Джаклин Брискин
Хроника на страстта (109)

10

Засенчената лампа хвърляше удължени сенки. Беше времето преди зазоряване, когато щурците и жабите мълчат, когато човешката устойчивост и енергия са най-слаби и идва смъртта.

Бъд и Амели наблюдаваха Теса как спи. Малкият й гръден кош се надигаше. Дишаше през зловонните кашлечни откоси. Размърда се и се хвана за компреса на гърлото. Отвори очи. Амели я вдигна и започна да се разхожда, като галеше гръбчето й. Бъд отиде в кухнята, където сестра Ленц винаги имаше съд с вряща вода на печката. Върна се със съда в стаята.

Изведнъж тялото й се вцепени. Разтърси я гърч. Вратът й се изви. Остана само бялото на очите й. Ръцете й висяха като прекършени крила.

Бъд и Амели се погледнаха само за миг. Нямаше нужда от разговори. Това беше крайната фаза. Така бе починала по-малката сестра на Бъд. Мембраната се бе затворила в гърлото на Теса.

Амели изтича в хола, където сестра Ленц, напълно облечена, лежеше на едно походно легло, и я събуди.

— Сестро, сестро!

Жената се изправи и седна.

— Задуши ли се?

— Идете за доктор Марш. Побързайте!

Невероятно пъргаво за масивното си тяло, сестрата се обу, сложи униформената си шапка и изчезна в тъмнината.

Когато Амели се върна в детската стая, Бъд седеше с Теса на коленете си, слял устни с нейните, опитвайки се да изсмуче мембраната от гърлото й.

Амели махна кърпата от лампата.

— Бъд, тя посиня!

Бъд вдигна глава от задушаващото се дете.

— Доктор Марш не може да дойде по-рано от петнадесет минути. Бъд, Господи! След петнадесет минути тя ще е мъртва. Бъд?

Той разбра незададения въпрос. Последната отчаяна схватка с дифтерита: разрез в гръкляна. Докато се гледаха втренчено, пронизващото гъргорене, което се чуваше от гърдите й, ги изолира от миналото и бъдещето. Трябваше да вземат решение сега, на секундата. „Сестра ми умря — помисли си той. — Никой не е оживял, ако не се рискува.“

— Дай ми бръснача — каза й тихо.

Тя изтича в банята, а Бъд занесе Теса в кухнята и я сложи върху масата. Трудно му бе да удържа тялото, което се гърчеше в конвулсии. Имаше силата на хлъзгава риба, изпусната на сухо. Не можейки да си поеме въздух, тя затъваше в течността на собствените си дробове.

Амели му подаде кутията.

— Извади го — заповяда той. — Подръж го във врящата вода.

Тя отиде до печката, отвори чайника и потопи острието. Парата свистеше, но тя въобще не забелязваше, че ръката й почервеня.

— Достатъчно!

Той затвори очи. За разлика от Амели вярваше в Бога, не в онзи католически Бог в църквата на площад Плаза, където ходеше да се моли майка му, а в епископалния Бог на Хендрик. Молеше се Бог да му даде концентрация, умение и сила. Стисна устни, мускулите на челюстта му играеха. Отвори очи и видя ужаса в очите на Теса.

Амели му подаде бръснача. Той го хвана за дръжката от слонова кост и се загледа в извитото гърло на Теса. „Дръж ръката, без да трепери“ — заповяда си той, спомняйки си как дереше животните след лов. Опипа тесния гръклян.

— Вдигни брадичката нагоре и я дръж да не мърда!

Поднесе бръснача. Ръката му бе абсолютно спокойна. После, задържайки отвора с пръсти, бързо вкара гуменото маркуче.

Доктор Марш, с палто върху пижамата, стоеше до кухненската маса и наблюдаваше Теса. Бебето лежеше неподвижно, със затворени очи.

— Трябва да се откажеш от бизнеса с петрол, Бъд, и да станеш хирург. Аз не бих могъл да го направя така добре.

Бъд и доктор Марш се бяха срещали няколко пъти през последните дни. Бъд бе започнал да се възхищава от професионалната компетентност на лекаря. Точно сега обаче не можеше да се зарадва на комплимента му.

— Ще се оправи ли? — попита Амели.

— Жива е и диша — отговори доктор Марш. — По-нататък ще се грижим за нея със сестра Ленц. Бъд, вземи си нещо за пиене.

— Не ми трябва пиене. — Напрежението му бе започнало да отслабва. Главата му бе свежа и бе доволен от себе си.

— Тогава погрижи се за ръката на жена ти и затвори вратата след себе си.

Бъд намери бурканче с кокосово масло и отиде в хола. Подаде го на Амели.

— Ще се приберем вкъщи веднага щом стане възможно.

Амели кимна.

— Успяхме. Ще се оправи — каза той.

Амели, с побелели устни, не отговори. Бъд бе сигурен, че току-що бе спасил живота на Теса. В своята самоувереност се дразнеше от съмненията на Амели, от непрекъснатите й тревоги.

— Ще се оправи. Сложи си това на ръката.

— Не мога да го отворя — отговори тя, като му подаде бурканчето. Ръцете й трепереха.

— Хайде, Амели, успокой се. Всичко свърши и тя… — спря насред изречението.

Стомахът му се сви в спазъм. Поемайки дълбоко и шумно въздух, изтича в банята и седна там, облян в пот. Гърлото на децата е много тясно. Той нямаше никакви медицински познания. Абсолютно никакви. „Можех да я убия“ — си помисли.