Бевърли Бартън
Любов и омраза (22)

22.

— За какво, по дяволите, говориш? — Рийд се отдръпна от нея, а очите му, които само преди миг я наблюдаваха с такава неизмерима нежност, потъмняха от промъкналата се в тях обида.

Ела веднага осъзна, че той е невинен и наистина не знае нищо за смъртта на любимите кучета на баща й.

— Рийд, аз…

Той рязко скочи от леглото и се изправи в целия блясък на голото си тяло.

— Не си прави труда да обясняваш — сърдито я прекъсна той. — Разбирам, че някой е убил ловните кучета на Уеб Портър и аз, естествено, отново съм главният заподозрян. — Изгледа я гневно. — Затова ли дойде тук? Да ме обвиниш в отровителство? И какво стана, сладурче? Позволи на страстния копнеж по тялото ми да те отклони и разсее?

— Не прави това. Моля те, нека не казваме неща, за които по-късно и двамата ще съжаляваме. — Понечи да стане от леглото, но си даде сметка, че е чисто гола. И какво от това, по дяволите? Той не само че вече бе видял всеки квадратен сантиметър от голото й тяло, но и се бе докоснал до най-интимните кътчета на женската й същност. Тя изпълзя от леглото. Гола, както я е майка родила.

Лицевите мускули на Рийд потрепнаха, на лицето му се изписа изражението на опасен хищник.

— Единственото нещо, за което съжалявам, е, че те изчуках два пъти.

Ела просто не можеше да понесе студения му, лишен от всякакви емоции поглед. Мъжът, който познаваше тялото й по-добре и от нея самата, само в един кратък миг се бе превърнал в непознат — опасен и плашещ я непознат.

— Съжалявам. — Протегна ръка и я сложи на гърдите му.

Той се отдръпна назад.

— Но не толкова, колкото ще съжаляваш, ако се окаже, че си бременна. — Рийд се усмихна подигравателно. — Снощи не използвах кондом, госпожице Ела. Представяш ли си какво ще стане, ако наистина вземеш, че заченеш от мен?

— Давай, продължавай да ме измъчваш — предизвика го тя. — Щом това те кара да се чувстваш по-добре, продължавай! Предполагам, че го заслужавам. Иска ми се само да ме изслушаш. Съжалявам, че те попитах за кучетата на баща ми. — Пръстите й копнееха да го погалят, да го сграбчат и да го привлекат към нея. Само че не смееше да го докосне. От него струеше ярост. Силна и смъртоносна. — Вярно е, че по-рано тази вечер смятах, че идвам тук с намерението да узная истината. Че едничката ми цел е да се изправя очи в очи с теб и лично да ти поискам обяснение за смъртта на кучетата. Сега обаче си давам сметка, че просто съм се заблуждавала. Опитвала съм се да излъжа сама себе си. Истината е… истината е…

— Искаш ли да знаеш каква е истината? — Той я сграбчи за ръцете и заби пръсти в плътта й. Тя премигна от болка и той незабавно разхлаби хватката си. — Кълна се в бога, че не съм убил Джуниър Блалък. Не съм ти писал заплашителни писма, не съм ти дишал тежко по телефона, нито пък съм ти изпращал цветя със скрита под тях зелена змия. И определено не съм убил ловните кучета на Уеб.

— Вярвам ти. И съжалявам, че попитах за кучетата. Само че аз много обичах Бо, Стоунуол и Лий и исках да съм сигурна, че мъжът… че ти не си ги отровил.

— Дявол да го вземе, никога не бих наранил невинно животно!

Очите й се напълниха със сълзи. Тя кимна.

— Но някой го е сторил. Някой е отровил тези прекрасни кучета. Двамата с татко ги отгледахме от съвсем малки кутренца. — Сълзите потекоха по лицето й. — И аз ги обичах не по-малко от татко. Стоунуол беше най-мъничкият и аз го храних с бутилка и биберон. — Ела преглътна сълзите си.

