Джоузеф Глас
Очи (34)

33

Така минаха десет дни.

Агентите на ФБР се отчайваха все повече. В случаите на отвличане на дете, ако до два дни след изчезването на детето не бъде поискан откуп, това почти винаги означаваше, че детето е мъртво.

Издирването продължаваше по летища и други входно-изходни пунктове из цяла Южна Америка, където се знаеше, че Арнолд Хейз се е установявал преди доста години. Може би щеше да кацне някъде там заедно с момчето. Не беше много вероятно, но все пак възможно. Хейз знаеше, че държи много силна карта. Може би все пак щеше да реши да я покаже.

Някои от средствата за масова информация проявяваха уважение към болезненото положение на Сюзън. Други не. Покрай жилището й постоянно висяха журналисти и репортерски коли, повече на брой, отколкото по време на епизода с Кайл Стюарт. Сградата се охраняваше денонощно от екип полицаи, които да ги държат настрани.

ФБР не разрешаваха на Сюзън да отиде в кабинета си. Мерките за сигурност там не бяха толкова засилени, освен това трябваше да си бъде вкъщи, ако се обадеха да преговарят за откупа. Пациентите й бяха поети от друг психиатър за известно време.

Сюзън беше отслабнала. Навярно вече тежеше под петдесет килограма. Бузите й хлътнаха. Бледността й тревожеше Каролин. Сюзън се насилваше да яде, но не можеше да задържи повечето храна. Лежеше с часове на леглото и гледаше в тавана. Дори на Дейвид Голд му беше трудно да говори с нея, толкова объркан беше погледът й.

Голд вече се замисляше над това как ще утешава Сюзън. А и собствената му мъка го терзаеше. Усещаше как скръбта изсмуква силите му. Той също беше изгубил всякакъв апетит. Като се погледнеше в огледалото, виждаше хлътналите си очи. Според него Майкъл сигурно вече беше мъртъв. Синът, който не бе имал, единственият син, който желаеше да има.

Ейбъл Уедърс благоволи да слезе от висините, които обитаваше, за да посети Сюзън. Когато излезе от стаята й, имаше изтощен вид.

— Не беше лесно — сподели той с Голд.

— Знам.

— Тя изглежда така, сякаш вътре в нея е избухнала бомба.

Голд можа само да кимне. Чувстваше се като член на семейството край леглото на болен в крайните стадии на смъртоносна болест.

— Според теб има ли някакъв шанс? — попита Уедърс.

Голд го погледна.

— Какво искаш да кажеш?

Уедърс се зачерви от гняв.

— Само да го пипна това копеле…

Той си тръгна, след като стисна здраво ръката на Голд. За първи път, откакто го познаваше, Уедърс имаше вид на действително развълнуван от съдбата на друго човешко същество.

В деня след посещението на Уедърс един от дежурните полицаи повика Голд на входната врата на жилището.

— Да го пусна ли? — попита той и посочи високата фигура в коридора.

— Остави това на мен.

Голд отвори вратата и се озова лице в лице с Арън Лазаръс, застанал там с шапка в едната ръка, а другата държеше протегната напред за поздрав.

— Сюзън ще се зарадва, като разбере, че сте идвали — каза Голд. — Но засега мисля, че е по-добре да не я виждате.

Голд се замисли за Лазаръс. Сюзън беше спасила живота на неговата дъщеря в замяна на живота на сина си. Появата на Лазаръс би могла да й напомни за това.

— Кой говори за виждане? — попита Лазаръс с леко възмутен вид.

— Тогава защо сте дошли? — попита Голд.

— За да поседя тук, не може ли?

Голд се замисли, после се засмя.

— Тук има една дама, която прави най-лошото кафе на света — каза той. — Готов ли сте на такава жертва?

— Инспекторе, лошото кафе не може да ме уплаши.

Голд се дръпна и пусна Лазаръс да мине.

— Сигурно.

 

 

Голд прекара безброй часове с Том Кастанеда и останалите агенти, за да разгледат случая от всички възможни ъгли. От време на време се обаждаха техни колеги от цялата страна. Новините не бяха добри. Никакъв напредък. Всеки път се оказваше, че поредният свидетел не е видял нищо съществено. Разследването скоро щеше да навлезе в чисто формална фаза. Работата щеше да продължи, но без никакви надежди за успех.

И тогава получиха известието за искания откуп.

Появи се под формата на неумело опакован пакет, адресиран до Чикагското полицейско управление. Самата бележка беше надраскана на лист с размери десет на двайсет и пет сантиметра. Притисната беше между две парчета зъболекарски моделин.

Пакетът беше с клеймо от Сиатъл.

