Бевърли Бартън
Любов и омраза (26)

26.

— Няма да е лесно да разследваме убийство, извършено преди петнадесет години — заяви Франк Нелсън. — Повечето от приятелчетата на Джуниър са или мъртви, или на топло в затвора. — Франк се извърна към Рийд, хвърли му един бърз поглед, а след това отново насочи вниманието си към Уеб. — А и да си кажем честно, половината от населението на този град си имаше своите основания да мрази Джуниър.

— Включително и членовете на собственото ми семейство — призна Уеб.

— Сигурен ли си, че искаш да…

Уеб прекъсна Франк по средата на изречението.

— Не, разбира се, че не искам, но ако ще доказваме, че Рийд не е убил втория си баща, то тогава много грозни истини ще излязат наяве. А също и някои тайни, които бих предпочел да си останат скрити.

— Татко, за какво говориш? — Ела, която седеше на дивана до Рийд, вдигна очи и погледна Уеб.

Последното нещо, което искаше на този свят, бе Ела да научи, че баща й е колос с глинени крака. Никак не му се щеше дъщеря му да осъзнае, че човекът, когото бе боготворила през целия си живот, беше смъртен, като всички останали, и, също като тях, си имаше своите грехове и тъмни тайни. Но ако съществуваше и най-малка надежда да се установи кой е убил Джуниър Блалък, то Уеб щеше да бъде напълно откровен — не само с Франк Нелсън, но и с Ела.

— Бих предпочел Керълин да не знае нищо за това. Няма да й казваме, освен ако не стане абсолютно наложително. — Уеб кръстосваше напред-назад пред камината, а обхваналото го нервно напрежение прозираше във всяко негово движение. — Ако истината стане публично достояние, аз лично ще й кажа всичко.

Ела се надигна от дивана, приближи се до Уеб и го прегърна през кръста.

— Да не би да твърдиш, че някой от нашето семейство…

— Да, твърдя, че няколко човека от семейството ни са имали мотив да убият Джуниър.

— Кои? — попита Ела.

— Ами, аз например — призна Уеб. — И Джеф Хенри. А също и Сибил.

Смаяното ахване на Ела го прониза като стрела и предизвика нечовешка болка в душата му. Тя свали ръка от кръста му, застана пред него и го погледна право в очите.

— Но ти не си убил Джуниър и аз не мога да повярвам, че…

— Не, не съм убил Джуниър, но исках да го направя — процеди Уеб. — Исках да направя онова, което извърши Рийд — да пребия Джуниър до смърт. Онзи кучи син превърна живота на Джуди в истински ад. А ако знаех, че се е опитал да изнасили Реджина… — Уеб стовари десния си юмрук в разтворената длан на лявата си ръка.

Ела смаяно се вгледа в баща й, но той твърдо отвърна на погледа й. Даде си сметка, че дъщеря му никога не бе виждала тази негова страна, не бе допускала, че е човек, способен на насилие. Тя се отдръпна от него и отстъпи няколко крачки назад.

— Ами чичо Джеф Хенри и леля Сибил? Какво е тяхното основание да желаят смъртта на Джуниър?

Рийд рязко стана от дивана.

— Няма ли някакъв друг начин да свършим това?

Рийд не изрече думите без да нараним Ела, но всички разбраха скрития смисъл. Уеб прекрасно разбираше желанието му да я предпази. Само че му се струваше странно, че и друг мъж, също като него, желаеше да защити дъщеря му. От друга страна, ако Рийд наистина държеше на Ела, то тогава желанието му беше съвсем естествено и разбираемо.

Уеб отрицателно поклати глава.

— Сибил имаше връзка с Джуниър и Джеф Хенри знаеше за нея. Аз също знаех.

Ела затвори очи, сякаш се опитваше да се предпази от истината. Рийд се приближи до нея и я прегърна. Тя отвори очи и го погледна. Уеб се извърна настрана. Беше видял любовта, изписана в очите на дъщеря му.

