Бевърли Бартън
Любов и омраза (3)

3.

Каза му, че името й е Айви Симс. Развеждана два пъти и без приятел в момента. Единственото й дете, петнадесетгодишно момче, живеело с първия й съпруг в Мобайл. Беше твърде дружелюбна, прекалено бъбрива и интересът й очевидно се простираше отвъд питието, което изпиха заедно в „Десперадо“. През последните пет минути непрекъснато плъзгаше дългите си кървавочервени нокти нагоре-надолу по ръката му, а на няколко пъти твърде красноречиво насочи поглед към слабините му. Той се бе възбудил още в мига, в който долови аромата на евтиния й парфюм, закупен вероятно от някой магазин, в който всички стоки струваха по един долар. Ако имаше някакъв избор в момента, едва ли щеше да се спре точно на Айви. Тя сигурно беше поне с десет години по-възрастна от него и всяка една от тези годинки бе оставила своята следа по силно загорялото й лице. Дълбоки бръчки очертаваха ъгълчетата на очите и устните й — сигурно доказателство за безброй изпушени цигари през живота й. Имаше хубави, големи гърди, но бедрата й бяха къси, а задникът — плосък. Точно в този момент обаче Айви му се струваше дяволски красива. За него тя беше като вкусен и мазен хамбургер в очите на примрял от глад човек. Не беше някоя крехка мръвка, но достатъчно гладният човек би се задоволил и с парче конско месо. А Рийд беше гладен. По дяволите, той направо умираше от глад.

— Брайли Джо ми каза, че току-що си излязъл от кафеза. Вярно ли е, сладурче? — Пълните, яркочервени устни на Айви се разтегнаха в чувствена усмивка.

— Точно така. Днес ме освободиха. — Рийд надигна бутилката и пресуши четвъртата си бира.

— Със сигурност изглеждаш доста добре за човек, прекарал години наред зад решетките. — Тя обви пръсти около твърдия, изпъкнал бицепс на дясната му ръка. — Трябва да си прекарвал много време в гимнастическия салон.

— Да разбирам ли, че не се притесняваш от факта, че прекарах последните петнадесет години в затвора „Доналдсън“, излежавайки присъда за убийство?

— И кого си убил? А може би си невинен и си лежал в затвора за престъпление, което не си извършил? — Тя се изкиска закачливо.

— Да, точно така. Наистина съм невинен. Тикнаха ме в затвора, защото съдебните заседатели решиха, че съм прерязал гърлото на втория си баща.

— Аз също имах втори баща — отбеляза тя. — Беше подъл кучи син. На няколко пъти и на мен ми е идвало да му прережа гърлото, но старата се разведе с него, преди да успея да събера достатъчно смелост, за да го сторя.

— Искаш ли още едно питие? — попита Рийд.

— Мисля, че вече пих достатъчно. Не искаш ли да потанцуваме?

— Вече бях започнал да си мисля, че никога няма да попиташ. — Той се смъкна от високия стол пред бара, помогна й да се изправи и я прегърна през кръста.

В мига, в който се озоваха на претъпкания дансинг, Айви се отпусна в прегръдките му и залепи тяло до неговото. Възбудата му придоби болезнени измерения. Оскъдните дрешки, с които бе облечена Айви не предлагаха кой знае колко храна за въображението му. Изпод късата й пола се показваха чифт слаби, кокалести крака, а изрязаното горнище едва покриваше големите й гърди и излагаше корема й на показ. Притискаше се толкова силно към него, че той едва успяваше да се поеме въздух. Двамата се движеха несръчно по дансинга, изоставайки с няколко такта от идиотската музика, която някакъв състав изпълняваше на живо.

Айви докосна с устни шията му, а след това прошепна в ухото му:

— Наистина ли си толкова възбуден, миличък? Имам чувството, че оная ти работа е направена от желязо.

— Възбуден съм достатъчно, за да те чукам цяла седмица и пак да си остана твърд като камък — призна й Рийд.

Тя се разсмя и смехът й кой знае защо му подейства странно потискащо. Беше гърлен и грубоват — вулгарен смях на вулгарна жена. Но тази вечер Айви Симс бе точно жената, от която се нуждаеше. Рийд пъхна ръка между телата им и хвана едната й гърда. Почувства възбуденото й зърно с дланта си. Стисна кръглата, топла гръд, покрита единствено от тънката тъкан на черното й горнище.

