Джаклин Брискин
Хроника на страстта (164)

4

Като излезе от тоалетната, 3-те В видя Теса да се качва по стълбите. Чу го, обърна се, вдигна брадичка. След кратко колебание слезе по стъпалата, чукайки с високите си токчета. 3-те В я наблюдаваше.

Беше развълнуван много преди да влязат в Грийнуд. Стигаше му самата къща. Тучните земи не се виждаха в нощта, но факлите осветяваха познатите гънки между хълмчетата.

— Паловерде — високо бе прошепнал той. — Паловерде.

Бъд бе изкопирал белите стени, покрива с червени керемиди. Вторият етаж бе променен, както и външните прозорци, въпреки това тесните балкони и висящите саксии цветя безспорно придаваха чар. Когато видя Бъд, изпита братска обич. И Амели. Като стисна ръката й, дъхът му спря в гърлото. Годините на спомени не представляваха нищо в сравнение с това, което бе тя на живо. Все още я обичаше.

Нещата с Кингдън още повече го бяха притеснили. Беше си взимал почивки от службата, все още работеше за „Юниън Ойл“, за да помага на сина си и снаха си. Нищо не постигна. „Както обикновено“ — помисли си той.

И тази вечер пак Бъд взе инициативата, той се беше загрижил, той направи практически предложения, дори предложи пари.

3-те В обаче бе разтърсен от тази студена красива млада жена, която не си бе направила труда да скрие досадата си най-вече от бедните роднини. „Дъщеря ми“ — помисли си той. Нито веднъж през всички тези години не си бе помислял, че детето на Амели може да не е негово.

Поради някакви причини бе очаквал, че тя ще е пъргава и дребна като Амели. Бе шокиран от приликата й с рода Гарсия. Цяла вечер скришом я бе наблюдавал, защото се опасяваше да не разбуни никога незатихващия гняв на ревност у Юта. Сега, когато Теса вървеше право срещу него, можеше спокойно да я разгледа. Черна лъскава коса, самоуверено овално лице, стройни дълги крака. Под проницателния му поглед тя забави крачка, смутено докосна наниза перли и той със задоволство откри, че бе успял да обърка тази млада жена.

— Чичо — обърна се тя към него, спряла се в подножието на стълбата.

— Да, Теса — отвърна той. — Не попречих ли?

— За какво?

— Беше намерила извинение да оставиш гостите?

— Отивах горе да си взема аспирин.

— Бедните роднини ли ти причиниха главоболие? — опита да се пошегува той.

Изгледа го дълго и продължително.

— Тогава няма да те задържам.

Тя не се помръдна.

— Предполагам са ти казвали, че приличаш на баба си — каза той след дълго мълчание.

— Да. Дядо Хендрик ми казваше… често… — гласът й почти заглъхна и 3-те В предположи, че всички тия богати съвременни момичета нарочно говорят така.

— Имам снимки… и вие приличате на нея също…

— Гарсия.

Кимна. Очите и бяха тъмносини като на Бъд. Очите на Бъд бяха нежни… или сурови. За 3-те В очите на Теса имаха загадъчна дълбочина. Каза си, че това е въпрос на конструкция на лицето.

От едната страна на вътрешния двор долиташе сподавен женски смях, а от другата приглушен мъжки разговор. 3-те В скръсти ръце на гърдите си, чувстваше се глупаво, защото не бе способен да води разговор с тази елегантна и непозната негова дъщеря.

— Чичо, какво е станало? — попита Теса.

— Къде?

— При адвокатите — уточни тя, а той реши, че въпросът й е чисто любопитство.

— Още един ден, още един скандал в живота на Кингдън — отвърна той, стана му горещо. Въпреки че Кингдън се шегуваше за нелепите писаници и заглавията във вестниците, 3-те В не смяташе, че трябва да се говори по този начин за сериозни неща.

— Скандал ли?

— Лайа водила дневник. Полицията току-що го открила в дома на Дейвид Фултън.

Очите й блестяха. Придвижи се до един стол, сграбчи го за облегалката. След секунда седна.

— Теса, добре ли си?

