Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сейнт Джон-Дюра (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Legendary Lover, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 66 гласа)

Информация

Сканиране
dubina (2008)
Корекция
Emmy Husein (2013)
Корекция
Еми (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2013)

Издание:

Сюзън Джонсън. Любовникът

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2001

Редактор: Олга Герова

ISBN: 954-585-252-6

История

  1. — Добавяне

Десета глава

Междувременно в Лондон кипеше трескава активност. И Бела, и Харолд Пърси изпратиха слуги, за да поговорят с персонала в домовете на лорд Редвърс и мис Дюра. Разследването бе проведено съвсем дискретно от страна на лейди Талиен, тъй като личната й камериерка имаше познати и в двете къщи. Хората на Пърси пък бяха опитни в своя занаят. На чаша бира в местните кръчми те набраха нужната информация от лакеите и на двата дома.

Сутринта на следващия ден, два екипажа напуснаха Лондон по посока Касълрей. Пътниците в тях бяха много разстроени. Братовчедът на Джак се бе запасил със солидно количество ром за пътя, с надеждата той да поуспокои опънатите му нерви. Маркизът действително бе завел дамата в Касълрей, безпрецедентен факт с непредвидими последици. Всеизвестна истина бе, че лорд Редвърс никога не допускаше мимолетните си връзки в близост до своето имение.

Касълрей, който Джак бе наследил направо от дядо си, бе усамотено място и не бе свързано с неприятни спомени за баща му. Тревър знаеше, че братовчед му бяга там, за да остане насаме със себе си. А сега бе отишъл с мис Дюра.

Бела бе слабо запозната със семейната история на маркиза, но затова пък бе напълно наясно с едно: нищо хубаво нямаше да излезе от това, че Джак бе завел онази жена на любимото си място за уединение.

— Той никога не води никого в Касълрей — отбеляза разгорещено тя. — Никога!

— Тогава трябва да я възпрем на всяка цена! — възкликна племенницата й и започна да мачка носната кърпичка между пръстите си. Миг по-късно вдигна объркан поглед към своята спътница, седнала на отсрещната седалка в бързо носещата се карета. — Но как?

Не можеше да се каже, че тази тема не бе обсъждана вече надълго и нашироко, но единствените факти, които младата Сара бе в състояние да запамети, бяха свързани с цвета и кройката на тоалетите, или светските клюки. Нищо друго не бе в състояние да проникне до съзнанието й.

— Ще решим със сигурност, щом пристигнем в Касълрей и видим какво се е случило през последните два дни.

— Ами ако е издействал специално разрешение за бързо сключване на брак? — проплака девойката.

— Подобна новина щеше да стигне до Лондон за броени часове. — Бела си пое дълбоко въздух, за да поуспокои опънатите си нерви. — Очевидно не си е изгубил напълно ума… все още.

Истинското притеснение на лейди Талиен бе всъщност, че Джак Фицджеймс може би се беше влюбил. Бракът не я интересуваше. Мъжете от висшето общество не бяха никога верни на своите съпруги, освен ако… В съзнанието й отново се промъкна ужасната думичка „любов“.

— Е, мога да се омъжа за него и след като онази французойка му омръзне. — Сара произнесе „французойка“ така, сякаш имаше в устата си нещо с отвратителен вкус. — Тя ще му омръзне, нали?

Погледна към леля си, сякаш тя бе главният обществен арбитър. Страстта на майка й към виста не й оставяше почти никакво време за изпълнението на майчинските задължения.

— Ще видим какво можем да направим, за да улесним този процес — произнесе се твърдо Бела. — Но първо трябва да се отбием при лорд Редвърс под възможно най-благовиден и невинен предлог. Запомни, в последния момент сме решили да напуснем за няколко дни Лондон, тъй като лудницата около сезона ни е дошла в повече. Пътят обаче те е уморил толкова, че вече не си в състояние да изминеш и една миля, а Фарли Хаус е в съседния окръг.

— О, Бела, винаги си толкова изобретателна. Как успяваш да се сещаш такива умни неща? Фарли Хаус, точно така. Съвършено. А аз ще покажа ужасяваща умора и досада. Ще бъдеш много горда с мен. Виж!

И се отпусна безсилно върху седалката, като загледа своята спътница изпод полупритворените си клепачи.