Рийд я изгледа изпитателно. Ела едва виждаше лицето му през сълзите, напълнили очите й. Той я докосна, но тя подскочи и се отдръпна.

— Не плачи, миличка.

— Рийд…

Той я взе в прегръдките си. Силните му ръце я прегърнаха, вдъхнаха й спокойствие и утеха. Обичаше да го усеща близо до себе си, да чувства силата на едрото му тяло. Продължи да плаче, заровила лице на гърдите му, а той нежно положи ръце върху задника й, повдигна я нагоре и я притисна интимно и собственически към себе си.

— Аз съм един безчувствен негодник — прошепна Рийд. — Всичките онези глупости, които ти наговорих преди няколко минути…

Ела го целуна, след това се отдръпна назад и му се усмихна. Лицето й беше окъпано в сълзи.

— Опитваше се да ме нараниш, защото аз бях наранила теб. Разбирам те.

Рийд я целуна по челото, по бузите, по брадичката, а след това пое с език сълзите, които блестяха по миглите й.

— Не желая да те наранявам. Никога. Искам единствено да те защитя от всеки, който би могъл да те нарани. И по всичко личи, че трябва най-напред да започна със себе си.

— Аз също не искам да те нараня — рече му тя. — Ако ми позволиш, ще ти помогна да откриеш истинския убиец на Джуниър Блалък. Ще ми позволиш ли да ти помогна?

Той се усмихна, но този път в усмивката му нямаше нито гняв, нито присмех.

— Родителите ти няма да останат очаровани от идеята тяхното малко момиченце да се забърква с мъж като мен.

— Не съм малко момиченце. — Тя отърка тяло в неговото. — Аз съм жена.

— Това поне е повече от сигурно — съгласи се Рийд.

Пенисът му, притиснат между телата им, отново оживя. Ела въздъхна, опиянена от удоволствието да го усеща до себе си. Когато Рийд хвана ръката й и я поведе към леглото, тя се поколеба за миг, приковала поглед върху блестящия циферблат на малкия часовник, оставен на пода до леглото. Скоро щеше да съмне. Беше прекарала цялата нощ при Рийд.

— Трябва да се прибирам — рече му тя.

— Искаш да се промъкнеш у дома преди някой да е разбрал, че не си се прибирала цяла нощ?

— Би ли могъл да ме разбереш?

— Да, разбирам. Кажи ми само едно нещо, Ела. Срамуваш ли се, че прекара нощта тук с мен?

— Не!

— Но не би искала целият град да научи за това, нали?

Тя въздъхна. Беше я разгадал съвсем точно. Не, тя наистина не искаше хората да научават за връзката й с Рийд.

— Съжалявам, но…

— Ти носиш фамилията Портър. Освен това си съдия и истинска дама. — Докато говореше, бавно я избутваше назад, докато накрая я катурна на леглото. — Но би могла да поостанеш още тридесет минути, нали?

— Да.

Нейната отстъпчивост незабавно подтикна Рийд към действие. В следващата секунда той вече лежеше до нея на леглото.

— Хайде, скъпа, едно последно за из път.

 

 

Ела отключи задната врата и тихичко се промъкна през кухнята с надеждата, че няма да събуди никого. Беси никога не идваше преди шест часа, а не виждаше защо някой от родителите й би станал толкова рано. Докато се качваше по задното стълбище, едно стъпало изскърца и звукът прониза тишината в къщата. Ела стигна до площадката на втория етаж и въздъхна. Трябваше само да прекоси късия коридор до стаята си и щеше да бъде в безопасност. Никой нямаше да научи, че бе прекарала цялата нощ навън.