— Главоболието… от треската е. Боледувала съм от дифтерит и понякога получавам треска. Този път продължи много дълго. — Бе извърнала глава.

Седна до нея.

Започваше да разбира, че мълчанието и колебанията й се дължаха на свенливост. И тя като него изживяваше нещата отвътре. Срещата с непознати бе мъчителна, а за нея вероятно още по-трудна. Бе се извинила с болестта. А 3-те В си беше 3-те В и си въобрази, че е бил груб с нея и че жестокостта му я е довела до сълзи. Засрами се, буца заседна в гърлото му. Жадуваше да се извини на това свое дете, пазено в тайна, да я прегърне и успокои. От друга страна, искаше му се сходните неща помежду им да бяха по-малко. Нямаше ли да е по-лесно, ако Теса, както си представяше, приличаше повече на Амели? Или да беше като рода Ван Влайът, русокоса и убедителна, с типичния за семейството нос?

— Кингдън малко говори за теб. Казва, че пишеш роман. За какво е? — попита след малко 3-те В.

— За Франция… — пое дълбоко въздух и въздъхна. — Не зная дали би имал смисъл за някого.

— Но за теб има, нали?

— Да — кимна тя.

— Франция ли? Роман за семейството на майка ти?

— За едно сиропиталище в Руан, където работих — обясни и поклати глава.

— Отдавна ли беше?

— Преди три години…

— По време на войната ли?

— Да. И след това. — Замълча. — Чичо, трудно ми е да говоря за това.

— Не исках да те насилвам.

— Не, заради мен. Не ме бива да говоря. Затова и пиша. „Искам да я опозная“ — внезапно си помисли 3-те В.

Но как можеше да стане това? Само да проявеше интерес към нея, и Юта веднага щеше да извади наяве цялата история. Водата се плискаше във фонтана.

— Искаш ли някой ден да дойдеш в Сан Педро? — попита 3-те В.

Погледна го въпросително.

— С един куршум два заека. Бих искал да те опозная по-добре. Там се намира земята, която притежавам, Сигнал Хил. Била ли си някога там?

— Да — кимна тя. — От едната страна има изглед към пристанището и океана, а от другата се простира равнина чак до планините. Това е нещо като остров всред земята. — Беше се съвзела вече. Стискайки дългите си изящни пръсти, тя се наклони към него несъзнателно. — Татко е бил там сонди за нефт преди много години. Беше малък обект, а и Паловерде не беше толкова голямо тогава. Когато отиваше, ме взимаше със себе си. — Вдигна рамене. — Прахоляк. На Сигнал Хил има само прахоляк. Той продаде акциите си.

— Бъд е находчив. Пусках сонди в прахоляка преди него. Но никога не продадох моята част от земята заради това, което казваш. Няма да мръдна от наблюдателницата.

— Имах навик да се качвам горе.

— Това място ме кара да се чувствам част от старата легенда за Калифорния като остров вдясно от индианците.

— Със смели, силни амазонки, които укротявали новодошлите европейци.

— Много близо до земния рай — продължи той, усмихвайки се свенливо по младежки. — Е, Теса, сега знаеш защо Бъд е печелившият, а аз съм губещият.

Гледаше го с недоумение. Той усети, че обичайните представи за успех и падение са непонятни за нея. С присъщата си интуиция 3-те В разбра защо се бе подвел и бе я разбрал неправилно. Теса бе много добра. Истинска богиня, по-голяма рядкост от красавица или талант, или голям интелект, уникално явление, което неминуемо се сбърква с някакво друго качество — глуповатост и надменност.

— Ще ти се обадя, преди да отида там — уточни той. — Миличка, не ти е добре. Защо не си полегнеш?

— Чичо, радвам се, че сме приятели — дръпна го за ръкава.

Бавно се заизкачва по стъпалата нагоре. Махна му, като стигна най-горе, и изчезна по коридора. 3-те В остана, докато чу вратата да се отваря и затваря след това. Стоеше замислен, доволен от общуването с нея. Като се усмихваше леко на поетичната си слабост, той се върна в трапезарията, където продължаваха да говорят за дневника на Лайа.