— Защо не спомена за това пред полицията преди петнадесет години? — Марк Лиймън, който седеше на един кожен фотьойл до библиотеката, погледна първо Уеб, а след това и Франк Нелсън.

— Не смятам, че Джеф Хенри или пък Сибил са способни да извършат убийство — изрече рязко Уеб. — Освен това, преди петнадесет години бях убеден, че Рийд е убил Джуниър.

— А какъв е бил твоят мотив да убиеш Джуниър? — попита Марк. — Заради Джуди?

Уеб кимна.

— Защо толкова много си се притеснявал за онова, което се е случвало с икономката на твоите роднини и нейната дъщеря? — продължи да разпитва Марк. — Имал ли си интимна връзка с Джуди преди години?

— Да. — Уеб не можеше да погледне никой от присъстващите в стаята и затова забоде поглед в пода. Какво ли щеше да си помисли за него Ела сега, когато вече знаеше истината? — Джуди и аз имахме връзка преди години.

Прегърнал Ела здраво през кръста, Рийд гневно изгледа Уеб.

— Ти ли си бащата на Реджина?

Ела не издаде нито звук, но изражението на лицето й беше повече от красноречиво. Уеб я погледна, надявайки се, че ще може да му прости.

— Да.

— Татко!

— Проклет кучи син! — тихо изруга Рийд.

— Как си могъл никога да не признаеш детето, на което си баща? — възкликна Ела. — Не си ли могъл поне да й дадеш името си?

— Не, разбира се, че не е могъл — отвърна Рийд. — Признанието, че е баща на незаконно родено дете щеше завинаги да съсипе репутацията му и да сложи край на политическата му кариера.

— Решението беше както мое, така и на Джуди — обясни Уеб. — Тя знаеше, че не мога да напусна Керълин. Нито тогава, нито когато и да било след това. Джуди ме обичаше достатъчно, за да пожелае да ме предпази. А аз, глупакът, й позволих.

— Щом си могъл да изоставиш собственото си дете, значи не си човека, за когото те мислех. — Ела се отдръпна от Рийд и се приближи до баща си, настоявайки, само с присъствието си, да я погледне в очите. — Кажи ми, че през всичките тези години си направил нещо, за да се погрижиш за Реджина.

— Направих — отвърна Уеб. — Но не достатъчно. Нищо от онова, което направих за нея, не би могло да я компенсира за детството без баща и за годините, през които трябваше да понася Джуниър Блалък за свой втори баща.

— И какво точно си направил за Реджина? — поиска да узнае Рийд.

— Като за начало й осигури работата при мен — намеси се Марк Лиймън. — Освен това подозирам, че пак той уреди стипендията, която Реджина получи. Прав ли съм?

— Правех всичко, което Джуди ми позволяваше — заяви Уеб и се протегна към Ела. Въздъхна с облекчение, когато тя му позволи да хване ръката й. — Щях да съм много щастлив, ако беше възможно да пораснеш заедно със сестра си, ако можеше двете да живеете заедно. Най-много съжалявам за това, че тя не можа да стане част от семейството ни. Но Джуди и аз постъпихме така както сметнахме, че ще е най-добре за всички.

— О, татко, и двамата сте постъпили ужасно. — Ела обви ръце около врата на баща си.

Внезапно вниманието на Уеб бе привлечено от някакъв звън и в първите няколко секунди той не можа да разпознае източника му. После, когато чу, че Франк Нелсън говори нещо, осъзна, че току-що бе звъннал мобилният телефон на Франк. Уеб се усмихна неуверено на Ела.

— Има някои неща за брака ни с майка ти, които…

Ела сложи палец върху устните на баща си.

— Зная, че двамата с майка се обичате, но разбирам, че парализата й е създавала много затруднения както за нея, така и за теб.

Франк лекичко се изкашля.

— Извинете, че ви прекъсвам, но има нещо, което всички трябва да узнаете.