— Не е нужен чак такъв драматизъм, скъпа — предупреди я леля й. — Не трябва да караме Джак да застане нащрек. Може би по една лека въздишка от време на време би била достатъчна.

— О, аз мога да въздишам много добре.

— И трябва да бъдеш безупречно любезна с французойката. — Лейди Сара се нацупи моментално. — Ако не ми дадеш дума да го направиш, ще те оставя в каретата и ще вляза сама.

Гласът на лейди Талиен прозвуча решително.

— О, добре де — съгласи се кисело племенницата й.

— Ако искаш Джак, тази вечер ще трябва да се откажеш от сприхавостта или всякакъв друг род неприятно поведение, което би могло да бъде изтълкувано като неучтивост. Той няма да го търпи, уверявам те. Посещението ни ще бъде твърде подозрително, затова трябва да се държим добре.

Девойката приглади полите си, видимо възбудена от необходимостта да бъде любезна към своята съперница.

— Ще имаш време тази вечер да се подготвиш, тъй като ще пристигнем в Челтнам много късно и няма да бъде удобно да ходим на гости. Ще отседнем в странноприемницата край Касълрей. При Джак ще отидем утре.

— Разбира се, че ще се държа добре — измърмори Сара. — Лорд Редвърс е определено най-изгодната партия сред висшето общество. Бих издържала да се държа любезно към някоя лека женичка, ако това ще помогне за изпълнението на моите цели.

— Много мъдро казано, скъпа, но не се заблуждавай относно французойката. Тя не е лека женичка. Семейството й е богато, разполага с много власт и със завидна позиция в обществото. И сега, след като Джак показа предпочитанието си, трябва да се отнасяме към нея с най-голямо уважение.

 

 

Тази нощ странноприемницата „Барсет армс“ край Касълрей даде и двата си най-престижни апартамента на гости. По някаква случайност слугинята, която занесе вечерята на двете дами в стаите над градината, спомена за това пред тях.

— Какво прави тук братовчедът на Джак? — възкликна Бела, когато вратата се затвори за прислужницата, разкрила името на другия гост.

Но всъщност знаеше много добре за какво става дума.

— Защо не го попитаме? — предложи с детинска наивност Сара.

Леля й обаче не беше сигурна, че подобна искреност би послужила на целите й. Тя все още не знаеше как да се приближи към мистър Мичъл и най-накрая реши да го покани след вечеря на чаша портвайн, като приятелски жест между двама познати, срещнали се случайно далече от домовете си.

Когато получи поканата, Тревър се притесни. Нима други бяха предприели подобно на неговото пътуване? Лейди Талиен започваше да се интересува от провинцията, единствено ако беше замесен някой мъж. Тя беше изключително безнравствена личност.

Следователно поводът сега да се намира така близо до Касълрей можеше да бъде единствено братовчед му Джак.

Той изруга, прехапа долната си устна и съжали, че Пърси не беше тук, за да се посъветва с него. Но нямаше как да откаже поканата й, без да предизвика подозрения. Предвид, че се намираха далеч от дома си, подобна покана не беше ни най-малко неуместна. Затова се подсили с допълнително количество ром и не след дълго се озова пред вратата на двете дами, объркан и нащрек.

— Заповядайте, мистър Мичъл — измърка Бела, щом му отвори и това увеличи още повече неговите подозрения.

Но тя заговори за банални неща и той се поуспокои. А и портвайнът беше превъзходен. На всичкото отгоре гръдта на неговата домакиня бе безсрамно разголена над пристегнатия в корсет корсаж.

Не след дълго тя се надигна, за да му позволи да надникне още по-добре и да види дори това, което не бе успял да зърне до този момент, и прошепна:

— Имам един въпрос за вас, но не и преди мис Сара да се е оттеглила.

Нито един жив мъж не би могъл да откаже на подобна покана, даже мистър Мичъл, въпреки киселото му настроение и невъзпитани маниери. Този път напълни сам чашата си и се зае да я изпразни отново, като следеше с едно око предстоящото оттегляне на госпожицата, а другото бе приковал в бялата гръд на Бела.

