Бевърли Бартън
Любов и омраза (14)

14.

Ела вървеше по „Мейн стрийт“, усмихваше се и разговаряше с хората, които срещаше по пътя си между съдебната палата и ресторант „При Калахан“. Отиваше на прощалния обяд с Дан. Бяха се разбрали, че предпочитат да се разделят като приятели. В края на краищата, двамата се движеха в една и съща социална среда и неминуемо щяха да продължат да се срещат по различни поводи и случаи. А и Ела беше почти сигурна, че Хедър отдавна се е прицелила в Дан и покоряването му е само въпрос на време.

Никога нямаше да проумее как ставаше така, че Дан все не успяваше да забележи разкошната й червенокоса приятелка. Хедър си падаше по него още в гимназията. По онова време, естествено, той беше доста по-голям от тях и се възприемаше като изключително изгодна партия. Дан беше консервативен до дъното на душата си. А Хедър пък беше прекалено либерална и свободомислеща. Двамата бяха като олиото и водата, но пък, от друга страна, хората все повтаряха, че противоположностите се привличат. И веднага можеше да даде и подходящ пример — Рийд Конуей и Ела Портър.

Никога не си бе представяла, че ще настъпи момент, в който ще живее в състояние на постоянна възбуда и сексуален копнеж по мъж като Рийд. Не, не по мъж като Рийд. А по самия Рийд. Но независимо че тялото й постоянно копнееше за Рийд, разумът й не спираше да я предупреждава, че този мъж е опасен и че не бива да му има доверие. Добре, инстинктите й й подсказваха, че не той е човекът, който я тормози.

Ами ако инстинктите й я лъжеха? Напълно реална беше възможността Рийд да я преследва, за да задейства някакъв сложен и известен единствено на него план за отмъщение срещу баща й. В края на краищата защо би пожелал точно нея? Не можеше да си представи, че той си пада по жени като нея. Още в гимназията бе станал известен с вкуса си към бляскавите и сексапилни красавици.

А това само още веднъж идваше да покаже, че трябва да стои далеч от Рийд. Нищо добро нямаше да излезе от една евентуална връзка с него.

Когато наближи входа на ресторанта, вниманието й бе привлечено от някакъв човек, който стоеше малко по-нагоре по улицата. Рийд Конуей. Стомахът й се сви. Той не те вижда, каза си Ела. А ако случайно погледне насам, направи се, че не си го видяла. Само че дори и с цената на живота си тя просто не можеше да свали очи от него. Но какво правеше той? Бръкна в джоба на тениската си, извади един сгънат плик за писма и го разгъна внимателно. Сърцето на Ела сякаш се качи в гърлото й. Рийд се приближи до пощенската кутия на ъгъла, повдигна металния й капак и пусна писмото.

Той изпраща писмо. Писмо в бял плик. Поредното заплашително писмо до нея? Не, моля те, не! Независимо че не можеше да се отдаде на изкушението и да стане любовница на Рийд, Ела просто не искаше да приеме, че той би могъл да се окаже човекът, който я тормози от толкова време насам. Моля те, господи, нека да е невинен…

Не позволявай на въображението ти да се развихри отново. Това че Рийд току-що пусна един бял плик в пощенската кутия, изобщо не означава, че писмото е предназначено за теб. Може би просто изпраща чек, за да плати някаква сметка. Или пък върши услуга на майка си. Или изпраща някакво служебно писмо, свързано с работата на „Сервиза на Конуей“.

Но ако стане така, че на следващия ден в кабинета й се получи поредното писмо, тя вече ще знае, че е напълно възможно негов подател да е Рийд. Макар че защо му е да го изпраща по пощата? Предишните писма бяха доставени на ръка, нали така?

Замислено посегна към вратата на ресторанта. Точно в този момент обаче тя рязко се отвори и едва не я събори на улицата.

— Притесних се, че нещо ти се е случило — заяви Дан Гилмор. — Закъсня.

Ела въздъхна дълбоко. Толкова предсказуема постъпка. И така типична за Дан.

— Да, зная и те моля да ме извиниш. Но вече съм тук.