Четири чифта очи се насочиха към началника на полицията на Спринг Крийк. Уеб инстинктивно осъзна, че новината няма да е добра.

— Какво се е случило? — попита късо.

— Извършено е убийство — информира ги Франк. Погледът му се насочи право към Рийд. — В „Сервиза на Конуей“.

— Брайли Джо? — Руменината се отцеди от лицето на Рийд.

— Не — отвърна Франк. — Брайли Джо е намерил тялото. Днес след обяд оставил Рой Моузес да наглежда работата в сервиза и прескочил до автоморгата в Хоупуел. Върнал се преди петнадесет минути и открил тялото на Рой в работното хале.

— Рой е мъртъв? — Ела силно стисна ръката на баща си.

— Така изглежда. — Франк поклати глава. — Бедният човечец. Някой го е ударил няколко пъти по главата с голям гаечен ключ.

— О, боже! — В очите на Ела заблестяха сълзи.

— Трябва веднага да отида там — обяви Франк. — Според моите хора може би разполагаме със свидетел, който е видял някой да излиза от сервиза половин час преди завръщането на Брайли Джо.

— Ще дойда с теб — рече Рийд. — Брайли Джо сигурно е в шок.

— Информирай ни какво сте открили — рече Уеб. — Аз много харесвах Рой. Не беше твърде умен, но имаше голямо сърце. Онзи, който е посегнал на живота му, трябва да е истински мерзавец.

 

 

Баща й я помоли да се върне да живее у дома, но Ела отказа. Обясни му, че би искала да даде на майка си достатъчно време, за да може тя да приеме връзката й с Рийд. После приготви кафе и двамата изпиха по чашка докато обсъждаха убийството на Рой Моузес. Никой не можеше да повярва, че някой би наранил съзнателно един толкова добър и мил човек.

Ела и баща й стояха заедно до задната врата. Тя се наведе и го целуна.

— Ще кажа на чичо Джеф Хенри и на леля Сибил за убийството на Рой. Обади ми се, ако Франк ти позвъни и ти съобщи някакви подробности.

Уеб сложи ръка на рамото й.

— Трябва да поговорим повече за връзката ми с Джуди и за това, че Реджина е мое дете.

— Да, трябва — съгласи се Ела. — Но не тази вечер. — Беше преизпълнена със съжаление както към баща си, така и към Джуди и Реджина. И към нещастната си майка. — Даваш ли си сметка, че рано или късно ще трябва да кажеш на майка?

Уеб кимна.

— Ела, по отношение на майка ти…

— Не е нужно да ми казваш, че я обичаш. Аз зная…

— Не, не знаеш. Това е проблемът. Оставих те да вярваш, че аз и Керълин сме напълно отдадени един на друг, но това не е вярно. От много време насам не изпитвам любов към майка ти. Истината е, че я помолих за развод в деня, в който тя претърпя злополуката по време на езда.

— Ти не обичаш майка? — Ела не вярваше на ушите си. През целия си живот бе приемала родителите си като образец за съпружеско щастие. Не си спомняше да ги е чувала някога да спорят. Не и за важни неща. А се оказва, че през цялото това време баща й изобщо не бе обичал майка й.

— Единствената жена, която съм обичал истински, е Джуди Конуей — заяви Уеб. — Излизахме заедно докато тя учеше в гимназията, но се разделихме, защото родителите ми не я одобряваха. А когато си дадох сметка колко много държа на нея, тя вече бе омъжена за бащата на Рийд.

Ела се запита защо не е по-шокирана, защо тези разкрития не се оказаха абсолютна изненада за нея. Може би защото на някакво инстинктивно ниво тя винаги бе знаела, че нещо с брака на родителите й не е съвсем наред, че независимо от демонстрациите на привързаност и всеотдайност, в отношенията им липсва страст и пламенен копнеж. Като дете бе виждала само онова, което искаше да види. Вярвала бе само в нещата, в които искаше да повярва.