Сложи ръка върху бравата, но преди да я натисне и да отвори вратата, долови стъпки зад гърба си. Погледна през рамо и видя баща си, който вървеше към нея. Ами сега! Ела знаеше как изглежда — като жена, прекарала необуздана и изпълнена със страст нощ. Беше омачкана. Разрошена. Уморена. Преситена. А щом тя усещаше уханието на секс, което се носеше от нея, значи и баща й щеше да го долови. Сърцето й се сви. Помисли си, че би могла да го излъже и да му каже, че е била с Дан, но баща й я познаваше прекалено добре, за да й повярва. А и тя никога не бе лъгала баща си. Нито веднъж през целия си живот. И нямаше намерение да започва сега.

— Изглеждаш ужасно — отбеляза Уеб.

— Вече съм зряла жена. Това, че съм решила да прекарам нощта извън дома, си е лично мой проблем и изобщо не ти влиза в работата — каза му тя.

— Съгласен съм. — Погледът му се плъзна по тялото й. — Но те съветвам да се изкъпеш и да съблечеш тия дрехи. Не би искала майка ти да те види в този вид.

Ела кимна, преизпълнена с облекчение.

— Благодаря, татко. Благодаря ти, че не започна да ме засипваш с въпроси.

— Това не ми влиза в работата, забрави ли? — Само че на устните му нямаше топла усмивка. А в очите му не проблясваха дяволити пламъчета.

— Ти знаеш, нали? — Внезапното прозрение, че баща й вероятно знае къде и с кого е прекарала нощта, я накара да загуби самообладание.

— Нещо повече от секс ли е? — попита я той.

Ела преглътна.

— Истината е, че и аз не зная.

— Не одобрявам.

— Зная.

— Играеш си опасна игра с много опасен мъж. Можеш да бъдеш наранена. А аз не мога да позволя това да се случи.

— Татко, моля те…

— Изкъпи се.

— Ще поговорим по-късно, нали?

Той кимна, обърна се и се прибра в стаята си. Ела влезе в собствената си стая и се насочи право към банята. Докато събличаше дрехите си си даде сметка, че все още чувства силното ухание на Рийд Конуей. Ухание, което сякаш бе проникнало под кожата й. Захвърли роклята и гащичките си в коша с мръсното пране, пусна душа и застана под струите на хладката вода. Понечи да насапуниса тялото си и си припомни ласките на ръцете му, докосването на устните и езика му, всепоглъщащото удовлетворение да го чувства дълбоко в себе си.

„Нещо повече от секс ли е?“ — беше я попитал баща й.

Не искаше да е нещо повече. Ако връзката й с Рийд беше чисто сексуална, това в значителна степен би опростило нещата. Но ако искаше да бъде абсолютно откровена със себе си, Ела трябваше да си признае, че изпитва дълбоки опасения, че става дума за нещо повече от секс. „Много повече.“

 

 

Джуди Конуей седеше до кухненската маса и държеше в ръцете си чаша силно кафе. През изминала нощ бе спала само няколко часа. Макар че изпитваше безрезервно доверие към Марк Лиймън и знаеше, че той не би наранил Реджина, тя все пак не можеше да не се пита какво се бе случило между тях двамата през изминалата нощ. Когато вчера дъщеря й избяга от дома на семейство Карлисъл, тя беше силно разстроена и сърдита. И напълно основателно, защото бе заварила майка си да се целува страстно с женен мъж.

Какво би могла да каже на Реджина? Как би могла да й обясни поведението си, без да й довери цялата истина? Беше се заклела пред себе си, че никога няма да разкрие самоличността на бащата на Реджина пред когото и да било. Дори и пред самата Реджина. Животът на твърде много хора можеше да бъде разрушен, ако истината някога излезеше наяве. Бедната Керълин Портър щеше да бъде съсипана. А политическата кариера на Уеб щеше да бъде унищожена.

