Джаклин Брискин
Хроника на страстта (114)

3

Беше й казала Лайа Бел. Двете млади жени се бяха уговорили да се срещнат в хотел „Холивуд“, за да може Теса да й съобщи каква бе реакцията на Римини. Пътувайки по булевард Холивуд, тя се впусна в еуфорични фантазии. Значи той щеше да прочете „Авиаторът“ — и мисълта й литна от момента, в който Римини купуваше сценария, до готовия филм. Тя не се интересуваше от успеха. Теса нямаше големи амбиции. Възторгът й бе завръщане към една детска игра, която тя не искаше да играе. Но знаеше, че спре ли да играе, щеше да бъде изхвърлена назад в един свят, за който се чувстваше неподходяща.

Дифтеритът бе оставил следи и Теса често страдаше от пристъпи на треска, които бяха пълна загадка за лекарите. Преглеждаха гърлото и ушите й, изследваха кръвта й и не намираха нищо. Докато лежеше в затъмнената стая, тя си бе създала свой свят. Върху белите копринени чаршафи разцъфтяваха царства и в тези въображаеми земи щедростта, благородството и добротата бяха закони.

Получи образованието си от гувернантки и учители вкъщи. Нямаше понятие от принципите на Макиавели, прилагани в девическите училища, нито пък можеше да придобие „дебелата кожа“, толкова необходима в изкуството да печелиш приятели. И въпреки това бе достатъчно умна, за да приеме детството си като щастливо.

Имаше си историите, измислени от нея, имаше родителите до себе си. Особено Бъд. Когато беше с него, сините й очи блестяха. Като малко момиче най-голямото й удоволствие бе да върши дребни неща за него — да му даде свития на руло вестник, да драсне клечка кибрит и да запали пурата му.

Като поотрасна, пристъпите на треската намаляха. Но остана вкъщи при родителите си. Бъд често се усмихваше на Пол Шот и може би това бе причината, заради която Теса се сгоди за него. Пол бе млад, едър, напорист служител в „Паловерде Ойл“, който се харесваше на жените. И защото колкото и да се насилваше, не можа да го обикне, тя смяташе, че нещо не е наред с нея. След шестмесечно колебание му върна годежния пръстен.

Ядосан, Пол Шот й каза, че е безкрайно тъпа и всъщност е искал „Паловерде Ойл“, а не нея. Тя го съжали, че е решил заради амбициите си да се ожени за тъпа жена. Но бе ужасена от себе си, презираше се! Как е могла да си помисли, че би могла да живее с човек, когото не обича.

Никога не бе ходила на кино. Но след този случай започна да посещава новите киносалони. Просветващият екран я завладяваше. Един ден прочете в „Моушън Пикчър Хералд“, че търсят сценарии. Преходът от фантазията до хартията й се отдаваше лесно и тя се бе свързала с Джакопо Римини. Приятелите на семейството й имаха филмовата индустрия за копеле, някаква смесица от панаирджийство и пийп-шоу. Но Амели и Бъд бяха щастливи, че Теса най-накрая се бе оправила от случката с Пол, и я насърчаваха да пише.

Продуцентите и директорите от Ню Йорк отсядаха в хотел „Холивуд“. Тези светила привличаха пеперудите — отчаяни актьори и актриси. Тези, които не можеха да плащат, отсядаха наоколо и се разхождаха пред хотела, за да ги виждат. Групичка от такива млади хора се бе събрала на една от верандите.

Теса паркира колата и видя Лайа да се отделя от останалите. Махна с ръка. На пръв поглед Лайа Бел бе изключително красива и поразително приличаше на Мери Пикфорд с подобната прическа на меките си руси къдрици.

— Теса, ехей, Теса — извика Лайа с пискливия си глас и акцент от Северна Каролина.

Теса се усмихна и се затича по стълбите към верандата.

Лайа сграбчи ръката й.

— Хайде, бързо. Умирам да чуя какво се разбрахте.

— Попитах го — започна Теса.

— Не си!

Теса кимна.

— Изчаках да прегледа ръкописа и после попитах. Искаше да знае откъде съм научила, че ще снима пълнометражен филм.

— Нали не си му казала? — извика уплашена Лайа.

— Естествено. Той се разсърди, но когато го убедих, че не съм шпионин, ме изслуша. Мислех, че никога няма да чуя тези думи.

— О, миличка!

— Той се съгласи да го прочете, нищо друго, но ще го погледне. — Възбудата на Теса намаля. — Каза, че не харесва истории за пилоти, защото са свързани с войната.

— С филми за войната не се печелят пари — Лайа многозначително сви устни. — Трябваше да му кажеш, че господин Ласки или господин Зукър са те помолили да напишеш такъв сценарий.

— Въобще не се сетих. Но мисля, че го заинтригувах с идеята да се съчетаят исторически и съвременни моменти, в един филм.

— Като Сесил дьо Мил. Умно. Мисля, че ще приеме. Теса, нали си спомняш за онова селско момиче в разказа. Виждаш ли я русокоса?

— Точно така си я представям.

— Хубаво.

— Но трябва да я направя по-умна.

— Когато стана звезда, ти ще пишеш всичките ми сценарии.

Двете се засмяха. И все пак в шегата им проблясваше някаква надежда.

Лайа Бел, с истинското име Лиа Белинда Слоупър, бе дъщеря на пощенски чиновник. Имаше детско тяло, без пищен бюст и бедра, някак дребно за главата й. Чертите на лицето й бяха нежни, с раздалечени големи сиви очи. Тези детска хубост прикриваше диви амбиции. Мозъкът й имаше малко сиви клетки, но всички изпълнени с желанието й да стане филмова звезда. За да получи роля в малките филмчета на Римини, тя се бе любила с него, седнала в скута му в конюшнята, където миришеше на конска урина. Но и Римини бе открил това, което бяха забелязали другите. Камерата беше безмилостна към Лайа. Очите й ставаха безцветни и репертоарът й от погледи, усмивки и мимики я правеше да изглежда като кълвяща кокошка. Римини нямаше намерение да я наеме пак, но се възползваше от любовните й умения. Така бе научила за намерението му да снима голям филм. Беше съобщила това на Теса, без да се надява да извлече лична полза.

Теса и Лайа се срещаха винаги в хотела. Това, че Теса караше мърсър и се обличаше добре, подсказваше, че е заможна, но Лайа нямаше представа за истинското й богатство. Дори и да знаеше обаче, това нямаше да има никакво значение, защото тя не завиждаше на богатство, освен ако бяха пари, свързани с киното.

— Теса, мила — обърна се Лайа към нея. — Погледни. Това не е ли Били Битцър?

Теса видя нисичък човек, който влизаше във фоайето.

— Кой?

— Били е операторът на Грифит. — Лайа се надигна и оправи косата си. — Нека да видим дали ще успея да привлека вниманието му. — Тя намигна на Теса и елегантно заситни към фоайето.

Теса се облегна назад и се замисли за „Авиаторът“. Каквато и да бе причината да напише историята, тя звучеше искрено. Теса не разбираше нищо от самолети, нито пък от война, но през летата на 1912 и 1913 година бе посетила баба си във Франция. Нейният пилот бе французин, висок, с лъскава черна коса и дълбоки замечтани очи.

— Срещали ли сме се някъде? — попита я високият млад мъж с лъскава черна коса и замечтани очи.