— Да, така е.

Когато Дан обви ръка около кръста й, Ела понечи да се отдръпне, но вместо това се извърна и погледна през рамо назад. Погледът й се насочи право към Рийд Конуей, който продължаваше да стои до пощенската кутия. Рийд кимна, давайки й да разбере, че знае, че го е забелязала. После се усмихна. Дявол да го вземе, наистина се усмихна. Сякаш искаше да й каже: „Видя ме да пускам това писмо, но изобщо не ми пука какво си мислиш в момента“.

Ела бързо отмести поглед и съсредоточи вниманието си върху Дан.

— Идеята ти да обядваме днес заедно е чудесна. Защото аз наистина държа двамата с теб да си останем приятели.

 

 

Усмивката изчезна от лицето на Рийд в мига, в който Ела Портър се извърна към мъжа, с когото имаше среща за обяд. Той прикова поглед към кръста на Ела — там, където Дан Гилмор бе поставил ръката си. Идеше му да хукне надолу по улицата, да я изтръгне от прегръдката му, да я метне на рамо и да я замъкне до най-близкото уединено местенце. От вчера следобед, когато двамата с Ела едва не се любиха в парка, той не бе в състояние да мисли за нищо друго. Можеше, разбира се, да отиде отново при Айви и да задоволи чрез нея страстта, която изпитваше към Ела. Можеше, но не отиде. Нямаше и намерение да го прави. Щеше да изчука Айви, но това щеше да му донесе само временно облекчение. Безсилният копнеж по Ела щеше да продължи да го измъчва. Единствената жена, която можеше да облекчи страданията му, беше самата Ела Портър.

Да, но по-скоро адът ще се скове във вечен лед, отколкото тя отново да те допусне толкова близо до себе си.

В мига, в който Ела и Дан се скриха от погледа му, Рийд тръгна нагоре по улицата и ги последва в ресторанта. Салонната управителка тъкмо ги упътваше към масата им. Рийд се настани на един висок стол на бара. Барът, издигнат едно ниво над ресторанта, представляваше отличен наблюдателен пост, от който Рийд внимателно наблюдаваше Ела и Дан. Поръча си кола и си взе няколко фъстъка от купата на бара. Опитвайки се да се държи възможно най-естествено, той свали слънчевите си очила, прибра ги в джоба на тениската си и продължи да шпионира двойката, настанена на една от ъгловите маси.

Беше допуснал Ела да го обсеби и да го отклони от набелязаните цели. А това не беше добре. Вместо да започне на чисто в някой друг град, той бе предпочел да се върне в Спринг Крийк, но причината за това бе една-единствена — да се опита да разкрие истинския убиец на Джуниър. Знаеше, че няма да е лесно. А може би дори невъзможно. В края на краищата, Джуниър не беше особено популярен в този град. Имаше много врагове. И всеки, който го бе познавал на времето, спокойно можеше да бъде включен в списъка на заподозрените.

Само че някой — и това може би беше истинският убиец — изведнъж бе започнал да се тресе от страх. Искаше да тикне Рийд обратно в затвора, за да не му позволи да разпитва и души наоколо. Само че, без да си дава сметка дори, с поведението си този човек всъщност помагаше на Рийд. Може би щеше да се окаже, че е невъзможно да бъде разкрито едно убийство с петнадесетгодишна давност, но разследването на извършващия се над Ела психологически тормоз би трябвало да се окаже далеч по-лесно.

Трябваше да спре да гледа на Ела като на жена, която желае до полуда, и да започне да я възприема като средство за постигане на целта си. Ако успееше да я убеди, че не е авторът на писмата и телефонните обаждания, Рийд може би щеше да изтръгне съгласието й да работи заедно с нея докато се опитват да разкрият мръсника, предприел тази атака срещу нея. Съвместната работа обаче означаваше, че двамата ще прекарват доста време заедно, а той не беше сигурен, че ще може да държи ръцете си достатъчно далеч от нея.