Когато Сара пожела лека нощ, той се изправи олюлявайки се, и опита да се поклони. Неговата домакиня се намръщи. Тревър измънка някакво извинение и се захвана да оправи жилетката си, издържана също в ярък цвят, като останалите му дрехи.

— Седни — нареди остро Бела веднага, щом племенницата й затвори вратата. Нямаше и следа от повече преструвки и фалшиви любезности, гласът и изражението й бяха строги. — Достатъчно за тази вечер — добави тя и прибра гарафата с портвайн. — Трябва да бъдеш с акъла си за този разговор. — С едно завъртане на полите се настани на стола пред него и впери строгия си поглед в лицето му. — А сега кажи защо си тук.

С чувството, че е дошъл Денят на Страшния съд той започна да изрича със заекване нещо, което в сегашното си полупияно състояние смяташе за напълно достоверно звучащо обяснение.

— А сега истината, ако обичаш — нареди Бела веднага, след като той приключи. — Ти никога не ходиш на гости на Джак и всички го знаят. Той те презира.

Възвърнал отчасти самообладание и ядосан от грубостта й, мистър Мичъл събра смелост да каже:

— Нямам намерение да съобщавам плановете си нито на теб, нито на когото и да било другиго. И не мисли, че не знам какво си замислила, скъпа. Сега е разгарът на сезона и на всичкото отгоре си с момиченце за женене. Пътуването до провинцията няма да помогне на племенницата ти да си намери съпруг.

Осъзна какво е казал, едва след като думите излязоха от устата му. И дори да не се беше досетил, неискрената усмивка, която се появи на устните на неговата събеседница, щеше да му помогне да разбере.

— Ако съумееш да останеш трезв, може би двамата с теб бихме могли да си помогнем един на друг.

Тонът на лейди Талиен бе многозначителен.

— Партньорството е опасно нещо.

Макар да заваляше леко думите, погледът му вече не беше разконцентриран, а проницателен.

Бела се усмихна изкуствено, съучастнически.

— Ние не сме партньори, само съюзници за известно време. Ти несъмнено си тук заради жената.

— И ако това е истина? — попита предизвикателно Тревър.

— Ще кажа, че постъпваш напълно разумно. Тя представлява опасност за твоето бъдеще.

— Нямам нужда от теб.

— Имаш, в противен случай може да ми хрумне да спомена на Джак нещо за твоите мотиви.

— Не съм убеден, че ще ти повярва. Но дори да ти повярва, мотивите са му добре известни.

— Но може би не му е известно доколко решително се отнасяш към тях, с адвокат като Харолд Пърси.

— Откъде знаеш за Пърси?

— Съпругът ми е с двайсет години по-възрастен от мен, и си пада по пиенето и… други забавления. Кой по-добре от Пърси би могъл да защити финансовите ми интереси? — Повдигна с комична невинност вежди. — Един ден той случайно спомена, че си сред неговите клиенти.

— Случайно споменал, дяволите да го вземат. Ще му дам да…

— Не се притеснявай, Мичъл. С Пърси сме стари приятели. Сигурна съм, че няма навик да разкрива подобна информация пред кого и да е.

— Какво още ти е казал, мътните да го вземат?

— Нищо, заради което да се тревожиш. Няма защо да се ежиш. Смятам, че би било много полезно да си сътрудничим във връзка с начинанието си. Помисли си колко странно би било, ако утре се появим и двамата на прага на Джак. Трябва да измислим някакво достоверно обяснение.

— Няма такова. А и той е напълно способен да затръшне вратата и пред двама ни.

— Ако обединим усилията си, може и да се досетим за някоя причина, която би го накарала да се срещне с нас.

Тревър се изсмя мрачно.

— Да не би да ти се е повредил нещо мозъкът? На него изобщо не му е до срещи нито с теб, нито с мен.

— Е, заслужава си човек да се позамисли над това — промълви Бела. — Кого не би върнал?

— Джак ли? Да не би да се шегуваш? Той би затворил вратата под носа на самата кралица, ако е в такова настроение.

— Но дали би върнал кмета на Челтнам, ако му носи новината за направено за конните надбягвания дарение?

— Естествено, че не. Той е луд по конните надбягвания. Но това няма да ни помогне да влезем.

