Ребека Уинтърс
Телевизионната принцеса (4)

Четвърта глава

След една неспокойна нощ Домини се събуди рано и забърза към студиото. Тъй като знаеше, че тя ще отсъства три седмици, Картър бе подготвил заснемането на осем представления, преди да потегли. Поради честите й отсъствия беше практика в студиото да се подготвят програми поне за два месеца напред. Въпреки това първата й задача бе да поговори с Майкъл и Питър и да ги увери в намеренията си. За жалост, момчетата вече бяха отишли на училище, а баща им бе на визитация в болницата, както я уведоми госпожа Моън. Домини я помоли да предаде на децата, че се е обаждала, и щом се върне от обиколката, веднага ще организира един ден с тях в Сиатъл. Жената я увери, че момчетата ще бъдат във възторг. Домини остави слушалката, силно разочарована, че не можа да говори с децата или с доктор Улф.

Объркана, тя се потопи в работа. Подготвяше серия нови разкази и Картър бе доволен, че ще снимат всяка вечер. А и така щеше да бъде твърде изтощена, за да има време да се отдава на тъжни мисли.

Към края на седмицата Домини бе съсипана. В петък вечер се остави в ръцете на гримьора с по-малко ентусиазъм от обикновено, после облече една от роклите, с които играеше. Откриваше всяко представление с костюма на Принцесата от приказките, а след това бързо обличаше дрехите за ролята си.

Тази вечер снимките щяха да продължат по-дълго от обикновено, тъй като трябваше да изпълнят „Дванадесетте танцуващи принцеси“, а някои от балерините закъсняваха. На сцената цареше хаос и нервите на Домини бяха опънати. Струваше й се, че никога няма да започнат и губеше търпение.

— Много си сладка тази вечер — каза й Алън, който влезе в студиото, облечен като краля, нейния баща.

— Я изчезни! — намеси се Пол и намигна на Домини. — Тази вечер аз съм главният герой, така че я остави на мира!

— Вие двамата няма ли да престанете? — примоли се тя. Микрофоните над главите им, включени преди няколко минути, улавяха и най-слабото дихание. — Пречите ми!

— Тогава не трябваше да изглеждаш толкова страхотно — продължи Алън. — Знаеш, че грешката е твоя.

— За бога, хайде по-бързо! — обади се Хелън, преуморена, както и самата Домини.

Вече три години четиримата работеха заедно и помежду им се бе създало приятелство. Но понякога Алън прекаляваше със закачките.

— Домини? — чу името си по озвучителната система. Беше Картър. Като продуцент на шоуто, той обикновено идваше, за да види как вървят нещата. — Ела за малко в контролната кабина. Искат да те видят, преди да започнем снимките.

Домини тръгна, заинтригувана и пребледня — там беше доктор Улф. Стоеше облегнат на стената, облечен в тъмен елегантен костюм. Тъмносините му очи проблеснаха с особена, страстна светлина. Откога ли наблюдаваше глупавите изпълнения на Алън, зачуди се тя.

— Надявам се, не възразявате, госпожице Лоринг — каза тихо той и се засмя.

— Разговаряхме в офиса ми — обясни Картър. — Подготвихме изявление за пресата относно Майкъл и сега всичко е наред. Доктор Улф помоли да види как работим в студиото и го поканих да дойде с мен и да остане по време на снимките.

Винаги в присъствието на Джеръд Улф пулсът на Домини бе неспокоен, но сега сърцето й биеше бясно. Каква ли беше истинската причина, за да дойде той чак дотук?

— Страхувам се, че може би ще ви разочароваме. Изглежда няма да започнем никога.

Погледът на доктор Улф обходи фигурата й, добре очертана от роклята с цвят на слонова кост под бледосинята пелерина.

— Не се тревожете, госпожице Лоринг. За мен гледката е пленителна.

— След като прекарате един час тук, едва ли ще мислите така. Ако желаете, ще помоля да ви заведат в прожекционната зала, за да видите видеокасетата с посещението на децата. Можете да им я занесете вкъщи.

— Бих предпочел да ви гледам, докато записвате програмата и може би после да изгледаме заедно касетата. Освен ако нямате други планове.

Дъхът й спря.

— Не, нямам нищо предвидено за тази вечер.

— Тогава ще ви изчакам.