Недей да бързаш толкова. Изобщо не можеш да си сигурен, че тя ще се съгласи да си сътрудничи с теб. Само ги погледни. Нея и приятеля й. Ще се разтопят от усмивки. А той дори държи ръката й!

Рийд никак не бе очарован от чувствата, които Ела предизвикваше в душата му: копнеж, толкова силен, че нито една друга жена не би могла да го задоволи, и кипяща ревност, неизпитвана никога преди. Какво толкова имаше в нея, по дяволите? Вярно, че беше хубавичка, но в никакъв случай не беше най-голямата красавица, която е срещал някога. Имаше сочно и налято тяло, но формите й бяха далеч от съвършенството. Точно в този момент от живота му Ела беше последната жена на този свят, с която можеше да си позволи да се обвърже. Та тя е дъщеря на Уеб Портър, за бога! И какво щеше да стане, ако собственият й баща се окажеше истинският убиец на Джуниър? Тогава тя наистина ще те намрази.

Рийд естествено, не можеше да е сигурен, че именно Уеб бе отнел живота на Джуниър, но той винаги бе оглавявал списъка му от заподозрени. Малко преди убийството Джуниър му бе споменал, че разполага с някаква информация, която семейство Портър би искало да потули. В ушите му все още кънтеше противният смях на Джуниър.

— Това семейство пази не една мръсна тайна, но аз знам всичките им кирливи ризи — каза му тогава Джуниър. — Искаш ли да се обзаложим, че ще ми платят колкото си поискам, за да ми затворят устата? А с паричките, които ще получа от Уеб Портър и Джеф Хенри Карлисъл, мисля, че ще успея да измъкна семейството от тази дупка.

Дали Джуниър бе осъществил плана си? Може би наистина бе започнал да изнудва Уеб. Ако не Уеб, то тогава Джеф Хенри. А защо не и Сибил? Единственото, което Рийд знаеше със сигурност, бе, че почти всички членове на семейството на Ела си имаха своите основания да искат смъртта на Джуниър.

Рийд вдигна колата от бара, надигна бутилката и я преполови. Изтри уста с опакото на ръката си и отново погледна към масата на Ела. Дан вече не държеше ръката й. А тя не се смееше. И определено не го гледаше като жена, която едва се сдържа да не разкъса дрехите му и да го награби пред погледа на всички в този ресторант. Не, тя дори не гледаше добрия стар Дан по начин, по който се взираше в лошото момче, от което се боеше. Мъжът, който я караше да трепери цялата и да проплаква от страст. Почувства, че започва да се възбужда от спомена за предишния ден и за усещането да притиска Ела в прегръдките си.

Махай се веднага от тук! Разкарай се докато все още можеш да вървиш без оная ти работа да стърчи право нагоре. Плати колата си, изправи се и направи няколко крачки към другия край на бара. Погледна към Ела за последен път и тъкмо се канеше да се обърне и да си излезе през входната врата, когато Ела вдигна поглед и го забеляза. Очите й се разшириха. Тя леко отвори уста, а по бузите й изби издайническа руменина.

Тя може и да се срещаше с господин Елегантен костюм, но Рийд беше готов да се обзаложи, че не за него си мечтае нощем. О, не! Рийд бе готов да заложи и последния си цент, че Ела никога не се бе подмокряла от целувките на Дан Гилмор. Но когато той я целуна вчера, женските й сокове потекоха като пълноводна река.

 

 

Марк плати на момчето и му даде щедър бакшиш. Взе големия плик с вечерята им и го занесе в офиса, където Реджина разчистваше папките, натрупани по бюрото му. Беше я помолил тази вечер да поостане след работа, за да му помогне да се подготви за един голям случай, който влизаше в съда идната седмица. В отговор тя доброволно предложи да работи и през уикенда и го увери, че е готова да му помогне по всеки възможен начин. Секретарката му Кара си тръгна още преди няколко часа, в пет и половина, а те двамата продължиха да работят с пълна пара. Преди двадесетина минути обаче Реджина си взе таймаут, за да поръча вечеря в „Спринг Крийк кафе“, местно заведение за бързо хранене, което в петък и събота работеше и изпълняваше поръчки до полунощ.