— Апартаментът ми е съвсем наблизо — информира го тя. — Можем да стигнем до там за десет минути.

— Ами какво чакаме тогава?

Тя го сграбчи за ръката и го помъкна през тълпата гръмогласни любители на забавления, съставляващи постоянната клиентела на „Десперадо“. Рийд зърна за миг Брайли Джо, който седеше на една маса заедно със симпатична дребничка брюнетка. Братовчед му се ухили широко и кимна. Докато бяха ученици в гимназията, двамата с Брайли Джо споделяха един с друг сексуалните си подвизи, като всеки се опитваше да се изкара по-голям женкар от другия.

Топлият, влажен нощен въздух ги обгърна в мига, в който излязоха от заведението. Рийд дълбоко пое освежителна глътка въздух. Не беше пиян, но не беше и напълно трезвен. Не беше пил бира от петнадесет години, а сега бе погълнал четири една след друга и бе започнал да се чувства леко замаян. Рийд обви ръка около ханша на Айви, а малко след това силно стисна задника й. Тя се изкикоти похотливо. Ако се съдеше по начина, по който реагираше на грубите му опипвания, жената беше почти толкова зажадняла за секс, колкото и той самият.

— Ето колата ми. — Тя затършува из малката чантичка, която носеше преметната през рамо, и извади връзка ключове. — Искаш ли да караш?

— Не, ти карай. — Рийд погали задника й. — Аз предпочитам да се концентрирам върху някои други неща.

Тя отключи едната врата, отскубна се от прегръдката му и го набута на предната седалка. После тичешком заобиколи колата и се настани зад волана.

— Дръж ръцете си далеч от мен докато шофирам — предупреди го тя. — Не ми се ще да свършим в някоя канавка край пътя, при положение че вкъщи ни очаква голямото ми и удобно легло. Нали така?

— Обещавам да държа ръцете си далеч от теб, макар че няма да е лесно. — Точно в този момент така отчаяно се нуждаеше от жена, че беше готов да изчука всичко, което мърдаше и имаше цици и дупка, в която да пъхне възбудения си член. А Айви със сигурност се намираше няколко нива над това.

Докато стигнат до дома й — тухлена двуфамилна къща на една зашумена от дървета уличка в южната част на Спринг Крийк, Рийд вече бе успял да убеди сам себе си, че Айви е просто неотразима. По дяволите, та той винаги си бе падал по блондинки, нали така? Дори и по изрусени блондинки с тъмни корени на неподдържаните си коси.

Ръцете на Айви трепереха докато отключваше входната врата. Рийд стоеше непосредствено зад нея, а пулсиращият му член се допираше до задника й. Протегна напред мускулестите си ръце и я прегърна. Едната му ръка се спря върху гърдите й, а другата пропълзя надолу, плъзна се под полата и се намести между краката й. Тя потрепери от нетърпеливо очакване. Цялата пламтеше от обхваналата я възбуда, тялото й, влажно и сгорещено, страстно пулсираше.

Айви рязко отвори вратата. Рийд я бутна вътре и затръшна вратата след себе си. На излизане Айви бе оставила една от лампите в спалнята да свети. Прокрадващата се през вратата светлина и призрачното осветление на една от уличните лампи осветяваха едва-едва всекидневната, в която влязоха. В мига, в който Айви захвърли чантичката си върху канапето, Рийд протегна ръка и се зае да съблече оскъдното й облекло. Тя вдигна ръцете си нагоре и го остави да свали дрехата й. Рийд захвърли тънката блузка на пода и жадно сграбчи двете й гърди. Айви изстена под натиска на големите му ръце, а той с все сила заби пръсти в меката плът.

— По-спокойно — предупреди го тя.

Той мигновено промени държанието си. Ласките му станаха по-нежни. Палците му нежно погалиха зърната на гърдите й. Тя въздъхна. Той сведе глава, пое едното розово връхче в устата си и жадно го засмука. Айви отметна глава назад и простена от удоволствие. Рийд вече бе постигнал целта си. Пъхна пръсти под тънките й бикини, погали я нежно и в следващия миг тя изви тяло и стисна ръката му между краката си. Той плъзна пръсти по хлъзгавите гънки на женствеността й, а след това ги пъхна дълбоко в утробата й.