Джуди чу, че две коли спряха отвън, остави чашата си на масата, изправи се и се спусна към вратата. Погледна през прозореца на кухненската врата и видя Марк, който слезе от собствената си кола и се спусна да отвори вратата на хондата на Реджина. След това хвана ръката на дъщеря й в своята. Двамата се спогледаха. От очите им струеше любов. Джуди изведнъж се почувства като воайор, наблюдаващ тези толкова интимни мигове между двамата влюбени. Тя отвори вратата, излезе на задната веранда и ги изчака да се приближат.

— Добро утро — поздрави Джуди, полагайки усилия гласът й да прозвучи весело и сърдечно.

— Добро утро — отвърна Марк.

Джуди забеляза, че той все още стиска ръката на Реджина и се запита дали дъщеря й не е повярвала, че той е нейният спасителен пояс и затова се е вкопчила толкова здраво в него.

— Има готово кафе. А ако сте гладни, мога да ви приготвя нещо за закуска.

— Благодаря, но ние вече хапнахме — информира я Марк. Двамата с Реджина се качиха на верандата. — Тази сутрин приготвих специалитета си — омлет с шунка и сирене.

Джуди се опитваше да избегне погледа на дъщеря си. Боеше се от онова, което можеше да види в очите й. Омраза? Презрение? После обаче погледът й неволно се плъзна към Реджина и тя изпита дълбокото убеждение, че между Марк и дъщеря й имаше и някаква нова, сексуална връзка. Костюмът на Реджина беше омачкан, косата й — леко разрошена, а лицето й — без всякакъв грим.

— Мисля, че би трябвало да знаеш, че не исках да се прибирам у дома тази сутрин — най-накрая рече Реджина. — Марк обаче ме убеди, че трябва да ти дам възможност да ми обясниш онова, което видях в дома на семейство Карлисъл вчера.

Джуди извърна поглед към Марк и прочете само разбиране и съчувствие в очите му.

— Благодаря ти, Марк. Високо ценя факта, че беше близо до Реджина, когато тя имаше нужда от теб. Бях сигурна, че ще се погрижиш за нея.

— Струва ми се, че трябва да знаеш, че обичам Реджина — заяви Марк.

— Аз също го обичам — информира я Реджина.

— Много се радвам за вас двамата. Не бих могла да съм по-щастлива в този момент. — Джуди копнееше да обвие ръце около детето си, да я притисне към себе си и да я целуне. Тя по-добре от всеки друг познаваше силния копнеж на Реджина да обича и да бъде обичана, желанието й да забрави миналото и да създаде нормална и пълноценна връзка с мъж. Дали Марк и Реджина се бяха любили през изминалата нощ? Нима всепоглъщащият страх от сексуални контакти, загнездил се дълбоко в душата на дъщеря й, вече бе преодолян?

— Джуди, струва ми се, че моментът е напълно подходящ да обясниш всичко на Реджина — каза й Марк.

— Да, имаш право. Влезте вътре. — Двамата я последваха в кухнята. Тя дълбоко си пое дъх. — Аз не съм някоя развратна жена, която спи, с когото зърне. Само веднъж съм се любила с мъж, за когото не съм била омъжена. — Тя погледна към дъщеря си. — И това беше баща ти, когото обичах с цялото си сърце.

Реджина отвори уста, за да заговори, но Джуди я изпревари.

— Заклех се никога да не разкривам самоличността му и възнамерявам да спазя тази клетва. Съжалявам. Но за случилото се вчера мога да ти кажа само едно — нямам връзка с Уеб Портър. Двамата с него излизахме преди много години, още когато учих в гимназията. Когато семейството му се противопостави на връзката му с момиче, което живее в неподходящата част на града, двамата скъсахме и аз се омъжих за бащата на Рийд. След това Уеб се ожени за Керълин. Но ние двамата винаги… ами продължихме да изпитваме чувства един към друг. Боя се, че вчера изтървахме тези чувства от контрол.

— Но защо, мамо? — погледна я с болка Реджина. — Не разбирам. Как можеш да изпитваш някакви чувства към мъжа, който обвини Рийд в убийство? Човекът, тикнал брат ми в затвора за цели петнадесет години?