— Е, добре. След като всичко е уредено, мога да тръгвам. — Картър стисна ръката на доктор Улф, наведе се да целуне Домини по гримираните й страни, и напусна кабината. — Бъди готова в неделя около единадесет — каза й през рамо той.

Чифт зорки очи наблюдаваха всичко, без да трепнат. Страничен човек не би могъл да знае, че Картър винаги я целуваше при идване и тръгване и че това не означаваше нищо, но все пак у Домини остана неприятното впечатление, че доктор Улф съхрани тази целувка някъде в паметта си, за да я използува срещу нея в подходящ момент.

— Ще се видим след малко, доктор Улф. — Тя излезе от кабината и зае мястото си на сцената, като физически усещаше погледа му върху себе си. Въпреки че знаеше наизуст ролята си, бе доволна от присъствието на асистент сценариста, който можеше да й суфлира, в случай, че забрави някоя реплика. Всичко бе възможно в присъствието на Джеръд Улф, следящ внимателно всяко нейно движение и дума.

Щом започнаха снимките, Алън престана със закачките и се държа като истински професионалист. За голяма изненада на Домини всичко протече без засечка. Бе доволна от работата си и й се искаше доктор Улф да бъде впечатлен от опитността на групата. Все още й се струваше, че той се отнася с подозрение към нея. Не можеше да се отърси от чувството, че Джеръд я желаеше по някакъв свой начин, неразбираем за нея. Изглежда я намираше привлекателна, но щом случайно доловеше особения блясък на очите му, прикритата му насмешка или сарказма му, Домини помръкваше. Снимките не продължиха дълго, както тя се опасяваше, и след четиридесет и пет минути двамата с Джеръд седяха сами в прожекционната зала.

— Въпреки че изглеждате много сладка, както каза вашият колега, не е необходимо човек да е лекар, за да забележи, че едва се държите на крака. Защо се претоварвате така?

Значи беше чул изпълненията на Алън!

— Обикновено не го правя — каза Домини и зареди видеокасетата с посещението на децата. — Кажете ми, доктор Улф, когато знаете, че ще отсъствате дълго от работа, вие самият не работите ли от зори до мрак, за да подготвите всичко необходимо?

— Познахте!

Той се разсмя тихо, а тя угаси лампите и седна отново, за да изгледат заедно филма. Но щом започнаха първите кадри и се чу неговият глас, смехът му замря. Операторът бе успял да хване и момента, в който Майкъл изтича от колата, преди баща му да го спре. Доктор Улф се облегна назад и загледа с интерес. Домини също бе развълнувана, тъй като досега не бе успяла да види филма. Невинното личице на Майкъл озари екрана, когато той се хвърли към нея и я прегърна. Думите му „Искам ти да си ми майка! Толкова си красива!“ прозвучаха в задушевната тъмнина на стаята.

— Мили боже! — благоговейно каза Джеръд Улф с дрезгав глас.

Тя не можеше да спре сълзите, които се стичаха по бузите й, и бе радостна, че е тъмно. Сега знаеше, че Майкъл е напълно здрав, ала в момента, който се виждаше на екрана, беше смятала, че е смъртно болен. Все още помнеше допира на ръчичките, обгърнали талията й. Никой от двамата не проговори, докато филмът показваше радостта на двете деца, дошли на гости на Принцесата от приказките. Когато видя в близък план Питър, облечен като Синята лисица, с костюм, който му бе съвсем по мярка, тя усети как отново нещо стегна гърлото й.

— Не плачи, скъпи Принце. Аз винаги ще се грижа за теб. Ще виждаш своето кралство с моите очи. Моите уши ще бъдат нащрек за това, което говори твоят народ. Обичам те, скъпи Принце! Моля те, не бъди тъжен!

Изпълнението му би трогнало и камък. Майкъл, облечен като Малкия сляп принц, също игра сърцераздирателно. Дори бе запомнил да влачи левия си крак. Неочаквано доктор Улф стана, отиде при видеото и го спря. Може би филмът бе твърде вълнуващ за него. Не бе успяла да се пребори със сълзите и си представяше как се чувства доктор Улф при вида на невинната детска радост, която струеше от лицата на синовете му.

— Мисля, че няма думи, с които бих могъл да опиша чувствата си. Искам да ви благодаря за този подарък, който моето семейство ще пази цял живот. Момчетата ще бъдат силно развълнувани, когато видят всичко това!