Движенията му отново станаха груби и резки. В края на краищата Айви ще трябва да разбере, че твърде дълго е бил без жена. За последен път бе правил любов като тийнейджър, а тогава беше просто едно хлапе.

Айви разкопча ципа на дънките му и пъхна ръка в слиповете му. Дълбоко гърлено стенание се изтръгна от устните му, когато тя обгърна с ръка възбудения му до крайност член и го извади на свобода.

— Господи, Айви, не мога да чакам повече. — Сграбчи я и я събори на канапето.

Тя повдигна бедра, изхлузи бикините си и разтвори крака.

— Хайде ела, голямо момче!

— От твърде отдавна не съм го правил. Забравил съм много неща. — Извади един кондом от джоба си, разкъса пакетчето и нахлузи гумата върху възбудения си пенис.

— Всичко е наред, миличък — увери го тя. — Ще бъда много нежна с теб.

Закачливият й смях премина в задъхано стенание, когато Рийд проникна дълбоко в тялото й. Господи, ама той наистина беше огромен! Огромен и твърд. Яхаше я с необуздана страст, тласъците му бяха резки и силни. Ако не забавеше малко темпото, щеше да свърши преди…

Рийд рязко достигна до оргазъм и от гърлото му се изтръгна животински рев на наслада и пълно удовлетворение. Цялото му тяло се разтресе от неконтролируеми конвулсии.

Претърколи се на една страна и премести тежестта си върху леглото.

— Съжалявам. Зная, че ти не можа да свършиш.

— Няма нищо — отвърна тя и в този момент беше напълно искрена. Никога преди не бе попадала на мъж, който така отчаяно да се нуждае от секс.

— Дай ми още един шанс и ти обещавам, че следващия път ще го направя както трябва. — Пръстите му се спуснаха надолу, за да я възбудят отново и компенсират за неизживения оргазъм.

— Защо не останеш тук цялата нощ?

— Надявах се да кажеш точно това.

 

 

Ела пристигна в офиса точно в осем часа. Обичаше да идва по-рано, но когато баща й беше в града оставаше у дома, за да закусят заедно. Обикновено тя просто изпиваше чаша кафе и грабваше някоя бисквита, която изяждаше докато шофираше от дома им на Ийст фърст стрийт до съдебната палата, издигаща се в средата на градския площад. Майка й рядко се събуждаше преди десет часа, а и Виола обикновено й сервираше закуската в леглото. Тази сутрин не беше изключение от правилото и Ела има удоволствието да закуси с баща си, щастлива от възможността да прекарат малко време само двамата. Нямаше човек на този свят, когото да обича повече от Уеб Портър. Изпитваше към него дълбоко възхищение и смяташе себе си за щастливка, защото е негова дъщеря. Макар че във вените им не течеше една и съща кръв, приликата между тях беше просто забележителна. В нейния случай родителските грижи, възпитанието и любовта се бяха оказали по-силни от природата. Ела беше истинска Портър във всяко едно отношение. Баща й неведнъж бе подчертавал това. Двамата споделяха общи мнения по болшинството въпроси, притежаваха сходни черти на характера и имаха едни и същи навици — факт, който радваше не само нея, но и баща й. Едва ли на света имаше други баща и дъщеря, които да са толкова близки. Ела нито за миг не се съмняваше, че тя е най-голямата радост в живота на Уеб Портър. И беше уверена, че няма нещо на този свят, което той да не направи за нея.

Ела остави куфарчето си върху старинното дъбово бюро. Баща й бе седял зад същото това бюро през годините, през които бе работил като съдия, преди да бъде избран в Сената на Съединените щати преди десет години. А когато миналата година самата тя бе избрана за съдия, баща й я похвали, заявявайки, че по този начин тя продължава семейната традиция. Самият Уеб бе работил като районен прокурор, а по-късно и като съдия. Неговият баща е бил конгресмен, а дядо му — губернатор.

Ела свали сакото си, окачи го на облегалката на стола и се настани на въртящия се тапициран с кожа стол. Мислите й мигновено се насочиха към въпроса, което баща й бе повдигнал по време на закуската.

