Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сейнт Джон-Дюра (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Legendary Lover, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 66 гласа)

Информация

Сканиране
dubina (2008)
Корекция
Emmy Husein (2013)
Корекция
Еми (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2013)

Издание:

Сюзън Джонсън. Любовникът

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2001

Редактор: Олга Герова

ISBN: 954-585-252-6

История

  1. — Добавяне

Тринадесета глава

— Винченцо, не бъди груб — възкликна Сара. — Знаеш, че някой ден ще трябва да се омъжа. Баща ми е богат и мога да имам всеки мъж от висшето общество.

Лежеше до него в леглото в малката му стая над една хлебарница, сбърчила сърдито светлите си вежди.

— Мислех, че ме обичаш — отвърна мрачно той.

— Разбира се, че те обичам. Но ще се омъжа за маркиз Редвърс, тъй като е изключително богат и влиятелен и всички дебютантки го искат.

— Ще го извикам на дуел.

Ако не беше толкова млад, Винченцо щеше да знае, че не трябва да вярва на момичета като Сара, които гледат така опортюнистично на света.

Родителите й никога не бяха пестили думите си, за да я убедят, че трябва да се омъжи добре. Тъй като първият барон на рода Палмър бе получил титлата си само преди едно поколение, тя разбираше, че зависи от нея самата да издигне статуса на своето семейство.

— Нищо такова няма да направиш. Божичко, Винченцо, ще съсипеш бъдещето ми, ако ме въвлечеш в твоя живот.

— Достатъчно съм добър да те любя, но не и да бъда признат.

Топлокръвният италианец не одобряваше строгата кастова система на обществото.

— Разбира се, глупчо. Всички го знаят. Та ти си учител по танци, за бога. — Гласът й придоби гальовни нотки. — Ела, скъпи, дай ми една целувчица и не мисли за това. — Завъртя се, прегърна го през врата и му се усмихна. — Не значи, че няма да можем да се виждаме повече, само защото съм омъжена.

Младежът не бе живял достатъчно дълго в Англия, но познаваше нравите на аристокрацията в своята страна и верността определено не бе сред нужните за съществуването на един брак качества, но обикновено се изискваше съпругата да роди наследник, преди да си намери любовник.

— Ами ако забременееш от мен?

— Това просто няма да се случи.

— Но ако все пак се случи?

— Тогава твоето дете ще живее като един много богат Фицджеймс.

— То няма да прилича на него.

— Скъпи, това, за което говориш, наистина няма никаква връзка. Не мисля да раждам дете от теб. И ако млъкнеш, ще можем да си намерим някое далеч по-приятно занимание. Виж, все още имаш желание — прошепна тя и погали бавно възбудения му член.

Винченцо си пое рязко въздух, залят от вълна на плътско желание.

— Би трябвало да те набия, cara mia, задето си такава развратница.

— Никога не съм казвала, че не можеш да ме биеш, скъпи.

Тя се намести върху разгорещеното му тяло; изкусителната й многозначителна усмивка се озова току до лицето му.

— Може да не те оставя да се омъжиш за него — прошепна той, като се завъртя пъргаво така, че се озова отгоре й. — Какво ще кажеш?

— Ще кажа, че е крайно време да спреш да говориш и да започнеш да ме любиш. Трябва да се прибирам след два часа.

— Тогава ще поговорим по-късно.

— Винченцо… — прошепна Сара, като разтвори крака и надигна хълбоци. — Край на приказките.

Той не можа да устои. Но кой ли мъж в такова положение би могъл да го направи?

 

 

През следващите две седмици всички обсъждания и предположения се въртяха около дербито — и в Лондон, и в провинцията, във всяка кръчма и на всеки селски площад, цяла Англия се подготвяше за великото национално събитие. Конните надбягвания бяха главното събитие за всички слоеве на обществото, тема на всяка здравословна разходка, на всяка възраст. За срядата от седмицата на конните състезания не се правеха бизнес срещи. Долната камара направи еднодневна почивка. Жителите на столицата се насочиха масово към свещения хълм Епсъм.

