Джаклин Брискин
Хроника на страстта (139)

4

Кингдън се бе свил зад бюрото, когато вратата се отвори. Беше Лайа.

— Значи тук се криеш — каза тя и влезе. — Търсихме те навсякъде.

След нея вървеше висок мъж, толкова слаб, като че ли бе изтеглен от някоя тръстика. Имаше интелигентно лице.

— Кингдън, познаваш ли Дейвид Манли Фултън?

Кингдън никога не бе срещал Фултън, но знаеше кой е. Англичанин, който режисираше епически драми като тези на Дьо Мил.

— Не съм имал удоволствието.

— Капитан Ванс — каза Фултън, протягайки дългата си ръка. На средния му пръст проблесна сапфир.

Когато Лайа го представяше на някой мъж от бранша, Кингдън обикновено имаше чувството, че си чеше мозъка си с нокът. „Тя спи с него“ — помисли той. Но този път бе обзет от мисли за Теса. А освен това, когато се ръкува с него, си помисли, че е обратен.

— Радвам се да се запозная с вас, господин Фултън. Възхищавам се на работата ви.

— Не повече, отколкото аз на вашата, капитан Ванс — каза Фултън с оксфордския си акцент. — Чувам, че сте били в Ескадрилата Лафайет.

— Записах се веднага след като беше сформирана.

— Били сте във Франция, нали?

— Отидох с Чуждестранния легион — отговори Кингдън. — Рекламата на Римини му даде възможност да се прочуе със своето студио, а на мен създаде кариера. Но, между нас казано, не бива да вярвате на нищо от това, което чувате.

— Мисис Ванс ми разказа за вас.

— Съпругата също не може да бъде безпристрастна.

— Кингдън държи много на скромността, господин Фултън — вметна Лайа, — винаги е бил такъв. Всичко е вярно и той е истински ас.

— Хубаво шоу правите, така или иначе. Мисля да правя филм за рицарството на авиаторите. Така да се каже, за последния от рицарите на кръглата маса.

— Кръстоносците — каза Кингдън, като си мислеше за Теса. Искаше му се да се отърве от Фултън. Имаше нещо обезпокояващо в слабата, елегантна външност, начина на изговаряне на думите, подпухналите клепачи. Като се размислеше човек, и във филмите му имаше обезпокояващ декадентски елемент.

— Би ли ви заинтересувало предложението ми? — запита Фултън.

— Да ви помогна за проучването ли?

— Кингдън — извика Лайа, — да участваш във филма!

— Лайа, ти беше свидетел на подписването на моя договор, както и адвокатите на двете страни. Римини Продакшън плаща и шунката, и пиячката, и твоите кожени палта.

— Ако трябва да се поговори с Римини, за да бъдете нает от друг… — Фултън замълча деликатно.

„Можеш да си…“ — помисли си Кингдън. Сви рамене, което издаде мисълта му.

— Е, ще трябва да си тръгвам — заяви внезапно англичанинът.

Лайа кокетно му махна с ръка.

— Добре сте си пообщували — обади се Кингдън.

— О, той е толкова разглезен, че не знаех за какво да разговарям и реших да му разкажа за теб и за войната.

— И е съумял да те изслуша? Лайа, защо не се махнем оттук за няколко дни?

— Забравил си, че утре пристига господин Хорти.

Бе наела Падрик Хорти, известен учител по актьорско майсторство от Ню Йорк, уж да обучава и двамата, но всъщност имаше предвид себе си. Това бе огромно разточителство. Лайа му плащаше пътните и голям хонорар, надявайки се, че той би й помогнал да обърне късмета на своя страна.

Кингдън посегна към питието си.

— Текс иска да продаде летището и аз мисля да го купя.

— Защо?

— За да си доставя удоволствие.

— И кога ще имаш време за него?

— Вместо да играя, ще се занимавам с аероплани.

Тя се обърна ядосана към него. Не можеше да разбере как е възможно киното да не обсеби когото и да било.

— Престани да ме дразниш — изсъска.

Майка му реагираше по същия начин и той незабавно разбра, че идеята му бе глупава. Не можеше да остави киното. Вдигна празната си чаша.

— Връщам се при другите.

Лайа излезе с него, но той не й каза за Теса. Нямаше намерение да я вижда отново, но дори и да имаше, това нямаше да развълнува Лайа. Тогава защо ли не й спомена, че я е видял?