— Ако онзи мъж се свърже с теб, искам незабавно да ме информираш — каза й Уеб. — Той се закле да ми отмъсти и аз не бих се изненадал, ако започне да преследва теб с едничката цел да ме нарани.

— Татко, наистина ли смяташ, че Рийд Конуей е заплаха за семейството ни?

— Мисля, че би могъл да се превърне в заплаха. Ако наистина си е поставил за цел да ми отмъсти, то тогава е напълно възможно да започне да тормози хората, които обичам. Затова искам да ми обещаеш да бъдеш много внимателна и да ми се обадиш, ако той те потърси — лично или по телефона.

Ела потрепери. Мрачно предчувствие се настани в душата й. Наистина ли трябваше да се страхува от Рийд Конуей? Или баща й просто проявяваше свръхпредпазливост? Нима Рийд би рискувал да наруши условията по предсрочното си освобождаване само заради едното отмъщение? Та нали ако нещо се случеше с член на семейството й, Рийд щеше да е първият заподозрян. Истината беше, че тя почти не го познаваше. За нея той беше просто синът на Джуди Блалък. Джуди Конуей всъщност. След убийството на втория й съпруг Джуди по съдебен ред смени името си на Конуей.

Ела, естествено, познаваше Рийд и в друга светлина — навремето той беше звездата на футболния отбор на гимназията в Спринг Крийк. Рийд беше момчето, за което копнееха всички момичета и от когото всички родители се страхуваха. Славеше се с репутацията на истински жребец и Ела, тогава едва на петнадесет години, не по-зле от останалите разбираше защо момичетата тичат след него подобно на пеперуди, устремили се към светлината. Беше едър и здрав, притежаваше някаква груба и изключително мъжествена красота, а наперената му самодоволна усмивка беше сигурен знак, че от това момче няма да излезе нищо добро. И ако съдеше по онова, което бе чувала за него, в края на краищата се бе случило точно това.

Почукване по вратата изтръгна Ела от мислите й.

— Да?

— Аз съм, госпожице Ела — долетя отвън тих мъжки глас. — Дойдох да поправя осветлението.

— Влизай, Рой.

Една от флуоресцентните лампи в кабинета й бе изгоряла предишния ден и Ела бе помолила секретарката си Кели да се обади на техника по поддръжката, за да дойде и да я смени. В стаята влезе Рой Моузес, понесъл стълба в едната си ръка. Около увисналото му шкембе бе препасан колан с инструменти. Той се усмихна, кимна с глава, а леко примижалите му кафяви очи я огледаха с обичайното одобрение. Рой беше с няколко години по-голям от нея, страдаше от леко умствено изоставане и беше най-милият човек, когото Ела бе срещала някога. Русата му почти до бяло коса бе подстригана съвсем ниско, а пълното му, съвършено обло лице приличаше на бледорозова топка.

— Добро утро, госпожице Ела. Как си днес?

— Добре съм, Рой. А ти?

— И аз съм добре. — Той се засмя. Дълбок, гърлен смях, който отекна в кабинета.

— Радвам се. — Ела познаваше Рой откакто се помнеше. Сестра му беше медицинска сестра, а брат му — пожарникар. Рой имаше нисък коефициент на интелигентност и според специалистите беше със забавено интелектуално развитие, но въпреки това беше изключително трудолюбив и в момента работеше на две почасови работи. Той не беше на постоянен щат в съдебната палата, но работеше почасово като портиер и извършваше всевъзможни дребни поправки из сградата — длъжност, която според Уеб Портър той лично бе издействал за младия мъж. Другата му работа беше в „Сервиза на Конуей“, където миеше и лъскаше колите или пък извършваше някои дребни ремонти.

— Никак не ми се ще да те безпокоя — заяви Рой и нагласи стълбата точно под изгорялата лампа.

— Изобщо не ме безпокоиш. Върши си работата, без да се притесняваш за мен.

— Тази сутрин изглеждаш много красива, госпожице Ела.

— Благодаря ти. — При всяка тяхна среща Рой й казваше колко е красива. Ела подозираше, че той изпитва съвсем невинно увлечение по нея.

— Чу ли вече новината? — Рой започна да се катери нагоре по стълбата.

— За каква новина става дума? — Ела отвори куфарчето си.

— Ами Рийд Конуей е излязъл от затвора.