Може би дербито се смяташе за важно от другите конни състезания поради огромния брой залози и басове. И въпреки че повечето от запалянковците не бяха гледали никога конно надбягване, те знаеха имената на всички коне, постиженията им, начина на провеждане на тренировките, здравословното им състояние и темперамента.

Любимите животни по принцип имаха собственици, но в действителност бяха обществена собственост.

Джак и Венера пристигнаха в конюшнята за отглеждане на расови коне на маркиза предишния ден, макар че нито едно от животните нямаше да участва в надбягванията от вторник. Двамата бяха решили да не ходят никъде, въпреки десетките покани от негови приятели, дошли в Епсъм заради конните състезания. Никой не споменаваше повече за предстоящото заминаване на младата жена след дербито, но мисълта за него висеше постоянно във въздуха.

По повод на събитието французойката бе изпратила съобщение на своята камериерка да й донесе няколко подходящи тоалета от Лондон. За разлика от непринудените провинциални маниери в Касълрей, на дербито щеше да се събере каймакът на висшето общество и тя нямаше намерение да се показва в някое от произведенията на мисис Причет. Беше свикнала да бъде обличана от най-добрите парижки моделиерки и за празненството избра едно от техните творения — копринена рокля за разходка, обшита с оникс и с черен ширит.

Тъй като неотдавнашната придобивка на Джак, Форчън, бе всеобщ любимец, в мига, в който двамата с Венера се озоваха на пистата в деня на дербито, бяха заобиколени от доброжелатели. Маркизът приемаше пожеланията им с усмивка и добра дума. Придвижването му из тълпата бе забавено от големия брой хора, които искаха да говорят с него.

— Ти си почти толкова голяма забележителност, колкото и твоя кон — отбеляза с усмивка младата жена, когато наближиха парадния ринг, където Форчън проявяваше признаци на нетърпение.

Лорд Редвърс поклати глава.

— Не става дума за мен. Много пари участват в тези надбягвания. Двеста хиляди лири, така чух от един познат, който събира облозите. По всичко личи — прошепна той, след като погледна към жребеца, който бе започнал да се поти, — че Форчън усеща напрежението.

След това маркизът поздрави своя жокей и треньора и размени с тях няколко думи, но не си казаха нищо, което да не трябва да бъде чуто от страничните наблюдатели. Тази сутрин вече бяха обсъдили своята стратегия. Форчън ненапразно бе всеобщ любимец и със сигурност щеше да го покаже и на днешното надбягване.

Небето бе облачно от сутринта, но дъждът като че ли щеше да поизчака. Ярката рокля на Венера беше в рязък контраст с мрачния ден. Но не само тоалетът беше център на вниманието. Тя самата привличаше погледите със своята красота. А онези, които бяха научили последната новина във връзка с новата връзка на маркиза, бяха силно заинтригувани от все така несекващото му внимание към прелестната французойка.

Той не беше от хората, проявяващи незаслужен интерес към жените.

А вече бяха изминали повече от три седмици, откакто двамата не се бяха появявали сред висшето общество.

Поради наплива на чужденци към Световното изложение, този ден на конните надбягвания присъстваха много повече представители на аристокрацията от обикновено. Сред най-известните от тях бяха херцог и херцогиня Ньомур, принц Хенри Нидерландски, херцог Кембридж, принц СаксВаймар, лорд Уотърфорд, лорд Устър, лорд Станли, лорд Еглинтън, лорд Зетланд, лорд Гранвил, лорд Глазгоу и лорд Енфийлд Марч; сър Дж. Хол, сър У. Кодрингтън, сър Х. Кампбел, сър Р. Пийл, полковник Пийл. Всички бяха дошли да гледат едно от най-силните конни надбягвания за сезона.

Включително и лейди Талиен и цялото семейство Палмър.

И Тревър.

Те и двамата усещаха особено остро необичайното внимание, което проявяваше маркизът към мис Дюра. Всеки един от тях имаше свой, индивидуален план за постигане на собствените си цели.

 

 

Зрителите вече се бяха събрали, залозите бяха високи, броят на състезаващите се коне бе достигнал рекордната цифра трийсет и един, макар някои от тях да бяха явни любимци. Форчън заемаше челно място сред тях.