— И аз не зная как точно се случи — призна разкаяно Джуди. — В един момент двамата с Уеб просто разговаряхме, а в следващия… Допуснахме ужасна грешка и аз горчиво съжалявам, че трябваше да станеш свидетел на това.

— Не зная дали мога да ти повярвам — отбеляза Реджина. — Прекарах целия си живот, защитавайки те — пред себе си и пред всеки, осмелил се да каже нещо срещу теб. Иска ми се да повярвам, че баща ми е бил единственият ти незаконен любовник, че не си преспала с безброй други мъже. Че не си курва, както твърдеше Джуниър в нощта, в която се опита да ме изнасили.

— Ах, Реджина! — Силните чувства, надигнали се в гърдите на Джуди, буквално я задушаваха. Започна да й се гади при мисълта, че точно тя бе въвела Джуниър Блалък в семейство им и бе допуснала да бъде заслепена от хубостта и момчешкото му очарование. Беше пуснала чудовището в дома при децата си и ето че и до ден-днешен те и двамата — и Рийд, и Реджина, продължаваха да плащат за съдбоносната й грешка.

— Зная, че той лъжеше. Когато ми каза, че и аз също като майка си ще стана курва, разбрах, че ме лъже. — Реджина се извърна към Марк, който разтвори ръце и я прегърна.

Очите на Джуди се напълниха със сълзи.

— Джуниър Блалък беше отвратителна, долна отрепка, която едва не ни унищожи. Не събрах куража да го напусна, защото ужасно се страхувах от него. Бих дала живота си, за да мога да се върна назад и да поправя грешките, които допуснах. Ако можех да избирам отново, никога не бих се омъжила за него.

Реджина, заровила лице на гърдите на Марк, бавно се изправи и погледна майка си. Изхлипа тихичко, освободи се от прегръдката на Марк, приближи се до майка си и спря само на няколко сантиметра от нея.

— Аз не съм курва — увери я Джуди. — През целия си живот съм правила секс само с трима мъже. С бащата на Рийд, който беше първият ми съпруг. С баща ти, когото обичах. И с Джуниър. — Леден студ скова душата й, когато спомена името на покойния си съпруг.

— Уеб Портър ли е моят баща? — попита Реджина.

Джуди замръзна, неспособна да си поеме дъх. Стори й се, че сърцето й спря да бие. Огромна тежест притисна гърдите й. Изгуби дар слово.

— Той знае ли? — продължи Реджина. — Винаги ли е знаел, че съм негова дъщеря?

 

 

Уеб Портър паркира мерцедеса си пред „Сервиза на Конуей“. Предполагаше, че Рийд е на работа. В края на краищата, вече минаваше девет, а Уеб бе сигурен, че повечето бензиностанции и сервизи отварят по-рано. Принуден беше да изтърпи семейната закуска и Керълин, която не спираше да мърмори за опустошената си къща и да се кълне, че Рийд Конуей не заслужава да се разхожда по улиците като свободен човек. Ела се държеше както обикновено — беше учтива, любвеобилна и загрижена, но през цялото време, докато дъщеря му си бъбреше с майка си, усмихваше се топло и се съгласяваше с всяка изречена от Керълин дума, Уеб едва успяваше да се примири с факта, че дъщеря му почти си бе признала, че е прекарала нощта с Рийд.

Сервизът разполагаше с шест колонки за гориво. На три от тях бяха спрели коли, които зареждаха. Тримата шофьори — двама мъже и една жена — стояха край колите си. Те поздравиха Уеб и се опитаха да го заговорят. Той смътно разпозна жената. Единият мъж бе познавал през целия си живот. Познаваше и другия, макар че в момента не можеше да си спомни името му. Те тримата, естествено, го познаваха повече от добре — проклятието на всеки един политик.