— А, тази новина. Да, чух. Сигурна съм, че няма човек в Спринг Крийк, който да не знае, че вчера той е бил освободен условно.

— Аз харесвах Рийд. — Рой огледа изгорялата крушка. — Ще трябва да занеса тази крушка долу и да донеса нова.

— Харесвал си Рийд Конуей? Изобщо не предполагах, че го познаваш.

— Разбира се, че го познавам. Той ми беше приятел. Брат ми Томи играеше футбол заедно с Рийд и той понякога идваше у нас. Винаги се държеше много мило с мен. Никога не ми се подиграваше както правеха някои от другите приятелчета на Томи. Дори ми позволяваше да му подавам топката, когато играеха заедно с Томи. — Рой се изсмя с неговия гърлен, добродушен смях. — Рийд понякога ми казваше моето приятелче Рой Бой.

— Всъщност, аз никога не съм го познавала.

— Със сигурност щеше да ти хареса. Всички харесваха Рийд. Не можах да повярвам, че го тикнаха в затвора. Всеки, който го познава, знае със сигурност, че не би убил човек. Не и Рийд.

— Понякога дори и добрите хора извършват лоши неща.

— Зная, че вторият баща на Рийд не беше добър човек, но ако Рийд наистина го е убил, той не го е сторил нарочно. — Рой разви изгорялата крушка и започна да се спуска надолу по стълбата. — Аз ще работя заедно с Рийд.

— Какво?

— В сервиза — поясни Рой. — Брайли Джо взе Рийд при себе си. Той каза, че никой друг в града няма да го назначи на работа. Нямам търпение да се видя с Рийд отново. Трябва да започне работа още днес. Обзалагам се, че веднага ще ми рече Рой Бой. Много се радвам, че отново ще си имам приятел.

Рой излезе от кабинета на Ела, понесъл изгорялата крушка със себе си. Тя се загледа в металната стълба, която той бе оставил по средата на стаята. Откакто общуваше с Рой в съда, Ела бе установила, че той е изключително добър познавач на човешките характери. Младият мъж като че ли притежаваше някакво необяснимо шесто чувство, което му позволяваше да прозре надълбоко в човешката природа. Този път обаче, колкото и чудно да й се струваше това, той очевидно грешеше по отношение на Рийд Конуей. Та този човек беше убиец! Бил е съден и вината му е била доказана по безспорен начин. Собственият й баща е бил прокурор по делото и доколкото й бе известно, Уеб Портър нито за миг не се бе усъмнил във вината на Рийд Конуей, прерязал гърлото на втория си баща по особено жесток начин. Дори и собствената му майка е била принудена да признае в съда, че е станала свидетел на бруталния сблъсък между пияния Джуниър и изпадналия в неконтролируема ярост Рийд. Джуниър Блалък се бе опитал да изнасили Реджина Конуей, която по онова време е била едва единадесетгодишна. Ако Рийд бе убил Джуниър, опитвайки се да защити сестра си, той едва ли щеше да бъде съден за убийство. Рийд обаче нападнал втория си баща значително по-късно, след инцидента с Реджина, а по това време Джуниър бил в безсъзнание. И Рийд просто му прерязал гърлото. От ухо до ухо.

„Искам да обвия ръце около меката ти бяла шия, да ги плъзна надолу по голите ти рамене, да докосна прекрасните ти гърди.“

Ела тръсна глава, за да прогони спомена, да изтрие думите, които се бяха запечатили завинаги в съзнанието й. Думи, които Рийд й бе изпратил от затворническата килия. Две любовни писма, които изплашиха, но и развълнуваха дълбоко шестнадесетгодишната Ела. Неприятни и груби писма, които докараха баща й до бяс и го подтикнаха да вземе съответните мерки, принуждавайки по съдебен път Рийд да престане да тормози дъщеря му с писанията си.

Ела искрено се надяваше, че ще успее да избегне евентуални срещи с Рийд. Какво щеше да стане обаче, ако баща й се окажеше прав? Ако Рийд решеше да я потърси лично? Господ да му е на помощ, ако си позволи да я заплашва или тормози по някакъв начин. Само да се опита и Уеб Портър щеше да получи главата му на тепсия.