Всички участници бяха тригодишни жребци, специално тренирани за издръжливост и бързина, нужни за изминаването на разстоянието от миля и половина. Някои казваха, че участващите в дербито коне били особени; бегачите обикновено се отглеждаха за покриване на определена бързина или разстояние, но не и за двете едновременно. И макар при подобни високи залагания да се отдаваше предпочитание на най-добрите жокеи, непредвидимото и неподдаващото се на изчисления бяха винаги важен фактор във всеки вид състезания.

Жокеят на Джак бе подложен на огромно напрежение. Конят, който щеше да язди той, бе отгледан като другите жребци, но никой досега не бе успял да го победи и този факт винаги изпълваше другите жокеи със завист. Не беше изключено да опитат да му попречат да победи и този път. На всичкото отгоре само преди няколко дни бе получил подплатено с десет хиляди лири предложение да не позволи на Форчън да застане начело в класацията.

Както се практикуваше по принцип, Форчън бе оседлан, когато стигна до стартовата вратичка. Всичко стана навреме. В мига, в който бяха вдигнати лентите, всичките трийсет и един коня се спуснаха напред. Удс трябваше буквално да си пробива път сред навалицата, за да стигне до пистата. Бегачът на лорд Енфийлд, Ернандес, незабавно застана начело.

Редът се запази същият още известно време. Шест-седем жребеца тичаха в група непосредствено зад Ернандес, останалите бяха някъде назад. И тогава, както ставаше често, настъпи промяна. Ернандес започна да дава сигнали, че нещо не е наред с него. Удс пришпори Форчън, за да го надминат, но изведнъж пътят им бе препречен от стена от коне.

„Някой е платил“ — помисли си той. Не му оставаше нищо друго, освен да чака, докато евентуално се отвори дупка, през която да се измъкне напред. Но при дербито, повече от което и да било друго надбягване на същото разстояние, бе желателно през цялото време да се намираш на добра позиция, особено в тази отсечка от пистата. Очевидно Форчън щеше да бъде подложен на голямо изпитание в мига, в който им се отдадеше възможност да се измъкнат иззад живата преграда.

Удс знаеше също така, че рядко се случваше някой кон да спечели дербито, ако е бил сред задните редици в тази отсечка, затова търсеше трескаво начин да минат напред. В мига, в който се предостави такава възможност, той се улови за нея, но жребецът изгуби равновесие за момент и се препъна. Жокеят отпусна юздите. Едрото животно възстанови равновесието си и реагира с достоен за уважение кураж. То се промъкна покрай един, а след това — покрай още един от своите съперници. Понесоха се приветствени възгласи, докато Форчън задминаваше с висок боен дух останалите коне и с всяка следваща крачка се приближаваше към челното място. Удс от своя страна даваше най-доброто, на което бе способен, но никой не бе в състояние да възпре веднъж устремилия се напред жребец, който вече се движеше с ритъма и силата на експрес.

Спечели с преднина от двайсет дължини.

Ревът на тълпата огласи полето. Най-добрият кон бе спечелил най-доброто надбягване за сезона.

— Форчън ми заработи една доста солидна сума — заяви бодро Венера, разтапяща се от усмивки, все още зачервена от току-що преживяното вълнение.

— И на двамата — допълни Джак и се приведе да целуне поруменялата й буза. Според разпространилата се след това мълва, лорд Редвърс бе спечелил седемдесет хиляди лири за тези две минути и петдесет и една секунди. — Хайде, ела сега да поздравим Удс и Форчън — додаде той и я хвана за ръката.

В деня на дербито Епсъм приличаше на огромно място за пикник. Маркизът трябваше да поработи здраво с раменете, докато успее да се придвижи със своята спътница до кръга на победителя.

— Браво. — Гласът на младия мъж прозвуча напълно неутрално, когато поднесе поздравленията си на жокея. — При дадените обстоятелства — добави той.

— Играта бе малко груба днес, сър.

— Но вие с Форчън се справихте блестящо.

— Той е превъзходно животно — заяви гордо Удс. — А и язденето му ми донесе известна сума.