— Остави тези книжа — рече й Марк. — По-късно ще ги подредя в папките им. — Сложи хартиената торба върху бюрото и кимна към компютъра, поставен върху бюрото на Реджина в съседната стая. — Запомни ли всичко на диска?

— Винаги запомням всяка информация върху диска. А ти постоянно ме питаш дали съм го направила. — Реджина отвори плика, извади книжните салфетки, разстла ги върху бюрото и измъкна опакованата храна.

Стомахът на Марк се сви на топка, когато Реджина го погледна и се усмихна. Беше невероятно красива. И толкова фина и крехка, че понякога му се искаше да я обвие в пашкул от мек памук, за да я предпази от всичко и от всеки, който би могъл да я нарани по някакъв начин. Напоследък Реджина го караше да се чувства като смотан тийнейджър, който няма никакъв контрол над бушуващите в тялото му хормони. От няколко месеца насам чакаше подходящия момент, за да я покани на среща, но така и не бе събрал достатъчно смелост, за да го направи. Знаеше, че тя не излиза с мъже и не можеше да си обясни защо се надяваше, че би могла да направи изключение точно заради него.

— Чудех се дали наистина смяташ, че би могъл да помогнеш на Рийд — подхвърли Реджина докато подреждаше сандвичите, картофките и сладкишите върху салфетките.

Леко смутен от въпроса й, Марк я погледна с изненада. Не знаеше как да й отговори. Какво означава този въпрос, запита се той. Двамата с Рийд не разговаряха ли у дома? Не бяха ли обсъждали ситуацията след освобождаването на Рийд от затвора?

— Надявам се, съзнаваш, че направих всичко, което зависеше от мен, за да му помогна — каза Марк. — Баща ми също години наред се бореше за него. Използва всички законови средства, за да обжалва присъдата на Рийд. Опита се дори да убеди някои от влиятелните си колеги, че случаят трябва да бъде преразгледан наново.

— Майка се безпокои за Рийд — продължи Реджина. — Тя… ние знаем за писмата и анонимните телефонни разговори, които Ела Портър получава. Знаем също така, че Уеб Портър е убеден, че именно Рийд е човекът, който тормози дъщеря му. Двете семейства, Портър и Карлисъл, са най-влиятелните в този окръг. Те биха могли да създадат много сериозни проблеми на Рийд. Мама се бои, че Рийд може да се ядоса и да извърши нещо необмислено, което да доведе до отмяна на условното му освобождаване.

— Всички ние прекрасно знаем, че Рийд не е човекът, който тормози Ела — заяви Марк. — И ми се струва, че успях да убедя и Ела в това.

— Да не би да казваш, че Ела Портър вярва, че Рийд е невинен?

Марк се настани на стола зад бюрото си.

— Казвам, че Ела не е предубедена и е готова да оправдае Рийд поради липса на доказателства.

Реджина придърпа един стол към бюрото на Марк, седна и си взе сандвич.

— Наистина ли смяташ, че съществува и най-малкия шанс да докажем, че Рийд не е убил Джуниър?

— Съществува един-единствен начин да докажем невинността на Рийд — като открием истинския убиец. — Марк разкъса пликчето с препържен чипс.

— Щом полицаите не са могли да намерят никакви други заподозрени преди петнадесет години, как тогава двамата с Рийд ще ги намерите сега?

— На времето полицаите изобщо не са търсили други заподозрени. Арестували Рийд веднага сред убийството на Джуниър и с това изчерпали цялото разследване.

— Много хора в този град мразеха Джуниър — отбеляза Реджина и отхапа от сандвича си с пилешка салата.

— Да, ако съдя по проучването, което направих, списъкът на враговете му е направо безкраен.

Марк изпитателно се вгледа в лицето на Реджина. Изражението й беше спокойно. Невъзмутимо. Лишено от всякакви емоции. Човек би си помислил, че разговорът за Джуниър Блалък не й влияе по никакъв начин и че тя вече напълно е забравила за опита му да я изнасили.

