Джаклин Брискин
Хроника на страстта (171)

4

Широките внушителни стълби на десететажната сграда на съда бяха задръстени от мъже и жени, които се блъскаха и суетяха — бяха фенове на Кингдън. Хората на шерифа обкръжиха бялата кола, после се наредиха в редица нагоре по стълбите.

Бъд стоеше до прозореца в дъното коридора на петия етаж и гледаше надолу. Камерите непрекъснато работеха, като че ли снимаха филм. Тълпата се раздвижи. Виждаха се само шапките на Кингдън и Лайа.

Бъд погледна към мястото, където улиците Мейн и Спринг се събираха, припомняйки си старата тухлена сграда на съда. „По онова време нямахме нито кино, нито коли, нито самолети, нито нефт. Лос Анджелис беше малък град и не бихме могли да съберем такава тълпа. Как се променя светът!“

Някой бутна шапката на Кингдън с ръка.

Бъд се намръщи. Изпитваше противоречиви чувства към племенника си. От една страна, искрено бе привързан към Кингдън, гордееше се със смелостта му, зарадван от начина, по който подкрепяше съпругата си, и от това, че не я изостави. От друга страна, приятелството на Кингдън с Теса го вбесяваше. Сега Теса не приемаше никакви покани — освен отправените и до родителите й.

Ако уредяха някакво излизане със запознанство, тя го отклоняваше с извинението: „Имам да довършвам глава от книгата си.“ Бъд й беше обърнал внимание, че Кингдън е женен, а тя се изчерви и му отговори, че както и на останалата част от света, този факт й е известен. Сарказмът не бе присъщ на Теса. Бъд не можеше да обсъжда деликатния въпрос за мъжествеността на Кингдън. Старовремски разсъждаваше, а и след толкова години съвместен живот с Амели и взаимно опознаване трудно говореше за секс. Беше помолил Амели да обясни на Теса, че взаимоотношенията й с Кингдън може да я наранят. Амели бе пребледняла и той не можа повече да настоява.

Кингдън и Лайа се изгубиха от погледа му. Задържаха пресата в мраморното фоайе. Хора на шерифа охраняваха стълбищата и асансьорите, предотвратявайки появяването на репортери и търсачи на усещания нагоре. Бъд се приближи до асансьора и поздрави униформения служител.

— Голям ден е днес, господин Ван Влайът.

— Така е — отговори Бъд.

— Голям почитател съм на капитан Ванс. Господи! Представяте ли си тази съпруга, която разказва на цял свят какво става в леглото.

Вратата на асансьора се отвори. Кингдън и Лайа се появиха, следвани от Римини и Джулиъс Редпат с двамата му помощници.

Римини застана близо до Кингдън, а Кингдън продължаваше да държи ръката на Лайа. Джулиъс Редпат беше облечен в класически костюм бостънска кройка, на лицето му бе изписана адвокатска загриженост. Пристъпи напред и поздрави Бъд с уважение.

Кингдън се обърна към жена си:

— Лайа, иди най-напред да си оправиш грима и шапката.

Погледна го умолително.

— След това ще говорим с чичо Бъд — добави той, поглеждайки към чичо си.

— Разбира се, Кингдън — отвърна Бъд. Беше изключително предразположен към племенника си.