Специалистите по почерци се заеха с бележката, а зъболекарят на Майкъл долетя от Калифорния. Същата вечер в осем часа се събраха на заседание. Присъстваха Уедърс, двама от подчинените му прокурори, трима инспектори от полицията, двама агенти от ФБР и една специалистка по зъбни захапки от лабораторията по криминалистика. На заседанието присъстваше също и мъж на средна възраст с посребрени коси и тъмен загар. Казваше се доктор Сейлър и беше зъболекарят на Майкъл.

Уедърс изглеждаше особено развълнуван. Голд не можеше да определи дали защото се надява Майкъл да е жив, или защото надушваше журналистическия интерес към откупа за момчето.

— Да започнем подред — рече Уедърс. — Данните съвпадат ли?

Доктор Сейлър кимна.

— Миналият ноември правих снимки на Майкъл — обясни той. — Имам и доста бележки за зъбите му. Два от кътниците в момента растат. Отпечатъците са от зъбите на Майкъл. Сигурен съм.

Той държеше отпечатъците в ръка с притеснен вид.

— А самият материал? — наведе се напред единият от инспекторите. — Някаква идея откъде е взет?

— Не особено — отвърна единият от федералните агенти. — Най-обикновен зъболекарски моделин. Може да е взет от която и да е от стотиците фирми за стоматологични материали. В момента проверяваме всички местни фирми, но без особена надежда.

Голд се обърна към специалистката от лабораторията по криминалистика.

— Според вас възможно ли е отпечатъкът да е взет постмортем? — попита той.

Специалистката, хубава млада жена, чиято кестенява коса беше прибрана назад на конска опашка, поклати глава.

— Не може да се каже — обясни тя. — Ако детето е било вкочанено, доста трудно би било да се вкара моделинът в устата, за да се направи отпечатък. Но послесмъртният ригор трае не повече от осем часа. Отпечатък може да се вземе и след това. За съжаление измененията, настъпили в устата след смъртта, не биха могли да се забележат по отпечатъка. Материалът е прекалено твърд, за да се отбележи нещо друго, освен зъбите.

— Значи нямаме представа дали детето е живо или мъртво — обобщи Уедърс, събрал пръстите на ръцете си.

— Не, господине. Засега нямаме доказателства за това.

Бележката с искането за откуп беше на шрайбпроектора и там пишеше:

МОМЧЕТО Е ПРИ МЕН. ТРИ МИЛИОНА ДОЛАРА В ДРЕБНИ БАНКНОТИ НЕБЕЛЯЗАНИ. ЧАКАЙТЕ ОБАЖДАНЕТО МИ.

— Някакви идеи? — обърна се Уедърс към останалите.

— Според мен искането за пари е само заблуда. На него му трябва нещо повече от пари.

— Живо ли е детето? — настояваше Уедърс.

Федералните агенти свиха рамене.

Голд продължи:

— Според мен неговият план е друг. Цялата история с отвличането цели само да спечели време и да ни държи на тръни.

— Може би си прав — отбеляза Уедърс. — Само че как се отразява това върху въпроса за детето? При това положение, все още ли му е нужен жив заложник?

Около масата отново се възцари мълчание. Никой не знаеше какво да отговори.

— Едно е ясно — продължи Уедърс. — Този тип изчака десет дни, само за да ни размекне. Снимката на момчето е навсякъде. Пресата е полудяла. Целият град е на нокти. Според мен Хейз постигна до голяма степен това, което желаеше.

— И още нещо — намеси се Кастанеда. — Хейз е притиснат до стената. Дотук успя да издържи, без да имаме никаква улика срещу него. Той може да си позволи да протака. Където и да се намира, явно се чувства на сигурно място.

Уедърс въздъхна отчаяно.

— Е, и как ще процедираме? — попита той. — Както при обикновено отвличане ли?

— Според мен да — обади се по-старшият федерален агент. — Когато се обади, ще преговаряме. Ще поискаме доказателство, че детето е живо. Ще обсъдим откупа, мястото за получаване…

— И ще научим каквото можем — допълни Уедърс. — И ще се молим това да е достатъчно.

— Щом желаете да действаме по този начин — каза Кастанеда.

— По кой начин? — попита Уедърс.

— Ако наистина искате да се опитате да върнете детето.

Последва мълчание. Всички знаеха, че съществува възможност да се откажат от опитите да върнат Майкъл жив и да се съсредоточат върху това да пипнат Хейз, преди да се е измъкнал от страната. Всъщност, тази акция би могла да бъде проведена тайно, докато пред пресата се твърди, че се прави всичко възможно за спасяването на детето.

— Вървете по дяволите. Ще върнем детето — отсече той.

Агентите кимнаха. Дейвид Голд си пое дъх.

— Сега да се върнем към бележката — каза Уедърс.