 

 

Рийд бавно се пробуди. Лежеше по корем, а до носа му достигаше ароматът на евтин парфюм, който се носеше от възглавницата. Отвори очи и погледна към другата половина на леглото. Празно. Ослуша се. Тишина. Къде беше Айви? Надигна глава, за да погледне часовника, който стоеше върху нощното шкафче и видя бележката, подпряна на нощната лампа.

„Отивам на работа. Миналата нощ беше страхотна. Трябва да го направим отново. Скоро.“

Беше подчертала думата скоро с три черти.

Рийд се ухили. Не си спомняше кога за последен път се бе чувствал толкова добре. Айви се бе оказала много свястна жена. Проявила бе пълно разбиране и бе оправдала неговото нетърпение и неопитност. По дяволите, наистина бе позабравил как се прави секс. В затвора бе принудил евентуалните изнасилвачи да стоят далеч от него. Помогнал му бе фактът, че дори и като тийнейджър беше изключително едър и силен. А през първите няколко години в затвора изобщо не се замисляше какви проблеми създава и беше готов да убие човек, но да защити себе си. През изминалите петнадесет години бе осъзнал, че собствената му ръка е единственото му средство за сексуална наслада и удовлетворение. През цялото това време си бе мечтал да изчука някоя жена, но мечтите изобщо не можеха да се сравнят с истинското преживяване.

Рийд стана от леглото и се запъти към банята. Огледа се в огледалото над мивката. Очите му бяха кървясали, а брадата му отчаяно се нуждаеше от бръснач. На лицето му обаче грееше глупава усмивка. Усмивката на мъж, който цяла нощ бе чукал една изключително всеотдайна и любезна жена. Айви може и да не беше момичето от мечтите му, но за момента беше крайно сговорчива и разбрана.

Потърка брадата си, за да провери дали не боде прекалено силно. Доколкото си спомняше, Айви не се бе оплакала от острата му брада. Всъщност, тя не се бе оплакала от каквото и да било. Всяка друга жена би го изритала от леглото си и би го заставила да се избръсне. Готов беше да се обзаложи, че Ела Портър не би позволила на никой мъж да я целуне, ако не е гладко избръснат. Ела Портър, любимата дъщеря на Уеб. Рийд почти не я познаваше. Като се изключат няколкото им епизодични срещи в дома на семейство Карлисъл, пътищата им изобщо не се бяха пресичали на времето. Защо тогава точно тя беше момичето, за което си бе фантазирал в затвора? Защо именно тя бе главното действащо лице в повечето му мокри сънища? Дали това не се дължеше на онези проклети любовни писма, които й бе изпратил? Беше ги написал по една-единствена причина — знаеше, че писанията му ще вбесят Уеб. Преди петнадесет години беше готов на всичко, за да нарани Уеб по някакъв начин. Не му трябваше много време, за да осъзнае, че най-сигурният начин да достигне до могъщия господин Портър, беше чрез неговото любимо малко момиченце.

Рийд бързо се изкъпа, а след това неохотно навлече дрехите, които бе носил предишната вечер. Смачка слиповете си на топка и ги натъпка в задния джоб на дънките си. Преди да си тръгне от дома на Айви той погледна номера, записан върху телефона, и се постара да го запомни. Току-виж му хрумнало да я покани да повторят снощното крайно удовлетворително изпълнение.

Още през първия си работен ден се появи в „Сервиза на Конуей“ с двучасово закъснение. Брайли Джо обаче само се ухили и го потупа по гърба.

— Няма нищо по-хубаво от едно добро чукане, нали? Обзалагам се, че Айви те е научила на едно-две нещица. Доколкото си спомням, тази жена знае как да достави наслада на мъжа.

— Наистина знае, повярвай ми.

— Вярно, че не е от най-висока класа, но все трябваше да започнеш отнякъде, нали така? Би могъл да задоволиш нагона си с нея, а след това да се прехвърлиш на нещо по-добро.

— Това да не би да е твоят тактичен начин да ми подскажеш, че ти си си хванал нещо по-добро? — Рийд знаеше, че Брайли Джо е от мъжете, които обичат да се перчат със сексуалните си завоевания. В това отношение братовчед му си бе останал на нивото на тийнейджърската им незрялост.

— Да, напоследък го правя с една от най-класните кучки в този град. Няма да ми повярваш като ти кажа коя е.

