Елизабет Гейдж
Булевардът на залеза (69)

Х

— Руса… много млада… красива…

Беше смайващо лесно. Предположението на Уоли за Маями се оказа правилно.

Следите на малкото момиче изникнаха веднага. Хората я помнеха като идеалното дете проститутка — машина за чукане, която можеше да спечели по хиляда долара на ден, преди да е навлязла в юношеството.

Но сега Уоли трябваше да действа по-предпазливо, защото мъжете, които му говореха за Кристин, не говореха за дете. Познаваха я като жена. Беше жива и много активна. И опасна.

Уоли напредваше предпазливо, като се преструваше пред всеки сводник, комарджия или проститутка, които разпитваше, че иска само да спи с Кристин. Задаваше въпросите с тона на очарован човек, очите му гледаха маниакално.

Провеждаше разговорите внимателно и никога не задаваше много въпроси на един и същ човек. Така разкриваше като части от мозайка смайващите факти от професионалния живот на Кристин.

Научи за Рей д’Анджело — за кратко време покровител на малката Кристин, и за смъртта му от ръката на детройтския синдикат. Научи смразяваща история на Нунцио Лугата — самият той вдъхващ страх, и за тайнствената му смърт чрез удушаване, приписвана от някои хора на нежните, измамно слаби ръце на Кристин.

Научи, че за разлика от Алития не упражняваше занаята, за да удовлетворява извратени, а може би и ненормални прищевки. Поради това не се задоволяваше с изпаднали изнудвачи, комарджии и дребни мошеници, които да я покровителстват и да ръководят кариерата й. Внимателно подбираше сводниците си и един по един печелеше за съюзници мъже, по-могъщи от предшествениците си.

Кристин беше интелигентна. Но за разлика от майка си не беше ексцентрична. Ако носеше в себе си някаква лудост, прикриваше я добре и целенасочено се издигаше по стълбицата на кариерата си.

Всички, с които разговаря Уоли, му разказваха в общи линии едно и също нещо — Кристин зарязвала сводниците си и й се разминавало. Този факт бе неотделим от славата й в подземния свят и допринасяше за уважението, с което говореха за нея.

Пестяла парите си, грижела се добре за себе си и на нея можело да се разчита. Нямала полицейско досие. Връзките й с мафията били от най-добрите, основани на дългогодишни взаимни услуги. Обичала да стои на втори план и да манипулира хората. Била съвършена изнудвачка.

Не съществуваше нито една нейна снимка.

Само две седмици след като научи как и кога Кристин е избягала от Алития, Уоли беше проследил хаотичните нишки на действията й до Тони Пиетранера.

Джоузеф Мансини от Маями му разказа със задоволство за сделката, която беше сключил с Тони за Кристин. И докато го правеше, добави още един щрих към картината на характера й.

— Тя е прекрасно момиче. Една от най-добрите. Може би по свой начин и най-добрата. Но истински мъж не би могъл да работи с нея. Не е родена да изпълнява заповеди. Интелигентният човек би трябвало веднага да разбере, че един ден ще му пререже гръкляна. На такава истина може да не обърне внимание само някой глупак. — Въздъхна астматично и пийна кафе. — А има и още нещо. За да може по-лесно да управлява мъжете, ги кара да се влюбват в нея. Забелязах, че това става и с мен, и прерязах възела, преди да е станало твърде късно. — Млъкна и се замисли. — Кой би могъл да опише такова прелъстяване? Достойнство, нежност… Начинът, по който затваря чантичката си или вдига ръце към врата си да закопчае огърлица. Дребни неща. Влизат ти под кожата. Докосват сърцето ти. Карат те да искаш да я вземеш в ръцете си, да я положиш в скута си… И все пак разсъдливият мъж разпознава тези признаци. Това са въдички, хвърлени от мозъка, не от сърцето й. Оставя те да ги преглътнеш и бавно те разкъсва. С такава жена трябва да имаш работа от разстояние като с уважаван член на друга мафиотска фамилия. Отблизо е опасна. Тъй че, след като известно време работи за мен и ми спечели доста пари, аз я продадох на Тони. Глупаво момче. Посредствено. Точно за нея. Съжалявам го. Дори се опитах да го предупредя. Поговорих му колко е опасна. Изслуша ме отегчено. Казвам ви, вече беше омаян от нея. В последна сметка ще си плати за това. — Сви рамене. — Всеки мъж сам избира отровата си.

— Къде мога да я открия? — попита Уоли.

Старецът се усмихна.

— Поогледайте се. Сега е зима. Богатите мъже са на почивка във Флорида. Там ще намерите Кристин. — Отново смръщи предупредително чело. — Внимавайте да не се влюбите. После не казвайте, че не съм ви предупредил.

Уоли не си направи труда да обясни на Джоузеф Мансини какво беше осъзнал от известно време насам. Беше повече от влюбен в Кристин. Но не като мъж в любовницата си. По-скоро приличаха на брат и сестра.

Сърцето му стотици пъти се беше късало за момиченцето от снимката. Ледената сърцевина в очите й говореше истини, по които беше експерт.

Знаеше, че насилието не може да унищожи едно дете. Природата го дарява с голяма защитна сила, която жестокостта не може да преодолее.

Но то неизменно унищожаваше възрастните, в които тези деца се превръщаха, и в това се състоеше върховната му вреда.

През цялото си детство Кристин беше чакала освобождението си и когато то най-сетне настъпи, й донесе огромна празнота. Агонията, в която живееше сега, беше мълчалива, невидима за другите и дори за самата нея. Поради тази причина я обичаше. И искаше да я види поне веднъж.

Уоли още работеше за Хармън Кърт. Но знаеше, че би рискувал живота си, за да доведе задачата докрай. Някъде там, в нощта, го чакаше съдбата му, с тайнственото цвете, поникнало от семенцето на убийствената омраза на Алис Хавиланд.

Цвете, от всяка гледна точка по-красиво от всички останали.

Знаеше, че когато я открие, ще бъде в опасност.

И тази опасност го привличаше повече от всичко.