— Предполагам, че двете с мама трябва да сме начело на списъка. — Погледът на Реджина срещна очите на Марк и той забеляза болката в нейните. — Ние двете повече от всеки друг имахме основание да го ненавиждаме. Както знаеш, той се отнасяше ужасно с нея. Прибираше се у дома пиян като свиня и я биеше. Двамата с Рийд се караха непрекъснато. А Рийд се сърдеше на мама, защото тя не искаше да напусне Джуниър. — Реджина поклати глава. — Мама винаги повтаряше едно и също — за добро и за зло. Твърдо вярваше, че брачните клетви са свещени.

— Онези години трябва да са били много мъчителни за теб и за цялото ти семейство.

Марк не можеше дори да си представи ужаса, който бяха преживели. Беше израснал в сравнително нормално семейство. Имаше баща, майка и по-голяма сестра. Предполагаше, че така и не бе оценил спокойната среда, в която растеше. Не бе осъзнал докрай късмета да има за баща човек, към когото изпитва не само синовна обич, но и искрено уважение. А ето че сега баща му вече не беше сред живите и Марк болезнено чувстваше отсъствието му.

Как ли щеше да се чувства, ако бе пораснал в семейство с постоянно пиян, арогантен и жесток втори баща? Бащата на Марк беше спокоен и добър човек, който по-скоро би отсякъл дясната си ръка, отколкото да посегне и да удари съпругата си.

— Мама не е убила Джуниър — заяви Реджина и остави сандвича си върху салфетката. — Не е способна да извърши убийство. Но дори и да го бе сторила, тя в никакъв случай нямаше да допусне Рийд да отиде в затвора заради престъпление, извършено от нея самата.

— Никога не съм смятал майка ти за заподозряна. — Марк отхапа голяма хапка от сандвича с риба тон.

— Ами мен? Аз включена ли съм в списъка на заподозрените?

Марк едва не се задави. Преглътна хапката си, изкашля се, а след това изпитателно се вгледа в Реджина.

— По онова време ти си била съвсем малка. Само на единадесет години.

— През онази нощ Джуниър беше много пиян. А и Рийд го беше пребил почти до смърт. Не е нужно да си кой знае колко силен, за да прережеш гърлото на един изпаднал в безсъзнание човек. Спокойно съм могла да взема ножа на Рийд и…

Марк рязко се изправи, хвърли сандвича си на бюрото, присегна се и хвана Реджина за раменете.

— Ти не си убила Джуниър!

— Така е. Не съм. Но можех да го направя. Мразех го достатъчно, за да отнема живота му. И желаех смъртта му. Когато ме докосваше с мръсните си ръце, се молех на господ да го покоси на място.

Марк издърпа Реджина от стола и я взе в прегръдките си. Тя изобщо не възрази и охотно се отпусна в ръцете му.

— Ако те бях познавал по онова време, ако бях станал свидетел на опита му да те изнасили, аз също щях да пожелая да го убия. Не мога да понеса мисълта за всички страдания, които си преживяла в ръцете на онова чудовище.

Реджина се напрегна в ръцете му. Леко се отдръпна назад и го погледна право в очите.

— Нито един мъж не би могъл да докосне жена, за която знае, че е била осквернена по начина, по който бях опозорена аз, без през цялото време да си мисли за случилото се с нея, нали? Никой свестен мъж няма да ме пожелае, след като знае, че собственият ми втори баща се е опитал да ме изнасили.

Марк не можеше да повярва на ушите си. Едва сега започваше да си дава сметка за начина, по който Реджина възприемаше себе си. Нищо чудно, че никога не излизаше с мъже. Тя очевидно вярваше, че никой мъж не би могъл да забрави факта за нейното сексуално малтретиране и да оцени по достойнство нейната хубост, интелигентността и невероятното й излъчване.

— Реджина, смяташ ли, че аз съм свестен мъж?

— Какво? — Тя го изгледа въпросително.

— Смяташ ли…

— Да, разбира се. Ти си един от най-свестните мъже, които познавам. Ти си изключително добър и почтен човек, Марк.