— Не се изненадвам, че не си намерил начин да увеличиш сумата, която ти дава Джак. Та ти просто нямаш никакво въображение. Дарението ще бъде от анонимен спонсор, и ние двамата с теб по една случайност пристигаме веднага след кмета. Е, колко според теб би дал този анонимен спонсор?

— Не гледай към мен. Едва не умирам от глад от неговите мизерни подаяния и, естествено, не мога да отделя и едно пени.

Лейди Талиен присви за момент устни.

— Ще продам нещо от огърлиците на Сара. Тя има предостатъчно, сигурно няма и да забележи, че са намалели с една-две. Предполагам ще можеш да ми намериш бижутер, след като не си в състояние да допринесеш с нищо друго.

— Ти също не допринасяш с нищо, така че не се дръж така отвисоко с мен.

— Няма значение, сама ще си намеря златар — отвърна разгорещено тя. — Доколкото разбирам, нямаш нищо против да последваш кмета до Касълрей?

— Не.

— Добре тогава. — Постави длани на масата, за да се подпре, и стана от стола си. — Предполагам, че ако се наложи да се предприемат някои мерки, за да се ускори тръгването на мис Дюра от Англия, пак няма да имаш нищо против този план?

Тревър трепна на стола си. Дали Пърси не бе разкрил повече, отколкото му се искаше? Дали не се излагаше на опасност дори само като разговаряше с тази жена?

— Какво имаш предвид? — осведоми се предпазливо той.

— Имам предвид, какво би те накарало да предизвикаш заминаването на французойката?

— Почти нищо, ако малко след това ще ожениш Джак за племенницата си. Наистина не можем да бъдем партньори с теб — заяви рязко той и се изправи, като се надяваше, че не се е компрометирал.

— За мен е без значение дали тя ще се омъжи или няма да се омъжи за него. Бракът й с когото и да било няма да ми донесе нищо. Но от друга страна, ако Джак остане ерген, ти ще спечелиш. Пазаря се за пари, глупчо такъв. Това интересува ли те?

— Съмнявам се, че ти би могла да направиш за мен нещо, което аз самият да не мога да направя.

— Мога да държа Сара далече от него.

— Той и без това няма да се ожени за нея.

— Може и да го направи, ако се наложи. Ако бащата на Сара го изиска.

— Е, това се казва интригантка.

— Не ме интересува какво се казва. От това може да излезе нещо и ако стане, ти никога няма да бъдеш маркиз. Сара иска да има куп бебета.

Мистър Мичъл я изгледа така, сякаш можеше да види зад безизразната маска над лицето й.

— Може би си заслужава да поговорим.

— Казвай.

— Утре, когато съм трезв.

Трябваше да бъде с ясен ум заради безкрайните й машинации.

— Сутринта, преди да отида при златаря и кмета. Разполагаш с време дотогава да решиш какво си готов да инвестираш.

Усмихна се. Пърси бе свършил работа. По принцип тя даваше благоразположението си само на мъже, които можеха да й бъдат полезни по един или друг начин.

Наистина бе нужна голяма изобретателност, за да прогресираш, без да разчиташ нито на богато семейство, нито на щедър съпруг. Допълнителните средства винаги можеха да й свършат работа.

 

 

На сутринта Тревър се събуди с ужасно главоболие, но въпреки това успя да съобрази, че имаше какво да спечели от сътрудничеството с лейди Талиен… без да загуби нищо. Не беше необходимо да разкрива своите планове, а само да действа според нейните. И ако тя успееше да запази ергенството на Редвърс, е, тогава наистина си заслужаваше да се потруди.

Бързо се споразумяха за цената. Сега щеше да й даде само една дребна сума и след това щеше да продължи да й изплаща ежемесечни вноски. Изнерви се малко, когато тя му подаде да подпише някакво кратко споразумение, но съдържанието му беше достатъчно многозначително, за да може да се тълкува според ситуацията. Сътрудничество на двама човека с дяволски души, на които не можеше да се вярва. Но от друга страна и двамата имаха нужда от пари.

Лейди Талиен се справи чудесно с кмета; той бе едновременно смутен и галантен. В неговия провинциален свят лондонските красавици бяха рядкост, а Бела имаше голям опит в областта на флирта. Когато се разделиха, тя го закле да не издава участието й като приносител на анонимното дарение за конните надбягвания.