Домини стана и запали лампите — изморена, ала за пръв път щастлива, откакто се бяха запознали. Очите им се срещнаха.

— Когато Картър ми предложи да направим този конкурс, аз се поколебах. По принцип съм против конкурсите, но за мен бе голямо удоволствие да се запозная с вашите деца. Искам да знаете, че опитах да се обадя на момчетата, за да ги уверя, че скоро ще можем да бъдем пак заедно.

Той се намръщи и внезапно стана предпазлив.

— Това бе и една от причините да се отбия тук тази вечер. — Тонът му я накара да настръхне.

— Нещо лошо ли съм направила?

— Не и според вас.

— Очевидно вие не смятате така. Как се осмелявате да си правите каквито и да било изводи, след като дори не ме познавате?

Доктор Улф се намръщи отново и лицето му помръкна.

— Осмелявам се, тъй като причината да бъда тук, е Питър. Той изпитва голяма нужда да ви помоли за прошка. Знае, че това, което направи, е лошо, и сега е като болен. Докато не ви види, животът в нашия дом едва ли ще бъде съшият. Чака вест от вас, която може и да не пристигне. Знам, че нямате никакви задължения към моите деца, госпожице Лоринг. Разбирам, че намеренията ви са добри, ала все ще се случи нещо, което да ви попречи да изпълните обещанието си. Сама казахте, че нямате представа кога ще свърши обиколката ви. Мисля, че щеше да е по-добре, ако не се бяхте обаждали. Така само дадохте надежда на Питър. Не искам тя да бъде напразна.

— Нима наистина мислите, че мога да сторя това на вашите деца? — Гласът й трепереше от възмущение.

Доктор Улф взе видеокасетата и тръгна към вратата.

— Не се съмнявам, че вярвате в добрите си намерения. И все пак имам известни опасения относно вашите възможности да изпълните обещанието си. Вие имате кариера, която изисква много. Работата ви ще бъде винаги на преден план. Но Питър не го разбира. — Той замълча. — Успешно турне. И благодаря за видеофилма. — Доктор Улф напусна прожекционната зала.

Домини стоеше като прикована. Спомни си ясно писмото на Питър: „Татко каза, че децата не те интересуват. Всъщност търсиш евтина реклама“. Излиза, че онази вечер, която прекараха двамата, е била само формален жест.

По пътя към къщи тя размишляваше върху последните му думи. Този човек бе невъзможен! Предупреждаваше я, че е по-добре да стои настрана от него и децата му, ако не може да изпълни обещанието си. В този момент не искаше и да помисли да го види отново. Дори заради Питър.

На следния ден Домини почисти и подреди апартамента и започна да си стяга багажа. Картър я взе в неделя сутрин и я закара до Белингъм, където в един новопостроен комплекс щеше да бъде първата й изява от турнето. В началото на пътуването говореха за работа. Но когато започна да я пита за доктор Улф, Домини смени темата на разговора и той бе достатъчно тактичен, за да не настоява.

В хотела ги посрещна Бил Харис. Картър го бе наел за личен шофьор и телохранител на Домини — предпазна мярка, която не й допадаше много. Картър каза, че трябва веднага да се връща в Сиатъл и тя въздъхна облекчено. В този момент нямаше желание да обсъждат евентуалното й пътуване до Спокан за още едно турне. Конкурсът и последствията от него я бяха изтощили напълно. Сега се нуждаеше от спокойствието и грижите, които получаваше от уравновесения Бил.

Седмица след началото на турнето Домини се простуди. През първите дни не обърна внимание, но после пресипна и остана в леглото по настояване на Бил. Всички по-нататъшни изяви бяха отменени. Тя позвъни на Картър от хотела, за да го уведоми за ситуацията. Той й каза да прекъсне за една седмица, докато се съвземе. Биха могли да обсъдят обиколката в Спокан като се оправи.

Щом получи тази съвсем неочаквана ваканция, тя се съживи. Повече от всичко на света искаше отново да види Питър и Майкъл. И макар че не желаеше да признае — доктор Улф. Това бе неоспорим факт. Чувстваше се като ученичка, влюбена до уши в някой хлапак. Само че Джеръд Улф не беше хлапак. Той бе мъж, какъвто не бе срещала в живота си. Все пак на двадесет и седем годишна възраст не би трябвало да прималява, само щом помислеше за нова среща с него.

