Джоузеф Глас
Очи (6)

5

Един час след заседанието с Голд и Уедърс, в един празен кабинет близо до този на Дейвид, Сюзън се срещна с родителите на Патси Моргенстърн.

Майката беше към четиридесетгодишна пълничка жена, която би изглеждала весела, ако не беше крехкият тревожен поглед в очите. Сюзън го беше видяла на снимката в жилището на Патси, но сега беше още по-осезаем поради скръбта, изписана върху лицето й.

Бащата седеше наведен напред, уж за да слуша Сюзън, но всъщност едрото му тяло се накланяше към съпругата му, сякаш за да я защити. През целия разговор той я държеше за ръката.

— Съзнавам колко сте разстроени — заговори Сюзън — и не ми се иска допълнително да ви натоварвам, но ние вярваме, че ако успеем да научим повече за Патси, можем да открием някоя следа, която да ни отведе до убиеца.

— Нищо не разбирам — обади се госпожа Моргенстърн. — Патси беше щастливо и нормално момиче. Нормално във всяко отношение. В живота й нямаше нищо, което да доведе до подобно нещо. Изпращаме дъщерите си в университета, за да учат, а не да ги убиват.

По бузите й тихо потекоха сълзи. Съпругът й я стисна за ръката и погледна към Сюзън.

— Ще направим всичко, което можем, за да ви помогнем — промълви той и се закашля.

— Доколкото разбирам, инспектор Голд ви е разпитал за приятелите и колегите на Патси в университета — продължи Сюзън. — Аз няма отново да ви занимавам с това. Знам, че сте уморени и искате да се приберете у дома. Иска ми се само да ми разкажете за интимния живот на Патси. Момчета, срещи…

— Излизаше с момчета като всяко друго момиче — бързо отвърна госпожа Моргенстърн. — Тя беше чудесно, нормално момиче. Нищо не разбирам.

За Сюзън не беше никак трудно да види как майката се старае на всяка цена да представи Патси като напълно нормална. Едва ли щеше да научи нещо смислено от нея.

— Господин Моргенстърн, Патси доверявала ли ви е нещо за момчетата, с които се среща в училище? Да ви е молила за съвет, например?

Той поклати глава.

— Тя не говореше много за тези неща. Нито в колежа, нито в училище. Беше прекалено чувствителна на тази тема. Заради ръста си. Но имаше много приятели. Излизаше често и се срещаше с много хора.

Той погледна към жена си сякаш за потвърждение.

— Водеше напълно нормален живот — заяви отново госпожа Моргенстърн. — Нормален във всяко отношение. Нямаше нищо… Нищо!

Сюзън долавяше зад чисто майчинското желание на госпожа Моргенстърн да защити рожбата си някакво смущение по отношение на секса. Личеше й, че е скована и неуверена в себе си. За нея сексът беше по всяка вероятност болезнена тема. Ако това е бил проблем и за дъщерята, навярно не й е било лесно. Сюзън започваше да разбира дилемата на Патси. Високо момиче, навярно не е излизала с много момчета в училище, не е можела да споделя чувствата с майка си заради прекаленото й желание да я предпази от опасностите, свързани със секса.

Сюзън искаше да поговори насаме с господин Моргенстърн. От друга страна Патси едва ли е споделяла много с баща си. На нейната възраст малко момичета постъпват така.

— Психолозите твърдят, че момичетата често вземат за образец начина, по който майката е била ухажвана като момиче — реши да рискува тя. — Ще възразите ли, ако ви помоля да ми разкажете как сте се запознали вие двамата?

— Ние се познавахме и ходехме заедно още от училище — обясни господин Моргенстърн. — В Шампейн, където сме отраснали и двамата. Баща ми продаваше коли там и там се пенсионира. Бащата на Диана работеше в застрахователна компания на недвижими имоти. Семействата ни се познаваха. Оженихме се точно преди да отида да уча в колежа.

— И Патси е била първото ви дете?

Майката кимна, като избягваше да погледне Сюзън в очите. Господин Моргенстърн се размърда на стола си.

— Патси беше ли като другите ви две деца? — попита Сюзън.

