Стюарт Уудс
Подозренията убиват (49)

49

Заключи къщата и потегли на път. Разяждаше го неувереността дали бе постъпил правилно с Арингтън и все се опитваше да си представи какво би станало, ако се събереше отново с нея. Когато пресичаше Плезънтвил, се обади на Дино.

— Ало?

— Здравей.

— Къде си, Стоун?

— По магистралата. Ще можеш ли да ме посрещнеш след около час в ресторанта на П.Дж.Кларк.

— Какво има?

— Получих нишка за следване.

— Откъде?

— Не ме разпитвай сега, ела да се срещнем. Много внимавай да не те проследят.

— Добре, след час при Кларк.

Когато минаваше през Йонкърс, телефонът в колата иззвъня.

— Ало?

— Стоун, Бил Егърс се обажда.

— Здравей Бил.

— Трябва да поговорим, но не по телефона.

— Какво има?

— Дай да се видим някъде. Ти кога смяташ да се върнеш в града?

— След половин час имам среща с Дино при Кларк.

— Идеално, въпросът засяга и него. До скоро.

Стоун изключи телефона. А сега?

Намери място да паркира колата в близост до заведението на Кларк. Дино го чакаше на бара, беше преполовил чашата шотландско уиски.

— Здравей — поздрави го Дино.

— Как прекара уикенда?

— Гадно. А ти?

— Не питай — отвърна Стоун.

— За каква нишка ми говореше?

Стоун извади листчето от джоба си.

— Дадоха ми имената на двама приятели на Мителдорфер от затвора. Ето, виж — подаде го на Дино. — Освободени са под гаранция, наблюдава ги един и същ офицер. Ще можеш ли да му звъннеш утре сутрин и да се осведомиш за адресите им? Искам двамата да разговаряме с тях.

— Несъмнено — потърка бузата си Дино. — Време е най-сетне да направим крачка напред в разследването.

— Бил Егьрс идва — каза Стоун, като махна с ръка към вратата. — Каза, че трябва да говори с нас, нямам представа за какво.

Бил се приближи към тях и ги поздрави.

— Става време за обяд — предложи, — защо да не седнем на някоя маса?

— Дадено — съгласи се Стоун.

Настаниха се и поръчаха пържоли с пържени картофи и бира.

— Е, Бил, какво има? Стори ми се разтревожен.

— Така е — отвърна Бил. — Днес ми се обади един приятел от офиса на окръжния прокурор. Мартин Бруъм е поел инициативата за процес със съдебни заседатели по убийството на Сюзан Бийн през следващата седмица.

— Значи заподозрян — каза Стоун.

— Има. Теб има предвид. Ти ще бъдеш призован като заподозрян.

— Аз също разбрах затова — потвърди Дино — в службата ми са материалите. Предчувствам какъв майтап ще стане.

— Нямам нищо против да ме призоват в съда. Мога да свидетелствам за това, което зная, и доброволно, без призовка. Всъщност казал съм на Бруъм, че съм готов да го направя.

— Ти си на мушката, Стоун, няма да те оставя да даваш показания пред съдебни заседатели.

— И какво предлагаш, да искам полицейска охрана и защита по силата на Петата поправка към Конституцията ли? Как ще погледнат хората на това? Как ще се възприеме такъв ход?

— Точно това ме притеснява и мен — съгласи се Бил.

— Съжалявам — каза Дино. — Объркан съм. Прекалено навътре съм в случая, нали пристигнах на местопроизшествието половин час след престъплението и чух показанията на Стоун пред двамата полицаи от моето управление. Добре де, какво толкова може да знае Мартин, което не ми е известно на мен? Ти скрил ли си нещо от мен, Стоун?

— Абсолютно нищо — отвърна Стоун. — Не съм запазил в тайна нищо.

— Трябва да разчитат на някой свидетел в такъв случай — каза Бил. — Иначе защо ще насочват разследването към теб?

— Свидетел за какво?