— Това е един важен стимул — отвърна любезно маркизът. — Ето, идват хората от клуба на жокеите. Малко остана, Форчън. — Потупа жребеца по запенения врат. — Съвсем скоро ще се отървеш от тази тълпа.

— И аз също — прошепна Венера.

Лорд Редвърс сведе поглед към нея и й намигна.

— За теб това важи дори с още по-голяма сила. — Тонът му беше нисък, многозначителен. — Тази вечер ще отпразнуваме победата в дербито.

— Сами ли?

— Определено.

— В такъв случай ще проявиш неучтивост към доста твои приятели.

И тя кимна към кралската ложа, чиито обитатели не сваляха погледите си от тях дори в този момент.

— Гледай и се учи.

Усмихна се широко и в ъгълчетата на очите му се появиха бръчици.

Джак се държа изключително любезно с всички важни особи, които дойдоха да го поздравят; маниерите му бяха безупречни. А на приятелите си, които изявиха желание да бъдат в компанията му, той отказа най-грациозно. Дамите се намусиха, задето щяха да бъдат лишени от присъствието на Джак при задължителните празненства след конните надбягвания, но мъжете го разбраха. Те също нямаше да бъдат в настроение за никакви светски събития, ако имаха възможност да се уединят в компанията на мис Дюра.

Нед Дарлингтън изрази всеобщото мнение, когато сподели тихичко с приятеля си:

— Няма да те каня на тазвечерното ни парти. Както виждам вкъщи те забавляват добре.

Маркизът сведе глава в знак на съгласие.

— По-добре ела следващата седмица да се видим.

След час двамата с Венера вече пътуваха обратно към имението му Лоли Мил, откъдето бяха пристигнали тази сутрин. Слънцето се бе показало иззад облаците и къпеше в топлото си сияние потъналата в зеленина природа. Двуколката, с вдигнат гюрук, се движеше бавно по тесния селски път, ограден от двете страни от жив плет. Кочияшът отдавна бе свикнал да не обръща внимание на звуците зад гърба си, докато лорд Редвърс и неговата спътница се целуваха, прекъсваха, за да се посмеят и започваха да се целуват отново.

— Чувствам се като пияна, а не съм близнала дори вино — изкиска се Венера, но веднага прикри смутено устата си с длан. — Моите извинения.

И се изкиска отново.

Джак се усмихна, изпълнен с толерантност към кискането, изпълнен с толерантност изобщо към всичко, което правеше жената в обятията му.

— Може би се дължи на радостта от печалбата.

— Така ли мислиш? — Повдигна замислено вежди. — Според мен изключително доброто ми настроение е свързано по-скоро с теб.

— С радост приемам отговорността за това — отвърна шеговито младият мъж.

— Теб трябва да виня за всичко. Абсолютно за всичко — заяви натъртено тя и му се изплези.

Този път бе негов ред да се засмее.

— Виж, изказванията от този род вече са ми до болка познати.

— Надявам се.

— Не забравяй, че трябва да се грижа за репутацията си.

— Надявам се да не й изневериш тази нощ — прошепна Венера.

— Не очаквам да има проблеми, мадмоазел — отговори той с тон, достоен за най-изискан светски разговор. — А сега ми кажи какво би искала да приготви главният готвач за вечеря.

Предпочиташе да смени временно темата на разговора заради присъствието на кочияша.

— Ти реши. Аз ям всичко — отвърна тя; очевидно бе в настроение за шеги.

След като хвърли поглед към кочияша, маркизът попита безмълвно, само с помръдване на устните си: „Всичко ли?“, и повдигна комично вежди.

Младата жена го плесна игриво по ръката.

— Дръж се прилично.

Но погледът й бе предизвикателен.

— Сега ли?

Тя насочи многозначително очи към кочияша, от който ги деляха около метър и половина — два, и кимна. Лорд Редвърс допря устни до ухото й и прошепна:

— Ами после?

— Не е нужно да се държите повече прилично, милорд — измърмори тя.

Усмивката й бе толкова близо до лицето му, че почти усещаше вкуса й.

Маркизът вдигна рязко глава и извика рязко:

— Карай бързо, Сам.

Конете се впуснаха в галоп.