Стюарт Уудс
Подозренията убиват (50)

50

Стоун стигна до дресечката, където се намираше домът на Долче в Ист Сикстиз, и натисна втория от запаметените телефонни номера. Докато чакаше да отговорят, се промъкна съвсем близо до солиден „Мерцедес 600“, паркиран отстрани на първата редица коли до тротоара.

— Ало?

— Тук е Стоун, на улицата ти съм.

— Сега ще ти отворя гаража, паркирай колата до моята и вземи асансьора до втория етаж. Багажа си остави в колата — каза Долче.

Възприе думите й като намек, че няма да остане да нощува при нея. Изключи телефона и започна да се оглежда за търсения номер на къщата. На този номер отговаряше голяма сграда с фасада от фугирани червени тухли. Мина по наклонената рампа в гаража и вратата автоматично се затвори зад него. След като паркира автомобила си до червеното ферари, се изкачи с асансьора на втория етаж. Долче го чакаше на прага.

— Влизай — покани го и го поведе към просторен кабинет.

До откритата камина седеше Едуардо Бианки.

— Много ми е приятно да те видя — сърдечно изрече той, докато се ръкуваха и с жест му посочи да седне насреща.

След като Стоун се настани във фотьойла, Долче му поднесе питие и се отпусна на отоманката.

— Разбрах, че си купил къща в провинцията — каза Бианки.

— Да, в Кънектикът.

— Много добра идея. Човек трябва да се откъсва от време на време от града.

— Така е — съгласи се Стоун, чудейки се дали му е известно и това, че дъщеря му бе прекарала нощта в същата къща с него.

— Разбрах, че се познаваш и с приятелите ми Лио Регенстайн и Ванс Колдър.

Ясно, знаеше.

— Да, така е. През миналата година прекарах известно време в Лос Анджелис и Ванс ми уреди да летя със самолета на студиото на Лио.

Бианки кимна.

— За мен този самолет е ненужна екстравагантност, но Лио твърди, че именно благодарение на него успява да се задържи в Холивуд. Почвам да мисля, че такива неща сигурно имат висока стойност някъде — и разтвори широко ръце. — Откъде да зная?

Стоун обаче не се хвана на тази въдичка и не отвърна нищо.

— Полезна ли ти беше информацията на Долче?

— Едва утре ще мога да разбера — отговори Стоун, — но съм много благодарен за всяко сведение, което би могло да ни отведе до Мителдорфер.

— Не се притеснявай да ми поискаш и друга помощ.

— Бих могъл да го направя в момента — каза Стоун.

— Казвай.

— Сигурно ви е известно, че неотдавна окръжната прокуратура осъди човек на име Данте?

— Салваторе Данте ли? Май съм чувал това име.

На Стоун му се стори, че долови лека ирония в думите на Бианки.

— Сюзан Бийн от прокурорския екип по неговото дело впоследствие беше убита. Преди смъртта си тя намекна, че може да е имало нередности в действията на обвинението, дори некоректни действия.

Бианки възкликна силно учуден. Изразът на лицето му подсказа на Стоун, че проявяваше голям, интерес.

— Преди малко обядвахме заедно с Бил Егърс от „Удман и Уелд“. От него научих, че водещият следовател по делото на Данте има намерение да ме призове като главен заподозрян за убийството на Сюзан Бийн, независимо че полицията вече е стигнала до заключението, че не съм свързан с това престъпление. Бил не се притеснява, че ще ме осъдят, по-скоро се тревожи, че с подобен ход окръжната прокуратура може да накърни силно репутацията ми.

— А това не би било добре за „Удман и Уелд“ — добави Бианки и кимна с разбиране.

— Нито пък ще е добре за бъдещето ми като адвокат — допълни. Стоун.

— Разбирам твоя проблем. Сигурно мислиш, че ако научиш нещо, хайде да кажем съмнително, относно действията на обвинението срещу Данте, то ще ти даде по-добри позиции спрямо офиса на окръжния прокурор.

— Да. Хрумна ми например, че ако са изфабрикували фалшиви доказателства, Данте и адвокатите му са наясно с тях.

— Логично предположение — съгласи се Бианки. — Долче, защо не заведеш Стоун в кухнята да хапне нещо?