— Виж сега — започна Дино. — С удоволствие ще се явя пред заседателите и ще свидетелствам, че моят екип е провел разследването и е доказал, че Стоун не е виновен.

— Тогава Марти, за да дискредитира показанията ти, веднага ще зададе въпроса в какви отношения си със Стоун. Ще се разбере, че не само сте били партньори в полицията, а сте и близки приятели.

— Нещо не се връзва — каза Стоун. — На Мартин трябва да му е пределно ясно, че не може да изтръгне обвинителен акт против мен.

— О, недей, един добър прокурор може да накара съдебните заседатели да повярват в каквото си поиска — настоя Бил.

— Но ако не може да докаже вината ми, за какво му е да ми предявява обвинението?

— Мисля, че има две възможности — започна да ръзсъждава Бил. — Първата е да разполага със свидетел, който да посее съмнение в твоите показания или дори да каже, че ти си убил момичето.

— Това ще бъде или лъжесвидетелство, или пък цялостна инсценировка, за да те представят като убиец — каза Дино и добави: — Или и двете заедно.

— Точно така — продължи Бил. — Втората възможност е той да не вярва всъщност, че каузата му ще бъде печеливша в крайна сметка, но поне ще запуши устата на пресата с един обвиняем. Направо виждам как на следващия ден след започването на процеса вестник „Нюз“ ще те изтъпани на първа страница като главен обвиняем, за когото все още няма достатъчно доказателства, за да го осъдят.

— Майка му стара — изруга Дино.

— Е, това е Дино — пронизира го Бил, — така поне загря същността.

— Този номер няма да мине — възрази Стоун.

— Ще мине точно толкова, колкото да те затрие в очите на общественото мнение в града.

— Покрай това — намеси се Бил — ще отиде и съдрудничеството ти с „Удман и Уелд“. Фирмата няма да може да си позволи да наема — дори и на непостоянен договор — главен обвиняем по делото за нашумяло убийство.

— Ще се прочуеш като новия О Джей Симпсън — заключи Дино, оставяйки чашата си на масата.

Стоун тънеше в размисли и не докосваше пържолата си.

— Мартин не би могъл да направи такъв злонамерен удар — каза. — Кой може да го подтиква?

Дино повдигна вежди:

— Подушвам Том Дийкън.

— Кой е този Том Дийкън? — попита Бил.

— Оглавява следствения отдел при Мартин. Недолюбва ни нас със Стоун.

— Ясно.

— Има и нещо друго — продължи Дино. — Марти се е прицелил в поста окръжен прокурор. Няма да му дойде зле, ако ръководи един ярък процес, с който да се запечати в съзнанието на избирателите.

— Така нещата се връзват — съгласи се Бил. — Смяташ ли, че този тип Дийкън просто се опитва да изпъкне като добро момче?

— Това донякъде пасва на подмазваческия му характер — отвърна Дино. — За жалост познава неколцина журналисти, така че може да покаже себе си като доброто момче, а Стоун като лошото. Няма да му бъде особено трудно да уреди това.

— Аз — каза отчетливо Стоун — вече го предупредих лично, че ако прибегне към подобно нещо, ще го дам под съд за клевета.

— Нищо чудно да се стигне дотам — изрече замислено Бил. — Имаш ли представа дали Том Сийкън се ползва с доверие пред Мартин?

— Явно му вярва — каза Дино, — след като е готов да изправи Стоун пред съда по приказки на Дийкън.

— Освен теб, Дино, ще ни трябват и други свидетели, Свидетели от нюйоркския департамент на полицията, Ти ли водиш официално разследването на убийството на Сюзан Бийн?

— Не — отговори вместо него Стоун, — Анди Андерсън и Майкъл Кели.

Дино поклати глава бавно и категорично.

— Не, Кели не, никога повече.

— Защо, да не си го изгонил от участъка? — попита Стоун.

— Не съм, той напусна доброволно.

