Елизабет Гейдж
Булевардът на залеза (119)

LX

Деймън действаше методично и без да бърза.

Знаеше, че Марго ще пристигне тази вечер. Но полетът до Вегас и пътуването по магистрала 93 щяха да я забавят и той щеше да е подготвен.

Разбира се, тя щеше да бърза. Когато получеше съобщението му, щеше да реши, че се нуждае от нея.

Е, той наистина се нуждаеше.

Отключи килера в задната стая и отново провери тръбите, които свързваха бутилките с отоплителната система. Всичко беше готово.

Тогава взе последното решение. Нагласи часовника за пускане на газовото отопление, но не го включи. Щеше да го направи след пристигането на Марго.

Трябваше да минат четирийсет — четирийсет и пет минути от пускането на часовника, за да се напълни къщата, с метан и едва тогава пилотната искра да възпламени бойлера. Нямаше да остане и следа от тях.

Когато всичко беше готово, пусна записа на партитата на Бах в изпълнение на Шеринг и седна до уискито да чака Марго.