— Благодетелката се страхува да не бъде разкрита и желае любовта й към конните надбягвания да остане тайна. Нали разбирате, драги господине — прошепна тя, като хвана ръката му в своята и я стисна лекичко. — Ние, дамите, разчитаме на джентълмени като вас да поддържат репутацията ни.

— Не се страхувайте, лейди Талиен — отвърна кметът и се изчерви силно, когато тя го погледна изпод ресниците си. — Тайната ви е в пълна безопасност с мен. Маркиз Редвърс няма да узнае нищо от мен, освен факта за прекрасното, великодушно дарение за нашите надбягвания.

— Не знам как да ви се отблагодаря, господин кмете. Ако някога дойдете в Лондон, трябва на всяка цена да ми се обадите… заедно със съпругата си, разбира се — добави с престорено смущение тя, за да му даде да разбере какво всъщност имаше предвид.

— Кълна се, това е… изключително великодушно от ваша страна, милейди, изключително мило, изключително…

— Не е изключено да се видим по-късно, скъпи господине — прекъсна го Бела, за да сложи край на смаяните му заеквания. — С моята племенница може да се отбием в дома на маркиз Редвърс. Надявам се няма да разкриете, че се познаваме.

— Не, разбира се, че няма да направя такова нещо. Устните ми са запечатани, милейди. Можете да разчитате на мен… абсолютно!

 

 

Той обаче се изчерви силно и разля малко бренди от чашата си, когато същия следобед в Касълрей обявиха пристигането на Бела и Сара.

— Казах ти! По-добре щеше да бъде да отговорят на кмета, че не сме тук — прошепна Джак в ухото на Венера, когато видя на прага си двете дами от семейство Палмър… на доста голямо разстояние от обичайното си местонахождение.

— Скоро ще можем да кажем довиждане на всички — отвърна все така шепнешком младата жена. — Забрави ли за срещата си с епископа.

Маркизът се изсмя. Имаше ли нещо, което да я накара да изгуби самообладание? И вече в значително по-добро настроение, впери поглед в двете дами, които прекосяваха безкрайното пространство между вратата и средата на салона. Реши да даде на посетителите си още десет минути, преди да сложи край на целия този абсурд.

Докато представяше гостенките си, Джак се учуди на смущението на кмета, но го отдаде на провинциалните му маниери и присъствието на две ослепителни дами. Венера, от своя страна, отбеляза с любов той, ги заслепяваше въпреки обикновената си муселинена рокля, взета назаем от преди малко заминалата си шивачка. Последната беше обещала утре да донесе три напълно завършени и значително елегантни рокли.

— Каква изненада да ви видим в Касълрей, мис Дюра — отбеляза безгрижно Бела.

— Каква изненада да ви видя толкова далеч от Лондон, лейди Талиен — отвърна Венера, усещайки лекия допир на бедрото на Джак, с когото седяха един до друг на канапето.

Напрегнатите погледи на посетителките ги караха да се чувстват като че ли дори още по-близки, да се усещат осезателно един друг.

— Мис Дюра обеща да ме посъветва във връзка с проекта ми за нов лазарет в Касълрей — намеси се маркизът, като се облегна леко на рамото на французойката.

Икономът наливаше чай на дамите, но те сякаш не забелязваха, толкова напрегнато се взираха в своите домакини.

— Колко очарователно.

Тонът на Бела не беше особено любезен, въпреки всички лекции, които бе изнесла на своята племенница. Онази проклетница седеше буквално в скута на Джак и в гърдите й се разгоряха всички форми на ревност.

Настъпи мълчание и кметът побърза да запълни празнината.

— Дойдох да донеса една много хубава новина на лорд Редвърс — заяви нервно той. — Наистина много хубава… т.е. изключително хубава…

Очевидното смущение на кмета изпълни сърцето на Венера със съжаление и тя реши да се намеси.

— Великодушното дарение е направено за местните конни надбягвания. Кметът бе така добър да уведоми Джак веднага.

— Колко мило — произнесе Бела, без да обръща внимание на вълнението на кмета.

— Какви надбягвания? — попита Сара, която не беше уведомена за този план… и с основание.

— Местните — обясни маркизът.

— Нуждите на конните надбягвания са напълно задоволени. Действително — отбеляза кметът.

