Джаклин Брискин
Хроника на страстта (41)

4

На вратата се почука.

— Мадам Дийн и мистър Копард ни викат във всекидневната. — Гласът на мадмоазел Кьостлер зад вратата прозвуча заплашително мило.

— Благодаря, мадмоазел — извика Амели. — Ще бъда готова след минута.

„Те не са деца на татко — мислеше тя. — Не. В никакъв случай. Въпросът е приключен. Ако попитам, ще бъде нечестно. Край.“

Погледна се в огледалото. Добре ли бе сресала косата си? Взе гребена отново. После пак го остави на тоалетката. Не знаеше какво да прави. Седна на столчето и закри лицето си с ледени ръце.

Със затворени очи виждаше Бъд. Отдавна бе приела факта, че работи с навити ръкави. „Бъд си е Бъд, с ивицата руси косми на гърдите и стегнатия корем. Зъбите му са прави и равни, с изключение на един. Иска непременно да печели всеки спор, всяка игра, и обикновено го постига по начин, който е нещо средно между безчувственост и хумор. Притежава сладка и едновременно мощна сила. Дори потта му е остра и има вкус на сол. И това другото, което прилича на белтъка на сурово яйце. Когато го поех в гърлото си, треперех цялата, а той викаше «скъпа, скъпа» и после попита откъде знам как се прави това, а аз му отговорих, че в Паловерде знам всичко, и после се усмихнахме един на друг.

Харесва ли ми? Обичам ли го? Щом не мога да реша дали пак да се среша, мога ли да реша какво точно изпитвам към него?

И какво значение има това? Всичко бе решено в каретата, когато той целуна кървящото ми, ужасено сърце. Ако престъпя думата си, няма да съм аз, както няма да съм аз, ако татко е баща на онези момичета.“

Тя бързо взе гребена. Приглади косата си и я върза с панделка. Прехапа бузата си отвътре, за да преглътне гаденето.

Мадмоазел Кьостлер я чакаше пред вратата.