Стюарт Уудс
Подозренията убиват (53)

53

Трябваше да мине доста време, докато Дино започна да осъзнава, че мъжът бе проговорил.

Стоун дойде на себе си по-рано и попита:

— Хер Мителдорфер?

Мъжът посрещна въпроса със смях:

— Не — отговори на немски. — Говорите ли немски език?

— Не — каза Стоун, — но името ви все пак е Мителдорфер, нали?

— Не е.

— И как се казвате?

— Не ви трябва да знаете — отговори мъжът със силен немски акцент.

— Но сте негов син, нали така?

В отговор получиха само мълчалива усмивка.

Дино пое инициативата и върна бележника на заподозрения.

— Напишете имената на убитите от вас хора.

— Не зная всичките имена.

— Напишете тези, които знаете.

Мъжът писа нещо, спря и го прочете на глас:

— Секретарката — не ми е известно името. Дамата Хирш, голата с машината — а… чистачката.

— Прахосмукачката — поправи го Дино.

— Ja. Да. — Продължи да чете: — Фройнлайн Енцберг, мъжът от входа на Пето авеню и полицаят, а и адвокатът хер Голдшмит.

— Голдсмит.

— Да.

— Защо убихте госпожица Енцберг?

Мъжът само сви рамене.

— Известно е, че беше приятелката на Мителдорфер какво може да го накара да иска да я ликвидира?

— Кой е този Мителдорфер, дето ми го повтаряте непрекъснато — попита мъжът с тънка усмивка.

— Чудесно знаете кой е — каза Дино.

— Вашият баща — намеси се Стоун.

— Аз съм сирак — без да престане да се усмихва, отговори мъжът.

Имаше още една немска фамилия, която Стоун можеше да пробва, но не успяваше да си я припомни.

— Защо убихте Сюзан Бийн? — отчетливо зададе въпроса Анди Андерсън.

Мъжът остана истински озадачен.

— Бийн ли? За кого ли става дума?

— Това е името на жената от мансардния апартамент в квартала Ист Сикстис — поясни Андерсън. — Вие сте проследили дотам господин Барингтън и след неговото излизане сте убили жената. Поради каква причина я убихте?

— Аз няма понятие за това — отговори мъжът.

В този момент Стоун си спомни името и зададе въпроса:

— Хер Хаусман, твърдите, че не знаете коя е Сюзан Бийн, така ли?

Мъжът сепнато се обърна към Стоун. Очите му излъчваха отчаяние.

— Аз няма… — гласът му заглъхна и той не можа да продължи.

— Вашето кръщелно име е Ернст, нали? — попита Стоун.

По тялото на мъжа премина неволна тръпка.

— Изчислих го — каза Дино. — Този е племенникът от Хамбург, дето работи в цигарената фабрика.

— Ясно — каза мъжът и поклати глава, — Ернст си е в Хамбург и сега.

— Майка ви също е в Хамбург, нали? — попита Стоун.

Мъжът отново се обърна, взря се напрегнато в Стоун, но не отговори.

— Да се върнем към Сюзан Бийн — намеси си Андерсън и прочете от бележника си нейния адрес. — Ходили ли сте на този адрес?

— Не, не ми е известен.

Стоун се пресегна към бележника на масата, откъсна един лист и написа: „Провери дали Ернст Хаусман е в момента в Хамбург. Разбери как се казва и къде живее майка му. Провери дали има и други деца.“ Подаде листчето на Дино, който му хвърли един поглед и го връчи на Андерсън за изпълнение.

— Не разбирам — изрече Дино след като Андерсън излезе от залата. — Признавате, че сте убили всички тези хора, но отричате да имате нещо общо със смъртта на Сюзан Бийн. Защо?

— Трябва да слушате по-внимателно — каза мъжът. — Не ми е известна тази жена.

Върна се Андерсън и подаде на Дино един лист.

— Всичко е изпълнено.

Лейтенантът прочете бележката и я предаде на Стоун.

— Няма взети отпечатъци от пръстите в САЩ. Изпратено е запитване до Интерпол — прочете на глас.

— Кога пристигнахте тук? — попита Дино.

— Преди няколко седмици май беше — сви рамене мъжът.

— Законно ли влязохте в страната?

— О да, аз винаги спазвам закон.