Лейди Талиен го изгледа унищожително и той затвори нещастно уста. Джак точно се питаше дали да не намали десетте минути на осем, когато Венера попита любезно:

— Харесва ли ви първият ви сезон засега, мис Палмър? Аз си спомням с умиление моя.

— Несъмнено е много по-забавно, отколкото да стоиш в класната стая или да свириш на пиано, въпреки че винаги съм обичала уроците по танци, а всичките ми нови рокли са…

— Напоследък Сара се чувстваше леко отегчена — прекъсна я леля й, — затова решихме да се отбием за няколко дена във Фарли Хаус и да се насладим на мира и спокойствието там.

В ентусиазма си девойката бе забравила неприязънта си към французойката, която й се стори по-скоро симпатична, както и своята роля в осъществяването на плана. След това напомняне обаче, побърза да се отпусне назад и да заяви с немощен глас:

— Опасявам се, че се чувствам доста уморена. Фарли Хаус ще бъде истински рай със своето спокойствие.

Джак успя да сподави усмивката си, а Венера отбеляза със забележително спокойствие:

— Аз също преживях моменти на изнервяне по време на първия си сезон. Темпото на забавленията е наистина изтощително.

— Нали? Имам предвид, всички тези балове всяка нощ, вечери, да не говорим за следобедните чайове и мюзикли. Сменям тоалетите си по пет пъти на ден, и…

Острият поглед на леля й я накара да млъкне.

— Виждате колко превъзбудено е бедното момиче. Не е останало нищо от обичайното й спокойствие.

Усмивката на Бела беше като залепена на лицето й.

— Напълно ви разбирам и двете. Нали знаеш, Джак, колко бурно е разписанието на дебютантките. — И Венера се усмихна топло.

— Изпълнен съм със симпатия — отвърна той престорено сериозно.

Ако визитата не приключеше съвсем скоро, маркизът нямаше да издържи още дълго и щеше да избухне в смях. В този момент икономът съобщи за пристигането на нов посетител; съобщението изтри всяка мисъл за усмивка от мислите му.

— Доста далеч от Девън си стигнал — заяви той, още преди братовчед му да бе успял да стъпи с двата крака в стаята.

— Отивам на север с намерението да обиколя пеш някои места.

— Не думай.

— Чувствам нужда от движение — продължи с лъжите Тревър. Същевременно реши, че французойката изглеждаше дори още по-добре на дневна светлина. Пулсът му се ускори от притеснение. — И, тъй като минавах наблизо…

— Толкова скоро ли ти свършиха парите? — промърмори Джак.

— Не, въпреки че не бих се отказал от нещо допълнително.

— Ще трябва да говориш с моите банкери.

— Те правят това, което им кажеш ти — отвърна гостът.

Маркизът нямаше желание да обсъжда издръжката, която плащаше на братовчед си.

— Значи тогава има друга причина за посещението ти?

— Не мога ли да ти се обадя просто ей така, без причина?

— Какво се надявате да видите при тази обиколка, която ви предстои? — осведоми се учтиво Венера.

— Нямам точно планиран маршрут. Скоро ли напускате Англия?

Смутен от нетактичността на своя братовчед и от съшитото с бели конци извинение за посещението, дадено от Бела, Джак реши, че безмилостното отношение на гостите изисква безмилостен ответ.

— Скъпа, да разкрием ли вече радостната новина?

Погледът, който насочи към Венера, бе напълно безизразен.

— Зависи от теб, скъпи — усмихна се грациозно тя, импровизирайки с лекота.

Той я хвана за ръката, изгледа я с обожание и се обърна към новодошлите.

— Щастлив съм да съобщя, че двамата с мис Дюра се сгодихме.

Заслужаваше си да го каже заради шока, който се изписа по лицата на неговите посетители.

Сега бе ред на Венера да наруши гробната тишина, която се бе възцарила.

— Аз бях не по-малко изумена от вас. Лорд Редвърс ми направи предложение след съвсем кратко познанство. Но затова пък беше прекрасна изненада.

И се усмихна до уши на маркиза, но зелените й очи го погледнаха замислено.

— Бях поразен от любов — обяви драматично той, а Тревър и Бела се запитаха дали бе възможно да се е напил толкова рано през деня.

