозите.

— Плюс техните приятели и познати. — Внезапно погледът й стана леден. — И ти не можа да устоиш.

— Не съм планирал това.

— За тази нощ, искаш да кажеш.

Джак има благоразумието да покаже сразен вид.

— Мъжете като теб са ми познати. Ще им разправиш подробностите за своето завоевание над чаша бренди при игра на карти. Каква незрялост — додаде тя и спусна крака от дивана.

Маркизът се пресегна, за да я възпре, и я стисна за ръката.

— Не е така, както си мислиш.

— Напротив, точно така е. Трябваше да се досетя. Все пак ти благодаря за превъзходното чукане. Ще те препоръчам, ако някой ме попита.

Издърпа ръката си и се изправи.

— Ще ми се да ме оставиш да обясня.

Но не помръдна, тъй като нямаше намерение да направи нещо повече от това да се извини. През последните десет години се бе отървал от доста брачни капани. Предпазливостта му напомни колко скъпо може да струва на личната свобода обидената женственост. Познаваше мъже, на които бе надянат брачният хомот за много малко от стореното от него тази нощ.

— Не са нужни никакви обяснения — отговори Венера и започна да се облича.

— Би ли желала да те изпратя…

— Не, не бих.

Лаконичен, троснат отговор.

Притихнал, с развалено настроение, той не я изпускаше от очи. Струваше му се, че не беше справедливо упреците да паднат изцяло върху него, нито за облозите, в които не участваше, нито за разкрепостената, възприемчива сексуалност на дамата. Когато тя застана пред огледалото, вече напълно облечена, и започна да оправя косите си, той попита:

— Нима за всичко трябва да бъда винен единствено аз?

— Не желая да говоря с теб.

— Нямам намерение да разправям за случилото се помежду ни на никого, ако това те вълнува.

— Ще си изгубиш облога.

— Облогът не е мой, дяволите да го вземат. Никога не е бил.

— Чудесно. Сигурна съм, че си прав — заяви французойката и прибра една къдрица зад ухото си. — Просто съжалявам, че изобщо те срещнах.

— Само преди час нямаше изобщо вид на съжаляваща.

Младата жена се обърна рязко; очите й горяха.

— Да, наистина си много добър, Редвърс. Това ли искаш да чуеш? Чукаш невероятно. Но животът ми не се върти около секса, като твоя, така че ще се справя прекрасно и без теб. Желая на всички дами късмет с теб.

И затръшна вратата след себе си. Силно. Трясъкът огласи целия коридор.

Ако не си беше тръгнала толкова сърдита, неуважението й към външното приличие със сигурност щеше да го накара да се усмихне. Очевидно Венера Дюра нямаше намерение да се измъкне незабелязано от Гровланд Хаус.