Марк си даде сметка, че бе настъпил моментът да бъде напълно честен с Реджина и да й признае истинските чувства, които изпитва към нея. Трябваше да го направи, дори и с риск да го отблъсне.

— В такъв случай познавам един свестен мъж, който те желае. Желае те страшно много.

Очите й се разшириха и заприличаха на големи сини езера.

— Ти… желаеш мен?

Дали можеше да се осмели да я докосне отново? Да я вземе в прегръдките си, да я притисне към себе си, да я защити от миналото и да прогони всички страшни спомени? Не го стори. Само с неизмерима нежност погали лицето й с опакото на ръката си.

— Не съм съвсем сигурен кога се случи, но по някое време през последните няколко месеца започнах да си давам сметка, че съм влюбен в теб.

— О, Марк. Аз… аз не зная дали някога… може да се окаже, че не съм в състояние да ти дам онова, което всеки мъж очаква да получи от жената, която обича. Независимо от терапията, на която се подложих като момиче, аз все още не съм напълно излекувана.

— Единственото, което искам от теб, е да ми дадеш шанс. Да дадеш шанс и на двама ни. Мислиш ли, че ще можеш да направиш това? Искаш ли да го направиш? — Вгледа се изпитателно в очите й, опитвайки се да отгатне мислите й. — Възможно е да не изпитваш към мен чувствата, които аз изпитвам към теб. Ако е така, аз ще те разбера и…

— Напротив — прошепна Реджина. Очите й се напълниха със сълзи, но на устните й затрептя щастлива усмивка. — И аз изпитвам същите чувства.

Сърцето му подскочи от радост и той въздъхна с облекчение. Реджина го обичаше.

— Няма да прибързваме, ще развиваме отношенията си бавно и постепенно. Предлагам, като за начало, да започнем с една най-обикновена среща. Без кой знае какви очаквания и обвързване. Какво ще кажеш?

— Среща? — Усмивката й стана още по-широка. — Идеята ми се струва чудесна.

— Защо не я направим утре вечер? Ще си тръгнем от кантората навреме, за да можем да вечеряме заедно, а след това да хванем късния филм в киното. След това ще те изпратя до вас и ще оставя на теб да решиш дали да получа целувка за лека нощ или не.

Реджина импулсивно го целуна по бузата, но веднага след това се отдръпна. На Марк му се искаше да я целуне истински. Да й покаже нежността и удоволствието, които споделят един мъж и една жена, когато се обичат и истински желаят да са заедно. Беше й обещал обаче, че ще я ухажва бавно, без да я притиска и пришпорва. И беше твърдо решен да спази обещанието си, каквото и да му коства това. Налагаше се да живее с надеждата, че някой ден Реджина ще се почувства достатъчно готова, за да му се отдаде. И понеже беше убеден, че Реджина е жена, която заслужава всички жертви от негова страна, Марк знаеше, че ще я чака колкото е необходимо. Ще я чака сама да дойде при него. А междувременно ще се охлажда със студени душове и ще се моли на господ да му даде достатъчно сили, за да издържи.

 

 

Край на писмата — поне за момента — и на анонимните телефонни обаждания. Очевидно бе, че тази тактика няма да даде никакъв резултат. Що се отнася до зелената змия, скрита в кутията с розите, то това беше само дребна шегичка, целяща да подготви почвата за следващата стъпка от плана.

Не биваше да се действа прибързано, макар че, колкото по-дълго време Рийд Конуей живееше на свобода, толкова по-сериозни ставаха шансовете му да изрови истината за убийството на Джуниър Блалък. А това, естествено, не биваше да се случва. И, въпреки това, не трябваше да се прибързва с обвиненията срещу Рийд, защото някой току-виж се усъмнил в нещо. Тази работа трябваше да се върши предпазливо. Стъпка по стъпка. До този момент нямаше пострадали. Никой все още не беше наранен. И може би бе крайно време това да се промени. Да се увеличи напрежението. Да се засилят подозренията към Рийд.

На всичкото отгоре родителите на Ела бяха извън града и моментът беше особено подходящ за ескалиране на напрежението.