— Малко по-умна, бих казал. — Господин Моргенстърн се обърна към жена си: — Нали така, Диана? Патси беше много умно момиче.

Очите на жена му се напълниха със сълзи при думата „беше“.

— О, господи — изохка тя.

Сюзън се приближи и докосна ръката й.

— Ужасно е — рече тя. — Не се стеснявайте, дайте воля на чувствата си. Няма нищо по-болезнено от това да загубиш първородното си дете.

Госпожа Моргенстърн кимна. Сюзън отново забеляза бързия поглед, който тя скришом хвърли към мъжа си.

— Как се чувстваше като спортистка? — попита Сюзън и се обърна към него. — Стремежът й към по-високо образование пречеше ли на спортните й занимания?

Той поклати глава.

— Тя беше много дисциплинирана. Разпределяше времето си много добре. Имаше достатъчно време за учене, както и за тренировки. Не й оставаше много време за близките. Но ние разбирахме положението й. Имаше големи възможности и полагаше много усилия да ги реализира.

Сюзън отново получи усещането, че й представят официална версия за живота на Патси. Силните сигнали от докосването на вещите на Патси в жилището й говореха друго.

— А отношенията с момчетата? — настоя тя. — Спортът ограничаваше ли я в това отношение, докато беше в училище?

Бащата се наведе напред.

— Нямаше си постоянен приятел — каза той. — Децата ходеха най-вече на групи. Нали знаете — на кино, на екскурзия, по купони. Тя много ходеше по такива места, но нямаше някое определено момче…

Сюзън виждаше, че темата кара госпожа Моргенстърн да се притеснява.

— Съжалявам, ако ви притеснявам с въпросите си — рече тя. — На Патси беше ли й трудно в гимназията?

— Не бих го нарекъл трудно само по себе си — започна бащата.

— Не разбирам защо едно момиче трябва непременно да тръгне с първото срещнато момче — прекъсна го госпожа Моргенстърн. — Патси беше много заета. Но беше напълно щастливо и нормално момиче. Излизаше и се срещаше с хора колкото е необходимо.

— Изразявала ли е съжаление, че си няма постоянен приятел? — попита Сюзън.

— Не, никога. Защо изобщо едно момиче непременно трябва да има постоянен приятел? В повечето случаи това само създава проблеми.

Госпожа Моргенстърн говореше необичайно разпалено. Съпругът й извърна лице настрани.

— Патси искаше да постигне нещо в живота си — завърши майка й. — Не й трябваше никакъв приятел. Не е съжалявала. Беше щастливо, нормално момиче. Нормално във всяко отношение!

Сюзън се облегна назад. Нямаше смисъл да продължава в тази посока. Може би по-късно ще може да поговори насаме с бащата. За момента беше най-добре да ги остави да се отдадат на скръбта си.

Тя се извини и отиде в дъното на коридора в кабинета на Съдебномедицинската лаборатория, където Дейвид Голд пиеше кафе от пластмасова чашка и гледаше втренчено през прозореца.

— Успя ли да научиш нещо? — попита той.

— Твърде малко. Не желаят да споделят нищо. Особено майката. Разбрах все пак, че Патси не се е радвала на голям успех сред момчетата в училище. Срамувала се е от ръста си. Не е имала приятел.

— Нещо друго?

Сюзън кимна.

— Подозирам, че Патси е била зачената преди родителите й да се оженят. Тя е била най-голямото от трите им деца. Родителите са се оженили веднага след завършване на гимназията. Майката определено се притеснява, когато стане дума за секс.

Голд остави чашката с кафе.

— Значи не успя да научиш много.

— Не, не успях.

— Едва ли има смисъл да им казваме нещо по този въпрос — рече той, като докосна папката на бюрото.

— Какво е това? — поинтересува се Сюзън.

— Открили са следи от сперма. Съдебният лекар твърди, че е правила секс в рамките на шест часа преди убийството.

Сюзън го изгледа продължително.

— Съответства ли на пробата от слюнка върху мивката? — попита тя.

— Изследването за ДНК още не е готово — отвърна той, — но съдебният лекар каза, че вероятно да. Същата кръвна група.

Голд се изправи и скръсти ръце, едновременно доволен и погнусен.