— Добре, татко — измърка Долче, хвана Стоун за ръка и го поведе към кухнята. — Татко иска да говори по телефона — обясни. — Каза ми, че си ял, не искаш ли нещо за десерт?

— Да — каза Стоун.

— Какво ще кажеш за един чудесен италиански сладкиш със сирене?

Стоун примигна и каза:

— Да, моля.

Долче се засмя и извади малко кейкче от хладилника.

— Заповядай, другото ще остане за после.

Стоун се справи със сладкиша, пи кафе и си побъбри с домакинята си близо три четвърти час. Най-сетне се появи Едуардо Бианки.

— Хареса ли ти кейкът със сирене? — попита той.

— Беше направо превъзходен — отговори Стоун.

— Росария е голяма майсторка, приготвя го чудесно. Така… Разговарях с… едни лица и мисля, че има напредък. Изглежда обвинението е направило удар с предоставените записи от подслушани от следствената служба на окръжния прокурор телефонни разговори на Данте. Странното е, че въпреки прослушването на тези записи по време на процеса, Данте категорично отрича да е казвал уличаващите го думи.

— Значи записите са били обработени, така ли?

— Естествено, адвокатите на Данте подложили лентите на експертиза, но специалистите не успели да открият признаци за фалшификация; Ще ги дадат на повторна експертиза, на други специалисти. Става дума за само една минута и половина от записа, който се е оказал ключов за осъждането на Данте. Той продължава да отрича, че е казал подобно нещо, но тъй като не е бил призован като свидетел на защитата, не е направил това опровержение в съда, то не е било взето предвид.

Стоун кимна замислено.

— Мога ли да се обадя по телефона?

— Използвай този в кабинета — предложи Бианки, — аз през това време ще хапна малко от сладкиша.

Стоун се надяваше от все сърце, че ще намери в указателя номера на Мартин Бруъм. Слава Богу, така излезе.

Отговори му женски глас и той помоли да го свържат с Бил Егърс, ако е още там. За щастие, не си беше тръгнал.

— Ало?

— Бил, тук е Стоун. Слушай ме внимателно. От много сигурен източник научих, че записите на телефонните разговори, благодарение на които е осъден Данте, са били обработени. От Дийкън или от някой негов човек.

— Благодаря ти — каза Бил. — Това е много интересно.

— Как вървят нещата?

— Звънни ми утре — и затвори.

Стоун се върна в кухнята.

— Е, полезна ли беше информацията? — попита Бианки.

— Мисля, че да. Утре ще разбера със сигурност.

— Много ми се иска да ме информираш за резултата — рече Бианки.

— Непременно.

— Изключително неприятно е да виждаш подобен произвол от страна на длъжностни лица — произнесе Бианки — и да мислиш, че човек като Бруъм може да унищожи някого в името на политическите си интереси. Няма съмнение, че се стреми да вземе мястото на окръжния прокурор, когато сегашният титуляр най-сетне го освободи.

— Така дочух и аз.

— Общественото благо ще бъде застрашено, ако не предотвратим това — заключи Бианки.

— Сигурно е така.

— Ще си помисля по въпроса. — Бианки погледна ръчния си часовник. — Е, става късно, млади хора, време е да си вървя и да ви оставя да прекарате приятно вечерта. — Стисна ръката на Стоун за довиждане, а Долче излезе да го изпрати.

Докато я чакаше, Стоун си сипа още една чаша кафе.

После тя се върна и го целуна.

— Сега вече можеш да донесеш нещата си тук.

Стоун отиде за багажа си.

— Баща ти явно знае, че сме били заедно в Кънектикът — каза, след като се върна.

— Тази сутрин той говори по телефона с Лио и истината излезе на бял свят. Въпреки това мислех, че не бива да те вижда да си носиш багажа тук. — Целуна го още веднъж. — Какво ще кажеш за още едно парче от италианския сладкиш със сирене?

— Умирам от желание — отвърна Стоун.

Час по-късно Долче го погали по лицето.

— Какво ти е? — попита.

— И аз не знам, сигурно съм уморен. — Всъщност си бе дал сметка, че не може — да се люби с друга, докато в мислите му е Арингтън.

— Ще я преодолееш — прошепна му тихо Долче.

Стоун се престори на заспал.