— Това е невъзможно! — Острият писък на Сара разцепи въздуха и се издигна към тавана. — Бела! — извика тя и се обърна към леля си. — Та ти каза, че лорд Редвърс ще бъде м…

— Последният от ергените на висшето общество, който ще се ожени — намеси се, без да губи и миг лейди Талиен. — Лорд Редвърс, вие действително изумихте всички ни. — Но тъй като си беше подозрителна по природа, побърза да доуточни: — Определихте ли вече дата?

— С мис Дюра все още не сме достигнали до единно мнение за подходящия момент… и място.

— Лорд Редвърс предпочита да го направим скоро, нали така, скъпи? — Французойката го изгледа с нежност.

— При дадените обстоятелства… — Очевидно бе решил да бъде безумно смел. — … колкото по-скоро, толкова по-добре, нали, скъпа моя?

И се ухили до уши. Бела хлъцна.

— Какво? — извика Сара, забелязала, че бузите на леля й побеляха като платно.

— Нищо, скъпа — отвърна лейди Талиен, стиснала мрачно уста. — Нашите поздравления, разбира се — продължи тя, макар тонът и изражението й да показваха по-скоро желание да убие някого, отколкото да раздава поздравления. Изправи се сред облак коприна; дребното й телце бе вдървено от ярост. — Хайде, Сара, предстои ни още доста път.

— Бихте ли ми позволили да пътувам с вас? — Тревър се изправи светкавично на крака, но не забрави да продължи да поддържа измислицата за своята пеша обиколка. — Поне за няколко мили.

— Чудесно — отвърна отривисто Бела, стиснала в юмруци скритите си в ръкавици длани. — Приятен ден, лорд Редвърс, мис Дюра.

Едвам удържаше гнева в гласа си.

Само след минута неканените гости се разотидоха. Остана само кметът. Успокоен отново, Джак обсъжда още известно време, както го изискваше любезността, предстоящите конни надбягвания, преди да се извини с вече уговорена среща.

Изпрати посетителя си до каретата му. Бе искрено привързан към местния представител на властта, който, подобно на много провинциални дребни благородници, се радваше на обикновен живот, изпълнен с лов, конни надбягвания и другарски разпивки. Щом изпрати и последния гост, маркизът възвърна доброто си настроение и когато се върна в салона вече си подсвиркваше.

— Това определено беше изненада — отбеляза Венера, като вдигна за поздрав към него чашата си с шери. — Не можа ли да прибегнеш до нещо не така възпламеняващо като съобщение за годеж?

Той поспря за момент, а след това сви рамене.

— Ако са дотолкова отчаяни, че да изминат всичкия път дотук и да нарушат уединението ни, за да открият състоянието на нашите взаимоотношения, заслужават да им остане кървав белег.

— Безсрамно зъл си.

Гледаше как се приближава към нея, изпълнена с щастливо очакване. От него се излъчваше мъжка сила, толкова мощна, че тялото й реагираше веднага дори само при вида му.

— Но ме харесваш, въпреки това… или може би именно поради това.

Тонът му бе закачлив. Отпусна се до нея и започна да гали нежно бедрото й със собственически жест.

— Да не искаш да кажеш, че не съм достатъчно благоприлична?

Остави чашата си, обърна се към него и преплете ръце около врата му.

— За щастие — прошепна Джак и прокара върха на показалеца си по пълната й долна устна. — И тъй като не съм те любил от… — повдигна вежди, докато пресмяташе — поне трийсет минути, бих ли могъл да събудя интереса ти към този малък, но удобен диван?

— Ами прислугата?

Салонът беше обширен и отворен, и макар двойната врата към вестибюла да бе затворена в момента, нямаха почти никакъв шанс да скрият какво става, ако някой влезеше.

— Би ли искала да наблюдават?

Очите му светнаха развеселено.

— Имах предвид да не ни смущават!

— Няма, освен ако не викаш много силно и не ги накараш да помислят, че имаш нужда от помощ.

— А иначе са добре обучени да не се показват ли?

В гласа й прозвуча лека обида.

— Не ме гледай така. Не водя жени тук. Факт, който сигурно си забелязала, когато пристигнахме и прислугата зяпна, щом те видя.

— Това беше доста мило. — Успокоена, младата жена го целуна леко по бузата.