След разговора с Картър Домини телефонира на Мардж в офиса и попита дали има съобщения за нея. Усети как стомахът й се сви, когато се запита дали бащата на момчетата я е търсил. Нещо абсурдно, като се има предвид как се бяха разделили.

— Търсиха ви няколко души, Домини — отговори секретарката делово. — Лил Хобсън телефонира поне десетина пъти и остави телефони, на които можете да го потърсите. Съседката ви се обади два пъти, за да предаде, че е прибрала няколко пакета за вас. Също така се обади господин Роули от Такома. Изгаряше от нетърпение да ви чуе и остави два телефона, на които можете да го намерите. Ренате Мофит мина през студиото, като се надяваше, че ще можете да обядвате заедно. Учителят ви по вокал ще отсъства от града за две седмици. О, да! Преди два дни се обади се Питър Улф.

Домини стисна по-здраво слушалката.

— Какво каза Питър? — попита тя разтревожено, като пренебрегна всичко останало.

— Почти нищо. Искаше да знае колко време ще отсъствате. Бил доста потиснат, че не може да говори с вас, но не остави съобщение.

Домини седна в леглото и обгърна коленете си.

— Ако се обади отново, кажете му, че скоро ще го потърся.

— Добре. Извинявайте, но гласът ви не ми харесва. Надявам се, че не е грип.

— Имам само лоша настинка, но Картър ми даде една седмица почивка. Ще се обадя веднага, щом се върна в Сиатъл.

След като затвори, Домини бе обхваната от безпокойство. Знаеше, че Питър иска да разговарят и това я гнетеше непоносимо. Оценяваше факта, че той не може да забрави случилото се. То щеше да тегне на съвестта му, докато не се извинеше — нали бе син на баща си! Почуди се дали да не му се обади веднага. Но ако попаднеше на доктор Улф, той можеше да каже нещо язвително и да затвори телефона. Така нещата щяха да станат още по-зле. И тогава реши: най-добре е да отиде и види Питър! Защо да не го изненада, преди да се върне в Сиатъл? Би могла да си почине и в някой хотел в залива. А ако отидеше в дома му, доктор Улф нямаше да има възможност да я упрекне, че не с изпълнила обещанието си към Майкъл и Питър!

След като взе решение, Домини направи резервация в „Коуст Ин“ и се отдаде на удоволствието от пътуването с Бил в лимузината на компанията. През по-голямата част от пътя спа, като от време на време вземаше лекарства против простудата.

Пристигнаха в хотела късно следобед. Старият пристанищен град бе забулен в мъгла, която скриваше всичко от погледа. Носът й бе запушен и не можеше да усети солените пръски във въздуха, докато Бил пренасяше багажа й. Той настоя първо да я настани и след това да тръгне за Сиатъл. Но Домини го накара да тръгне, преди мъглата да се е сгъстила съвсем, като го увери, че ще се прибере с кола под наем, след като се види с Питър. Веднага, щом се озова в стаята си, тя позвъни в дома на доктор Улф. За нейно голямо разочарование й отговори телефонният секретар. Беше й предадено да се обади в кабинета му. Домини събра кураж, набра номера в кабинета, ала оттам й отговориха, ако желае да остави съобщение, тъй като днес доктор Улф е в почивка. Разочарована, че не може да намери Джеръд, Домини остави съобщение, че е наела стая в хотела и би желала да говори с Питър, когато бъде удобно.

След дълъг престой във ваната, тя облече синьо-зелена рокля от копринено жарсе и излезе от стаята. Мечтаеше за нещо течно и топло, което да облекчи възпаленото й гърло. Бе предупредила, ако Питър се обади, докато е в ресторанта, да прехвърлят разговора там. Когато тръгна надолу, забеляза един тъмнокос мъж, който вземаше стъпалата по две наведнъж. Беше облечен в кремав пуловер и джинси и се движеше с естествена, атлетична грация, на която не можеше да не се възхити. Неочаквано човекът спря на площадката между етажите, погледна нагоре и когато погледите им се срещнаха, тя ахна. Беше доктор Улф!