— Е, казвай тогава. Надявам се да остана надлежно впечатлен.

— Започнал си да си служиш с купешки думи, а? Надявам се, че няма да допуснеш колежанската диплома, която взе докато беше в затвора, да ти замае главата, нали?

— В никакъв случай. Още повече, че шибаната колежанска диплома по никакъв начин не ми помогна да си намеря някаква работа. — Все още не можеше да се примири с мисълта, че единствената предложена му работа беше тази на монтьор в гаража на братовчед му. Рийд стовари ръка върху рамото на Брайли Джо и се ухили. — Е, коя е класната кучка, която чукаш напоследък?

— Сибил Карлисъл.

— Шегуваш се!

— Нищо подобно. Получавам всички плътски наслади от съпругата на Джеф Хенри Карлисъл. Можеш ли да повярваш? И държа да ти кажа, че майката е направо неукротима.

— Играеш много опасна игра, братовчеде — предупреди го Рийд. — Смятай, че си мъртъв, ако Джеф Хенри случайно разбере за това.

— Онова богато момченце няма да посмее да си измърси белите ръчици с боклук като мене.

— Ти безусловно си прав, но съм сигурен, че изобщо няма да се поколебае да наеме някой да те пребие до смърт. И ако и след това не престанеш да се занасяш с жена му…

— Никой не знае за нас. Ти си единствения човек, на когото съм казал. Тя ме предупреди, че ще ме разкара, ако си отворя голямата уста и кажа на някого за нас двамата.

— По дяволите, човече, та тя е снаха на Уеб Портър! Преди да се омъжи се казваше Уокър. През последните двеста години семейството й неизменно е принадлежало към най-влиятелните кланове в този щат. Защо й е да рискува репутацията си, а така също и живота ти, поддържайки извънбрачна връзка с теб?

— Защото Сибил Карлисъл си пада малко бунтарка. И искам да ти кажа, че няма нищо по-сладко от една истинска дама, решила да се овъргаля в прахта с местното лошо момче. Трябва да опиташ някой път. Може да се пробваш при племенницата й. Обзалагам се, че госпожица Ела Портър никога няма да забрави онези страстни писъмца, които й изпрати от затвора.

— Аз бих искал да забравя за тях и съм сигурен, че тя вече ги е забравила. Ако съдя по думите на майка ми, съдия Портър очевидно е добра жена. Истинска дама. Която сигурно ще побегне, уплашена до смърт, ако се осмеля дори само да я поздравя.

— Няма как да си сигурен докато не опиташ. Кой знае, може пък и да не избяга.

— Ела никога не е била мой тип жена. А господ ми е свидетел, че и аз не съм неин тип. Нито тогава, а още по-малко пък сега.

— Добре, значи съдийката не те привлича. Но тя не е единствената дама в този град. Поогледай се внимателно. Сигурен съм, че ще намериш някоя, която да ти подхожда.

— За момента смятам да се задоволя с Айви и жените от нейната черга — отвърна Рийд. — Точно в този момент единственото, което искам от която и да било жена, е едно удовлетворително чукане. Без никакви усложнения. Главната ми цел сега е да открия кой точно уби Джуниър Блалък и ме остави да опера пешкира вместо него. Марк Лиймън ми вярва и е готов да ми помогне да докажа невинността си.

— Помислял ли си някога, че леля Джуди може да го е сторила?

— Не! Мама никога не би позволила да ме тикнат в затвора заради престъпление, извършено от нея самата.

— Да, сигурно имаш право. Леля Джуди би направила абсолютно всичко за теб и Реджина. — Брайли Джо свали бейзболната си шапка, почеса главата си и няколко кичура от къдравата му кафява коса паднаха върху челото му. Останалата част от дългата му до раменете коса бе опъната назад и вързана на конска опашка. — Но откъде смяташ да започнеш все пак? Единствените улики, които полицаите намериха, уличаваха само теб и никой друг. А ние и двамата знаем, че не си убил Джуниър. Кой го е направил тогава? Кой друг, освен теб, леля Джуди и Реджина би искал да види Джуниър мъртъв?

— Не съм съвсем сигурен — отвърна Рийд. — Но се постарах да направя списък на евентуалните заподозрени и името на Уеб Портър е на първо място в този списък.