— Добре се позабавлява, нали?

— Разбира се, скъпи. Защо да не се позабавлявам? Да накараш прочутия лорд Редвърс да коленичи не е малко, така поне ми казаха.

Той я изгледа изненадано.

— Кой ти го каза, ако смея да попитам?

— Камериерката, която ти ми даде. Хати знае абсолютно всички клюки, свързани с известната ти особа. Всички момичета от персонала са влюбени в теб, между другото.

Маркизът завъртя очи към тавана.

— Не вярвай на всичко, което чуваш.

— Това е напълно вярно. — Усмивката й беше дяволита. — Хати ми обясни, че сексуалните ти подвизи били причина за дълбоки въздишки и изпълнен с надежда копнеж. Би могъл да имаш цял харем, ако пожелаеш.

Джак направи гримаса, искрено смутен.

— Хати си измисля, можеш да бъдеш сигурна. Никога дори не поглеждам към прислужниците.

Скандалното поведение на баща му с камериерките бе станало причина да даде обет за пълно въздържание спрямо женската половина на домашния персонал. Тази добродетел го отличаваше ярко от повечето представители на аристокрацията, които гледаха на прислужниците като на полагаща им се по право плячка.

— Значи тук, в Касълрей, ще се радвам на цялото ти внимание.

Той я погали нежно по гърба.

— Абсолютно пълно и цяло.

— Очарователен подарък от мъж с твоята репутация.

— Не се съмнявам, че ще прекарам чудесно в твоята компания.

— Ааа… скрити подбуди.

Устните й се разтегнаха бавно в усмивка, докато пръстите й си играеха с тъмните къдрици на тила му.

— Винаги ги имам, когато съм с теб. Чувствам се като обсебен от желанието си за теб, затова никога не трябва да се питаш какво искам.

— Струва ми се странно, че сме така погълнати от тези желания. Ти какво мислиш?

— И на мен ми се струва странно. Но не съм толкова глупав, че да си задавам въпроси, когато става дума за удоволствие.

— Хедонист първа степен.

— От години го практикувам.

— Каква щастливка съм само.

— Какви щастливци сме и двамата.

— Поне до пристигането на следващата група любопитни посетители.

Младият мъж изсумтя недоволно.

— Няма да си бъдем вкъщи за никакви посетители повече. Дори на прага да се появи самият Христос.

Венера прокара бавно пръст по бузата му.

— Даваш си сметка, че малката ти измама няма да издържи дълго. Скоро ще трябва да те изоставя.

— Не толкова скоро, надявам се — усмихна се той. — Имам нужда да си отдъхна малко от разните Бели на този свят.

— Или младите Сари. Тя се разстрои доста, като разбра, че надеждите й за брак са разбити на пух и прах.

— Спести ми разговорите за младите Сари — изпръхтя с отвращение маркизът. — Всички те са кръгли нули, без капка мозък в главата. За разлика от теб.

— Моите родители вярват в обучението.

— Колко странно. Сигурно заради това те обожавам.

Младата жена запърха с ресници, имитирайки насмешливо опитите за флирт на въпросните създания.

— Винаги съм привличала мъжете с приказките си.

Джак се почувства объркан от откритието, че поведението й всъщност не беше ограничено единствено в сексуалната област. В главата му настана сблъсък на противоречиви мисли; досега сексът бе неизменно единственият критерий при избора на женска компания. Изнервен от това заключение той реши да не задълбава повече в тази посока. Все пак красивата жена в обятията му беше топла, изпълнена с желание, прелестно развратна. Можеше да се отдаде на далеч по-приятни неща от правенето на равносметка и поставянето на нови стандарти.

— Според теб — започна Джак, като заразкопчава роклята й, — кабинетът на лорд Ръсел ще се заеме ли този сезон със законопроекта за реформата?

— Мисля аз да се заема с теб, но на пода — прошепна Венера. — Този диван е много малък.

— Наистина си очарователна в приказките.

— Стараем се, милорд. Бихте ли желали да ви докарам до оргазъм с приказки?

Младият мъж се засмя.

— Предпочитам да достигна до оргазъм посредством усещанията. А ако диванът ти се струва малък, с най-голямо удоволствие ще задоволя желанието ти за килима…