— Ти все още обичаш Джуди, нали? През всичките тези години си останал с майка заради парализата. Останал си, защото не си човек, който би изоставил саката си съпруга.

Уеб притисна главата й към себе си.

— Никога няма да напусна Керълин. Тя твърде силно се нуждае от мен. Освен това, ако през онзи следобед не й бях поставил въпроса за развода, тя нямаше да пришпори коня си с толкова гняв и да се понесе като вятър напред…

Ела силно прегърна баща си, притисна го към себе си и заговори тихичко със свито от напиращите сълзи гърло.

— Обичам те, татко! И каквото и да се случи от тук насетне, аз винаги ще бъда до теб.

Уеб отвърна на прегръдката, след което я освободи и я целуна по челото.

— Ти върви. Аз трябва да отида да проверя как е Керълин. Ще ти звънна, ако Франк ми се обади тази вечер.

Ела се поколеба, после се усмихна, обърна се и излезе през задната врата. Нощното небе беше обсипано със звезди — искрящи като диаманти точици, осеяли черните небеса. Лек ветрец шумолеше из клоните на дърветата, но дори и той беше топъл и влажен. Ела бързо прекоси задния им двор и влезе в двора на леля си и чичо си. Преди да стигне до задната веранда, извади ключа от джоба си. Влезе в кухнята и чу гласове. Мъжки гласове. На чичо й Джеф Хенри и… и на Франк Нелсън!

Ориентирайки се по гласовете, Ела бързо излезе от кухнята и се спусна надолу по коридора. Намери двамата мъже във всекидневната. Франк изглеждаше като погребален агент. Създаваше впечатлението за човек, донесъл трагични новини. Лицето на чичо й Джеф Хенри беше на червени петна — сигурен знак, че чичо й е силно ядосан. Ела поспря на вратата и се заслуша, осъзнала, че двамата мъже все още не подозират за присъствието й.

— Пет пари не давам какво си мисли, че е видял Джим Пендълтън. Казвам ти, че Сибил изобщо не се е приближавала до „Сервиза на Конуей“ тази вечер. — Джеф Хенри нервно сновеше между двете канапета, поставени едно срещу друго в средата на стаята.

— Не отправям никакви обвинения към Сибил — заяви Франк. — Но ако е била там, може да е видяла или чула нещо. Единственото, което искам, е да я видя за малко и да й задам няколко въпроса.

Джеф Хенри рязко се закова на мястото си, присви очи и гневно се вторачи в началника на полицията.

— А аз вече ти казах, че Сибил се оплака от ужасно главоболие и си легна рано. И аз категорично отказвам да я безпокоя заради подобни глупости.

— Ако не ставаше дума за убийство, нямаше да съм толкова настоятелен. Но, дяволите да го вземат, Джеф Хенри, хората в този град ще изпаднат в паника, когато новината се разчуе. Опитът за покушение срещу американски сенатор беше достатъчно сериозно престъпление, но ето че съвсем скоро в града бе извършено и нещо още по-ужасно — убийството на един мил и абсолютно безвреден човечец като Рой. Подобни неща не се случват в Спринг Крийк. Ако Сибил е била там, както твърди Джим Пендълтън, тогава аз трябва да говоря с нея. Още тази вечер.

— Предлагам ти да си тръгнеш веднага — отвърна Джеф Хенри. — Освен ако нямаш заповед за ареста на Сибил…

— Франк, за какво е всичко това? — Ела влезе в стаята. — Не мислиш сериозно, че леля ми е въвлечена по някакъв начин в смъртта на Рой?

В момента, в който се обърна и видя Ела, Джеф Хенри изведнъж се успокои. Лицето му светна, а на устните му заигра колеблива усмивка.

— О, мила моя, слава богу! Ще трябва да налееш малко здрав разум в главата на нашия полицейски началник. Онзи идиот, Джим Пендълтън, смята, че е видял леля ти близо до „Сервиза на Конуей“ тази вечер. — Джеф Хенри я изгледа умолително. — Уверих Франк, че това не е възможно. Сибил беше тук с мен през цялата вечер, а в момента спи в спалнята си на горния етаж.

