Джаклин Брискин
Хроника на страстта (124)

3

Стресна се от несигурния вид на самолета. Как можеше човек да му се довери и да се понесе с него към небето? И да води битка с него? „Колко глупава съм била да сравнявам пилота с рицар. Рицарят е целият в метал, а това тук е плат. Тук няма нищо, което да спре куршумите. А Кингдън се чувства страхливец!“

Кингдън се пресегна към жиците.

— Известно време работих в една фабрика близо до Ню Йорк. Работата ми бе да проверявам напрежението на тези вътрешни жици.

Текс се приближи до тях.

— Текс — обади се Кингдън. — Това е Теса.

— Здравей Текс — и протегна ръка. Дългурестият мъж обърна дланта си нагоре.

— Изцапан съм с грес. Е, какво ще кажеш?

— Самолетът ли? — попита тя. — Не знам. За първи път се приближавам до самолет.

— Значи познаваш Кингдън отскоро.

— Така е.

— И никога не си го виждала да лети?

Тя поклати глава.

Текс се обърна към Кингдън:

— Искаш ли да се качиш и да покажеш на момичето си?

— Аз съм му братовчедка — намеси се Теса.

— Въпреки това си хубаво момиче. Кингдън?

Вятърът прошумоля в крилата. През полето се стрелна заек. Слънцето огряваше лицето на Кингдън.

— Недей, Кингдън — изломоти Теса.

— Няма да му се развали фасона — каза Текс, като се подсмихваше. — Само ще се изфука малко.

— Къде ти е гащеризонът? — Гласът му прозвуча пронизително.

— В канцеларията.

— Недей! — възрази остро Теса.

— Не ми казвай недей, Теса. — На лицето му бе изписан страх и надежда.

Тя се пресегна и докосна ръката му.

— Кингдън?

— Трябва да опитам — отговори той тихо.

— Не се притеснявай, Теса. Тук няма по-добър пилот от него.

— Внимавай — пошепна тя.

Кингдън вече бе тръгнал, накуцвайки, към хангара.