Уеб се запъти към сервиза. Когато наближи, видя Рийд, застанал зад касата, да обслужва още един клиент. Уеб влезе в сградата. Рийд му хвърли един изпълнен с безразличие поглед и отново насочи вниманието си към клиента — Уейлан Макгуайър, собственик на единствената заложна къща в Спринг Крийк.

— Добро утро, сенаторе — поздрави Уейлан. — Отвън отново е страшна жега. Очевидно ни очаква поредния горещ ден.

— Така изглежда — съгласи се Уеб.

Рийд върна рестото на Уейлан.

— И пак да ни посетите, господин Макгуайър.

В мига, в който Уейлан затвори стъклената врата след себе си, Рийд заключи касовия апарат и погледна Уеб право в очите.

— Какво мога да направя за вас, сенаторе?

Можеш да престанеш да чукаш дъщеря ми. Ето какво можеш да направиш.

— Можеш да стоиш далеч от семейството ми — заяви Уеб, който едва успяваше да контролира клокочещия в гърдите му гняв.

Рийд излезе иззад щанда и се приближи към Уеб. По нищо не личеше да изпитва някакъв страх. Уеб не беше свикнал с подобно отношение. Беше от хората, които обикновено предизвикваха боязън и страхопочитание у противниците си. Но не и у Рийд Конуей. Нито сега. Нито пък преди петнадесет години, когато Рийд беше едва осемнадесетгодишен. Нито пък в детските му години, когато Рийд, още хлапе, го предупреждаваше да стои далеч от Джуди. Нима бе подмамил Ела, за да си отмъсти на Уеб, но не само заради издадената срещу него присъда, но и за много други неща? Това ли беше неговият начин да му даде да разбере, че щом той, Уеб, можеше да се чука с майка му, той пък можеше да го прави със собствената му дъщеря?

— Ще се наложи да бъдете малко по-конкретен — процеди Рийд.

— Не зная каква игра играеш, но те предупреждавам да стоиш далеч от Ела.

— Бих казал, че това зависи от Ела.

Уеб сграбчи ръката на Рийд и заби пръсти в коравия му бицепс.

— Стой далеч от нея, защото в противен случай ще те накарам да съжаляваш, че изобщо излезе от „Доналдсън“. Аз съм от хората, които винаги бранят онова, което си е тяхно. Ясен ли съм?

— Ето една обща черта между двама ни, сенаторе. Аз също браня онова, което е мое. А от снощи насам дъщеря ти влиза в тази категория.

Уеб замахна, но юмрукът му почти не докосна тялото на Рийд, който, предвидил нападението, леко отстъпи встрани, за да избегне директния удар. Олюля се леко и яростно се вгледа в Уеб. После разтърка ударената си челюст.

— Няма да изпусна нервите си и да те спукам от бой, кучи син такъв! Макар че, признавам, това би ми доставило огромно удоволствие — изръмжа Рийд. — Няма дори да те ударя. Защото си бащата на Ела.

Уеб погледна изпитателно Рийд Конуей. Не знаеше какво да мисли за този мъж. После чу някакъв шум зад себе си, обърна се и видя, че имат публика. Единият мъж бе застанал до отворената врата. Другият мъж и жената стояха отвън и надничаха през стъклото. По-нататък, до колонките, стояха още двама клиенти и също ги наблюдаваха.

Извикал на помощ цялото си самообладание и достойнство, Уеб се обърна с лице към малката групичка. Кимна на всеки един, но не си направи труда да ги дари с усмивката си на политик. Едва когато се настани зад волана на мерцедеса, въздъхна дълбоко и за пръв път от много години насам се запита дали все пак не бе сгрешил по отношение на Рийд Конуей. Дали не беше сбъркал, когато го бе обвинил в убийството на Джуниър Блалък преди петнадесет години. Дали не се заблуждаваше, като вярваше, че този мъж не изпитва никакви чувства към Ела и само я използва, за да си отмъсти.