— Франк, абсолютно наложително ли е да говориш с леля Сибил тази вечер? — попита Ела. — Не може ли да дойде в управлението утре сутринта и да отговори на всичките ти въпроси?

— Когато става дума за убийство, тогава…

Ела чу шума едновременно с Франк. Джеф Хенри се напрегна. Някой току-що бе влязъл през входната врата. Във фоайето отекна отчетливото потропване на високи токове. Само след минута подпийналата Сибил застана на вратата. Хвана се за рамката и огледа присъстващите в стаята.

— Какво става? — завалено попита тя. — Да не би да сте организирали парти и да сте пропуснали да ми кажете?

Франк изпитателно се взря в Джеф Хенри.

— Струва ми се, че каза, че Сибил е била с теб цялата вечер, а сега спи на горния етаж?

— Какво? — Сибил се разсмя — гърлен, почти задавен смях. — Не разбирам защо ти е наговорил тези лъжи.

— Госпожо Карлисъл, имаш ли нещо против да ми кажеш къде беше тази вечер — попита Франк.

— Не отговаряй на този въпрос, Сибил! — Джеф Хенри бързо застана до съпругата си.

— Струва ми се, че може би трябва да се обадим на Марк Лиймън или на някой друг от адвокатите си — обади се Ела.

— Защо ни е адвокат? — озадачено попита Сибил. — И, Франк, защо са тези официалности? Не е нужно да ме наричаш госпожа Карлисъл.

— Лельо Сибил, Рой Моузес е бил убит тази вечер в „Сервиза на Конуей“ — обясни Ела. — Има свидетел, който смята, че те е видял в района на сервиза половин час преди Брайли Джо да открие тялото на Рой.

— О-о! — проплака Сибил, след това пъхна юмрук в устата си. — Бедничкият Рой — промълви тя. — Бедното, нещастно създание…

— Виждаш ли? — Ела се обърна към Франк. — Тя дори не знае за убийството на Рой. Нямаше и най-малка представа, че той е мъртъв.

— Това вярно ли е? — попита Франк. — Твърдиш, че тази вечер не си ходила в „Сервиза на Конуей“.

Сибил вдигна глава. Сякаш не можеше да се фокусира и неспокойно местеше поглед напред-назад. После изведнъж погледна право в Джеф Хенри.

— Аз… аз се отбих в сервиза по-рано тази вечер. Търсех Брайли Джо.

Сърцето на Ела се сви. Джеф Хенри се отдръпна от пийналата си съпруга, изправи рамене и й обърна гръб.

— Сибил, спомняш ли си по кое време мина от там?

Тя му показа тънката си китка.

— Никога не нося часовник.

— Джим Пендълтън твърди, че те е видял около половин час преди завръщането на Брайли Джо в сервиза. Това означава, че си била там някъде към осем и половина.

— Струва ми се, че беше по-рано — отвърна Сибил. — Не мисля, че беше тъмно. Видях Рой и той ми каза, че Брайли Джо не е там. Затова си тръгнах, отидох с колата до Смитсвил и… — Погледна към Джеф Хенри, който стоеше с гръб към нея и се взираше през прозореца. — Срещнах се с едни приятели и изпих няколко питиета.

— Добре — рече Франк. — Докато беше в „Сервиза на Конуей“ видя ли някой да се навърта наоколо? Някой, който по някакъв начин да ти се е сторил подозрителен?

— Там нямаше никой друг. Само Рой.

Франк кимна.

— Благодаря. Това е всичко, което исках да разбера. Съжалявам, че ви обезпокоих. Надявам се, разбирате, че просто си върша работата.

— Разбираме — увери го Ела.

— Не ме изпращайте. — Франк кимна на Ела и излезе от стаята.

— Бедничкият Рой — проплака Сибил. — Кой би убил един толкова мил и добродушен човек?