Първото, което я порази, бяха очите му, вперени в нея. Сигурно бе дошъл направо от плаване. Кафявите му коси бяха разбъркани, а страните му — изпръхнали от вятъра. Ако досега бе имала някакви съмнения относно чувствата си към този мъж, те изчезнаха напълно.

— Наистина си тук — прошепна той, като че ли не можеше да повярва. Погледът му премина със смущаваща настойчивост през петната, избили по бузите й, по формите на тялото й и роклята, обвиваща стройните й крака. Тя се чувстваше несигурна и очакваше да зърне неодобрение в очите му, но не го видя. Ако не помнеше предишните им срещи, щеше да помисли, че и той е развълнуван от срещата им.

— Не исках да преча. Телефонният секретар каза, че днес си в почивка. — Тръгна колебливо към него по стълбите надолу.

— Докът на лодките изисква непрекъснат ремонт, така че се радвам винаги, щом имам извинение, за да се измъкна — обясни той, когато Домини се приближи. — Какво правиш тук? Не знаех, че ще имаш турне и в Бремертън.

Тя се чудеше дали има насмешка в гласа му. Пое дълбоко дъх, продължи надолу и спря на стъпалото, точно над неговото, така че очите им бяха на едно ниво. Близостта му я обърка съвсем.

— Турнето ми бе прекъснато. Реших, че моментът е подходящ да видя Питър.

Търсещият му поглед се взря в лицето й и очите му помръкнаха.

— Ти си болна. От кога?

— От няколко дни.

— Предполагам, че за тази безпрецедентна официална визита трябва да благодаря на съдбата, пратила ти болестта. — Джеръд скръсти ръце на широките си гърди по чисто мъжки маниер. — Принцесата от приказките е победена от една обикновена настинка. Значи все пак си смъртна. Знае ли Картър, че си избягала от турнето?

— След като разбра, че съм болна, той ми даде една седмица почивка. — Твърдо бе решила да запази самообладание.

— Обзалагам се, че не знае къде си.

Думите му я вбесиха.

— Картър няма отношение към личния ми живот! Дойдох тук заради Питър. Ако си променил решението си, то кажи ми и ще замина за Сиатъл още тази вечер!

— Момчетата бяха в къщата за лодки, когато получих съобщението по телефона. Те знаят, че си в града — каза доктор Улф и погледна масивния си златен часовник. — Ще изтичам да ги взема и ще дойдем да вечеряме заедно в ресторанта на хотела. Не бива да излизаш навън и смятам, че после трябва веднага да легнеш. Вземаш ли антибиотик? — Загрижеността му я смути.

— Не, все още не.

— Като се върна, ще ти донеса нещо. Защо Филипс не те е накарал да отидеш на лекар? Изненадан съм, че такъв опитен бизнесмен като него си е позволил да изостави подвижната си златна мина в такова състояние.

Тъй като се страхуваше, че може да каже нещо, което да смути хората, качващи се по стъпалата, тя опита да го заобиколи. Но Джеръд й прегради пътя и изчака туристите да отминат.

— Домини… — Хвана я за ръката и я спря. — Не трябваше да споменавам Филипс. Звучи доста странно, но установих, че искам момчетата да запазят приказната си представа за теб. Те не са на себе си от радост, че си тук. — Палецът му галеше леко горещата й кожа. — Ако трябва да бъда искрен, не очаквах да се обадиш някога отново, камо ли да дойдеш тук. Фактът, че си си направила този труд заради Питър, когато би трябвало да се погрижиш за себе си, означава за мен много повече, отколкото можеш да предположиш. — Ръката му като че ли с неохота пусна нейната. — Връщам се с момчетата след няколко минути. — Джеръд препусна надолу, като остави Домини зашеметена, вкопчила се в перилата.

Само за секунди неочакваната му признателност я накара да забрави всичко, което бе казал преди това. Не се интересуваше лично от нея — в това нямаше никакво съмнение, обаче последните му думи обясняваха неговото поведение. Може би предубеждението му към знаменитостите идваше от неговия опит с жена му… Вероятно любовта му към Аманда го е изпълнила с омраза към кариерата, поглъщала цялото й време, и отнела живота й. Домини си помисли, че след като Питър намери спокойствието си, Джеръд едва ли ще се вижда вече с нея… Това я изпълни с чувство на непоносима загуба и страдание, от което едва ли някога щеше да се възстанови.

Не и след като бе така влюбена в него!