— Освен когато убивате.

— Освен тогава, да — потвърди с усмивка.

— Видимо сте доволен от себе си, нали? — попита Дино.

Последва само свиване на рамене.

— Позволете ми да ви запозная с някои от законите на щата Ню Йорк — каза Дино. — Законът предвижда смъртна присъда. Ясно ли ви е какво е това смъртна присъда?

Поредно свиване на рамене и пак мълчание.

— Те вземат една игла, поставят я ей тук — взе да обяснява Дино, посочвайки ръката си, — забиват я във вената. И край, това е всичко, капут.

— В Германия няма смърт — каза мъжът. — Германия е цивилизована.

— Е, ние пък тук сме си все още варвари — отвърна саркастично Дино. — Тук ние все още осъждаме убийците на смърт. А вие сте убиец. Признахте извършването на седем убийства.

— Шест — поправи го мъжът. — Онази дама Бийн — не.

— Имам лоши новини за вас — продължи настъпателно Дино. — Шест убийства са достатъчни за смъртната присъда, за иглата. Но, естествено, преди това да се случи, ще прекарате дълги години наред сам в килията на смъртника, няма да можете да продумате дума с когото и да било. Такива са затворите в нашата държава. Опасните хора, тези като вас, ги поставяме в специални килии, те с никого не се виждат и с никого не говорят — така е всеки ден, по 23 часа на ден. Само през един час имаш право на индивидуални занимания. Право да вземеш душ — един път седмично. И после, след като самотата те е довела до почти пълна лудост, тогава те отвеждат в една малка стаичка и ти забиват иглата във вената. Ясно?

Мъжът запази мълчание, но лицето му бе придобило мрачен вид.

— Но — продължи Дино, — може би имате някакъв шанс да спасите кожата. Виждате ли, ние разбираме, че сте извършили убийствата по настояване на Мителдорфер. Вие лично не сте имали нищо против тези хора, така ли е? Сигурно Мителдорфер ви е наредил да ги убиете. Затова, ако ни кажете това и го потвърдите в показанията си пред съда, тогава ние бихме могли да поискаме от окръжния прокурор да не настоява за смъртна присъда.

— Но аз съвсем сам ли ще бъда? — очите на мъжа гледаха уплашено. — Няма с никого да говоря? Никого, не виждам?

— Вероятно — каза Дино. — Но ако ни окажете съществена помощ, бихме могли да ви облекчим съдбата.

— Аз не вярвам вас — отдръпна се мъжът. — Вие заключите мен в оная стая завинаги.

— Предложих ви сделка — каза Дино. — Разбирате ли значението на думата сделка?

— Не.

— Вие помагате на мен, аз помагам на вас.

— Как помагам аз?

— Като ми кажете къде да открием Мителдорфер. Като обясните защо Мителдорфер е искал да убие тези хора. Това ще кажете пред съда.

Мъжът поклати глава.

— Ако вие не ме убиете, той ще ме убие.

— Не — възрази Дино. — Ние ще ви защитим от Мителдорфер.

За огромна изненада на Стоун, мъжът се разплака.

Дино също го гледаше сащисан.

Внезапно арестувания се изправи на крака и заяви:

— Трябва ми тоалет.

— По-късно — отказа Дино.

Мъжът започна да разкопчава ципа на панталоните си.

— Добре де, добре — прие Дино и сложи белезниците на ръцете му отпред, за да може да се справи в тоалетната. — Хайде.

Стоун излезе след тях от стаята за разпити. Коридорът беше възтесен и Дино се принуди да прилепи арестувания с лице към стената, за да могат да минат двама полицаи.

Стоун видя какво става и отвори уста да извика, но беше твърде късно. Мъжът бързо протегна ръце и измъкна пистолета от кобура на единия полицай, после удари с лакът Дино и насочи оръжието към Стоун.

— Пистолет! — успя да извика Стоун и се хвърли по лице на пода. Някъде иззад гърба му прозвучаха два изстрела. Когато погледна нагоре, видя как арестуваният се свлече на пода до него. Куршумът бе отнесъл част от главата му. Стоун се обърна назад и видя, че Анди Андерсън е в позиция за стрелба и държи на мушка мъртвия мъж.

— Ох, майка му стара! — изруга Дино.