Елизабет Гейдж
Булевардът на залеза (128)

LXIX

Франк забеляза в далечината Големия каньон, впил се в земята като огромна пукнатина. На хоризонта се мержелееше планината Типтън. Под нея се виждаше пътят благодарение на изпратената от Бога лунна светлина.

— Приземи тук — нареди той.

— Къде, човече? Ти си луд. — Пилотът се уплаши.

— Приземи на пътя. Прави каквото ти казвам.

— Ще се пребием. Нека те закарам до Бери. Ще стигнеш навреме. Освен това ще си жив.

— Знам къде сме — отсече Франк. — Малката светлинка долу е къщата. Приземявай или ще ти счупя врата и ще го приземя сам.

С тежка въздишка пилотът устреми самолета надолу между хълмовете. Приземиха се като призраци в средата на пустия път. В далечината се виждаха самотни фарове, но още бяха далече.

— Карай — изкомандва със стиснати зъби Франк. — До алеята.

Пилотът нервно отведе самолета до края на алеята. Франк разкопча предпазния колан, отвори вратата и като обезумял се втурна към къщата.

Видя наетата кола и малкия автомобил на Ани. Пътната й чанта лежеше на земята, по средата на алеята.

Погледна счупения прозорец на вратата. Блъсна я и влезе.

Деймън се беше свлякъл на дивана. Двете момичета лежаха на пода с лице една към друга, преплели ръце.

Пипна кожата и на тримата. Деймън и Марго бяха изстинали, но Ани — не съвсем.

Франк моментално разбра, че къщата е пълна с газ. Сети се за бутилките на Деймън, но знаеше, че няма време да направи каквото и да било.

Отвори широко вратата на дневната, втурна се обратно вътре, отпусна се на едно коляно пред Ани и вдигна отпуснатото й като парцалена кукла тяло. Усети, че му се вие свят. Трябваше веднага да я изнесе.

Изтича през вратата. Нощният въздух му се стори като безценен филтър след отровната атмосфера в къщата. Сложи Ани на няколко метра от стъпалата пред входа, погледна към нелепо застаналия на пътя самолет и видя да се приближава кола. Пое дъх да влезе за Деймън и Марго. Тогава си спомни за часовниковото устройство на Деймън. Вдигна Ани и я понесе към самолета, без да я изпуска от ръце. Пилотът стоеше и се чешеше по главата, докато гледаше, невярващ на очите си, как Франк тича към него.

Внезапно нощното небе се разтърси от експлозия, по-гръмка от всичко, което Франк беше чувал. Видя отразените пламъци в очите на пилота.

Стоеше като парализиран, с разтърсени нерви при мисълта, че само няколко секунди деляха живата жена в обятията му от унищожението.

Видя, че от колата, спряла до самолета, слиза дребен невзрачен мъж, облечен в леко спортно сако, който тръгна към него.

Франк беше твърде погълнат от слабия пулс, който усети на гърлото на Ани, за да се учуди от първите думи на дребосъка.

— А Райс и другото момиче?

Франк поклати глава.

— Твърде късно.