— Моите поздравления — каза Стоун, — не вярвам, че ще ти липсва тази драка.

— Отива на работа в следствения отдел на окръжния прокурор — осведоми го Дино. — От утре почва работа там.

— Ясно — подхвърли Бил, — значи единият от полицейските следователи по случая ще свидетелства против Стоун.

— Какво толкова би могъл да каже? — попита Стоун.

— При всяко положение Дино и Андерсън могат да опровергаят лъжите му.

— Не, определено не ми харесва тази история — заключи Егърс — и ще се опитам да я пресека от корен.

— По какъв начин? — поитересува се Стоун.

— Довечера съм канен в дома на Марти Бруъм и ще се опитам да изясня направо нещата. Можете ли да ми помогнете с някоя идея в това отношение?

Стоун отпиваше бавно от бирата и мислеше съсредоточено.

— Има нещо, което Сюзан Бийн сподели с мен, но тогава не му обърнах нужното внимание.

— Какво ти каза? — попита Егърс.

— Вървяхме по Медисън авеню и си приказвахме, аз я поздравих за това, че техния екип успя да доведе до присъда делото срещу Данте.

— Това не беше ли един мафиот?

— Точно така. Тя обаче външно с нищо не показваше, че е вдъхновена от победата в съда. Това ми се стори странно, защото очаквах направо да са й пораснали криле от радостна възбуда.

— Кажи какво точно ти каза.

— Ами, че е доволна от спечелването на делото, но не и от начина, по който са го направили.

— Само толкова?

— Само толкова.

— Значи — замислено каза Егърс — по време на процеса прокуратурата може би е прибягнала към някакви неправомерни действия.

— Напълно възможно е да е имала предвид тъкмо това.

— Знаеш ли нещо по-конкретно?

— Не, но самото споменаване за това пред Марти Бруъм може да предизвика някакъв ефект.

— Възможно е — съгласи се Егърс. — Например да го разубеди да те призовава в съда, ако реши, че ти би могъл да извадиш на показ кирливите им ризи. Не е кой знае какво, но може да ни послужи.

— За съжаление, не мога да ти кажа нищо повече — каза Стоун и се обърна към Дино: — Нали сред следователите на окръжния прокурор има полицаи?

— Има, разбира се, и Дийкън е полицай.

— Познаваш ли някого от инспектората по вътрешните разследвания, който би могъл да прояви интерес към една проверка на представените от прокуратурата доказателства по случая Данте?

— Познавам неколцина, но не вярвам да горят от желание да разровят това змийско гнездо, особено след като делото завърши с осъждане на човек, когото полицията преследва от години.

— А да знаеш дали някой от окръжната прокуратура мрази Том Дийкън?

— Е, виж това е напълно възможно, доста народ не го обича. Ще се опитам.

Егърс погледна към часовника си и побърза да се сбогува:

— Е, момчета, аз потеглям при Марти Бруъм, оставям ви да се биете кой да плати сметката. — Остави смачканата салфетка в чинията и стана от стола. — Стоун, ти много-много не си показвай носа още ден-два, докато не ти дам знак, че съм уредил въпроса.

— Разбира се, аз ще бъда при…

— Не искам да зная — сряза го Егърс — къде ще бъдеш през това време, защото биха могли да ме питат. Просто ще ми се обадиш сутринта по телефона. Ако ме няма, продължавай да ме търсиш. Не оставяй номер, намери ме ти.

— Добре.

Егърс им стисна ръцете и излезе.

Стоун постави кредитната си карта на масата и направи знак на келнера.

— И така, къде ще бъдеш? — попита го Дино.

— Не ти трябва да знаеш. Ако ти потрябвам, търси ме по мобифона или на номера в колата.

— Ще ти се обадя, ако успея да направя нещо с тези от инспектората — каза Дино.

Стоун подписа чек за сметката, сбогува се и тръгна към колата.

Предстоеше му здравата да помисли как би могъл да научи нещо повече за процеса срещу Данте.