Кастанеда представи Рой Кънингам, специалист по анализ на документация и почерци от Куонтико. Кънингам, хубавец, който беше по-младо и не толкова закръглено копие на Джон Траволта, отвори куфарчето си и извади оттам силно увеличени снимки върху специална гланцова хартия.

— Печатните букви не дават много възможност за анализ — започна той, — но пък имахме късмет със самата хартия. Разгледайте снимките.

Той ги раздаде около масата.

— Това е един нов метод за анализ на документи, разработен за първи път от тайните служби — обясни той. — Изследваният документ се поставя върху специална метална решетка и върху него плътно се разстила специална пластмасова материя, нещо като прозрачно фолио. Целта е да се прилепи листът с пластмасовото фолио колкото е възможно по-плътно към решетката. След това се обработва с химикал, подобен на тонера на копирна машина, който прилепва към електростатично заредените места. Когато хартията се отдели от наложената върху нея плака се проявяват всички допълнителни изображения върху страницата.

— Какво означава допълнителни изображения? — попита Голд.

— Ако листът е взет от купчина листове или бележник, става дума за нещата, писани на листовете върху дадената страница — обясни Кънингам. — Не само че виждаме какво е било писано, но можем дори да определим последователността, в която са били написани и откъснати отделните листове. С други думи, кой лист над кой друг е бил. Освен това можем да установим и кои думи са били преписани, ако има такива.

Той посочи снимките, които беше раздал около масата.

— Бележката за откупа е откъсната от бележник — продължи той. — Получихме изображение от трите листа над съответния лист, на който е написана бележката. Написаното е интересно да се види.

Дейвид Голд получи на свой ред снимките. За него беше невъзможно да разчете написаното на липсващите страници.

— И какво пише там? — попита той.

— Върху страницата точно над бележката за откупа е написан адрес — отвърна Кънингам. — Диърлъв роуд №10385. Това е жилищен комплекс в Гленвю, близо до въздушната база.

Голд разгледа внимателно едва забележимите следи върху снимките. Постепенно написаното се избистри пред погледа му.

— И какво открихте в Гленвю? — попита той.

— Сега ще стигна дотам. — Кънингам посочи втората снимка. — На следващата страница има следната бележка: ORD-LAX 453 3/11 2:25 P.M.

— Полет от Чикаго за Лос Анджелис — поясни Голд.

— Само че не е полетът на Майкъл — вмъкна Кастанеда.

— Какво тогава? — попита Голд. — Проверявал е различни полети за себе си?

— Не знаем със сигурност — отвърна Кънингам, — но проверяваме списъците с пътници на тези полети. Може оттам да излезе нещо.

Третата страница беше още по-трудна за разчитане от първите две. Голд примижа, но така и не успя да разчете написаното.

— Вие момчета имате по-добро зрение от мен — въздъхна той.

Кънингам се засмя.

— Разчетохме го с помощта на компютър. И ние не успяхме да го разчетем с просто око. Но накрая успяхме. АТА 733 ORD-MEX $775х2.

— Какво е това МЕХ? — попита Голд.

— Летището на Мексико сити — отвърна Кънингам, загледан в снимките. — Възможно е Хейз да се кани да вземе този полет. Нали виждате, че е отбелязана цената на билета по две.

— Господи — възкликна Голд. — Записал е данните за полетите върху същия бележник като искането за откуп.

Кънингам кимна.

— Хората не подозират с какви методи работим. Всички са наясно, че ако човек натиска силно, написаното ще се отбележи върху долните страници. Но никой не се замисля за това, което вече е отбелязано върху страницата, на която пише. Именно това е и нашият коз в случая.

— И какво ще правим сега? — попита Уедърс.

— Както виждате, за полета за Мексико няма дата — обясни Кънингам. — Ще проверим списъците на пътниците за всички скорошни дати дотук и разбира се от тук нататък. Като, разбира се, специално проследим пътуващите деца. И ще се опитаме да предвидим всички клопки, които Хейз ни е заложил.

— А самият бележник? — попита Уедърс. — Възможно ли е да се проследи?

— Това е все едно да търсим игла в купа сено — отвърна Кънингам. — Но за всеки случай го проверяваме. Обикновен бележник, евтин, среща се по всички офиси и канцеларии. Изпратил съм няколко души да обиколят и да проверят.

Уедърс се огледа около масата.

— Значи засега това е всичко, нали?

Останалите кимнаха.

— Благодаря ви — рече той. — Вие продължавайте. Аз ще се погрижа за събирането на трите милиона.

За първи път от изчезването на Майкъл в стаята се възцари сравнително оптимистичен дух. Арнолд Хейз беше оставил диря. Едва забележима, разбира се, но пък работата на хората около тази маса беше да проследят едва забележими дири.