Джаклин Брискин
Хроника на страстта (162)

2

Юта бе станала страшно едра. Черната й кожена наметка бе отворена и разкриваше масивното й, стегнато в корсет тяло, облечено в пурпурен сатен, на който лъщеше машинна бродерия. Нанизи перли лежаха на мощната й гръд. Пристъпваше разкрачена, за да могат дебелите й крака да издържат тежестта над тях. Бузите й бяха провиснали, двойната брадичка скриваше очертанието на врата й. Гледаше високомерно, по лицето й нямаше нито една бръчка.

Брадата на 3-те В бе напълно бяла, черната му коса изпъстрена с бели кичури. През многото години работа на открито кожата му бе загрубяла. Тъмният евтин костюм висеше набръчкан на приведените му рамене, докато другите носеха вечерни облекла. Очите му обаче бяха същите — тъмни, нежни и блестяха като осветени от някаква вътрешна светлина.

Изглеждаше много години по-възрастен от Бъд.

На прага двамата братя се оглеждаха един друг учудени, търсеха да открият ерозията на времето.

— Братле — сухо каза Бъд. — Братко.

Протегна ръка към 3-те В, после вдигна две ръце и го прегърна. Двамата силно се притиснаха един към друг. Всеки отнесен от спомените за детството — мечтателният по-малък брат и непрекъснато дразнещият го по-голям, които живееха в голямата червена къща в покрайнините на горещ малък град, високата калифорнийска дама, дребният сопнат холандец — всичко бе миг в една кратка прегръдка. Като се разделиха, очите им бяха навлажнени.

— Брадата ти е побеляла, братко — подхвърли Бъд.

— А ти си оплешивял.

— Остаряваме, 3-те В. Как стана това? — Бъд намигна и се обърна да целуне Юта по бузата. — Юта. Изглеждаш тип-топ. Все такава хубава жена. Колко ли се гордееш с тримата си синове.

Тя успя някак да се усмихне. Къщата бе по-голяма, отколкото си я представяше. Цял палат!

— Том завърши право. А Ле Рой е счетоводител. Завършиха колежа в Бъркли.

— Много по-учени са от нас — усмихна се Бъд.

— 3-те В е завършил „Харвард“.

— Така е. — Бъд удари едро кроше в стомаха на брат си. — Помниш ли? Дойде си вкъщи с ръкавици на ръцете в най-топлия ден.

— И ти ми ги свали.

Бъд погледна към осветената алея навън. Бял ролс-ройс се насочваше към гаражите.

— Върнаха ли се Кингдън и Лайа?

— Все още са при адвокатите — отговори 3-те В. — Кингдън току-що се обади. Каза, че Лайа е изтощена, но той ще дойде, ако стигне вкъщи по-рано.

— Справя се страхотно — вметна Бъд. — Държи високо главата си в тази трудна ситуация.

— Сам си го избра — обади се Юта.

Теса бе прекосила вътрешния двор. Бъд обхвана с дясната си ръка раменете й, притегляйки я до себе си.

— Това е моята Теса — каза той. — Теса, запознай се с чичо си 3-те В и леля си Юта.

— Чичо 3-те В, приятно ми е — тихо каза тя и се наведе до го целуне.

Тялото му се вледени. Физиономията му замръзна.

— Лельо Юта, приятно ми е — обърна се тя към нея. Този път се поколеба. Подпухналото лице на Юта се извърна встрани.

Тилът на Теса, където се врязваха перлите, изстина. Не очакваше родителите на Кингдън да я обсипят с милувки, не и след дългогодишната семейна вражда, но разбра, че бе залагала на това да я приемат. Кингдън говореше за баща си разочарован и със забавна ирония за фанатизма на майка си. И все пак Теса сама виждаше, колко много му се иска да получи тяхното одобрение. Усети, че нейното присъствие бе унищожило топлината от срещата. В трескавото си безпокойство се питаше дали 3-те В и Юта одобряват аборта. Знаеше, че не е логично, но все пак си помисли: „Тяхното внуче.“

Пристъпи по-близо до баща си и усети топлината от пръстите му на рамото си, докато гостоприемно канеше гостите да дадат палтата си на Синклер.

Юта подаде кожената си наметка, подарък за Коледа от Кингдън и Лайа, а 3-те В — старата си мека шапка.

Останалите станаха. Амели поздрави гостите. Облечена в семпла вечерна рокля, от нея лъхаше спокойствие и честолюбие, които успешно скриваха притеснението й.

Повтаряше си, че не трябва да се страхува да не би Юта да каже нещо. Никога и през ум не й минаваше, че 3-те В би изрекъл каквото и да е. Въпреки това се срамуваше, че с мълчанието си бе допуснала компромис с честта си.

— Радвам се, че сега познавам всички от семейството — каза тя, като свършиха с поздравите. — Разбира се, вече познавам Кингдън.

— Кингдън е божествен, нали, лельо Амели — попита Бет ван Влайът с широко отворени очи. И като получи одобрение, продължи: — А как се запознахте с нашия известен авиатор?

— Теса го познава от години — отговори Амели.

— Преди да се ожени за Лайа ли? — Бет отправи въпроса си към Теса.

— Да. С Лайа бяхме приятелки. Пишех сценарии за филми, в които тя играеше… — Колебливият отговор на Теса замря. Юта бе впила очи в нея.

— Кариеристки! — изръмжа Юта. — Кариерата не е присъща за една жена — изкоментира тя и отказа да вземе шери.

— Смятам, че да направиш кариера е божествено за жена. Печелиш тонове пари точно като мъжете! — възкликна Бет.

Преместиха се в трапезарията. Масата бе отрупана. Теса се опита на няколко пъти да заговори чичо си или леля си. 3-те В извръщаше очи. Юта непрекъснато наблюдаваше Теса, но всеки път, когато тя се опитваше да я заговори, Юта се обръщаше към Бет или Мери Лу.

Накрая, докато ядяха печеното, Юта се обърна към Теса:

— По пътя насам пресмятах. Ти не си ли на около тридесет години?

— На двадесет и осем е — отговори Бъд. Юта, като почетна гостенка, седеше от дясната му страна.

— Бет е на двадесет и две, а Мери Лу на двадесет. По-добре престани да си толкова свита, че ще си останеш стара мома — заяви Юта, като се наведе напред.

— Аз съм виновен — обади се Бъд, гласът му бе нежен, очите студени. — Срещу всеки мъж, чийто крак стъпи тук, аз насъсквам кучетата. Така ли е, Теса?

Теса се опита да се усмихне. Главата я болеше жестоко. Не бе от болестта или от прекалено очевидното неодобрение от страна на родителите на Кингдън. Беше сигурна, че на Кингдън му се е случило нещо ужасно. „Може би са го арестували“ — помисли тя. Притисна ледени ръце в коленете си.

Докато поднасяха десерта, на врата се позвъни. Беше Кингдън.

Извини се на Амели, заобиколи масата и целуна майка си по бузата, ръкува се с мъжете, усмихна се на жените. Като стигна до Теса, усмивката му леко угасна.

Беше се преоблякъл. Независимо от видимата умора всички го слушаха как саркастично се шегуваше за хората с камерите и тълпата зяпачи. Напрягаше се, а когато Кингдън правеше нещо с усилие, то се усещаше. Моментното успокоение, което бе обзело Теса, се изпари. „Защо толкова се напъва? — чудеше се тя. — Какво е станало?“ Главата й пулсираше.

— Теса? — осъзна, че майка й се бе обърнала към нея. — Бет те питаше дали си член на Младежката лига.

Теса измрънка, че е член, но не е активна. Не можеше да погледне Кингдън, защото Юта не сваляше очи от нея. Амели стана.

— Юта, Бет, Мери Лу, Теса, хайде да пием кафето във всекидневната.